Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 17

гр. Сливен, 29.01.2013г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 656 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл.32, т.3 ГПК, с която се атакува  изцяло като неправилно и необосновано Решение № 190/14.08.2012г. по гр.д.№ 305/2012г. по описа на РС- Нова Загора.

С цитираното решение състав на НЗРС уважил изцяло предявеният от ищеца М.К.Д. *** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като осъдил ответника ЕВН „България Електроснабдяване-Пловдив” ЕАД да заплати на ищеца сума в размер на 680.77 лв., начислена по фактура № 1071445821/20.03.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2012г. / датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането и са присъдени разноски в полза на ищеца.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Счита се, че в правомощията на енергийния доставчик е да въведе в своите общи условия механизъм за корекция на сметки за изминал период и това било изрично закрепено в Правилата за измерване на количеството ел.енергия, приети от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за Енергетиката с Решение № П-1/10.04.2007г. В тези правила изрично било посочено, че когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата и не е известно кога се е появила, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Твърди се, че  ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР представляват договор при общи условия, на чиято база се уреждат отношенията между енергийните предприятия и техните потребители по продажбата и доставката на ел.енергия. Сочи се, че процедурата по корекции на сметки е заложена в чл.28 ОУ ЕВН ЕС и чл.54 ОУ ЕВН ЕР и е процедура за определяне на количество ел.енергия по смисъла на чл.45, ал.1 от Правилата за измерване количеството  ел.енергия или механизма за корекции на сметки била в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка. Правното основание на едностранното начисляване е чл.28 ОУ ЕВН ЕС, който текст кореспондирал с нормата на чл.2, ал.2  ЗЕ по отношение на прокламираната защита на правото на собственост при търговия с ел.енергия. Сочи се и Решение № 4/15.03.2007г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 10/2006г.,с което в аналогичен смисъл, макар и за топлоснабдителните предприятия е решен въпроса относно осигуряване на събираемостта на вземанията им. Твърди се, че разпоредбата на чл.54 ОУ ЕВН ЕР не е санкционна по характер, а с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена  ел.енергия, за която се дължи заплащане на определена цена. Въззивното дружество счита, че анализът на цитираните правни норми  води до заключението, че при неизпълнение на едно договорно задължение вината се предполага до доказване на противното, т.е. факта на неизпълнение при наличие на останалите елементи от фактическия състав е достатъчен да се формира извод за пораждане на отговорност, а неизпълнилата задължението си страна носи тежестта да докаже, че причината за това не може да й се вмени във вина.

В жалбата се развиват още подробни съображения по основанието за извършване на едностранна корекция в сметката на абоната- потребител на ел.енергия, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и този на индивида, законодателят  определил превес да вземе обществения интерес. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано от изготвената експертиза по делото, наличие на  нерегламентирана външна намеса върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и, че корекцията на ищцовата сметка е изчислена правилно. Ето защо претендираната сума  била реално дължима от страна на титуляра на партидата.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения осъдителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба, както и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба  е постъпил писмен отговор. В него въззиваемият Д. изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като ответното дружество не е спазило процедурата по съставяне и връчване на констативните протоколи от извършваните проверки. Освен това се посочва, че до средствата за търговско измерване били собственост  на доставчика на ел.енергия, монтирали се единствено от негови служители, без да е предоставена  каквато й да било документация за това и в този смисъл въззиваемия не можел да бъде сигурен, че поставеното му измервателно устройство е изправно, още по-малко знаел кога е монтирано и съответно демонтирано.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба, както и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса и такива не са събирани.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмена молба, депозирана от негов  процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК се поддържа въззивната жалба, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират се деловодни разноски, за размера на които към молбата е приложен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият,  редовно призован не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Пред НЗРС първоначално е бил предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.  По- късно в процеса при условията на чл.214 ГПК основанието на иска е изменено, като ищецът е преминал от отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК към осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като платил задължението към ответното дружество въз основа на извършената едностранно корекция на сметката му.

При така предявен иск ищецът носи доказателствената тежест и следва при условията на пълно и пряко доказване да докаже, че е дал нещо или че ответника е получил имуществена облага, произтичаща от имуществото на първия, както и че основанието за това разместване на блага не е съществувало. Ответникът от своя страна следва да докаже направените от него възражения, които противопоставя на ищеца- ако твърди, че е налице основание за имущественото разместване, то той следва да докаже наличието му.

В конкретната правна хипотеза се  касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

 

 

Действително от 17.07.2012г. в ЗЕ се предвиди в разпоредбата на чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ / обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Алинея втора от горната разпоредба предвижда, че правилата се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а”, сочи, че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.

Нормата на чл.45, ал.1 от Правила за измерване на количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ  посочва, че когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия или това са ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР.

Анализът на нормативната уредба дотук показва, че измененията и допълненията в ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./отново не установяват основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия. Законът само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Казано с други думи основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ и Правилата за измерване на количеството ел.енергия,  а в ОУ ЕВН ЕС – чл.28 и ОУ ЕВН ЕР – чл.54, а както се изложи по-горе с Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ  тези клаузи в общите условия на договорите на енергийните предприятия са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите на ел.енергия. Освен това горепосочената задължителна съдебна практика е постановена след приемането на  Правилата за измерване на количеството ел.енергия от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г.

Ето защо въззивния съд не приема, въведените с въззивната жалба и с допълнителната към нея молба възражения и аргументи на въззивното търговско дружество, че тази съдебна практика не е съобразена с последните изменения в ЗЕ. Цитираното съдебно решение № 12/06.03.2012г.,  постановено т.д. № 119/2011г., І т.о., ТК, ВКС РБ, касае датата на влизане в сила на ОУ на договорите за продажба/пренос на ел.енергия, с оглед определяне на приложимите към конкретния правен казус ОУ. Нещо повече в това решение също е съобразена трайно установената практика на ВКС, че нормите на ОУ, уреждащи корекция на сметките за минало време, в случаите когато отклоненията в показателите на консумираната ел.енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя са неравноправни, респ.нищожни, а дължимата от ищеца цена за реално потребената ел.енергия следва да бъде определена за установения от доставчика период на грешно измерване или неизмерване.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявената претенция.

Въз основа на констативния протокол № Х-45-0959/28.02.2011г. от извършената  проверка на ищцовото СТИ и протокол от извършената метрологична експертиза № 29 361/12.03.2010г. в хода на първоинстанционното производство е  изготвена съдебно електротехническа експертиза, от заключението на която действително се установява констатирана манипулация върху СТИ на ищеца, както и правилност на метода при изчисляване на дължимата сума след едностранната корекция на сметката.

Посочените доказателства обаче не позволяват да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищеца – въззиваем, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемият е обвързан от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригират потребителската му сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количеството и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че е липсвало основание за плащане на сумата в размер на 680,77 лв. по представения фискален бон от 10.04.2012г. от страна на ищеца.

Поради съвпадане на правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

 

 

 

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за въззивната съдебна инстанция. Последният обаче не е направил искане за присъждане на разноски, съответно не е представил доказателства за направени действително такива, поради което съдът не дължи произнасяне в диспозитива на настоящото решение.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 190/14.08.2012г. по гр.д. № 305/2012г.по описа на Новозагорски районен съд.

 

Решението е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.