Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 294

 

гр.С., 22.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  669  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 587 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 1287/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е осъден  ЕТ „Снеп-П.Х.” с ЕИК 119052478 със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Г. Д.” *-*, представлявано от П.  М.  Х. да заплати на  ВК „Младост -95” с ЕИК 818048366 със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „6-ти с.*, представлявано от Ю.С.Ю. сумата от 1581 лв. главница за неплатен наем на земя и консумативи по договор за наем, мораторна лихва за забава в размер на 460лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2011 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 953.24 лв., като е отхвърлен предявеният иск до пълния претендиран размер за главницата като неоснователен.

 

Постъпила е въззивна жалба от ответника против решението в неговата осъдителна част.  Твърди се, че съдът е извел неправилен извод относно пораждането на правно действие по отношение на наемателя на бунгалата на договорите, сключени с трети лица собственици на земя. Развиват се подробни съображения, че тези отношения не обвързват ответника. От друга страна в договора за наем не е посочен наемът на земя и стойността е останала неопределена, поради което не е налице договор по смисъла на чл. 228 от ЗЗД. Твърди се още, че съдът е отхвърлил възражението на ответника за липсата на основание, по силата на което  наемодателят е отдал под наем процесните бунгала. В случая било оспорено качеството на ищеца като наемодател, а от там и наличието на основание на наемния договор. Поради това се счита, че предявеният иск е неоснователен като се развиват съображения и за неоснователност на претенцията за обезщетение за забава.  Твърди се още, че решението на съда е непълно, което се дължи на неустановени релевантни за спора факти.  Поради това се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба.

 

В с.з. за въззивника  не се явява представител.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се излагат съображения в тази насока.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета

Договорът за наем е двустранен – наемодателят се задължава да предостави на наемателя наетата вещ във временно ползване, а наемателят се задължава да плати цената срещу това ползване. Този договор е възмезден - предоставянето на вещта става само срещу наемна цена, а наемателят има задължението да плати, но само срещу ползването на вещта. Освен това договорът е консенсуален и неформален. Наемодателят има три основни задължения, а именно да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойното ползване на наемателя от тази вещ. От своя  страна наемателят е длъжен да плаща наемната цена, такава каквато е уговорена, да пази наетата вещ и да си служи с нея с грижата на добър стопанин и да я върне след прекратяване на наемния договор.

        Безспорно е установено, че между страните е бил сключен договор за наем , по силата на който наемодателят – ищец е предоставил на въззивника – ответник за временно и възмездно ползване столова, бунгала и един апартамент. Съгласно разпоредбата на ч.5 /3/ от договора, наемателят е бил длъжен да плаща разходите, свързани с обикновеното потребление – ел. енергия, вода, както и наема на земята и други стопански разходи ежемесечно. Поради това оплакванията, съдържащи се в жалбата, че между страните не било уговорено и не се дължало заплащане на наем за земята, е неоснователно. Вярно е, че те не са уговорили определена цена, но тя безспорно е определяема, с оглед представените по делото договори. На практика наемателят е поел задължението да заплаща дължимият от наемодателя наем за земята.

        Правилно и законосъобразно съдът е приел, че възражението относно правото на собственост, е извън предмета на делото. Практиката е последователна в разбирането, че не е задължително наемодателят да е и собственик на вещта.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

        Въззиваемата кооперация е претендирала заплащане на направените пред тази инстанция разноски и такива й се дължат в размер на 366 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 587 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 1287/2011 г. на Сливенския районен съд.

         

ОСЪЖДА ЕТ „Снеп-П.Х.” с ЕИК 119052478 със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Г. Д.” *-*, представлявано от П.  М.  Х. ЕГН ********** да заплати на  ВК „Младост -95” с ЕИК 818048366 със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „6-ти с.*, представлявано от Ю.С.Ю. ЕГН ********** сумата от 366 /триста шестдесет и шест/ лева представляваща направени разноски пред тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: