Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 304

гр. Сливен, 05.12.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 670 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца в първоинстанционното производство К.Д. ***, депозирана чрез процесуален представител адв.Д.-*** и насочена срещу Решение № 166/13.07.2012г. по гр.д.№ 1129/2011г. по описа на НЗРС.

С обжалвания съдебен акт НЗРС отхвърлил предявените искове, като неоснователни и недоказани за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 28.01.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума, заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди както следва:

- в размер на 100,00 лв. – разходи за иницииране и провеждане на следващите се производства за установяване на трудовата злополука съгласно КСО;

- в размер на 506,00 лв. обезщетение, съгласно два броя болнични листи № 334/02.02.2010г. и № 405/18.03.2010г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.11.2011г.

С решението ищецът е осъден да заплати на ответното дружество и деловодни разноски в размер на 600,00 лв.

Въззивникът намира постановеното решение изцяло незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че претърпяната трудова злополука  не е станала при изпълнение на служебните задължения на ищеца, а при самоволно извършен от него опит за ремонт на машината, като същия при условията на евентуален умисъл се е увредил, което изключвало отговорността на работодателя. На първо място се твърди, че трудовата злополука е призната като такава по надлежния ред с Разпореждане № 186/21.01.2011г. на РУ”СО”гр.С. З., което е задължително за съда и страните. Ответното дружество е имало възможност при несъгласие с тези констатации да обжалва административния акт. Доказателства установяващи умисъл или груба небрежност от страна на ищеца липсвали. Разпитаните по делото свидетели не били очевидци на злополуката, а и липсвал доказан механизъм на същата, от който да се заключи, че ищеца пострадал е съзнавал възможното настъпване на вредоносните последици и отношение на същия изпълващо формите на вина – умисъл и съзнавана непредпазливост. Съдът основал решението си на протокол за разследване на трудовата злополука, в който обаче не било посочено вина за нея да има работника. Там се съдържало предположение на комисията, относно механизма на злополуката, а именно че пострадалия работник предприел действия при включена машина в нарушение на  правилата за безопасност на труда. Претърпените от ищеца вреди следствие трудовата злополука  били установени по делото чрез съдебно-медицинска експертиза, епикриза, два броя болнични листи и експертно решение. Установено било безспорно, че е получил тежка телесна травма на лявата ръка, довела до нарушена функция на последната, като увреждането е доживот. Неправилно съдът приел, че отговорността на работодателя следва да се изключи поради умисъл у пострадалия. Липсвали мотиви за отхвърляне на претенцията за заплащане на направените разходи по провеждане на производство за установяване на трудовата злополука. Налични били по делото и болнични листи, установяващи периода на временна неработоспособност, през който следвало да получи обезщетение. Представените от ответника разходни касови ордери не установявали изплатените по тях суми да са за медикаменти и материали, необходими за лечението на ищеца, както неправилно приел съда. Според въззивника получена сума без ясно основание не би могла да се компенсира с дължимо обезщетение за временна неработоспособност.

Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване изцяло на предявените претенции. Претендират се разноски пред две съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна е постъпил писмен отговор. В него въззиваемото дружество  излага подробни контрааргументи на направените в жалбата оплаквания. Правилно съдът приел, че работника  причинил умишлено увреждането, звършвайки ремонт на машината в движение без да му е вменено такова задължение. Правилно било прието също така, че болничните листи не били представени пред работодателя, и че последния изплатил сумата от 640,00 лв.  в периода, през който пострадалия не бил на работа. От настоящата съдебна инстанция се иска потвърждаване на решението. Алтернативно,  ако  съда прецени, че може да бъде ангажирана отговорността на работодателя, същата да се намали като се определи обезщетение при хипотезата на допусната „груба небрежност” от страна на работника. Претендират се деловодни разноски.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован  се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, съгл. чл.32,т.1 ГПК, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендират се разноски , сторени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемото търговско дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който пледира за потвърждаване на постановеното от районен съд решение. Претендира разноски за въззивното производство, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на трудов договор № 1/ 04.01.2007г. и допълнително споразумение към него от 01.01.2008г., ищецът Д. бил в трудовоправни отношения с ответното дружество „Гайтек-Олива” ООД гр.С. З.. Същият бил назначен за неопределено време  /безсрочно/ на длъжността „обслужващ работник промишлено производство - пресьор” на осем часов работен ден, с месторабота – цех, находящ се в  гр.Нова Загора, обл.Сливен, кв.”Индустриален”. Основните функции и задължения, съгласно представената длъжностна характеристика /л.32/ на работника –ищец са обслужване работата на машините и съоръженията, следене за воденето на нормален технологичен режим, произвеждане на необходимата продукция като количество и качество, привеждане в добър хигиенен вид оборудването, с което работи и производствените площадки и изпълнение на други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.

