Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 283

 

гр. Сливен, 16.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  650  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 265/23.07.2012г. по гр.д. № 5295/2011г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Гривас” ООД с ЕИК 829119163 със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”С.” № *-*, представлявано от управителите Д.Г.Г. и К. Г.Г., че дружеството дължи на „Менпауър България” ООД ЕИК 175110216 със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”С.” № *, представлявано от управителя Н.Г. сумата от 4869,81 лева, представляваща главница за извършени договорени услуги, именовани мърчандайзинг услуги, произтичащи от подробно описани фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и разноските в заповедното производство за които е издадена Заповед за изпълнение № 2433/20.05.2011г. по ч.гр.д. № 3255/2011г. на СлРС. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е приел, че са били налице договорни отношения между страните, въпреки че от доказателствата по делото може да се направи извод за липсата на сключен договор. Прави се анализ на събраните по делото доказателства и се достига до извода на липсата на договорни отношения, поради което се иска отмяната на постановеното решение и произнасянето с нов акт, с който претенциите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди че жалбата е неоснователна и не е обоснована. В отговора се прави разбор на представените по делото доказателства. извежда се извода за наличието на договорни отношения между двете дружества за извършване на услуги. Районният съд е разгледал в пълнота събраните доказателства, анализирал ги е и е мотивирал заключенията си по всяко едно то твърденията на страните. От заключението на вещото лице е безспорно, че в счетоводствата на двете дружества са осчетоводени издадените на основание на договора фактури. Поради това се иска потвърждаване на решението.

В с.з. за въззивника не  се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Основното възражение, инвокирано в жалбата е, че не са били налице договорни отношения между страните. Твърди се, че от доказателствата по делото може да се направи извод за липсата на сключен договор. Тези твърдения обаче са неоснователни. Безспорно е, че по повод именно на съществуващи договорни отношения, „Менпауър България” ООД е издавало фактури, които са били надлежно осчетоводени както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответното дружество, което е ползвало данъчния кредит по описаните фактури. Така следва да се приеме за установено, че между страните действително е бил сключен на 28.05.2010г. договор, по силата на който изпълнителят е приел срещу възнаграждение да осъществява мърчандайзинг услуги на възложителя. В самия договор – чл.6, е посочено какво е мърчандайзинг услуга, а именно поддържане на рафтови наличности, наблюдение на складовите наличности, грижа за добрия търговски вид на продуктите и т.н. Така, след като изпълнителят е извършил необходимото и е изпълнил задълженията по този договор, му се дължи съответното изпълнение от възложителя. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза по безспорен начин е установен размера на дължимото от ответното дружество възнаграждение, който съвпада с размера на претендираното по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предметният обхват на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК е установяване вземането на заявителя. В образуваното исково производство предмет на установяване е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. В предметния обхват на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК се включва не само вземането за главница, но и претенцията за законната лихва от подаване на заявлението. Установителното действие на уважения иск ще се разпростре, както върху главницата, така и върху претендираната законна лихва. Като е постановил съдебен акт в този смисъл, районният съд не е допуснал нарушения на закона.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са ги направили и заплатят тези на въззиваемите за тази инстанция, но тъй като такива не са направени, то съдът не дължи изричен диспозитив за присъждане на разноски.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/23.07.2012г. по гр.д. № 5295/2011г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: