Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  83

 

                                               гр.Сливен, дата 30.04.2013 г.

                                   

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                                                                                  

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 647 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е въз основа на въззивна жалба от ответника „Тереза транс” ЕООД, подадена чрез процесуален представител по пълномощие адв.С. ***, против Решение № 590 от 13.07.2012 г. постановено по гр.д. № 297 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът уважил частично претенция с правно основание чл.200 от КТр, като осъдил ответното дружество да заплати на ищеца Д.Х.Д., сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за трудова злополука, при която е настъпила смъртта на баща му Х.Д.Д., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.08.2011 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 100 000лв., като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени разноски на страните по съръзмерност.

          Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство, който обжалва цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен в частта, с която е уважен предявеният иск и в частта, с която ответното дружество е осъдено за заплати разноски на ищеца, съобразно уважената част от иска. Прави оплакване, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, а правните изводи на съда относно отговорността на дружеството били необосновани. Жалбоподателят сочи, че е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказ за допускане и събиране на доказателства от РС. Въззивникът с отговора на исковата молба оспорил иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че искът се явява преждевременно предявен, тъй като не било приключило предварително следствие № 611/2011 г.  на следствения съд на Бривиеска, провинция Бургос, Испания, образувано на 05.08.2011 г., относно причините за ПТП. От първоначалните данни ставало ясно, че ПТП се дължало на безпричинно навлизане на управлявания от наследодателя на ищеца товарен автомобил в лентата за насрещно движение при грубо нарушение на правилата за движение. Въззивникът направил своевременно искането да бъдат изискани всички документи от предварителното следствие, с оглед доказване на възражение по чл.201, ал.2 от КТр. РС необосновано отказал събирането на исканото доказателствено средство, поради което бил налице неправилен извод, относно допуснатата обикновена небрежност на пострадалия. Жалбоподателят възразява, че с оглед на безспорно доказания периодичен инструктаж на работниците на ответното дружество, водачът следвало да спазва стриктно правилата за движение по пътищата, както и правилата за почивка по време на работа. Приемайки, че отговорността на ответника следва да бъде в пълен обем и отхвърляйки възраженията по чл.201, ал.2 от КТр, съдът постановил порочно решение, което следвало да бъде отменено. От друга страна, възразява, че искът в уважената му част е изключително завишен. Съображенията за това били липсата на близка връзка между бащата и сина. Родителите на ищеца били разведени от много години, а той бил отгледан от майката си и дядо си. Индиция в тази посока бил и факта, че за тленните останки на пострадалия се погрижил неговият работодател. От друга страна за доказване на претърпените неимуществени вреди, ищецът ангажирал гласни доказателства, в лицето на дядото на ищеца по майчина линия, чиито показания следвало внимателно да бъдат ценени при условията на чл.172 от ГПК.

          Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск или да уважи същия при приложение на разпоредбата на чл.201 от КТр.

          Във въззивната жалба при условията на чл.266, ал.3 от ГПК са направени две доказателствени искания:

          Служебно да бъде задължен първоинстанционния съд и следствие № Б., И., ул. „Х. К. С.” № * да представи цялата документация, свързана с провежданото предварително следствие № 611/2011 г., а ако производството не е приключило съдът да удостовери писмено това с оглед спиране на настоящото производство.

          Моли да бъде назначена тройна автотехническа експертиза, като вещите лица след получаване на документацията по предварително следствие № 611/2011 г. и запознаването с нея, да дадат заключение относно механизма на ПТП и причините, довели до него.

                   В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият чрез своя процесуален представител по пълномощие – адв.Г. ***, е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Неоснователно било оплакването за преждевременно предявяване на иска по чл.200 от КТр, тъй като релевантните факти относно това дали е налице трудова злополука или не били безспорни между страните. Събраните по делото доказателства опровергавали наличието на груба небрежност от страна на пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 от КТр. Въззиваемият се позовава на практика на ВКС и твърди, че по делото няма данни за поведението на загиналия Х.Д., за да се направи извод за неговата противоправност. Единственото известно обстоятелство било, че настъпва катастрофа, при която управляваният от Д. товарен автомобил се е ударил при челен ъглов удар с движещ се в лентата за насрещно движение автомобил. По повод наведените от ответника възражения за неспазване от страна на Д. на правилата за движение по пътищата, както и правилата за почивка по време на работа, намира, че при липса на данни за конкретния механизъм и причините за ПТП, не можело да се установява конкретна връзка между евентуалната липса на сън и настъпването на произшествието. Въззиваемият намира, че РС правилно е отхвърлил искането на ответника за приобщаване на материали от предварителното следствие в Кралство Испания. Възразява, че ответникът не твърдял никакви факти относно поведението на пострадалия, които да бъдат подведени под хипотезата на понятието груба небрежност. Налице бил само правен довод, но не и твърдение за конкретни факти, поради което липсвал предмет на доказване. От друга страна въззиваемият възразява, че материалите съдържащи се в предварителното следствие не представлявали годни доказателства по смисъла на ГПК. Евентуално съдържащите се в тях факти, следвало да бъдат събрани по реда на ГПК. Сочи, че уважаването на доказателственото искане би забавило неоправдано производството по настоящото дело. Твърди, че по повод процесния инцидент, разследване не било провеждано, а воденото наказателно производство било прекратено, поради смъртта на извършителя. В тази насока представя ново писмено доказателство: Решение от 01.03.2012 г., постановено но предварителното съкратено производство № 661/2011 г. на Първоинстанционния  следствен съд № 1, Кралство Испания

                  С оглед на изложеното, моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.

                   В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена и втора въззивна жалба срещу Решение № 590 от 13.07.2012 г. постановено по гр.д. № 297 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен от ищеца в първоинстанционното производство в частта, с която предявеният от Д.Х.Д. иск по чл.200 от КТр е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и в частта за разноските. Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази част. Възразява относно неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъденото от съда обезщетение не отразявало действителната тежест на противоправния резултат и не съответствала на степента на търпяните от ищеца неимуществени вреди. По делото били безспорно доказани близките отношения между баща и син и житейската логика била достатъчна, за да се направи извод за отражението, което е имала смъртта на бащата върху неговия син. От свидетелските показания се установявали конкретни факти за огромната мъка и покруса у сина след смъртта на баща му, които не можели да бъдат овъзмездени със стойността на 50 000 лв. Излагат се допълнителни аргументи, в посока на необходимостта от увеличение на присъденото обезщетение, въз основа на анализа на тенденцията в съдебната практика. Посочва се, че икономическите показатели в България през последните години, показвали повишен растеж на минималната, средната работна заплата, пенсиите, цените на горивата и други консумативи. Този общ икономически растеж имал отношение към правилното приложение на чл.52 от ЗЗД. Поради изложеното намира, че обезщетение в размер на 100 000 лв. би било правилно и справедливо приложение на принципа на справедливостта, с оглед на конкретната тежест на причинения противоправен резултат. В частта на решението на РС, с която са присъдени разноски на ответника, се възразява, че същият не е представил доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, поради което съдът нарушил чл.78, ал.1 от ГПК. Сочи, че договорът за адвокатска защита и съдействие представлявал единствено доказателство за уговорените между страните условия за защита, но не и за извършено плащане на адвокатския хонорар. Претендира при присъждане на пълния размер на търсеното обезщетение да му бъде присъден и пълен размер на разноските пред първа инстанция.

                   Въззивникът моли съда след извършване на проверка на решението в отхвърлителната част, както и в частта, с която на ответника са присъдени разноски, да го отмени  и да постанови ново, с което да уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Иска да му се присъдят изцяло направените пред първа инстанция разноски.

                   В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият чрез своя процесуален представител по пълномощие е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, припокриващи се с изложеното в първата въззивна жалба на ответника. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение.

                    С мотивирано определение от закрито съдебно заседание от 03.10.2012 г. въззивният съд е уважил доказателствените искания на „Тереза транс” ЕООД.

           В съдебно заседание въззивник пор. № 1 редовно призован, не се явява, представляват се от представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.А.Г.. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбите и отговорите, няма доказателствени искания. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на разноски за две инстанции в пълен размер. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение. Иска определяне на срок за депозиране на писмени бележки по делото и представя такива, в които аргументира тезата, за недоказаност на твърдението за проявена груба небрежност от страна на работника за настъпване на вредоносния резултат.

          В съдебно заседание, въззивник пор. № 2 редовно призован, не се явява представител по закон, представлява се от  процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв. В.С., която оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа жалбата на своя доверител. Няма възражения по доклада на жалбите и отговорите, поддържа доказателствените си искания направени във въззивната жалба. Пледира жалбата на представляваното от нея дружество да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски на доверителя й за две инстанции. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение. Иска определяне на срок за депозиране на писмени бележки по делото и представя такива, в които защитава тезата, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, каквото безспорно било доказано, че е проявил наследодателя на ищеца. От събраните по делото доказателства се установило грубо потъпкване от негова страна на Закона за движение по пътищата и приложимите европейски регламенти за движение по международните пътища.

                 Въззивният съд с определение от закрито съдебно заседание от 03.10.2012 г. е приел жалбите за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.         

        С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и като такова, следва да бъде отменено.

         Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

                „Тереза транс” ЕООД и наследодателят на ищеца – Х.Д.Д. се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 3/16.06.2011 г.,  сключен за определено време до 20.08.2011 г. Х.Д.Д. изпълнявал длъжността водач на товарен автомобил /международен транспорт/, категория II – ра. Въз основа на Заповед № 3/29.06.2011 г. на управителя на „Тереза транс” ЕООД за периода от 01.07.2011 г. до 01.09.2011 г. Х.Д. бил командирован на длъжност водач на товарен автомобил /международен транспорт/ от България до Испания, със задача превоз на товари. Пътуването и дейността във връзка с командироването било определено да се извършва с TIR MAN с регистрационен № СН 0939 АК от Испания до целия Европейски съюз и от целия Европейски съюз до Испания.     

                 На 04.08.2011 г. около 5,25 ч. при движение на път № 1, на километър 282,785 в провинция Бургос, Испания Х.Д. предизвиква тежко пътнотранспортно произшествие изразяващо се в челен ъглов удар с движещия се в насрещното пътно платно товарен автомобил, в резултат на което шофьорът Х.Д. получава несъвместими с живота увреждания и умира на място. При инцидента загива и вторият шофьор, пътуващ в автомобила. Ищецът Д.Х.Д. е син и единствен законен наследник на Х.Д.Д..

                  На 12.08.2011 г. управителят на „Тереза транс” ЕООД е подал декларация за трудова злополука в НОИ. На 17.08.2011 г. РУ „СО” - Сливен е издаден Протокол № 9 от 17.08.2011 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, в който е отразено, че комисията до приключване на разследването не разполага с точни данни за причините, довели до инцидента. Злополуката е приета с Разпореждане № 42/17.08.2011 г. на РУ „СО” – Сливен за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

                  Във въззивната фаза на производството към доказателствения материал по делото са приобщени преписи от документите съдържащи се в предварително следствие № 611/2011 г. на първоинстанционния съд и следствие № 1 Бривиеска, Испания, ведно с надлежен превод към тях. В огледния протокол подробно са отразени размерите на платното за движение, разположението на обектите около мястото на произшествието, оставените следи по платното за движение, както и състоянието на пътното платно. От него се установява, че платното за движение в зоната на произшествието е с дребнозърнеста структура на асфалта, равен и прав участък, с две ленти за движение, по една във всяка посока, като лентите са с ширина 3,5 м. Движението е двупосочно, разделено с разделителна прекъсната линия. Движението се е осъществявало при суха пътна настилка. Пътната настилка е била в добро запазено състояние, видимостта е била нормална. Не е известно да се е получил отблясък от какъвто и да е тип, нито да има препятствия на шосето по време на инцидента. В момента на инцидента е било нощ, нямало е вятър, небето е било без облаци и температурата е била добра около 16 градуса. Установено е, че шофьорът Х.Д.Д. при удара е изхвърлен от вътрешността на превозното средство, падайки пред него, тъй като не е носел предпазен колан. Вторият шофьор в момента на инцидента е спял на леглото също без да използва никаква система за задържане. Испанските власти са определили ситуацията като нерискува, тъй като и двата автомобила са се движили на къси светлини, с възможност да възприемат съществуването на другото превозно средство. По отношение на автомобила МАН е определено, че не съществува точка на реално възприемане, тъй като шофьорът не е извършил никаква маневра за избягване преди сблъсъка. При изследване на причините за пътнотранспортно произшествие не са установени такива от гледна точка на обективните фактори като състояние на превозното средство, пътя, атмосферните влияния. Сред субективните фактори, причина за пътнотранспортно произшествие, свързани със състоянието на шофьорите и техните реакции, е посочено сънливост, моментно заспиване на шофьора на автомобила МАН.

                  От показанията на свидетеля Д. се установява, че Х.Д. и вторият водач на автомобил МАН, не са използавил почивката си както трябва преди злополучния инцидент, тъй като не си легнали да си отпочинат и да спят, а са пили кафе, разхождали са се.

                  От показанията на свидетеля С. се установява, че родителите на ищеца са се развели преди повече от 10 години, когато той е бил на 3 - 4 години. Родителските права върху него до навършване на пълнолетие са били предоставени и упражнявани от майката. Ищецът обаче запазил връзката с баща си, тъй като са се виждали често. Изживял тежко загубата на баща си и мъката му все още продължавала.

                   От дадените по реда на чл.176 от ГПК от ищеца Д.Х.Д. обяснения се установява, че родителите му са разведени от 2000 г., а родителските права спрямо него са били предоставени на майка му. Въпреки развода на родителите си той продължили да поддържа отношения и с баща си, особено интензивно през последните пет години. Тъй като живеели на различни места и баща му пътувал, поддържали контакт по „Скайп” и по телефона.

                   Въз основа на материлатие съдържащи се в предварително следствие № 611/2011 г. на първоинстанционния съд и следствие № 1 Бривиеска, Испания, във въззивната фаза на процеса е изготвена и изслушана съдебна автотехническа експертиза, относно механизма на произшествието и техническите причини, довели до възникването му. От заключението на вещото лице се установява, че между автомобилите е настъпил челено – страничен удар, като е констатирано, че товарния автомобил МАН е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил Рено. Мястото на удара е в лентата за движение на автомобила Рено и спрямо платното на километър 282,786 и на 1,32 м. от разделителната линия на лентите за движение. В момента на удара товарният автомобил Рено е бил изцяло в собствената лента за движение, а автомобилът МАН е заемал около 1/3 от лентата за движение на автомобила Рено. При огледа на мястото на произшествието не са установени наличие на спирачни следи. Движението на автомобила МАН преди удара е косо, т.е. с направление от собствената към насрещната лента за движение. Изминатото минимално разстояние от момента на пресичане на разделителната линия на лентите до мястото на удара е 26 м. Водачът на автомобила Рено не е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие. Автомобилът МАН е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила Рено. Водачът на автомобил МАН е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, като запази движението в дясната лента, без да навлиза в насрещната при наличие на насрещно движещ се автомобил. Съгласно данните от събраните доказателства е установено, че е възможно навлизането на автомобил МАН в насрещната лента да е било в резултат на заспиване на водача. Установената траектория на движение на автомобила МАН преди удара е при косо и плавно навлизане в насрещната лента. В зона на прав участък от пътното платно, водачът на автомобила МАН е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в насрещната за него лента за движение и именно това е техническата причина, довела до възникване на удара. Преди удара не са установени спирачни следи, като данните за характера на движение на автомобила съответстват да са при заспиване.

         Изложеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

         Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТр за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука, причинили смърт на наследодателя на ищеца в размер на 100 000 лв. - неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТр, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност или смърт, работодателя отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 от КТр регламентира гаранционно - обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тя е обективна, безвиновна гражданска отговорност и представлява отклонение от правилото „без вина няма отговорност”. Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причинило неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.

           В настоящия случай тези предпоставки са налице. Нещо повече ответникът „Тереза транс” ЕООД не оспорва факта на увреждането, нито обстоятелството, че увреждането се квалифицира като трудова злополука: настъпило е при изпълнение на работа възложена от ответното дружество в качеството му на работодател по трудов договор с пострадалия. Съществото на настоящия спор пренесен и пред въззивна инстанция е дали са налице предпоставките за приложение на чл.201 от КТр, т.е за изключване, респ. за намаляване на имуществената отговорност на работодателя.

          Настоящият съдебен състав приема, че тезата на ответника по делото за наличие на основание за освобождаването му от отговорност по чл.201, ал.1 от КТр - умишлено причиняване на увреждането от самия пострадал при форма на вината „евентуален умисъл” е несъстоятелна е не се подкрепя от  доказателствата по делото. Не са налице данни, от които може да се направи извод, че пострадалият е предвиждал настъпването на пътнотранспортно произшествие, но воден от целта именно да получи обезщетение от работодателя си, е допускал и мислено се е съгласявал с настъпването му.

          Отговорността по чл. 200 от КТр е безвиновна, за разлика от гаранционно обезпечителната по чл. 49 от ЗЗД, работодателят отговаря дори, когато трудовата злополука или професионалното заболяване са причинени от непреодолима сила, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. По - благоприятно обаче са уредени случаите на изключване или намаляване на отговорността в чл. 201 от КТр в сравнение с тези по чл. 51 от ЗЗД. За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Така в Решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. ІІІ г. о. ВКС е приел, че не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 510 по гр. д. № 1923/2009 г. ІV г. о. ВКС. Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя /решение № 432/29.06.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г. ІV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е починал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В този смисъл е постановенето по реда на чл.290 от ГПК Решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр.д. 434/2011 г., III г.о. на ВКС.

         Атакуванато пред настоящата инстанция решение на районния съд е постановено от при допуснати нарушения на процесуалния закон, което е лишило едната от страните в производството от възможността да докаже своевременно направените си възражения, което е довело до непълно изясняване на релевантните за спора факти и в крайна сметка до неправилност на решение. При заявено искане от ответника за намаляване на обезщетението на основание чл.201, ал.2 от КТр, съдът е следвало да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност, каквите в настоящия случай в атакуванато решение липсват. Поради това решението е неправилно в частта, в която съдът не е приел за основателно възражението на ответника по чл.201, ал.2 от КТр, тъй като е приел, че грубата небрежност по смисъла на цитираната разпоредба се приравнява на съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право. Районният съд правилно е установил наличие на съпричиняване от страна на починалия работник, но в нарушение на закона е приел, че това съпричиняване е при допусната обикновена, а не при груба небрежност. Както беше посочено по - горе, субективното отношение на дееца към увреждането е без значение в гражданското право. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 348 от 11.10.2011 г. постановено по гр.д. 387/2010 г., IV г.о. на ВКС.

                  Преценявайки събраните по делото доказателства, протоколът за оглед на местопроизшествието, при който е изготвен и фотоалбум, и заключението на съдебно - автотехническата експертиза, настоящата инстанция намира за основателно възражението на ответника по иска за намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ поради допусната груба небрежност от пострадалия. Навлизането в насрещното пътно платно при липса на находки от обективен характер, сочат на нарушение на правилата за движение по пътищата от пострадалия. От приетата пред въззивния съд съдебно - автотехническа експертиза се установява по несъмнен начин, че  пътнотранспортното произшествие е причинено изключително по вина на наследодателя на ищеца. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, същото заявява, че механизмът на причиняване на пътнотранспортно произшествие чрез плавно навлизане в насрещната лента за движение съответства да е като при заспиване на водача, но същият механизъм би се получил и при отклоняване на вниманието. В настоящия случай съдът намира, че версията за заспиване на водача на автомобила МАН се потвържадва от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал. На първо място конкретната пътната обстановка и атмосферните условия предразполагат именно към монотонност, задрямване, унес, тъй като инцидентът е станал на прав път без каквито и да било препятствия или неравности на пътното платно, при добра видимост, през нощта. Нещо повече касае за действия/бездействия на професионален шофьор, което дори и при отколоняване на вниманието за части от секундата предполага наличие на някаква защитна реакция преди удара. В настоящия случай не са установени никакви спирачни следи и водачът на автомобил МАН не е предприел никакви маневри преди удара, което потвържадава версията за неговото заспиване. За разлика от него водачът на насрещния автомобила Рено е предприел избягваща маневра, за да предотврати фронталния сблъсък, състояща се в разко извиване на волана надясно, но не е успял да предотврати удара, тъй като автомобилът МАН е навлязъл в опсаната зона за спиране на Реното. Техническа възможност за предотвратяване на удара е имал единствено водачът на автомобил МАН, като запази движението си в собствената лента, но същият не е предприел никаква маневра. Друго обстоятелство доказващо проявена груба небрежност от страна на водача на автомобил МАН е липсата на предпазен колан по време на движение, което е позволило изхвърлянето му от вътрешността на превозното средство, падайки пред него. Не на последно място версията за заспиване на водача на автомобил МАН се подкрепя и от събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания. От показанията на свидетеля Д. се установява, че Х.Д. и вторият водач на автомобил МАН, не са използавил почивката си както трябва преди злополучния инцидент, тъй като не са легнали да си отпочинат и да спят, а са пили кафе, разхождали са се. Неговите показания съдът кредитира, макар е да не са преки, дотолкова доколкото съотвестват на останалия събран по делото доказателствен материал. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Настоящият състав намира, че тежестта на извършеното нарушението го квалифицира като груба небрежност съобразно даденото по-горе определение, и обосновава намаляване на обезщетението с 50%.

         Относно жалбата на въззивника пореден № 1 – Д.Х.Д., настоящият състав намира същата зе неоснователна по следните съображения. По довода за приложението на чл.52 от ЗЗД настоящата съдебна инстанция намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на цитираната правна норма е определен размерът на присъденото обезщетение. Преценени са всички установени по делото факти и обстоятелства, които определят интензивността на търпените болки и страдания с оглед установения в закона критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Районният съд правилно е взел предвид обстоятелството, че ищецът в резултат на трудовата злополука, е загубил бащината си подкрепа, като изключително тежко е понесъл загубата, независимо, че родителите му са били разведени и той живеел при майка си. Между ищеца и баща му са съществували близки отношения, тъй като осъшествявали чести контакти. Настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД сума от 50 000 лева представлява справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, като предвид на приетия размер на намаление на вредите, предявеният иск по чл. 200 от КТр следва де бъде уважен в размер на сумата от 25 000 лева, ведно със лихвите от датата на злополуката - 04.08.20011 г. Неоснователна се явява жалбата в частта, досежно присъдените на ответника разноски от районния съд, тъй като съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК са присъдени само дейстивелно направени разноски/видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 31459 от 16.02.2012 г./, съобразно отхвърлената част от иска.

         Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта му с която е уважен иск с правно основание чл. 200 от КТр, за разликата над 25 000 лева до 50 000 лева, като същият бъде отхвърлен за тази разлика. Искът до пълния му предявен размер от 100 000 лева правилно е бил отхвърлен от районния съд като неоснователен и тази му част решението следва да се остави в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответнъкт е осъден да заплати държавна такса за разликата над 1 000 лева до 2 000 лева, съобразно уважената част от иска от въззивна инстанция. С оглед изхода на делото пред въззивния съд, на ответника съобразно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК му се следват разноски за две инстанции в общ размер на 5 470,50 лв. Районният съд е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 1 250 лв. Решението в тази част следва да бъде потвърдено, а на „Тереза транс” ЕООД бъде присъдена сума в размер на 4 220,50 лв., представляващи разноски за две инстанции, съобразно отхвърления размер на иска от въззивния съд. По отношение на разноските на въззивника Д.Х.Д., съобразно изхода на делото на въззивна инстанция, същият следва да понесе своите разноски така както са били направени. По отношение на присъдените му от районния съд разноски, решението следва да бъде отменено в частта за разликата над 700 лева до 1 400 лева, съобразно уважената част от иска от въззивна инстанция.

         Предвид изложеното и при частично съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че са налице отменителни основания поддържани във въззивната жалба на въззивника пор.№ 2, поради което атакуваното решение следва да бъде частично отменено.

                  Водим от горното, съдът

                                                                    

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Решение № 590 от 13.07.2012 г. постановено по гр.д. № 297 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която „Тереза транс” ЕООД, ЕИК 200217027, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „Д.”, *-* е осъдено да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес:***, сума за разликата над 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука по  иск с правно основание чл.200 от КТр, при която е настъпила смъртта на баща му Х.Д.Д., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.08.2011 г. до окончателното й изплащане, като неправилно и незаконосъобразно, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес:*** срещу „Тереза транс” ЕООД, ЕИК 200217027, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „Д.”, *-* за разликата над 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука по иск с правно основание чл.200 от КТр, при която е настъпила смъртта на баща му Х.Д.Д., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.08.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

         ОТМЕНЯ Решение № 590 от 13.07.2012 г. постановено по гр.д. № 297 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която „Тереза транс” ЕООД, ЕИК 200217027, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „Д.”, *-* е осъдено да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес:***, сума за разликата над 700 лв. /седемстотин лева/ до 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляващи разноски по делето, съобразно уважения размер на иска, като неправилно и незаконосъобразно.

          ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати на „Тереза транс” ЕООД, ЕИК 200217027, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „Д.”, *-* сумата от 4 220,50 лв. /четири хиляди двеста и даведет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото за две инстанции, съобразно отхвърления размер на иска. 

        ОТМЕНЯ Решение № 590 от 13.07.2012 г. постановено по гр.д. № 297 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която „Тереза транс” ЕООД, ЕИК 200217027, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „Д.”, *-* е осъдено да заплати в полза на съдебната власт държавна такса за разликата над 1 000 лв. /хиляда лева/ до 2 000 лв. /две хиляди лева/, неправилно и незаконосъобразно.

       ПОТВЪРЖДАВА Решение № 590 от 13.07.2012 г. постановено по гр.д. № 297 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен в останалата обжалвана част.                    

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

                  На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

  

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                              2.