На 28.01.2010г. машината „преса за производство на екобрикети и пелети”, на която работел ищеца се повредила и производителния процес спрял. Ищецът – работник предприел действия по отстраняване на техническия проблем, в резултат на което получил редица наранявания. От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно- медицинска експертиза се установява, че получените наранявания се изразяват в премазване на ІІІ – ІV – V пръсти на лявата ръка, като V пръст е бил почти ампутиран. Нарушена била функцията на лявата ръка на ІV пръст, като ищеца не може да осъществи юмручен захват. Освен това страда и върховия захват за ІV пръст, а този с V пръст бил невъзможен. В деня на  злополуката ищецът бил приет в Ортопедичен комплекс по детска ортопедия и травматология в МБАЛ „Проф.Ст.Киркович”- гр.С. З., където е направена ампутацията на V пръст, след което бил издаден болничен лист № 1159871/02.02.2010г. до 04.03.2010г. за следоперативно възстановяване  /арг. от епикриза – л.7 и болничен лист № 1159871 – л.8 /. Последвало е издаване на болничен лист № 2976305/18.03.2010г. от ЛКК при МЦ ЕООД-Нова Загора, за временна неработоспособност още 30 дни за периода 05.03.2010г. до 03.04.2010г. вкл.

На 24.01.2011г. ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК-Сливен, която с решение № 317 / л.- 21/ от същата дата  определила  10,05% загуба на работоспособността и дата на инвалидизиране 16.12.2010г.

От декларация за трудова злополука с Вх.№ 186/13.12.2010г. се установява, че именно пострадалия при злополуката – ищец и настоящ въззивник  е декларирал злополуката пред териториално поделение на НОИ – РУ”СО”-гр.С.. В тази декларация работникът посочил, че предприел дейност по установяване на причина, поради която машината – преса не работи, поради възложена от работодателя му дейност по ремонт на пресата. Посочил е още, че злополуката настъпила, тъй като докато отстранявал нередностите по машината, неизвестно лице влязло в помещението и пуснало в действие пресата. В резултат на това лявата ръка на работника попаднала между една от веригите и зъбчатото колело – предавка.

В представения по делото Протокол № 2/12.01.2011г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, настъпила на 28.01.2010г. е посочено от разследващата комисия, че пострадалия работник Д. самостоятелно работил на брикетиращата машина и е стъпвал  на място високо от пода на помещението на около 1 м., а верижната предавка се е намирала на около 2,50 м. от пода. Комисията установила, че предприетите от него действия били извършени в нарушение на утвърдена в предприятието „Инструкция за безопасна работа с брикетираща машина”. Нарушени били т.8.2. от същата, която е възпроизведена в протокола, а именно  забраняваща да се извършват ремонтни и профилактични работи, както и хигиенизиране на брикетиращата машина по време на работа и т .9, която предвиждала при почистване и ремонт да се изключи електрозахранването. Посочено е още, че действията на пострадалия работник били в нарушение на изискванията на чл.191, ал.1 от Наредба № 7 / 2000г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, която разпоредба предвижда, че операциите по поддържането на работното оборудване се извършват, когато то е спряно. Комисията изразила предположение, че работника Д. е предприел действия, когато брикетиращата машина  била в движение, което е в нарушение на изискванията за безопасна работа. Не са били съставени актове за нарушение на нормативни актове, а са издадени предписания за извършване на извънреден инструктаж на работниците от цех „Пресов” по здравословни и безопасни условия на труд, както и запознаването им с обстоятелствата и нарушенията за допуснатата трудова злополука.

