Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 284

 

гр. Сливен, 20.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  653  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 14/01.03.2012г. по гр.д. № 102/2010г. на РС – Котел, с което е признато на основание на чл.108 от ЗС по отношение на Е.Х.К. ЕГН **********, А.И.К. ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН **********,***, че М.Х.М. ЕГН **********, Х.Х.С. ЕГН **********, А.Х.М. ЕГН **********,*** са съсобственици по наследство с Е.Х.К. при равни квоти, а именно по ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Ябланово, общ.Котел, а именно дворно място от 4238 кв.м., представляващо ПИ с идентификационен номер 87031.502.661 по кадастралната карта на селото с построени в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 37 кв.м., паянтова стопанска сграда и паянтов навес при посочени граници, който имот е идентичен с ПИ с Пл.№ 118 в кв.45  по УП на селото, одобрен със Заповед № 64 от 09.01.1964г. и с ПИ № 661 по УП, одобрен със Заповед № 373 от 15.12.1992г.  Със същото решение на основание на чл.537 ал.2 от ГПК са обезсилени до размера над 1/4 ид.ч. нот.актове № 99 т.ІІ нот.дело № 483/05г. на Нотариус А.В. и № 57 т.ІІ нот.дело № 233/07г. на съдията по вписванията при РС – Котел. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски. С решение № 70/31.07.2012г. по гр.д. № 102/2010г. е допусната поправка на посоченото по-горе решение, като в диспозитива е допълнено, че осъжда ответниците да предадат на ищците владението върху 3/4 ид.ч. от недвижимия имот.

 Постъпила е въззивна жалба против двете решения, подадена от ответниците, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на правилата на ГПК. Съдът не е отговорил на правните доводи на ответниците и не е обсъдил релевантните за спора доказателства, не е изложил ясни съображения за приетите фактически и правни положения. Излагат се подробни съображения относно събраните в хода на производството доказателства и се извежда извода, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като от 1989г. ответниците го владеят. Тогава в тяхна полза е започнала да тече придобивната давност. Те са владели този недвижим имот, продължително, постоянно, спокойно и явно до предявяването на исковата претенция – 26.04.2010г., когато за пръв път ищците оспорват правото им на собственост. Към този момент обаче е изтекла предвидената в закона давност и ответниците са станали собственици на имота.

Във въззивната жалба подадена срещу решението, с което е допусната поправка в диспозитива на решение № 14/01.03.2012г. се сочи, че се поддържат съображенията, изложени в първата въззивна жалба.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на първата въззивна жалба от процесуалния представител по пълномощие на ищците Х.Х.С. и А.М.Х.. Твърди се че жалбата е неоснователна, а самото решение на РС е правилно, законосъобразно и обосновано. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се извежда извода, че ответниците не са станали собственици на целия имот.

Постъпил е и писмен отговор от пълномощника на ищеца М.Х.М., в който се твърди, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. В отговора си прави подробен разбор на събраните по делото доказателства и се сочи, че в полза на ответниците не е и не би могъл да изтече предвидения от закона 10 годишен давностен срок, през който те да са владели имота непрекъснато, трайно, несъмнено и неоспорвано. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. се явяват възивниците Е.Х.К. и А.И.К., за всички въззивници се явява представител по пълномощие, който заявява, че поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият М.Х.М. се явява лично и с двама процесуални представители по пълномощие, които оспорват основателността на подадената жалба. В писмена защита, подадена от един от пълномощниците, се излагат подробни съображения за правилността на решението на районния съд. Сочи се, че са обсъдени всички възражения на ответниците и че те е следвало да установят по категоричен начин, че са придобили по давност имота, което обаче не са сторили.

Останалите двама въззиваеми не се явяват, явява се процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Последователна е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

 При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея.

 Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС.

   При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици В конкретния случай правилно и законосъобразно, въз основа на установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че първите двама ответници първоначално са държали имота за собствениците му към този момент, техните родители. Едва след тяхната смърт те се снабдяват с нотариален акт и започват ремонт в имота, на който се противопоставят останалите съсобственици. Техните действия, свързани с подаване на жалби, сезиране на съда с искане да установи правата им, сочат, от една страна, че те не са се дезинтересирали от собствеността си, а от друга, че първите двама ответници не са владели имота спокойно, явно, необезпокоявано, с намерението да го държат за себе си. Обосновани са изводите на съда, че владението на имота с намерението да се държи вещта като своя, е започнало най-рано след смъртта на Х.М. през 2003г. До предявяването на иска обаче не е изтекъл предвиденият в чл.79 от ЗС срок.

Неоснователни са твърденията в жабата, че първите двама ответници са започнали да владеят имота с намерението да се държи  като свой, през 1989г., когато родителите са напуснали страната. Установено е обаче, че те са се връщали през определени периоди, ползвали са плодовете от мястото, а освен това и останалите от ищците също са ползвали имота, като единият от тях е имал и своя стая в него.

След като първите двама ответници не са придобили собствеността върху целия имот, то те не могат да прехвърлят на третия ответник повече от това, което притежават. Поради това решението е правилно и в частта, с която са обезсилени до размера над 1/4 ид.ч. нот.актове № 99 т.ІІ нот.дело № 483/05г. на Нотариус А.В. и № 57 т.ІІ нот.дело № 233/07г. на съдията по вписванията при РС – Котел.

  Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са ги направили и заплатят тези на въззиваемите за тази инстанция, а именно да заплатят на М.Х.М. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а на Х.Х.С. и А.М.Х. сумата от 300 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/01.03.2012г. по гр.д. № 102/2010г. на РС – Котел и решение № 70/31.07.2012г. по гр.д. № 102/2010г., с което е допусната поправка на първото решение.

 

ОСЪЖДА Е.Х.К. ЕГН **********, А.И.К. ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН **********,*** солидарно да заплатят на М.Х.М. ЕГН ********** *** сумата от 800 /осемстотин/ лева представляваща направени пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Е.Х.К. ЕГН **********, А.И.К. ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН **********,*** солидарно да заплатят на Х.Х.С. ЕГН ********** и А.Х.М. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща направени пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: