Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 21.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи ноември през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 673 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 60/27.06.2012г. по гр.д. № 151/10г. на КРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените при условията на активно и пасивно субективно съединяване от С.Д.М. и Н.Х.Б. против Н.Д.Б. и Д.Г.Б. отрицателни установителни искове за признаване за установено между страните, че последните двама не са носители на претендираното от тях право, обективирано в нотариален акт № 71 т. І, д. № 67/2010г. на СВп при КРС, по силата на който Н.Д.Б. е признат за собственик по давност и наследство на ¼ ид.ч. от дворно място в с. Кипилово, с площ от 904 кв.м., представляващо УПИ ІІ-130 в кв. 26 по плана на селото, при граници: улица, УПИ ІІІ-129, ПИ  пл.сн.№ 128, ПИ пл.сн.№ 131, както и на ½ ид.ч. от построените в северозападната част на имота паянтова жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м., състояща се от три стаи и салон, и избено помещение от 22 кв.м., паянтова лятна кухня, със застроена площ 22 кв.м., състояща се от две стаи и паянтова стопанска сграда със застроен обем 367 куб.м., и са присъдени разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от двамата ищци в първоинстанционното производство, които твърдят, че то е незаконосъобразно, развиват съображения за неправилност на извода на съда, че процесният имот е бил приживе поделен от общите наследодатели между двамата им сина, като дъщерята М. е била изключена от кръга на наследниците. Считат, че последната не е губила правото на собственост, полагащо й се по закон, независимо, че не е живяла в имота, освен това не е било категорично и недвусмислено доказано от първия ответник, снабдил се с н.а. за по-голяма от своята наследствена част от имота, да е упражнявал за себе си фактическата власт и да са настъпили спрямо него последиците от придобивната давност. Поради изложеното молят въззивния съд да отмени атакуваното решение и уважи изцяло исковете, включително искането за частична отмяна на н.а, претендират разноски.

Направено е доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, което по-късно е оттеглено с писмена молба до въззивната инстанция преди съдебното заседание, поради което съдът не го е разглеждал.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да не я уважава. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено. Няма направено искане за присъждане на разноски.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват лично, с писмена молба, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната си жалба и молят съда да я уважи. Представени са писмени бележки с подробна аргументация.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването – недопустимо.

Предявен е бил отрицателен установителен иск, като защитата, търсена от ищците се е изчерпвала с признаването за установено между страните, със сила на пресъдено нещо, че първият ответник /заедно с конституираната му като ответница по почин на съда негова съпругата/ не е собственик над размера на наследствената си квота – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, описан в н.а. № 71 т. І, д. № 67/2010г. на СВп при КРС и е поискана отмяна на този акт до размера на наследеното.

Най-съществената предпоставка за допустимостта на иска, която е необходимо да съществува както към момента на предявяването му, така и по време на целия процес, е правният интерес на ищците от този иск.

Още при предявяването на исковата молба такъв интерес не е бил налице за тези ищци, независимо от извънпроцесуалното поведение на ответника и с оглед  изразеното становище на ответната страна, събраните в хода на процеса  доказателства и характера на търсената защита, въззивният съд счита, че така предявените установителни искове са недопустими.

Ищцата и първият ответник са брат и сестра, вторият ищец е техен братовчед. Техните бащи /починали преди предявяването на иска/, са били братя, чиято сестра – М. К., не е участник в това производство.

Твърденията, на които ищците основават претенциите си, се изразяват в това, че общият наследодател – техен дядо – Н.Д.Б., починал през 1976г. /неговата преживяла съпруга и тяхна баба – С., е починала през 1993г./, е бил собственик на недвижим имот - дворно място в с. Кипилово, с площ от 904 кв.м., представляващо УПИ ІІ-130 в кв. 26 по плана на селото, при граници: улица, УПИ ІІІ-129, ПИ  пл.сн.№ 128, ПИ пл.сн.№ 131, с построена паянтова жилищна сграда от 72 кв.м., състояща се от три стаи и салон, паянтова лятна кухня, избено помещение от 28 кв.м. и паянтова стопанска сграда от 50 кв.м., и че ответникът се е снабдил с констативен н.а. за по-голяма от законовата си квота от правото на собственост при наследяване.

След смъртта на двамата общи наследодатели и към настоящия момент, техни наследници са дъщеря им М. К. и наследниците на двамата им, вече починали синове Х. и Д. – ищецът Н.Х.Б. /син на Х./, ищцата С.Д.М. и ответника Н.Д.Б. /деца на Д./.

Тъй като никакви валидни правни действия, във връзка с разпределянето на собствеността върху описания имот наследодателите не са предприемали приживе, при така описаното положение правото на собственост по правилата на ЗН е преминало върху наследниците в следното съотношение – 1/3 ид.ч. за М. К., 1/3 ид.ч. за Н.Х. и по 1/6 ид.ч. за С.Д. и Н.Д..

Последният се е снабдил с констативен нотариален акт № 71 т. І, д. № 67/2010г. на СВп при КРС, по силата на който е признат за собственик по давност и наследство на ¼ ид.ч. от дворно място в с. Кипилово, с площ от 904 кв.м., представляващо УПИ ІІ-130 в кв. 26 по плана на селото, при граници: улица, УПИ ІІІ-129, ПИ  пл.сн.№ 128, ПИ пл.сн.№ 131, както и на ½ ид.ч. от построените в северозападната част на имота паянтова жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м., състояща се от три стаи и салон, и избено помещение от 22 кв.м., паянтова лятна кухня, със застроена площ 22 кв.м., състояща се от две стаи и паянтова стопанска сграда със застроен обем 367 куб.м.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че се счита за собственик на така описаните части по силата на наследяването от своя и на първата ищца баща Д., тъй като Д. и бащата на втория ищец – Х., са имали по ½ ид. ч. от описания имот, ответникът отрича изобщо право на собственост на тяхната сестра и негова леля М. К., понеже приживе неговият дядо Н.Б. е поделил имота само между синовете си. Те са материализирали ограда на място и повече от 50 години всеки от тях, а по-късно и наследниците им,  ползва половината – източната, заедно с жилищна сграда в нея, била на Х., западната и постройките там – на Д.. 

Ищци по настоящия установителен иск са само Н.Х. и С.Д., и те заявяват единствено, че ответникът е признат за собственик на повече от това, което му се полага по закон, но не и че с това накърнява тяхното право на собственост, придобито по наследство. Считат, че първият има 1/3 ид.ч. от имота, втората – 1/6 ид.ч. от него, а леля им М. К. – 1/3 ид.ч.

В такъв случай с действията си ответникът по никакъв начин не е накърнил заявените от тези двама ищци /С.М. и Н.Х./ материални права, тъй като техните претенции са за общо 6/12 ид.ч. /1/3  +  1/6 / от дворното място и също 6/12 ид.ч. от постройките. С цитирания нотариален акт ответникът е признат за собственик на 3/12 ид.ч. от дворното място и на 6/12 ид.ч. от постройките само в северозападната част на имота. Така е видно, че интересът на двамата ищци не е засегнат от извънпроцесуалното поведение на ответника, не само, понеже се касае за идеални части от имот, /които аритметически са по-малко или равни на остатъка/, а и понеже той отрича, а те зачитат право на собственост на трето, по отношение на този спор, лице – М. К..

Както се посочи вече изрично, ищците не се оплакват, че ответникът е увредил техния материалноправен интерес, а засегнатото право на М. К. може да бъде защитено само от нея. Доколкото тя не е ищец в това производство и ищците нямат качество на нейни процесуални субституенти, въпросът дали е или не е накърнено действително право на собственост на това лице не може да се обсъжда в рамките на този спор.

Спорът се определя от страните и предмета си и в случая това изисква установяване на засягане правата само и единствено на ищците по делото, точно от страна на посочения от тях ответник.

Правният интерес на тези ищци да водят установителен иск се обосновава с предполагаемо накърняване на техни права чрез действия на ответника, каквото не се твърди, и доколкото в хода на проведения пред РС процес това положение не се е променило, то е явно, че такъв липсва и исковете са недопустими.

Интерес, сам по себе си,  от признаване на по-малка част от правото на собственост за ответника, двамата ищци нямат, тъй като това не би им осигурило никаква защита, при положение, че частите им не са засегнати от к.н.а. и щом те не претендират по-големи такива за себе си.

Въпросите относно принадлежността на правото на собственост и квотите, при които то съществува, могат да бъдат разрешени или чрез иск за делба или чрез собственически иск, включително и тези, касаещи евентуална придобивна давност и възникване на режим на съпружеска имуществена общност между ответниците, но за предявяването на настоящите отрицателни установителни искове двамата ищци нямат правен интерес, наличието на който е предпоставка за тяхната допустимост.

Поради това, като е разгледал и се е произнесъл по недопустими искове, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Ето защо въззивният съд следва да обезсили атакуваното решение изцяло, да прекрати като недопустимо първоинстанционното производство и остави без разглеждане предявените отрицателни установителни искове като недопустими, поради липса на правен интерес.

Отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи върху ищците, и те дължат такива в размер на 200 лв. на ответниците за производството пред КРС. Своите разноски за въззивното производство ищците-въззивници следва да понесат както са направени, а тъй като въззиваемата страна не е претендирала и не е доказала направени от нея разноски, такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно решение № 60/27.06.2012г. по гр.д. № 151/10г. на КРС като НЕДОПУСТИМО и

вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на активно и пасивно субективно съединяване от С.Д.М. ЕГН ********** *** и Н.Х.Б. ***, против Н.Д.Б. ЕГН ********** и Д.Г.Б. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** *, отрицателни установителни искове за признаване за установено между страните, че Н.Д.Б., заедно със съпругата си Д.Г.Б.,  не е собственик над размера на наследствената си квота – 1/6 ид.ч. на недвижимия имот, описан в н.а. № 71 т. І, д. № 67/2010г. на СВп при КРС и искането за отмяна на този акт до размера на 1/6 ид.ч., като  НЕДОПУСТИМИ.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 151/2010г. по описа на КРС, като  НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА С.Д.М. и Н.Х.Б. да заплатят на Н.Д.Б. и Д.Г.Б. направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5 000 лв.

                                                

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: