Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 4

 

                                                 гр.Сливен, дата 11.02.2013 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МАРЕВА                                                                                                                                                    

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 646 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по подадена на 30.07.2012 г. чрез процесуален представител по пълномощие на Т.Д.Д., въззивна жалба против Решение № 258 от 12.07.2012 г. постановено по гр.д. № 3233 по описа за 2009 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът отхвърлил иска на Т.Д.Д. против М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н., с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за определяне на режим на ползване на съсобствен недвижим имот № 67388.520.83, със стар идентификатор № 6298, находящ се на адрес: гр.С., ул. „Ж. в.” № *, като неоснователен. Със същото решение съдът оставил без разглеждане предявения от Н.Д.К. иск, поради отпаднал правен интерес. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на делото.

         Недоволна от постановения първоинстанционен акт останалa жалбоподателката Д., която депозира жалба и го обжалва като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Съображенията са, че съдът правилно констатирал, че се касае за съсобственост върху имот с идентификатор 67338.520.83 с площ от 461 кв.м. Ищцата, ответниците М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. били съсобственици на имот с идентификатор 67338.520.83 при квоти по 1/3 за първите двама, а за последните трима по 1/9 идеална част от дворното място. Искането било да се разпредели ползването на дворното място. В този смисъл съдът се произнесъл свръхпетитум, защото в мотивите си направил констатация, че не може да се определи режим на ползване на имота по начин, че всяка от страните да ползва самостоятелно част от сградния фонд и от дворното място, съобразно квотите от правото на собственост, без изобщо да я заявено искане за разпределение на сграден фонд. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно се позовал на Тълкувателно решение № 67/1969 г. на ОСГК, тъй като то се отнасяло за друг случай. В хода на съдебното дирене по делото е назначена съдебно – техническа експертиза и жалбоподателят счита, че съдът следвало да се произнесе, като определи режим на ползване върху процесния недвижим имот, съобразно вариант 2 от заключението на вещото лице, който в най – пълен обем позволявал на всички съсобственици да ползват техните идеални части от имота. Неправилно съдът приел в своите мотиви, че предявената претенция била явно недопустима, без да изложи аргументи за недопустимостта й.

       От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск, като определи режим на ползване върху процесния недвижим имот, съобразно вариант 2 от заключението на вещото лице, който в най – пълен обем позволявал на всички съсобственици да ползват техните идеални части от имота.

       В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на насрещната страна, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор. В него е изложил съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. По делото било установено, че не възможно разпределение на ползването на дворното място, съобразно квотите на собственост върху процесния имот, като се осигури достъп до всяка от притежаваните от тях сгради в имота, така че всеки един от тях да преминава през самостоятелна пътека. Възразява, че не е налице произнасяне свръхпетитум,  тъй като нямало как да се разпредели ползването на съсобствен жилищен имот, без да се установи начина, по който всеки един от съсобствениците ще ползва и своя жилищен обект. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивна инстанция.

         С въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания.

         В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК – адв.П.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и няма искания за събиране на нови доказателства. По същество пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

         В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК – адв.М.. Поддържа отговора на въззивната жалба и няма искания за събиране на нови доказателства. Пледира атакуваното решение да бъде потвърдено. Иска присъждане на направените разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

         Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

           При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от доказателства, намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено по следните съображения.

        С оглед на събраните по делото доказателства съдът прима за установено следното от фактическа страна:

         Предявен е иск за разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор № 67388.520.83 с площ от 461 кв.м., находящ се на адрес: гр.С., ул. „Ж. в.” № *. Имотът е бил съсобственост на трима братя Д. Н.З., М.Н.З. и П. Н.З.. Ищцата Н.Д.К. се легитимира като собственик по наследство от баща си Д. Н.З. на 1/3 идеална част от дворното място на поземлен имот с идентификатор № 67388.520.83, ведно със жилищна сграда с идентификатор № 67338.520.83.1.1 с площ 51,54 кв.м.  Ответникът М.Н.З. се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от дворното място на поземлен имот с идентификатор № 67388.520.83, ведно със жилищна сграда с идентификатор № 67338.520.83.1.3 с площ 53,32 кв.м.  въз основа на нотариален акт № 60, том III, дело № 1352/1990 г. Ответниците Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от дворното място на поземлен имот с идентификатор № 67388.520.83, ведно със жилищна сграда с идентификатор № 67338.520.83.1.2 с площ 64,87 кв.м.  придобит по наследство от П. Н.З..

