Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  22.11.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  М. БЛЕЦОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 679 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на ГПК 1952 г. отменен.

 

Образувано е по въззивна жалба на Кмета на Община  - Нова Загора Н.Г.Г. против решение № 85/19.05.2011 г. по гр.д. № 691/1995 г. на Новозагорския районен съд, с което е бил допуснат до делба недвижим имот находящ се в гр.Нова Загора с площ от 896 кв.м. и идентификатор 51809.501.1100 първи и втори етаж на южното крило от триетажна административна сграда находяща се в южната част на гореописания поземлен имот. Делбата е била допусната между М.Т.Н. ЕГН ********** ***– Нова Загора при квоти 4/5 ид.части за М.Н. ***.

По жалбата е било образувано въззивно гр.дело № 347/2011 г. по което било постановено решение № 227/08.11.2011 г. Това решение било обжалвано пред ВКС и по касационната жалба било образувано касационно гр.д. № 35/2012 г. по описа на ВКС. По същото било постановено решение № 355/03.10.2012 г., с което въззивното решение постановено по гр.д. № 347/2011 г. на Сливенския окръжен съд било отменено и делото било върнато за ново разглеждане от Сливенския окръжен съд. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по съществото на спора.

Във въззивната жалба е посочено, че решението на НЗРС е неправилно, незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди се, че предявения иск е бил за делба за цялата административна сграда, съставляваща западно и южно крило, както на терена върху който е застроена. Районният съд се бил произнесъл само по отношение допускането на делба на първия и втория етаж от южното крило на сградата, както и на терена, върху който тя била построена. Жалбоподателите считат, че неправилно съдът не се е произнесъл по въпроса за допускане на делба за цялата сграда, като не е определил и съответните квоти от правото на собственост на страните, по които следва да се допусне делбата. Посочено е, че цялата административна сграда представлява един цялостен обект, без фактически и юридически обособени самостоятелни части и е недопустимо да бъде допусната до делба само част от нея, представляваща първия и втория етаж от южното крило. Моли се делото да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районния съд или да се постанови решение, с което да се допусне до делба цялата административна сграда, която делба да бъде осъществена след изготвянето на съдебно-техническа експертиза относно площа на цялата сграда и какви са дяловете на двете страни.

По въззивната жалба е депозиран отговор от адв.С., в качеството й на пълномощник на въззиваемата М.Н., с която същата оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочено е, че административната сграда е в режим на етажна собственост, като западното крило и третия етаж от южното крило са собственост на Община – Нова Загора, а първия и втория етаж от южното крило са съсобствени между страните. Посочено е, че този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо по гр.д. № 1950/2000 г. на ІV гр.отделение на ВКС. Страната е посочила, че съгласно разпоредбата на § 1.1. на ДР на ЗКИР във вр. чл. 37 от ЗС принадлежащите на различни собственици етажи и части от етажа на сградата представляват самостоятелни обекти в сградата, поради което първия и втория етаж от южното крило на сградата представляват самостоятелни обекти и по отношение на тях може да се осъществи делба самостоятелно и отделно от останалите етажи и части на сградата. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски и тъй като страната за първи път била претендирала пред въззивната инстанция извършването на съдебно-техническа експертиза, въззивната страна моли да й бъдат присъдени всички разноски, независимо от изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ГПК. /отм./

Пред настоящата съдебна инстанция ме депозирана молба от Кмета на Община – Нова Загора, с която е заявено, че се поддържа депозираната въззивна жалба на основанията изложени в нея. Не се претендират разноски.

По делото е депозиран отговор от адв.С., с който отново оспорва въззивната жалба. Моли същата да не се уважава. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и с адв.С., която оспорва жалбата и моли същата да не се уважава. Претендира заплащане на деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Въззивницата М.Н. е законна наследница – дъщеря на Таньо Иванов Станков б.ж. на гр.Нова Загора, починал на 6.12.1948 г. в гр.Нова Загора и Стефанка Станкова починала на 5.05.1978 г.

С решение № 900/22.10.1998 г. по касационно дело № 4350/1995 г. по описа на ВКС, тричленен състав  е признал за установено, че Н. е собственик на 4/5 ид.части от имот пл. № 1100, част от парцел V в кв. 83 по плана на гр.Нова Загора от 1991 г., както и на 4/5 ид.части от триетажна масивна сграда находяща се в южната част на имота със застроена площ от 229,32 кв.м. С това решение Община – Нова Загора била осъдена да предаде владението на имота.

С решение № 238/27.10.1999 г. по касационно дело № 62/1999 г. по описа на ВКС, петчленен състав е отменил по реда на надзора влязлото в сила решение № 900/1998 г. по отношение на 4/5 ид.части от триетажна  масивна сграда в южната част на имота с пл. № 1100, част от парцел V в кв.83 по плана на същия град, със застроена площ от 229,32 кв.м., както в осъдителната част по отношение на терена на същия имот.  С това решение делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС.

С решение № 1372/12.02.2001 г. по касационно дело № 1950/2000 г. по описа на ВКС тричленен състав е признал за установено по отношение на Община – Нова Загора, че М.Н. е собственица на 4/5 ид.части от имот пл. № 1100 включен в парцел V в кв. 83 по плана на гр.Нова Загора. С това решение Община – Нова Загора била осъдена да предаде владението на М.Н. на 4/5 ид.части от първи и втори етаж на южното крило  на триетажната административна сграда построена в парцел V-1100, 1101 в кв. 83 по плана на гр.Нова Загора.

Върховният касационен съд се е произнесъл в петчленен състав с решение № 158/17.07.2002 г. по касационно гр.дело № 222/2001 г. по описа на съда по обжалваното решение № 1372/2001 г. по касационно дело № 1950/2000 г. като молбите на Община – Нова Загора и М.Н. за преглед  и отмяна по реда на надзора по влязлото в сила решение, били оставени без уважение. В мотивите си съдът е приел, че съществуващата към момента административна общинска сграда е съсобствена по отношение само на първия и втория етаж между страните при права 1/5 ид.част за община – Нова Загора и 4/5 ид.части за М.Н.. Съдът е посочил, че във връзка с изслушаната техническа експертиза по делото съдът е установил обема на собствеността на страните.

По делото е била представена скица от  служба по „Геодезия, картография и кадастър” – Сливен на поземлен имот № 2020 от 19.03.2011 г. на която е посочено, че имот с площ 896 кв.м. находящ се в гр.Нова Загора ул.”Петко Енев” № 50 и начин на трайно ползване комплексно застрояване е с идентификационен № 51809.501.1100. Скицата на имота е била издадена на основание Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Следва да се отбележи, че при извършената проверка на първоинстанционното решение съдът не констатира процесуални нарушения, които да доведат до неговата недопустимост, което да е основание за обезсилване на решението и връщането му на РС – Нова Загора.

Производството по делба е в първата си фаза, по допускане на делбата , при която съдът следва да установи кои са страните между които съществува съсобственост, кой е обекта на делба и какви са квотите при които следва да се допусне делбата.

Няма спор по делото, че съсобственици на административната сграда и терена на който тя е построена са Община – Нова Загора и М.Т.Н.. Това обстоятелство се установява от влезлите в сила решения № 1372/12.02.2001 г. по касационно дело № 1950/2000 г. на тричленен състав на ВКС и решение № 158/17.07.2002 г. по касационно дело 222/2001 г. на петчленен състав на ВКС. От тези влезли в сила решения се установява и обема на съсобственост между страните. Те са съсобственици на имот пл. № 1100 включен в парцел V в кв.83 по плана на гр.Нова Загора и на първи и втори етаж от южно крило на триетажна административна сграда построена в парцел V.1100, 1101 в кв.83 по плана на гр.Нова Загора. С влезлите в сила решения са определени и квотите на съсобсвеност, а именно 4/5 ид.части за М.Н. и 1/5 ид.части от описаните по-горе имоти за Община – Нова Загора. Тъй като цитираните по-горе решения на ВКС са влезли в сила, настоящия съдебен състав следва да съобрази решението си с тях.

Следва да се обсъди възражението на въззивната страна за това, че при определяне на квотите на право на собственост, следва да се вземе предвид площа на цялата административна сграда и едва тогава да се прецени какво е съотношението на съсобственост между страните предвид на обстоятелството, че първия и втория етаж от южната административна сграда не представляват самостоятелни обекти, които биха могли да се делят самостоятелно. Настоящият съдебен състав не споделя това становище на страната. В чл.37 от ЗС етажи или части от етажи  могат да принадлежат на отделни собственици – държавата, общини или други юридически или физически лица. В разпоредбата на § 1.1. от ДП на ЗКИР е дадено легално определение на понятието „самостоятелен обект в сграда”. Това е такъв обект, който представлява етаж или част от етаж съгласно глава ІV от ЗС. От представените по делото доказателства – скици на имота е видно, че административната сграда представлява сграда на няколко самостоятелни етажи. Ето защо, всеки един от тях би могъл да бъде собственост на различно лице и по отношение на всеки самостоятелен обект в тях би могла да съществува и различна съсобственост. Законосъобразно и допустимо е да се извърши делба само на първия и втория етаж от южното крило на сградата, в който смисъл са и постановените решенията на ВКС видно от изложените мотиви по тях.

Въззивната страна е възразила, че заповедта на Началника на СГКК – Сливен №  КД-14-20-101/14.02.2011 г. въз основа на която е била издадена представената по делото скица на поземлен имот № 2020/19.03.2011 г. е отменена по адм.дело № 56/2012 г. на Административен съд – гр.Сливен. Това възражение е несъотносимо към спора, тъй като от представената и приета по делото скица № 2020/2011 г. е видно, че същата е издадена на основание друга заповед, а именно    Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за която нито има твърдение, че е отменена, нито има доказателства за отмяна. Отменената заповед е касаела имоти с идентификатор 51809.501.1100.1.4; 51809.501.1100.1.1; 51809.501.1100.1.2, а представената скица касае процесния имот, който се индивидуализира с идентификационен № 51809.501.1100.

Макар първоначално исковата молба да е била с по-разширен обект в хода по същество по делото адв.С. е конкретизирала, че ищцата желае да се постанови решение, с което да се допусне делба между страните при квоти 4/5 ид.части от дворното място и от първия и втория етаж на южната част на сградата, предвид влязлото в сила решение на ВКС № 1372/2001 г. С оглед на това конкретизиране на исковата претенция, съдът след като е уважил иска до тази част, не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив, тъй като не е имал и каква част от исковата претенция да оставя без уважение.

Решението на НЗРС, с оглед гореизложеното, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.         

С оглед изхода на делото деловодни разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Процесуалният представител на въззиваемата Н. – адв.С. е представила списък на деловодните разноски, от който е видно, че се претендират адвокатски хонорар в размер на 12 500 лв. по договор за правна помощ от 28.06.2011 г., 12 500 лв. адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 12.11.2012 г. , 30 лв. д.т. за допускане касационно обжалване и 15 лв. за разглеждане на касационната жалба. По делото са представени и писмени доказателства за така извършените деловодни разноски от страната. В решенията си ВКС по гр.д. № 35/2012 г. е посочил, че по отношение на разноските за касационното обжалване следва да се произнесе СлОС при условията на чл. 294 ал.2 от ГПК. Тъй като СлОС не се е произнесъл по разноските по предходното разглеждане на въззивната жалба, съдът намира, че извършените от страната разноски следва да бъдат разгледани и присъдени в настоящото производство. Въззивната страна не е възразила против размера на търсените за присъждане разноски. Ето защо, съдът намира, че тъй като разноските са доказани, въззивната жалба е отхвърлена изцяло, възнаграждението за един адвокат и няма възражение за прекомерност от въззивната страна, следва да присъди в полза на въззивамета М.Т.Н. деловодни разноски в общ размер на 25 045 лв., от които 25 000 лв. адвокатско възнаграждение  за въззивната инстанция при първоначалното и повторно разглеждане на делото и 45.00 лв. деловодни разноски за касационно обжалване.

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/19.05.2011 г. по гр.д. № 691/1995 г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА Община - Нова Загора да заплати на М.Т.Н. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 25 045 ( двадесет и пет хиляди и четиридесет и пет лева) лв., от които 25 000 ( двадесет и пет хиляди )лв. адвокатско възнаграждение  за въззивната инстанция при първоначалното и повторно разглеждане на делото и 45.00 ( четиридесет и пет ) лв. деловодни разноски за касационно обжалване

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.