По делото са представени извлечения от книга за инструктаж по безопасност и охрана на труда, водена в ответното дружество – работодател, от които извлечения е видно, че работника Д. е полагал подпис като инструктиран работник в различни периоди от трудовата си дейност, включително и за периода 01.01.2010г.-31.03.2010г., когато е настъпила злополуката с него.

По делото са приети към доказателствения материал 5 бр. разходни касови ордери, от които е видно, че след настъпилата злополука в периода на временна неработоспособност / 08.02.2010г. – 100,00 лв.; 16.02.2010г.-80,00 лв.; 11.03.2010г. -100,00 лв.; 19.03.2010г. – 260,00 лв. и 01.04.2010г.- 100,00 лв./ на ищеца са изплащани суми на обща стойност 640,00 лв., като само на три от тези документи е посочено основание за плащане – „аванс”.

С разпореждане № 186/21.01.2011г. на РУ”СО” – гр.С. З. при НОИ злополуката с въззивника К.Д. е приета за „трудова”, съгласно чл.55, ал.1 КСО.

От договор за правна защита и съдействие № 12/27.10.2010г. / л.22 от делото/ се установява, че пострадалия работник Д. упълномощил адвокат, който да изготви искане, съответно да го представлява по чл.57 КСО или в административното производство по деклариране, респ. установяване на трудовата злополука, за което заплатил адвокатски хонорар в размер на 100,00 лв.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпитани свидетели – колеги на пострадалия работник, от които се установява, че в предприятието е имало назначени механици, които отговаряли за отстраняване на повредите по машините. Работниците не са имали задължение да установяват и съответно да ремонтират възникнали повреди по машините и съоръженията.

От показанията на св. Енев, който също работил в ответното дружество- работодател, като „пресьор” се установява, че в деня на инцидента  ищецът за пореден път напуснал работното си място, а когато двамата се срещнали по-късно през деня свидетелят установил, че ищецът е употребил алкохол, тъй като миришел на алкохол. Освен това свидетелят  посочил, че всички работници са инструктирани да не отремонтират машини, без да имат издадено разрешително за това.

От показанията на св. Сертев се установява, че именно този свидетел отговарял за ремонта на машините и в деня на инцидента с ищеца е бил на работа, но никой не го е потърсил за отстраняване на повредата. Свидетелят обяснява, че пострадалия работник му е обяснил как се е случил инцидента с ръката му, а именно качвайки се на таблото на машината и стъпвайки на него се опитал да сложи веригата, която била  паднала, но при работеща - пусната в действие машина. Макар и да не е очевидец на злополуката, съдът кредитира  показанията на този свидетел, тъй като те отразяват преразказаното от самия пострадал и следва да се ценят като вид самопризнание на увреденото лице за механизма на настъпване на самата злополука.

Св.Георгиева в показанията си по- скоро пресъздава чутото от останалите работници в цеха, досежно злополуката с ищеца, поради което показанията й в тази част съда не кредитира и цени, тъй като не представляват собствени възприятия на свидетелката за факти от обективната действителност. В частта обаче, в която свидетелката посочва, че работниците са инструктирани за безопасна работа с машините и инструкции имало там, където имало и график за смените на работниците, както и в частта, в която същата сочи, че ищеца бил недисциплиниран работник и много често самоволно напускал работното си място – показанията съдът кредитира и цени, тъй като те освен, че са вътрешно непротиворечиви и кореспондират изцяло с показанията, дадени от св.Енев.

По реда на чл.176 ГПК ищецът дал обяснения, в които твърди, че работодателя му в лицето на управителя на дружеството му е възложил да отремонтира повредената машина, следствие на което получил нараняванията на ръката. Посочва, че предавал лично на управителя болничните листи и след злополуката получил от него пари и подписите положени в разходните касови ордери са негови. Тези средства му били изплащани за покриване на разходите по лечение – за закупуване на медикаменти и превързочни материали.

