Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  28.11.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.с.СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 671 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на 258 и сл. ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.И. в качеството му процесуален представител на Е.Р.М. против решение № 730/03.08.2012 г. по гр.д. № 400/2005 г. на Районен съд – Сливен, в частта с която въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия Р.С.Д. сумата в размер на 8 034 лв.представляваща стойността на подобренията в имота, с които е увеличена стойността на имота съобразно дела на Р.Д. в собствеността в размер на ½ ид.част. В жалбата е посочено, че решението на съда в тази част е незаконосъобразно и необосновано. На първо място съдът в решението си назовавал процесен имот недопуснатия до делба недвижим имот, върху който са построени сградите предмет на делба. Посочено е, че под искания за сметки се разбира вземания, който са единствено във връзка със съсобствеността. В конкретния случай действително били извършени подобрения, но те били извършени върху недвижимия имот /дворно място/, който е лична собственост на въззивницата М. и който не е бил допуснат до делба. По делото не били събирани доказателства, от които да се установи, че с изграждането на дворната чешма, кладенеца, бетонните пътеки, засаждането на овощни дръвчета и т.н., се е увеличила стойността на допуснатите до делба сгради. Посочено е, че съдът неправилно е приел за разглеждане претенцията на Р.Д. за уреждане на сметки от извършените подобрения. Освен това в жалбата се твърди, че макар Д. да е бил признат за собственик на ½ ид.част от недопуснатото до делба дворно място е осъдил въззивницата М. да заплати цялата стойност на извършените в него подобрения. Моли се  да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като незаконосъобразно и да се отхвърлят претендираните  суми за уреждане на сметки. Алтернативно се моли решението да бъде обезсилено в обжалваната част, ако съдът приеме, че то е недопустимо. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Кирчев, редовно преупълномощен от адв.И., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Претендира за разноски.

Въззиваемият Д. в съдебно заседание се явява лично и с адв.Б., която оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че били събрани доказателства, от които било установено, че въззиваемият е извършил подобрения с лични средства в недвижимия имот, поради което правилно съдът бил присъдил заплащането на претендираните сметки. Моли се решението да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Съдът споделя установената от Районния съд фактическа обстановка изцяло, поради което за процесуална икономия препраща своето решение в тази част към мотивите на Районен съд – Сливен.

Решението на Районен съд – Сливен е било съобщено на жалбоподателя на 9.08.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 23.08.2012 г. била депозирана процесната въззивна жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         Няма спор между страните, че е била налице съсобственост между тях по отношение на вилна сграда, лятна кухня и гараж построени в поземлен имот № 1666 в м.”Андреева чешма” селищно образование „Изгрев” Община – Сливен. За разрешаването на този въпрос е било постановено решение - № 368/19.12.2011 г. по касационно гр.д. № 1236/2010г. на ВКС на Република България , което е влязло в сила. С това решение е била допусната делба на посочените по-горе сгради, при квоти от правото на собственост по ½ ид. част за всяка от страните – М. и Д..

         По делото е безспорно установено, че недвижимият имот № 1666, в който са построени допуснатите до делба сгради е еднолична собственост на въззивницата М..

         С решението за допускане на делба в първата фаза от производството по делба , съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и в каква част се допуска делбата. По този начин се формира рамка, с оглед на която са свързани последващите действия на страните и съда във втората фаза на делбеното производство. Като е посочил, че се допуска делба единствено на построените в недвижимия имот сгради, ВКС е ограничил на практика и по отношение на кои имоти може да се претендира уреждане на сметки между съделителите.  В конкретния случай, след като е допусната делба единствено по отношение на недвижимите имоти – сгради, построени в недвижимия имот – дворно място, то искането за сметки следва да бъде ограничено до подобрения, които са извършени в самите сгради. Макар по делото да има доказателства за извършени подобрения върху недвижимия имот – дворно място, с които да се е увеличила неговата стойност, няма доказателства за извършени подобрения върху самите допуснати до делба недвижими имоти  - сгради, както и липсват доказателства извършените подобрения върху дворното място, да са увеличили стойността на сградите, които са построени там. В настоящия случай, съдът не е следвало въобще да приема за разглеждане претенции за сметки между съделителите, тъй като подобренията не са били извършени върху съсобствени имоти, а изцяло върху недвижим имот собственост на М.. Въззиваемият разполага с други граждански искове, с които да защити своите интереси по извършените подобрения в чужд имот.

         С оглед на изложеното, обжалваното решение  в тази част – с която е прието за разглеждане иск за уреждане на сметки по извършени подобрения в чужд , недопуснат до делба имот , предявени от въззиваемия Д. се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. 

         Тъй като въззивната жалба следва да бъде уважена, на въззивницата следва да бъдат присъдени и извършените за настоящата инстанция деловодни разноски, които са в размер на 160.00 лв. държавна такса.

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОБЕЗСИЛВА Решение № 730/03.08.2012 г. по гр.д. № 400/2005  г. на Сливенския районен съд, в ЧАСТТА, с която 

 

Е.Р.М. *** е осъдена да заплати на Р.С.Д. *** сумата в размер на 8 034 ( осем хиляди и тридесет и четири )лева., представляваща стойността на подобренията в имота, с които е увеличена стойността на имота съобразно дела на Р.С.Д. с ЕГН ********** в съсобствеността в размер на ½ ид.част като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част .

 

         В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Р.С.Д. *** да заплати на Е.Р.М. *** деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 160.00 ( сто и шестдесет ) лева заплатена държавна такса за въззивното производство.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.