Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 305

гр. Сливен, 05.12.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 682 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците в първоинстанционното производство А.Р. ***, с която атакуват Решение № 73/03.08.2012г., постановено по гр.д. № 97/2012г. на РС- Котел.

С обжалваното решение съдът отхвърлил иска с правно основание чл.74, ал.2, вр.чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на сума в размер на 20 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота на ответниците, следствие на направените от ищците подобрения в този недвижим имот, подробно описан в решението. С решението е отхвърлено и искането на ищците да им бъде признато право на задържане на имота до изплащане на подобренията, както и са присъдени деловодни разноски съобразно отхвърления иск.

Въззивниците намират постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърдят, че с подадената искова молба с правно основание чл.72 ЗС са искали от съда заплащане на подобрения в размер на 20 000 лв., която сума представлява по-голямата от двете стойности, измежду тази с която се е увеличила стойността на имота, следствие направените подобрения в имота на ответниците - въззиваеми и стойността на разходите за подобрения и необходими разноски. Предпоставките за уважаване на иска им били ищецът да има качеството на владелец, да е извършил подобрения в имота със съгласието и без противопоставянето на ответника, както и последния да е собственик на имота, като според въззивниците тези предпоставки били налице и доказани в процеса. Това, че въззиваемите били собственици на недвижимия имот в който са направени подобренията се доказвало с влязло в сила Решение № 43/30.07.2010г. по гр.д.№ 247/2009г. на РС-Котел. Установено било, че въззивниците владеели имота от години, а изготвената съдебна строително-техническа експертиза доказвала и   извършените редица подобрения в него. Видно било от личните данни на въззиваемите, че живеели на една и съща улица с въззивниците, което заедно с останалия събран доказателствен материал доказвало съществуването на знание у въззиваемите за извършваните в имота им подобрения. Неправилно съдът приел, че ответниците са се противопоставили на извършването на тези подобрения, като кредитирал изцяло и единствено гласните доказателства, събрани по техен почин. Свидетелските показания не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Така съдът констатирал, че показанията на св. Д. с категоричност установявали противопоставянето на ответницата Ч. на извършваните в имота й ремонтни дейности, но този извод бил неправилен и необоснован, предвид показанията на св.К.. Подобренията в имота били извършвани през продължителен период от време – от 2000г. до 2009г. , за който нямало представени доказателства въззиваемите да са се възползвали от нормативно установените механизми за противопоставяне на извършването на подобрения в имота им. Не са представени доказателства за образувана преписка в регистрите на Община Котел във връзка с предприет от ищците незаконен строеж, не е представен и констативен акт от който да е видно, че такава проверка е била извършвана. Това налагало извода, че съда приел за установени факти, които не са надлежно и безпротиворечиво доказани. Въззивниците считат, че са доказали знанието на въззиваемите за извършваните подобрения в имота им, като последните не са се противопоставили. Ето защо въззивниците имали правата на добросъвестни владелци, поради което претендирали по-голямата от двете суми измежду  тази, с  която е увеличена стойността на имота и стойността на разходите за подобрения, както и за упражняване на правото на задържане на имота.

 Освен това въззивниците считат, че иска бил предявен по начин, по който се иска присъждане и на стойността на извършените разноски и подобрения, поради което осъждането на въззиваемите да ги заплатят не би било произнасяне по непредявен иск. Първоинстанционният съд не отчел този факт, което било нарушаване на процесуални правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивниците. От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи искът на ищците, като се осъдят въззиваемите да заплатят сумата от 20 000 лв., която сума е по-голямата от двете стойности измежду увеличената стойност на имота и стойността на разходите за подобрения и необходими разноски, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане, както и да се признае право на задържане върху недвижимия имот до заплащане на сумата. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна не е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

 

В открито съдебно заседание въззивниците, редовно призовани се явяват лично и с пълномощник, съгл.разпоредбата на чл.32, т.1 ГПК, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на постановеното решение, като вместо него се постанови ново, с което да се осъдят въззиваемите да заплатят на въззивниците направените разходи за подобрения и разноски, извършени в процесния недвижим имот, ведно със зъконната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане    както и да се признае правото на задържане върху имота до изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Ф.Р., редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата Ф.Ч., редовно призована не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно, като моли за потвърждаването му. Претендира деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

След докладване на въззивната жалба  възражения по доклада, както и искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса не са направени.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд  доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване и срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е основателна, а решението неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Изложената в мотивите на решението фактическа обстановка е правилно установена от районния съд и кореспондира с доказателствената маса, съдържаща се в кориците на делото, поради което настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря, а с оглед разпоредбата на чл. 272  ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на предявената претенция, с оглед дадената правна квалификация въз основа на фактите, изложени в исковата молба.

Въззивниците, ищци в първоинстанционното производство  поддържат твърдения, че в недвижимия имот на ответниците, чието владение следва да предадат въз основа на  влязло в сила решение № 43/30.07.2010г. постановено по гр.д. № 247/2009г. на Котелски районен съд са извършили множество подобрения, с които се е увеличила стойността на имота. Предвид обстоятелството, че тези подобрения били извършени със знанието и без противопоставянето на ответниците, въззивниците /ищци/  твърдят, че имат качеството на добросъвестни владелци на недвижимия имот, поради което претендират тяхното заплащане на основание чл.72, ал.1 ЗС, заедно с правото на задържане на имота до заплащането на исковата сума.

По делото безспорно е установено, че с горецитираното съдебно решение е признато за установено на основание чл.108 ЗС, че настоящите ответници са собственици при равни части на основание наследство на недвижим имот, находящ се в с.Ябланово, общ.Котел, обл.Сливен, представляващ ПИ № 87031.502.1021 с площ 6567.00 кв.м., заедно с построените в него жилищна и селскостопанска сгради, като настоящия ищец А.Р. е осъден да предаде владението върху имота, който владее без правно основание.

Установено е, че двамата въззивници са се настанили в процесния недвижим имот след смъртта на собственика И. Р. през 2000г. В този имот те извършили редица строително ремонтни дейности, подробно описани в изготвената и неоспорена от страните по делото съдебна строително-техническа експертиза.

Спорно в процеса е обстоятелството дали ответниците са знаели, че в техния имот са извършвани подобрения и съответно налице ли е противопоставяне от тяхна страна срещу така извършваната строителна дейност. За установяване на тези обстоятелства са събрани в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства. Така от показанията на св. Б. Д. се установява, че в имота са извършени редица ремонтни дейности, като изграждане на стопанска сграда – „сайвант за животни”, изграждане на покривната конструкция на жилищната сграда, чрез подмяна на стари греди с нови, покриване с нови керемиди, подмазване на комини, поставяне на дограма – дървени врати и прозорци, направа на ел.инсталация, изграждане на външна тоалетна. От показанията на този свидетел се установява, че по време на извършване на ремонтните дейности в недвижимия имот, ответницата Ч. е ходила в имота, водейки със себе си строителен техник от общината, като заявила  да се спрат строителните работи. От показанията на св.А. К. е видно, че в жилищната сграда била поставена дървена дограма – врати и прозорци, както и че на таваните на двете стаи и коридора били положени плоскости от пресован талашит. Показанията на св. М.Х. и св. А.Р.  основно установяват състоянието на имота преди да се нанесат ищците в него, респ. преди да извършат ремонтната дейност. Свидетелят А. К.  в своите показания споделя, че е възможно да е ходил да спира строежа, извършван в недвижимия имот, но не си спомня за това с категоричност, тъй като е било преди десет години. Свидетелят не си спомня дали през 2000г. след влизането на ЗУТ е отпаднало задължението му да дава строителни разрешения, като посочва, че до влизането на ЗУТ като строителен техник е вършил всякаква дейност, включително даване на строителна линия, протоколи въз основа на разрешителното и др.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като вътрешно непротиворечиви, логични и последователни. Показанията, дадени от св.Х. и А.Р., в частта, в която същите посочват, че ответницата Ч. се е противопоставяла на строителната дейност в имота й, както и че спрямо нея ищецът е употребил физическа сила –  съдът не кредитира и цени. Последните не представляват собствени възприятия / на самите свидетели/ от обективната действителност, а са пресъздадени чужди, чути от ответницата Ч. чувства и възприятия.