Във въззивната фаза на процеса е назначена служебно и изслушана съдебна инженерно- техническа експертиза, от заключението на която се установява, че злополуката е настъпила на машина, модел БМ 240, предназначена за производство на екобрикети и пелети от слънчогледови шлюпки. Последните се изсипват с шнеков транспортьор в кош, съставен от „тави”. В кошът е монтирана бъркалка за разбъркване на шлюпките, която бъркалка се задвижва от електродвигател, който предава движението си с помощта на верижна предавка, защитена от предпазен капак. Този капак не е защитен с изключвател при отварянето му по време на работа на машината. След коша шлюпките попадат в шнекова преса, задвижвана от електромотор, който предава движението си с ремъчна предавка и редуктор. Пусковият механизъм на машината представлявал табло с ел.бутони, светещи ел.ключета, ампермер и паник-бутон. Пусковото табло се намирало на S образна тръбна стойка изнесено пред машината. Машината разполагала с паник –бутон, който прекъсвал, респ. подавал ел.захранването на цялата машина. При задействането на бъркалката нямало забавяне от момента на натискане на пусковото копче до развъртането й. При задействането на пресата, предвид наличието на ремъчна предавка и редуктор забавянето било до 10 ms.

В съдебно заседание вещото лице обстойно посочило, че машината има две места, където оператора / работещия на машината/ може да бръкне с ръка, а именно предавката между електродвигателя и редуктора и предавката от ел.двигателя към бъркалката. На двете места имало ламаринени капаци, които трябвало да се премахнат за да се стигне до въртящите се части. При пускането на шнека нямало закъснение, а машината се задействала веднага.

С оглед изброената  по-горе доказателствена съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че ищецът е предприел действия по отстраняване на неизправност на машината – паднала верига. Без да изключи захранването на машината, работникът се е качил на пусковото табло, премахнал е капака на верижната предавка задвижваща бъркалката в коша и след като е наместил веригата, машината автоматично веднага се е задвижила, следствие на което лявата му ръка е попаднала между веригата и зъбчатото колело – предавка. Действително по отношение механизма на самата злополука са налице единствено косвени доказателства, тъй като липсват свидетели очевидци, но всички те взети в съвкупност водят до единствения възможен извод, че злополуката с ищеца е настъпила по гореописания начин. Настоящият съдебен състав не дава вяра на ищцовите обяснения, че неизвестно лице  влязло в помещението и пуснало машината, тъй като двете врати в помещението са останали от двете му страни и той би могъл да види влизащ в помещението човек с периферното си зрение. Освен това, ако машината е била спряна, докато е отстранявал повредата по нея, както твърди пострадалия, то той би могъл  и да чуе влизането на друг човек в помещението.  Съдът не дава вяра и на обясненията му относно получено нареждане от управителя на ответното дружество да отремонтира машината, тъй като от свидетелските показания се установи, че в предприятието имало назначени служители, натоварени именно с извършването на тази дейност и по инструктаж е било забранено на работниците да осъществяват дейност по машините без да имат специално разрешително.

Изложеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност на ищеца в размер на 12 000 лв.- неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането 28.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата и имуществени вреди в размер на 606,00 лв., от които 506,00 лв.дължимо обезщетение въз основа на представени пред работодателя /въззиваем/ 2 бр. болнични листи с №№ 334/02.02.2010г. и 405/18.03.2010г. и 100,00 лв.- сторени разходи за платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 12/27.10.2010г. в административно производство по установяване на трудовата злополука, съгласно КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, какъвто е настоящия случай, работодателя отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причиняването на неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.

В конкретната правна хипотеза тези предпоставки са налице. Безспорно се установи, че злополуката с ищеца – въззивник е трудова по смисъла на чл.55 КСО, тъй като е установена по специалния предвиден за това административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.  В резултат на злополуката, ищецът е получил 10,5% загуба на работоспособността си.

Настоящият съдебен състав приема, че тезата на ответника по делото и настоящ въззиваем за наличие на основание за освобождаването му от отговорност по чл.201, ал.1 КТ- умишлено причиняване на увреждането от самия пострадал при форма на вината „евентуален умисъл” е несъстоятелна е не се подкрепя от  каквито и да е доказателства по делото. Не се установи пострадалия да е предвиждал настъпването на увреждане на лявата си ръка, но воден от целта именно да получи обезщетение от работодателя си, да е допускал и мислено съгласявал с настъпването на такова увреждане. Отговорността на работодателя не би могла да се изключи, тъй като все пак, макар и да е нямал задължение да извършва ремонтна дейност по машината, работникът е носил отговорност за правилното протичане на технологичния процес и воден именно от обстоятелството да не бъде прекъсван производствения процес предприел действия, с които смятал, че ще отстрани възникналата повреда.

Налице е обаче хипотезата на чл.201, ал.2 КТ и отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Поведението на пострадалия работник сочи на проявена от него груба небрежност, с която е допринесъл за увреждане на здравето си.  В тази връзка се установи, че ищеца в нарушение на изискванията за безопасност и охрана на труда и без да е имал такова нареждане е предприел самоволно действие за отстраняване на неизправност на машината, на която полагал обичайно труда си. Груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или, че ще ги предотврати. Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа  при положение, че пострадалия е могъл да съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек поставен в същата обстановка не би могъл да  допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалия участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В случая дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата злополука следва да  бъде намалено с 60%, с какъвто процент  настоящият съдебен състав, намира, че пострадалия е допринесъл за вредоносния резултат.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД. В конкретната правна хипотеза, ищецът действително е претърпял първоначално шок и силен стрес, следствие злополуката. Заключението на съдебно медицинската експертиза сочи, че пострадалия по време на травмата и в следващите часове е търпял силни болки и страдания. По-леки са били тези страдания впоследствие при извършване на превръзките, свалянето на конците и в ежедневието. Премазани  били ІІІ и ІV пръсти, а V пръст бил ампутиран.  Налице е нарушена  функция на лявата ръка, като пострадалия не би могъл да осъществи юмручен захват. Страдал и върховия захват за ІV пръст, а този с V пръст бил невъзможен. Съдът отчита, че това увреждане е за цял живот на пострадалия. От друга страна следва да се вземе предвид, че се касае за сравнително млад мъж, при който възстановителния период е не толкова продължителен по време. Освен това причинената трайна неработоспособност е в сравнително ниска степен – 10,05 %, а и по  делото са налице данни, че ищецът се е върнал на работа след изтичане срока на временна неработоспособност. Ето защо съдът намира, че справедлив еквивалент на търпените от пострадалия болки и страдания е обезщетение в размер на 10 000 лв., което съгласно приетия по-горе процент на съпричиняване следва да се намали  на 4 000 лв.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че същата следва да бъде уважена в размер на 100 лв. – платен адвокатски хонорар, за процесуално представителство в административното производство по деклариране и установяване на трудовата злополука. За тези вреди е налице писмено доказателство, а именно договор за правна защита и съдействие № 12/27.10.2010г., в който е вписано, че реално е заплатена сумата от 100,00 лв. адвокатско възнаграждение.

По отношение на претенцията в размер на 506,00 лв., представляваща незаплатено обезщетение за временна неработоспособност, съдът намира, същата за неоснователна. Ищецът – въззивник не е доказал в процеса, че действително е предал 2 бр. болнични листове на работодателя си.

Съгласно Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО / в редакцията й от 08.01.2010г., обн. ДВ бр.2/08.01.2010г. в сила от 01.01.2010г. – приложима към казуса/, обезщетенията за временна неработоспособност поради трудова злополука се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурените лица следва да заявят еднократно при първото представяне на документи за изплащане на парични обезщетения данните свързани с личната банкова сметка ***, съгласно приложение № 7 / чл.8 от Наредбата/. Осигурените лица следва да представят болничните листи и приложенията към тях на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник, с вх.№ и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя – работодател. Такова доказателство в конкретния случай не е ангажирано от ищеца, налице са само твърдения за предаване на болничните листи, които са останали недоказани. Нещо повече съгласно разпоредбата на чл.59 КСО за всяка трудова злополука в ТП на НОИ се открива досие, което съдържа редица документи между които и копия от болничните листове/ първичен и продължения/ за злополуката. В протокола за разследване на трудовата злополука в графа приложения не са посочени двата болнични листи, което води до извод, че ищецът не само, че не ги е предал на работодателя си, но не ги е представил и към декларацията, с която е искал установяване на злополуката за трудова. Към момента на депозиране на тази декларация  - 13.12.2010г., болничните листи са били вече издадени. Последните очевидно се представят за първи път едва в съдебното производство, въз основа на което се претендира заплащане на обезщетение за временна неработоспособност, поради което тази претенция се явява неоснователна и недоказана.

С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер на 4 000 лв., като до пълния предявен размер от 12 000 лв. бъде отхвърлена. Работодателят дължащ обезщетение по чл.200 КТ изпада в забава от момента на настъпване на увреждането, съгласно правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД, а не след покана, поради което следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 4000 лв. считано от датата на увреждането -28.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

Претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, следва да бъде уважена в размер на 100,00 лв., като до пълния предявен размер от 606,00 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Тъй като първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло предявените претенции, решението следва да бъде отменено.

С оглед изхода на процеса като законна последица, следва да бъдат  присъдени разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на претенциите. Така ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски за двете съдебни инстанции в размер на 422,81 лв., съобразно уважената част от иска за неимуществени и имуществени вреди, а ищецът следва да заплати на ответника  разноски за двете съдебни инстанции в размер на 809,61 лв., съобразно отхвърлената част.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 166/13.07.2012г., постановено гр.д. № 1129/2011г. на районен съд гр.Нова Загора, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ „ГАЙТЕК ОЛИВА” ООД,  ЕИК: 833100578,със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”Ц.С.В.” № *, ап.*, представлявано от управителя Е.В.Б. ДА ЗАПЛАТИ  на К.Г.Д., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, ет.*, офис *, адвокатска кантора – П.Н., сума в размер на 4 000 лв./ четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.01.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 28.01.2010г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ „ГАЙТЕК ОЛИВА” ООД,  ЕИК: 833100578,със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”Ц.С.В.” № *, ап.*, представлявано от управителя Е.В.Б. ДА ЗАПЛАТИ  на К.Г.Д., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, ет.*, офис *, адвокатска кантора – П.Н., сума в размер на 100,00 лв./ сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, платен адвокатски хонорар за иницииране и провеждане на административна процедура по КСО за установяване на трудова злополука, настъпила на 28.01.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 15.11.2011г.  до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 606,00 лв./ шестстотин и шест лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ГАЙТЕК ОЛИВА” ООД,  ЕИК: 833100578,със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”Ц.С.В.” № *, ап.*, представлявано от управителя Е.В.Б. ДА ЗАПЛАТИ  на К.Г.Д., ЕГН: ********** *** и съдебен адресгр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, ет.*, офис *, адвокатска кантора – П.Н., сума в размер на 422,81 лв. / четиристотин двадесет и два лева и 0,81 ст./, деловодни разноски, сторени пред първата и въззивна съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК К.Г.Д., ЕГН: ********** *** и съдебен адресгр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, ет.*, офис *, адвокатска кантора – П.Н.,  ДА ЗАПЛАТИ  на  „ГАЙТЕК ОЛИВА” ООД,  ЕИК: 833100578,със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”Ц.С.В.” № *, ап.*, представлявано от управителя Е.В.Б., сума в размер на 809,61 лв./ осемстотин и девет лева и 0,61 ст./, деловодни разноски, сторени пред първата и въззивна съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.

 

 

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.