Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 309

  

                                                    гр.С., дата 12.12.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                      

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 690 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство против Решение № 35 от 03.09.2012 г., постановено по гр.д. № 3788 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.С.. С Решението изцяло е уважена претенцията на ищеца Й.Ц.Г., като наследник на Г.А.Г. за признаване на установено спрямо „ЕВН България Електроснабдяване” АД, че не дължи сумата от 995,31 лв., представляваща корекция по сметка за начислена електрическа енергия, за периода от 02.03.2011 г. до 05.05.2011 г. за обект, находящ се в гр.С., ул. „И.Д.” № * по фактура № 1057289806 от 09.06.2011 г. Със същото решение ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД е осъден да заплати на ищцата Г. направените разноски в размер на 350 лв.

          Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционото производство. В жалбата си до съда въззивникът  обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят сочи, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречат на материалния закон. Доказателствата били тълкувани превратно само в полза на ищцата. Възразява, че правомощие на енергийния доставчик е да въведе в своите ОУ механизъм за корекция на сметки за изминал период. В този смисъл въведения бил в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка. Начисляването на допълнително количество енергия не следвало да се приема като санкция от страна на дружеството за неправомерно поведение на потребителя. С оглед съблюдаване на принципа на добросъвестността, при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида, законодателят определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. Представеният констативен протокол бил съставен по надлежния ред и в съответствие с изискванията на Общите условия. Счита, че от събраните по делото доказателства и по – конкретно от приетата експертиза било видно, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана намеса, поради което се отчитало по – малко от реално потребената ел. енергия.

           Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени решението на районния съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции.   Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и иска същото да бъде намалено до минималния размер в размер на  300 лв.     

          В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на въззивника, с което същият заявява, че не възразява срещу даване ход на делото и няма доказателствени искания. Поддържа оплакванията и исканията направени във въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от неговия процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК. Излага подробни съображения защо намира решението за правилно и законосъобразно. Пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

           Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

           С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от РС, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който те не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на материалите по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд. При отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия.

         Основанието, на което претендира въззивникът, че е възникнало и съществува правото му да коригира сметката на въззиваемата страна за потребена ел.енергия, е съставеният от служители на електроразпределителното дружество констативен протокол № 002122 от 05.05.2011 г., заедно със справката за начислена енергия – чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/. От друга страна обаче, за да бъдат тези документи годни основания за възникване на претендираното право, трябва да бъдат съставени по предвидения за това ред и форма – чл.63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/. Освен това е необходимо преизчисляването на количеството потребена енергия да е извършено по релевантната за конкретния казус методика в съответствие с нормата на чл.54, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

                   В настоящия случай не са налице изискванията, които ОУ на ДПЕЕ на ЕР поставя относно процедурата по съставянето на констативния протокол                  В случая, проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл.35, от лицата по ал.4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем от тези ОУ – чл.63, ал.1 и ал.2 – подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

          Качеството на лицата извършили проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ е в съответствие с разпоредбите на общите условия – чл.35, ал.4 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, видно от съставения от тях констативен протокол за техническа проверка на СТИ. Настоящият състав обаче приема, че качеството на свидетелите подписали протокола не отговаря на изискуемото от горепосочените общи условия. Смисълът на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР е, когато клиента не присъства на проверката и/или е там, но откаже да подпише съставения протокол, той да бъде приподписан от поне две /с оглед употребеното на множествено число „свидетели”/ безпристрастни и незаинтересовани спрямо процедурата лица, а не само от самите проверяващи.

          Дори и да се приеме, че в деня на проверката е направено всичко необходимо, за да се потърси ищецът и да се запознае със съставения протокол, изискването за приподписването му от двама свидетели не е било спазено. Смисълът на тази разпоредба е действието по съставяне на протокола да бъде препотвърдено от случайно намиращи се на адреса лица и това задължение се вменява на проверяващите служители от самите общи условия. От всички събрани по делото доказателства става ясно, че свидетелите приподписали протокола, обичайно придружават служителите при проверките и препотвърждават извършените действия в служебно качество, което не отговаря на смисъла на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР и поставя съмнение относно тяхната безпристрастност и коректност.

          След като при извършване на проверката са били констатирани обстоятелства, които налагат корекция в сметката за ел.енергия, е следвало съставеният протокол да бъде предявен на потребителя, а не корекцията да се извърши едностранно без изобщо лицето да е било уведомено за извършената проверка, констатираните обстоятелства и причините довели до корекцията. В този смисъл в ОУ на ДПЕЕ на ЕР са уредени правила във връзка с необходимостта протокола да бъде приподписан от други две лица, когато абоната отсъства или отказва да го подпише. За това и чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, изисква в горната хипотеза протокола да се изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, от чието получаване той се счита за редовно връчен. От данните по делото не може да се направи заключение, че е налице такова редовно връчване, т.к. по делото липсват доказателства за изпълнение от страна на въззивника на изискването на чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

           От гореизложеното става ясно, че констативният протокол като основание за корекция на сметката за електроенергия, не е бил съставен в съответствие с изискванията на ОУ на ДПЕЕ, дори напротив констатирани са редица нарушения в тази връзка. Той като частен свидетелстващ документ, не се ползва с противопоставима на въззиваемия материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за въззивника. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът  не е доказал наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия.

                   Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан.

                   Във връзка с направеното възражение на въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца за първа инстанция, то съдът на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за неоснователно. С оглед § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, то не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в горецитираната наредба, т.е. в настоящия случай - 300 лв. От мотивите на районния съд е видно, че са присъдени разноски на ищцата в общ размер на 350 лв. От тях държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., т.е заплатения адвокатски хонорар е в минимума по цитираната наредба и поради това възражението за прекомерност се явява неоснователно. С оглед изхода на процеса пред въззивна инстанция, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 300 лв.  платен адвокатски хонорар.                

                   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                                                        

                                                    

                                                                Р      Е     Ш     И  :  

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от 03.09.2012 г., постановено по гр.д. № 3788 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.С..

          ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г.Д.” № *, да заплати на Й.Ц.Г., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лв. /триста лева /.

          Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                      

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                          

                                                                                                                    2.