С оглед обаче на показанията на св. Д., настоящият съдебен състав намира, че действително ответницата Ч. се е противопоставяла на извършването на ремонтни дейности в имота си. Тези показания не противоречат на показанията, дадени от св.К., доколкото последният не е заявил с категоричност, че никога не е сигнализиран за незаконно извършваните строежи в процесния имот. Възможността свидетелят да не си спомня конкретния случай е напълно оправдана с изминалия голям период от време и служебната дейност, изпълнявана от него, свързана с посещението на множество обекти в различни населени места в околността. Освен това св.К. е категоричен, че до влизането в сила на ЗУТ, което всъщност е на 31.03.2001г., а не както посочва той през 2000г. е извършвал всякаква дейност, вкл. и такава, свързана с незаконното строителство. Тук е мястото да се отбележи, че оплакванията релевирани във въззивната жалба, касаещи неправилност в извода на съда, относно противопоставянето на ответницата Ч. на извършваната в имота й строителна дейност са неоснователни, тъй като този извод, както и на настоящия съдебен състав е формиран въз основа на свидетелските показания на св.Д., който свидетел е доведен от страна на ищците. Ето защо съдът намира, че през 2000г., за който период от време са и показанията на св.Д., св.К. е посетил процесния недвижим имот, по сигнал на ответницата Ч., което пък от своя страна установява обстоятелството, че един от двамата съсобственици на имота е знаел и  се е противопоставял на извършването на подобренията в него.

По делото не е установено ищците да са доказали знание на другия съсобственик на имота, а именно Ф.Р.. Обстоятелството, че същия бил с адресна регистрация на същата улица, където се намирал и  недвижимия имот, в който са извършвани подобрения не установява неговото знание. Знанието не се предполага в процеса, а се доказва с всички доказателствени средства. Разпитаните по делото свидетели не установяват, ответникът Ф.Р.  да е знаел, че в собствения му недвижим имот са извършвани каквито и да е подобрения.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с извода на първоинстанционния съд, в случай на констатиране в хода на процеса недобросъвестност на ищците да не може да присъди в тяхна полза разноските за извършените подобрения, тъй като се претендирало увеличената стойност на имота.

По въпроса относно правомощията на съда при констатиране на недобросъвестно владение при установените по делото данни за действително извършени подобрения, тяхната стойност и възможността на  съда да се произнесе по претенцията на друго правно основание, а именно – чл.74, ал.1 ЗС съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ, по реда на  чл.290 ГПК. В Решение № 359/21.07.2010г. постановено по гр.д. № 1205/2009г. ІІ г.о. ГК, ВКС РБ е застъпено  становище, че когато ищеца по делото застъпва теза, че е добросъвестен владелец и има право да получи увеличената стойност на подобрения от него  имот, то при положение, че съда приеме, че подобренията са били извършени от ищеца в качеството му на недобросъвестен владелец, следва да бъде разгледана претенцията му за заплащане на тези подобрения като на обикновен подобрител на чужд имот, а не да се отхвърля иска, само на основание, че ищецът е претендирал увеличената стойност на имота по чл.74, ал.2 ЗС. Твърденията на ищеца за качеството му на добросъвестен владелец не ограничават съда да даде търсената защита за присъждане на стойността на  подобренията, щом е констатирано, че такива са извършени в имота, а в основата на това субективно право, както на добросъвестния владелец, така и на недобросъвестния такъв стои принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Ето защо, съда намира, че в настоящия случай на ищците следва да бъде разгледана претенцията им за обезщетяване в по-малък обем – съгл.чл.74, ал.1 ЗС, предвиждаща присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота при констатираното разместване на имуществени блага, следствие извършените в ревандикирания имот подобрения.

От заключението на изготвената в хода на процеса и неоспорена от страните съдебна строително-техническа експертиза е видно, че   общата стойност на разходите  за извършените подобрения е 8 900,00лв., в това число за жилищната сграда – 3 833,00 лв.,  стопанска сграда –навес зад жилищна сграда 1 367,00 лв., дворен клозет – 675,00  лв., стопанска сграда – навес- запад – 3 026,00 лв., а увеличената стойност на имота – 4 160,00 лв., представляваща разликата от стойността на имота към момента с извършените подобрения -  14 120,00 лв. и  стойността на имота към момента, ако тези подобрения не бяха извършени – 9 960,00 лв.  От посочените суми на основание чл.74, ал.1 ЗС ищците имат право да получат по малката сума, която в случая е увеличената стойност на имота след извършените подобрения в него, а именно 4 160,00 лв.

По отношение на изградената в недвижимия имот стопанска сграда – навес- запад, ненанесена в кадастралната карта е установено въз основа на представеното удостоверение от Община Котел с Изх.№ 94А-697-1/11.05.2012г., че същата представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване. В т.ІІ.7 на ППлВС № 6/27.12.1974г. е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне на стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното премахване на незаконния строеж. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай, като се приеме за подобрение изградената стопанска сграда – навес-запад. Към настоящия момент тази стопанска сграда съществува в имота и обективно увеличава неговата стойност, а когато собственика приема имота в застроено състояние, това строителство, независимо, че е незаконно, следва да се третира като подобрение, а при определяне на стойността му  да се държи сметка за премахването му. Макар в отговора на исковата молба, ответницата Ч. да е посочила, че постройката е незаконна и подлежи на събаряне, от нейна страна не е бил предявен негаторен иск в този смисъл. Освен това, обстоятелството, че собствениците на недвижимия имот не са заявили стопанската сграда за узаконяване и са пропуснали вече сроковете за това,  съгл.§ 16 ЗУТ не води до извод, че тази сграда обективно не съществува, доколкото по делото липсват данни да е налице констативен протокол за незаконно строителство, както и издадена и влязла в сила заповед за събарянето й / в този см. Р № 315/25.10.2012г. по гр.д.№ 1189/2011г. І г.о. ВКС РБ/. Следователно обезщетението за извършените подобрения, което имат право да получат ищците в размер на 4 160,00 лв. – представляваща по-малката измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, следствие подобренията, следва да се намали на 4 000,00 лв., поради възможността сградата да бъде премахната. Съдът намира, че сумата от 160,00 лв., с която се намаля обезщетението, с оглед възможността за премахване на сградата – навес-запад е достатъчна да покрие разноските на ответниците по премахването, с оглед посочената от вещото лице в СТЕ пазарна стойност на тази сграда към настоящия момент – 170,00 лв. Дължимата сума от 4 000,00 лв. следва да бъде разпределена по равно за заплащане от всеки един от двамата ответници, предвид равните им  идеални части в правото на собственост върху недвижимия имот, а именно по 2 000,00 лв. от всеки ответник.

Право на задържане на имот до заплащане на подобренията в него има само добросъвестния владелец, който ги е направил / арг. чл.72, ал.3 ЗС/. По изричната разпоредба на чл.74, ал.2 ЗС правата и на недобросъвестния владелец, но само във връзка с направените от него подобрения върху имот със знанието и непротивопоставянето на собственика му, се приравняват на правата на добросъвестния владелец, вкл. и правото на задържане. Доколкото по делото се установи, че въззивниците са извършили подобренията в чужд недвижим имот въпреки противопоставянето на собствениците, то искането им за признаване право на задържане върху недвижимия имот до заплащане на извършените от тях подобрения е неоснователно и не следва да се уважава.

По отношение на направеното в срока за отговор на исковата молба възражение за настъпила погасителна давност, относно вземането на ищците за подобрения съдът намира същото за неоснователно. Според чл.114 ЗЗД течението на погасителната давност започва от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на вземането за подобрения, извършени в чужд имот не съвпада с извършването им, а давността започва да тече от момента на прекъсване на владението /поради изоставянето му или предаването му на собственика/, от превръщането на владението в държане със съгласието на собственика или от момента на смущаване на владението с предявяване на иск за имота. В конкретния случай владението е смутено с подаване на исковата молба, с която е бил предявен ревандикационен иск за  имота на 28.12.2009г. От тази дата до датата на предявяване на иска за заплащане на подобренията извършени в този имот -17.01.2012г. не е изтекъл петгодишния давностен срок.

С оглед изложеното по-горе, решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което ще бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, съобразно формираните от тази съдебна инстанция правни изводи.

По тази причина е необходимо и да бъдат преразпределени деловодните разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от иска. Така ищците са направили разноски в двете инстанции в размер на 3 215.00 лв., от които адвокатско възнаграждание в размер на 700.00 лв. в първата инстанция и 1000,00 лв. във въззивното производство, 800.00 лв. – държавна такса с оглед цената на иска и 400.00 лв. за въззивно обжалване, 15.00 лв.- такса за съдебни удостоверения и 300.00 лв. за съдебна строително-техническа експертиза. Съобразно уважената част от иска на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 643,00 лв.  Въззивницата Ч. е направила деловодни разноски в двете съдебни инстанции в общ размер на 1 112.00 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за първата инстанция и 600.00 лв. за въззивното производство, както и 12.00 лв. за снабдяване на преписи от документи от делото. Платения адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 37/2012г. на адв.Драганова- АК-Варна не следва да се присъждат, тъй като на ответницата се признават разноски за един адвокат, а именно по-високото платено възнаграждение на адв. И. от АК-Сливен в размер на 500.00 лв. по договор за правна защита и съдействие  от 20.02.2012г. Съобразно отхвърлената част от иска на ответницата Ч. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 890.00 лв. Ответникът Ф.  Р. не е направил разноски, респ. не е представил доказателства за такива разноски, поради което съдът не следва да му присъжда такива.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 73/03.08.2012г., постановено по гр.д. № 97/2012г. на районен съд гр.Котел, като  вместо него постановява:

ОСЪЖДА, на основание чл.74, ал.1 ЗС Ф.Х.Р., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на  А.Х.Р., ЕГН: ********** и Е.И.Р., ЕГН: **********,***, сума в размер на 2 000.00 лв./ две хиляди лева/, представляваща  по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот - поземлен имот № 87031.502.1021 по кадастралната карта на с.Ябланово, общ.Котел, при граници: ПИ № 87031.502.2254, ПИ № 87031.502.2266, ПИ № 87031.502.2253, ПИ №87031.502.2252, ПИ № 87031.502.1022 и ПИ № 87031.502.2042, следствие извършените  подобрения през 2000г. в жилищната сграда в имота с идентификатор № 87031.502.1021.1., изразяващи се в изграждане на ел.инсталация; доставка и монтаж на дървена дограма – врати и прозорци; подмяна на покривна конструкция, ремонт на коминни тела, доставка и монтаж на олуци от подцинкована ламарина, полагане на бетонна мазилка на пода, вътрешна варова мазилка на стени, направа на обшивка по тавани с плоскости от ПДЧ, постно боядисване и лакиране на дървени повърхности, подмяна на покривна конструкция на селскостопанска постройка – навес зад жилищната сграда с идентификатор № 87031.502.1021.2, изграждане на дворен външен  клозет и стопанска сграда – навес-запад,  съответстваща на притежаваната от Ф.Р. ½ ид.част от правото на собственост върху имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2012г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.74, ал.1 ЗС Ф.Х.Ч., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на  А.Х.Р., ЕГН: ********** и Е.И.Р., ЕГН: **********,***, сума в размер на 2 000.00 лв./ две хиляди лева/, представляваща  по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот - поземлен имот № 87031.502.1021 по кадастралната карта на с.Ябланово, общ.Котел, при граници : ПИ № 87031.502.2254, ПИ № 87031.502.2266, ПИ № 87031.502.2253, ПИ №87031.502.2252, ПИ № 87031.502.1022 и ПИ № 87031.502.2042, следствие извършените  подобрения през 2000г. в жилищната сграда в имота с идентификатор № 87031.502.1021.1., изразяващи се в изграждане на ел.инсталация; доставка и монтаж на дървена дограма – врати и прозорци; подмяна на покривна конструкция, ремонт на коминни тела, доставка и монтаж на олуци от подцинкована ламарина, полагане на бетонна мазилка на пода, вътрешна варова мазилка на стени, направа на обшивка по тавани с плоскости от ПДЧ, постно боядисване и лакиране на дървени повърхности, подмяна на покривна конструкция на селскостопанска постройка – навес зад жилищната сграда с идентификатор № 87031.502.1021.2, изграждане на дворен външен  клозет и стопанска сграда – навес-запад и съответстваща на притежаваната от Ф.Ч. ½ ид.част от правото на собственост върху имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2012г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан искът, предявен от А.Х.Р., ЕГН: ********** и Е.И.Р., ЕГН: **********,*** срещу Ф.Х.Р., ЕГН: ********** и Ф.Х.Ч., ЕГН: **********,*** - за заплащане стойността на направените подобрения в недвижим имот - поземлен имот № 87031.502.1021 по кадастралната карта на с.Ябланово, общ.Котел при граници : ПИ № 87031.502.2254, ПИ № 87031.502.2266, ПИ № 87031.502.2253, ПИ №87031.502.2252, ПИ № 87031.502.1022 и ПИ № 87031.502.2042, за горницата над 4 000.0 лв./ четири хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно  искането на А.Х.Р., ЕГН: ********** и Е.И.Р., ЕГН: **********,***, за признаване правото на задържане върху недвижим имот - поземлен имот № 87031.502.1021 по кадастралната карта на с.Ябланово, общ.Котел, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор № 87031.502.1021.1 и селскостопанска постройка с идентификатор № 87031.502.1021.2, до заплащане на извършените подобрения.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ф.Х.Ч., ЕГН: ********** и Ф.Х.Р., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Х.Р., ЕГН: ********** и Е.И.Р., ЕГН: **********,***, сума в размер на 643,00 лв./ шестотин четиридесет и три лева/, представляваща сторени деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Х.Р., ЕГН: ********** и Е.И.Р., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.Х.Ч., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 890,00 лв./ осемстотин и деветдесет лева/, представляваща сторени деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.