          В хода на производството ищцата Н.К. прехвърлила изцяло правото си на собственост върху имота на Т.Д.Д. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 60, том IV, рег.№ 7101, дело № 616 от 2010 г. В резултат на настъпилото правоприемство, приобретателката на имота Д. подала Молба вх.№ 23459/11.10.2011 г. до съда, в която заявява, че предвид прехвърляне на собствеността върху процесния имот в хода на производството иска да бъде конституирана като трето лица – помагач, тъй като е лично заинтересована от изхода на делото и от уреждане на режима на ползване на недвижимия имот. С Разпореждане от 23.11.2011 г. съдът разпоредил на Д. да уточни в какво качество иска да бъде конституирана, като помагач на коя страна. С Молба вх.№ 28098 от 28.11.2011 г. същата заявява, че оттегля предходна Молба с вх.№ 23459/11.10.2011 г., с което е поискала да бъде конституирана като трето лице – помагач и моли да бъде призован като ищец, тъй като в хода на производството придобила по дарение спорния имот. С Разпореждане от 28.11.2011 г. съдът конституирал Т.Д.Д. като ищец и я включил в Списъка за призоваване по делото.

          Производството по делото пред Районен съд Сливен е било спирано до разрешаване на съществуващия между страните спор за право на собственост върху стопанска сграда с идентификатор № 67338.520.83.4 с площ 20,28 кв.м.  От постановеното по гр.д. № 1691/2010 г. по описа на Сливенски районен съд /приложено като доказателство към настоящото дело/ Решение № 428 от 18.05.2011 г. се установява, че съсобственици на стопанска сграда с идентификатор № 67338.520.83.4 с площ 20,28 кв.м.  са само ответниците по настоящото дело - М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н..

         От първата изготвена по делото съдебна експертиза за разпределяне ползването на недвижимия имот се установява, че има само един оптимален вариант за ползване на празното дворно място. В съдебно заседание при изслушването на вещото лице заявява, че ако трябва да се осигури самостоятелен достъп само на ищцата, а другите да минават общо в страни, не биха могли да се изравнят квотите от правото на собственост. В резултат оспорването на експертизата от страните е назначена нова експертиза, която предлага един вариант за ползване на празното дворно място. При изслушването на вещото лице се установява, че е настъпила промяна в собствеността, тъй като с Решение № 428 от 18.05.2011 г. се установява, че съсобственици на стопанска сграда с идентификатор № 67338.520.83.4 с площ 20,28 кв.м. са само ответниците по настоящото дело - М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н.. Поради това вещото лице е изготвило допълнително заключение, като са представени три варианта за разпределение ползването на имота, съобразно квотите на собственост и режима на преминаване. Трите варианта за разпределяне ползването на дворното място са съобразени със съществуването в обекта на жилищни сгради, индивидуална собственост на ищцата, първия ответник и ответници пор. № 2,3,4. В съдебно заседание при изслушване на допълнителното заключение вещото лице заявява, че не може да се направи разпределение, съобразно идеалните части на тримата ответници Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н., които общо притежават 1/3 идеална част от дворното място, т.е съобразно притежаваната 1/9 идеална част от всеки един. Поради това ответниците оспорват заключението на вещото лице с искане да бъде назначена тройна съдебно – техническа експертиза. Заключението на експертизата е, че технически е невъзможно за всеки един от собствениците да се осигури достъп до всяка притежавана от тях сграда в имота така, че всеки един да преминава по самостоятелна пътека. Аргументират се, че това е технически невъзможно, тъй като ще се оформи пътека с ширина 75 см. Заявяват, че няма възможност дворното място да се раздели съобразно квотите на собственост на Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н., тъй като се получават много малки части, които не могат да бъдат отделени.

        Въз основа на приетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

         Повдигнатият правен спор съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба е чл.32, ал.2 от ЗС. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот.

          Страните в това производство са задължителни необходими другари, поради което съдът следи служебно дали всички са конституирани надлежно. При разпределяне ползването на съсобствената вещ от съда, участието на всички съсобственици в делото на страната на ищците и ответниците е условие за допустимостта на процеса. В настоящия случай прехвърлянето на правото на собственост от ищцата Н.К.  на Т.Д. и подадената от втората молба за конституирането й като ищец в производството, са абсолютно достатъчни, за да се направи извод, че е налице надлежно конституиране на всички страни. В производството по чл.32, ал.2 от ЗС, разпоредбата на чл.226 от ГПК не следва да намери приложение, поради характеристиката на производството като съдебна администрация на гражданско правоотношение, която има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши правен спор за собственост.

          Тъй като разположението на сградите, индивидуална собственост на страните, не позволява да се осигури пряк достъп през самостоятелни пътеки, вещото лице е определило общи части за ползване, като по този начин се удовлетворява ползването на застроената и незастроената  част от имота, съобразно квотите от правото на собственост на всяка една от страните. Разпределението следва да се извърши в най – оптималния за страните вариант, свързан с ползване на сградите лична собственост. Правната възможност за разпределение на ползването следва да се преценява като се съобразят притежаваните от всеки от съсобствениците жилищни сгради и постройки в дворното място, без оглед на тяхната законност или на бъдещи предвиждания за преустройството им. Тъй като въззиваемите Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. са съсобственици на сграда с идентификатор № 67338.520.83.1.2 с площ 64,87 кв.м., т.е ползват имота общо, съдът намира за неоснователно искането им да бъде разпределено ползването на дворното място, съобразно квотите им от правото на собственост. Освен, че от заключението на тройната експертизата е видно, че е невъзможно всеки един да преминава по самостоятелна пътека, съдът намира, че самото искане е неоснователно, тъй като дворното място се ползва, за да достигнат до сградата, която се ползва също общо по между им.

           В този смисъл съдът намира, че най – целесъобразно е ползването на дворното място, предвидено във вариант втори на експертизата изготвена по поставената допълнителна задача на вещо лице М.Г.. Това разпределение по никакъв начин не накърнява тяхното право на собственост върху 1/3 идеална част от дворното място. Общото ползване на част от имота няма да попречи на самостоятелното упражняване на права, тъй като то е предназначено да  се достига до съсобствената стопанска сграда с идентификатор № 67338.520.83.4 с площ 20,28 кв.м. При разпределянето по реда на чл.32 ал.2 ЗС на ползването на дворно място, трябва да се спазва принципът за съразмерност, като по възможност се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.

           С оглед изхода на делото съдът намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разпределяне ползването на недвижим имот и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

          С оглед изхода на делото по съществото по спора, решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта, относно разноските. По отношение на направените към настоящия момент разноски, съдът намира, че разноски не следва да се присъждат на страните, а да останат така, както са ги направили. Съображенията на съда са, че в настоящия случай не следва да намерят приложение правилата на ГПК, тъй като производството се характеризира като съдебна администрация, а не исков процес.

        Ръководен от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 

        ОТМЕНЯ Решение № 258 от 12.07.2012 г. постановено по гр.д. № 3233 по описа за 2009 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот с идентификатор 67338.520.83 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и двадесет точка осемдесет и три/от Т.Д.Д., ЕГН ********** *** против М.Н.З., ЕГН **********,***, Й.С.З., ЕГН **********,***, С.П.Н., ЕГН **********,*** и С.П.Н., ЕГН **********,***  като неправилно и незаконосъобразно, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

       РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32 ал.2 ЗС между Т.Д.Д., М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. ползването на дворното място, с идентификатор 67338.520.83, с площ от 461 кв.м., находящ се на адрес: гр.С., ул. „Ж. в.” № *, по вариант втори от техническата експертиза на вещото лице М.Г. на лист 60 от първоинстанционното производство, която приподписана от състава на съда представлява неразделна част от настоящото решение както следва:

       Т.Д.Д. да ползва частта, означена на скицата с червен цвят.

      М.Н.З. да ползва частта, означена на скицата със син цвят.

      Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. да ползва частта, означена на скицата с кафяв цвят.

    Частта, означена с оранжев цвят остава за общо ползване на М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н..

     ОТМЕНЯ Решение № 258 от 12.07.2012 г. постановено по гр.д. № 3233 по описа за 2009 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която Т.Д.Д., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на М.Н.З., ЕГН **********,***, Й.С.З., ЕГН **********,***, и С.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от 770 /седемстотин и седемдесет/лева, представляваща разноски по делото, направени пред районния съд.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                          

 

 

 

         ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА МЛАДШИ СЪДИЯТА СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

КЪМ РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 07.02.2013 Г. ПО В.ГР.Д. № 646/2012 Г.

ПО ОПИСА НА СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

      Изразявам несъгласието си с мнението на мнозинството от съдебния състав, постановил Решение № 4 от 07.02.2013 г. по в.гр.д. № 646/2012 г., поради което и на основание чл.21, ал.6 от ГПК подписвам съдебния акт с особено мнение.

 

                  С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, докладчикът намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо. Предвид задължителните указания дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззвината жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.

                   Повдигнатият правен спор съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба е чл.32, ал.2 от ЗС. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общия имот. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта – обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. Този извод произтича от това, че решението, с което се разрешава спор по чл.32, ал.2 от ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение, респективно при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи права на страните, различни от приетите в това производство няма процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск.                    

                    Предявяването на иска поражда основното процесуално правоотношение между главните страни и съда. В настоящия случай е предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от Н.К.  срещу М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. за разпределяне ползването на посочения в исковата молба недвижим имот. В хода на производството ищцата прехвърля изцяло правото си на собственост върху имота на Т.Д.Д. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 60, том IV, рег.№ 7101, дело № 616 от 2010 г. В резултат на настъпилото правоприемство, приобретателката на имота Д. подала Молба вх.№ 23459/11.10.2011 г. до съда, в която заявява, че предвид прехвърляне на собствеността върху процесния имот в хода на производството иска да бъде конституирана като трето лица – помагач, тъй като е лично заинтересована от изхода на делото и от уреждане на режима на ползване на недвижимия имот. С Разпореждане от 23.11.2011 г. съдът разпоредил на Д. да уточни в какво качество иска да бъде конституирана, като помагач на коя страна. С Молба вх.№ 28098 от 28.11.2011 г. същата заявява, че оттегля предходна Молба с вх.№ 23459/11.10.2011 г., с което е поискала да бъде конституирана като трето лице – помагач и моли да бъде призован като ищец, тъй като в хода на производството придобила по дарение спорния имот. С Разпореждане от 28.11.2011 г. съдът конституирал Т.Д.Д. като ищец и я включил в Списъка за призоваване по делото. До края на производството делото продължило с участието на двете ищци – първоначалната Н.К. и конституираната в последствие Д., които чрез пълномощници поддържали предявените искове. С атакуваното решение, съдът отхвърлил иска на Т.Д.Д. против М.Н.З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н., а по отношение на първоначалната ищца Н.К. оставил без разглеждане предявения иск, поради отпаднал правен интерес.

                   Изложеното по – горе процесуално развитие на делото е основание за съдията – докладчик да счита, че произнасянето на съда по предявения от Т.Д.Д. иск е недопустимо по следните съображения.

                   С факта на прехвърлянето на имота ищцата е придобило качеството на процесуален субституент и е продължила участието си в процеса вече не с оглед принадлежността на спорното право, а с оглед на произтичащото от закона  право да участва в процеса относно спорното право, което вече е станало чуждо – чл.226 от ГПК. Съдията – докладчик намира, че разпоредбата на чл.226 от ГПК не следва да намери приложение в настоящия случай, поради особеностите на производството, а именно характеристиката му на съдебна администрация на гражданско правоотношение, която има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши правен спор за собственост. Производството за разпределяне ползването не е исково и прехвърлената идеална част не е предмет на правен спор между страните. Когато се говори за прехвърляне на спорно право по смисъла на чл. 226 от ГПК, се има предвид прехвърляне на правото, което е предмет на един висящ процес, какъвто не е настоящият случай, тъй като правото на собственост не е спорно. Трайна е практиката на ВКС, че ако в производство по иск по чл.32, ал.2 от ЗС е налице спор за собственост между съсобствениците, делото за разпределяне ползването на недвижимия имот следва да се спре до разрешаването му  - Решение № 335 от 25.10.2012 г. по гр.дело N 317/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І г.о. Разпоредбата на чл.226 от ГПК има за цел да брани ищеца от действия на ответника по разпореждане със спорното право в хода на висящия процес, целящо отхвърляне на предявения срещу него иск. Смисълът на разпоредбата е да не се зачита това прехвърляне и спорът да се разреши съобразно правата на страните при завеждане на иска. В настоящия случай няма спорно материално право, а решението по чл.32, ал.2 от ЗС не поражда сила на присъдено нещо, която съобразно чл.226, ал.3 от ГПК може да обвърже приобретателя. Поради това настъпилото доброволно материално приемство, следва да бъде съобразено от съда и страните по реда на чл.228 от ГПК. В противен случай ще е налице съдебно решение, което ще е непротивопоставимо на участник в имуществената общност.

                    С оглед на съвместната процесуалната легитимация на съсобствениците, които имат качеството на задължителни необходими другари, съдът следи служебно за участието им по делото. Ако съдът констатира, че лице, което притежава права в съсобствеността не е конституирано като страна в процеса, следва да му укаже възможността да встъпи в процеса по реда на чл.228, ал.1 от ГПК, т.е. по негово искане и със съгласието на първоначалните страни. В настоящия случай по делото е обективирано искане на приобретателя на имота да участва по делото като ищец, но не е налице съгласие на другите страни за заместването на първоначалната ищца. Недопустимо е съдът да конституира съсобственик служебно като страна в производството, когато не е налице съгласие на първоначалните страни за това. Районният съд е конституирал Д., без да поиска съгласието на страните в противоречие с чл.228, ал.1 от ГПК. Въззивният съд като съд по съществото на делото, с Определение от закрито съдебно заседание от 04.12.2012 г. е указал на първоначалните страните, да изразят становището си по искането за заместване на първоначалната ищца, с оглед евентуално саниране на допуснатия от районния съд порок. В отговор вх.№ 7821/13.12.2012 г. ответниците чрез своя процесуален представител по пълномощие са изразили несъгласието си да бъде освободена първоначалната ищца К. и да бъде заместена от Т.Д.. Като не е спазил изискванията на чл.228 от ГПК за изменение на иска чрез заменяне на страна, респ. за редовно предявяване на новия иск, който чрез изменението се заявява, съдът е постановил недопустимо решение по иска на Т.Д., което подлежи на обезсилване. Процесуалното правоотношение между страните се поражда от момента на предявяване на иска и след този момент лицето, на което е прехвърлено материалното право може да встъпи в процеса само със съгласието на двете страни. Съдията – докладчик изразява несъгласието си с разбирането, че конституирането на страната може да се извърши от съда и без съгласието на другите страни, защото съсобствениците са задължителни необходими другари в това производство. Налице е едно недопустимо изменение на иска, но въпреки това съдът се е произнесъл по съществото на делото, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено. При този изход на делото за приобретателя остава възможността да предяви отново същия иск, ако все още има правен интерес от това.

                Предвид становището относно допустимостта на исковете, съдията – докладчик счита, че не следва да се обсъждат възраженията на въззивника относно правилността на съдебния акт. Проверката относно правилност на атакуваното решение предпоставя, че същото е валидно и допустимо. В конкретния казус съдебният акт е недопустим, поради което решението следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено.

                                                                                               

                                                                                                       МЛ.СЪДИЯ: