Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 03.12.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тринадесети ноември,  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. №  651 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. Х. в качеството  й на процесуален представител на И.В.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН ********** *** против решение № 564/05.07.2012г. по гр.д. № 5232/2009 г. на Сливенски районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявения от К.С. и И.С. против П.Д. установителен иск за собственост на недвижими имоти с №№ 004067, находящ се в м. „Домус Орман” в землището на с. Крушаре, имот № 007058, находящ се в м. „Дренчева кория”, имот № 031074, находящ се в м. „Срещу мелницата”, в землището на с. Крушаре, общ. Сливен. Решението е обжалвано и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост, предявен от К. и И. С. против Р.В. за имоти с №№ 048042, находящ се в м. „Рядкови локви”, № 037031, селскостопански терен в м. „Селска кория” и имот № 031092, находящ се в м. „Срещу мелницата”, всички имоти в землището на с. Крушаре. Решението е обжалвано и в осъдителната си част, с която К. и И. С. са осъдени да заплатят на П.Д. и Р.В. деловодни разноски за първата инстанция в размер на 320 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. 

         Във въззивната жалба е посочено, че така постановеното решение е неправилно, тъй като същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищците не са доказали правото си на собственост и неправилно е изтълкувал и приложил действието на разпоредбата на закона за намаляване на завещанието спрямо трети добросъвестни лица. В жалбата е посочено, че ищците са придобили земеделските земи през 2002 г. от лице, което към този момент е бил единствен собственик по завещание на продадените имоти и намаленото завещание до запазените части, имало конститутивно действие, като по този начин не можело да се засегнат правата на трети добросъвестни лица. Посочено е,  че купувачът на завещания имот не губи автоматически правата си върху придобитото имущество, а наследникът, със запазена част след намаляването на завещателните разпоредби, може да отмени отчуждаването, ако не може да допълни от имуществото на заветника. Посочено е също така, че тъй като ответниците не са били предявили иск по чл. 37 от ЗН, то придобитото право на собственост от ищците върху земеделските земи от продажбата през 2002 г. е запазено и противопоставимо на ответниците. Посочено е на трето място, че непротивопоставимо на ищците е разпореждането, извършено от ответницата П.Д. с нот.акт № 289/2009 г., тъй като същият е вписан на 22.12.2009 т. в Службата по вписванията, а исковата молба за собственост на ищците е вписана на 21.12.2009 г.  Моли се обжалваното решение в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Д., с която същата оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че изложените твърдения във въззивната жалба са неверни. Посочено е, че в с.з. на 11.03.2002 г. е било направено оспорване на представеното завещание и е било извършено необходимото за намаляване на същото до запазената част. Посочено е, че съгласно чл. 37 от ЗН съществува едногодишен срок за извършване на отчуждаване на завещаните имоти. Наследодателят К. К. бил починал 1998 г., а едва през 2002 г.е била изповядана сделката между ищците и К. В.. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

         В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Х., която поддържа жалбата на основанията изложени в нея и моли същите да бъдат уважени. Адв. Х. сочи, че  в първоинстанционното решение в мотивите е записана реална площ за имот № 031074 нива, находяща се в местността „Срещу мелницата” като в мотивите тя е посочена с размер 7,374 дка, а в диспозитива на решението е посочена площ в размер на 19,107 дка, с което моли съда да съобрази решението си.  Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемите П.Д. и Р.К. в съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.Д., която оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор по нея.

Обжалваното решение на Районен съд – Сливен е било съобщено на въззивниците на 10.07.2012 г., а въззивните жалби  са били депозирани на 20.07.2012 г. - в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване. 

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени .

По предявения иск въззивниците не успяха да докажат своето право на собственост над процесните недвижими имоти. Тяхната претенция, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 37 ал.1 от ЗН, е неоснователна. При анализа на този текст на закона, става видно, че за да се приложи тази хипотеза е необходимо отчуждаването на завещаните недвижими имоти да е извършено от заветниците преди да е изтекла една година от откриване на наследството, или една година след като е била вписана исковата молба за намаление на завещанието. В настоящия случай, наследството е открито със смъртта на наследодателя К. К., починал на 12.12.1998г., а по делбеното дело не са били предявявани искови молби за намаляване на завещателното разпореждане. Такова искане е било направено своевременно от пълномощника на страните под формата на възражение на проведеното открито съдебно заседание на 11.03.2002г. по гр.д. № 3049/2001г. Сделката, по която се твърди, че са прехвърлени правата на собственост на процесните ниви, е била изповядана между въззивниците и първия ответник по иска В.К.В. на 08.03.2002г., т.е. повече от 3 години след смъртта на наследодателя К. К.. В случая, следва да се приложи общата разпоредба на чл.76 от ЗН, съгласно която актовете на разпореждане на сънаследник, с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. Като се разпоредил с имоти, които не са се паднали в негов дял, продавачът В.К. се е разпоредил с права, които не е имал и тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези, които има, то той не е могъл да прехвърли правото на собственост на нивите, които по-късно са били поставени в дял на неговите сестри – въззиваемите П.Д. и Р.В.. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) или с идеална част от такава са абсолютно недействителни, нищожни. Нищожността на актовете на разпореждане отпада с обратно действие от момента на извършването им, ако при делбата вещта се падне в дела на разпоредителя ( ТР 72/ 09.04.1986 г. по гр.д.36 / 85 г. на ОСГК).

Обстоятелството, че исковата молба не е била вписана в Службата по вписвания към момента на образуване на делбеното дело ще касае отношенията, които биха имали въззивниците С. и въззиваемия В., с оглед наличието на добросъвестност от тяхна страна при сключване на сделката за покупка на недвижимите имоти. То не рефлектира във взаимоотношенията им с останалите въззиваеми – Д. и В..

Що се касае до посочения недостатък в обжалваното решение от адв.Х. в съдебно заседание относно противоречие в мотивите на първоинстанционното решение и изписаното в диспозитива за имот №  031074 нива в м. „Срещу мелницата”, съдът намира, че в случая се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде изправена от съда постановил обжалваното решение. 

         Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Пред настоящата инстанция са направени искания за присъждане на разноски от въззиваемите, но такива не са доказани пред въззивна инстанция, поради което това искане не може да бъде уважено.

.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 564 /05.07.2012г. по гр.д. № 5232/2009 г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.