Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 295

 

гр. Сливен, 22.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  685  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 124/25.07.2012 г. по гр. д. № 6277/2010 г. на Сливенския районен съд, с което  е  признато на основание на чл. 422 ал. 1 и чл. 415 ал.1 от ГПК за установено, че „ПИК – ХСР” ЕООД  с ЕИК 119649427 и адрес гр. С., кв. „С. З.” бл. * вх. * ап. * дължи на „ТОП МИКС” ООД със седалище гр.Бургас и ЕИК 119520585 по договор за покупко-продажба периодично изпълнение, сключен в устна форма сумите дължими за доставките направени му от ищеца, за които в заповедното производство по ч.гр. д. № 3977/2010 г. на СлРС му е издадена заповед за изпълнение №  2848/13.07.2010 г., а именно: главница в размер на 17246.77 лв., представляваща неплатена цена с включен ДДС на доставените през месеците Юли, Август, Септември и Октомври 2006 г. от ищеца комбинирани фуражи до  птицефермата на ответника в с.Победа, Ямболска област, за които „ПИК-ХСР” ЕООД е издало фактури подробно описани;  Сумата от 8809.92 лв. обезщетение за забава по всяка от описаните фактури с размер на законната лихва за периода  от датата на издаване на всяка от фактурите до 08.07.201 г.; сумата от 2040.95 лв. разноски направени в заповедното производство, като главницата от 17246.77 лв. се дължи заедно със законната лихва считано от 08.07.2010 г. до окончателното й изплащане.

 

Постъпила е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е направил необоснован извод, че дружеството е направило заявка и е получило от ищцовото дружество комбинирани фуражи в размер на  сумата от 16885.57 лв. Липсват каквито и да е доказателства относно такава заявка, както и че те са били получени. На второ място се твърди, че само въз основа на свидетелски показания съдът е приел за доказан фактът на извършената търговска продажба при липсата на каквито и да е писмени доказателства.  В тежест на ищцовата страна е било да представи писмени доказателства относно получаването на стоката, лицето което я е получило и неговото качество. Представените по делото фактури не са подписани от представител на ответното дружество, но дори и подписани фактурата като счетоводен документ не е основание за плащане, а основанието е доставката на стоката. В случая след като е оспорен фактът на доставка, то положителният факт е именно тяхното доставяне, следва да бъде доказан от ищеца, което не е сторено.  Твърди се, че съдът е допуснал и процесуално нарушение, тъй като не е разпитал водените от ответната страна свидетели по делото.  Поради това се иска да бъде отменено решението в обжалваните му части и да бъде прието за установено, че ответното дружество не дължи на ищцовото сумите, посочени в решението на районния съд.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба, с която обаче не се сочи кои части на решението се обжалват и има характер на писмен отговор на подадената въззивна жалба.  Оспорва се основателността на тази въззивна жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Излагат се съображения относно безспорността на наличието на договорните отношения между страните, по повод които е извършена доставка на фуражи. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

 

В с.з. за въззивника  се явява представител, който заявава, че поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител.

 В с.з. въззиваемият не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

      

        Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

       

        Безспорно е, видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че представените по делото фактури са записани като приход в търговските книги на ищцовото дружество. Стойността на начисления ДДС и данъчната основа върху която е начислен по всяка от фактурите, са отразени в справката-декларация по чл. 125 ал. 1 от ДОПК, подавана през процесния период. Според закона за счетоводството фактурата се определя като първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, с който се установява правото на прехвърляне на собственост върху стоки. По същество фактурата, независимо от това как е издадена, е документ, удостоверяващ извършването на дадена търговска сделка, доказва нейната документална обоснованост и се използва от страните по сделката за извършване на съответните счетоводни и отчетни операции в счетоводните регистри и сметки.

Договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност и обосновано, с оглед доказателствата по делото е приел, че в случая ищецът  е доказал, че е в договорни отношения с ответната страна. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба (в случая на фураж), за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Разбира се само наличието на последното не е достатъчно за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. Доказателствата по делото налагат извод за извършени от ищеца доставки на фураж. От разпитите на свидетелите по делото може да се направи извод, че в периода 2005-2006г. между страните са съществували договорни отношения, като ищцовото дружество е доставяло комбинирани фуражи в птицефермата на ответника. Превозът е извършван с транспорт на ищеца. От заключението на ССЕ е установено, че в счетоводството на ищеца са записани процесните фактури. Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите биха представлявали недвусмислено признание на задължението и да доказват неговото съществуване. Установено е обаче, че ответното дружество не представя своята счетоводна документация.

        Въз основа на тези безспорни фактически обстоятелства  съдът е направил законосъобразния извод, че между страните е бил сключен в устна форма договор за продажба с периодично изпълнение, по силата на който ищецът е  продавач, а ответникът – купувач.  В случая съдът се е позовал и на редовно водените търговски книги от ищеца и с оглед на извършената съдебно-счетоводна експертиза, е установил, че записванията в тях по отношение на тези търговски сделки, са редовно водени. Първичните счетоводни документи са осчетоводени по надлежния ред и декларирани пред органите на НАП, с което в тежест на ищцовото дружество е възникнало задължението да внесе начисления върху цената на стоката ДДС в бюджета. Поради това твърденията в жалбата за липсата на договорни отношения и реално изпълнение по тях, се явяват  неоснователни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 124/25.07.2012 г. по гр. д. № 6277/2010 г. на Сливенския районен съд.

         

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: