Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 301

 

гр. Сливен, 05.12.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  692  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 551/12.07.2012 г. по гр.д. № 4190/2010 г. на СлРС, с което е  осъдено  ЗД „Бул Инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.” бул. „В.” № *, представлявано от С.С.П., да заплати на  Г.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на счупване в дисталната част на лъчевата кост, без дислокация на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване движението на тялото за срок над 60 дни без опасност за живота, в резултат на контузия и причинени виновно от водача на л.а. „Фиат Пунто” с рег. №  Н 87 94 КК, застрахован в ЗК „Бул Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност” при ПТП на 24.05.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдено застрахователното дружество да заплати на Т.П.К. ЕГН ********** *** сумата от 3 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неим.вреди, причинени виновно от водача на л.а. „Фиат Пунто” с рег. №  Н 87 94 КК, застрахован в ЗК „Бул Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност” при ПТП на 24.05.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.  С решението. ЗД е осъдено да заплати на ищците сумата от 700 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете. Осъдена е Т.П.К. да заплати на застрахователното дружество сумата от 300лв., представляваща направени разноски съразмерно на отхвърлената част, както и да заплати на Х.М.Д. ЕГН ********** *** сумата от 100лв., представляваща направени от него разноски и е осъдено застрахователното дружество да заплати държавната такса върху уважените искове.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс” АД ответник в първоинстанционното производство, както и жалба от ищцата Т.П.К..

В първата въззивна жалба подадена от ответника – застрахователното дружество се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно в частта му, с която е уважил претенцията на първия ответник над сумата от 3 000 лв. и в частта, с която е уважена претенцията на ищцата над размера от 2 000 лв. Сочат се съображения, че това е справедливият размер за обезщетяване на причинените на ищците болки и страдания.

Втората въззивна жалба подадена от ищцата Т.К. се атакува решението в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от нея иск до пълния размер, а именно до сумата от 6 000 лв., както и в частта, с която са определени дължимите разноски. Твърди се, че изготвената и изслушана съдебномедицинска експертиза е неправилна и не отразява обективно състоянието на пострадалата след настъпилото ПТП, не отчита продължителния период на лечение. Направено е искане да бъде назначена тройна съдебномедицинска експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси. В крайна сметка се иска уважаване на предявения от ищцата иск изцяло, както и присъждане на всички разноски направени от ищците.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за първия въззивник  не се явява представител.

В с.з. за втората въззивница се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба от застрахователното дружество и поддържа основателността на подадената от въззивницата жалба.

 В с.з. въззиваемият не се явява. Чрез представител по пълномощие се оспорва основателността на подадената от застрахователното дружество жалба.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират изцяло с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд частично не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи относно основателността на исковете, но при определяне на справедливото обезщетение по единият от тях е достигнал до неправилни изводи..

По повод на жалбата, подадена от ищцата Т.П.К., съдът приема, че тя е основателна. Претендирано е било обезщетение за неимуществени вреди за причинените й болки и страдания в размер на 6000 лева. Безспорно е, че в резултат на ПТП тя е получила контузия в шийната област. Поставена й е била яка за срок от 30-40 дни, предприето е било лечение, свързано с приемането на болкоуспокояващи, а след това и физиотерапия. Около шест месеца е била в болнични, наложило се е и допълнителна хоспитализация. При това положение, касаещо един сравнително продължителен период от време, свързан с търпене на болки и страдания, а и на дискомфорт, районният съд е преценил, че справедливото обезщетение за тези търпени болки и страдания е в размер на 3000 лева. Това обаче е незаконосъобразно. Пострадалата е имала силни болки, продължили в един значителен период. Предприето е било дълго лечение, през което тя е продължавала да търпи тези болки. Състоянието й е свързано и с редица неудобства от битов характер. Наложило се е да ползва болнични и всичко това сочи, че обезщетението присъдено от РС в никакъв случай не се явява справедливо и не може да репарира претърпените от ищцата болки и страдания. Поради това този състава счита, че справедливото обезщетение е в размера, в който е било претендирано, а именно в размера от 6000 лева.

При това положение въззивната жалба на ответното застрахователно дружество по отношение на решението в частта, с която е осъдено да заплати на Т.П.К. обезщетение над размера от 2000 лева се явява неоснователна.

Такава е жалбата и по отношение на присъденото обезщетение на ищеца Г.И.К. за размера на присъденото обезщетение над 3000 лева. Безспорно е че на ищеца вследствие на ПТП е било причинено счупване на дисталната част на лъчевата кост без дислокация на костните фрагменти, което е наложило гипсова имобилизация, продължила за около 30 дни. След свалянето се е наложило лечение, свързано с физиотерапия, а болките са отзвучали за период от около 60 дни. При това положение се касае за травматични увреждания, които са сравнително продължителни, съпроводени са с болки, свързани с причиняване на дискомфорт и неудобства и присъденото обезщетение в размер на 4000 лева не се явява несправедливо.

По делото втората въззивница и въззиваемият са претендирали разноски и такива, с оглед изхода на процеса, следва да им бъдат присъдени както за тази инстанция, така и до пълния размер пред първата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 551/12.07.2012г. по гр.д. № 4190/2010г. на Сливенския районен съд в частта, с която е  отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Т.П.К. ЕГН ********** *** против ЗД „Бул Инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.” бул. „В.” № *, представлявано от С.С.П. иск за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдената от 3000 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева, както и в частта, с която е осъдена Т.П.К. ***” АД сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски и в частта, с която Т.П.К. е осъдена да заплати на Х.М.Д. сумата от 100 лева, представляваща направените по делото разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.” бул. „В.” № *, представлявано от С.С.П. да заплати на Т.П.К. ЕГН ********** със съдебен адрес *** и разликата в размер на 3000 /три хиляди/ лева над присъдените 3000/ три хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 6 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

         ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.” бул. „В.” № *, представлявано от С.С.П. да заплати на Т.П.К. ***90 /осемстотин и деветдесет/ лева, представляваща направени пред тази инстанция разноски и неприсъдени разноски в първоинстанционното производство.

         ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.” бул. „В.” № *, представлявано от С.С.П. да заплати на Г.И.К. ЕГН ********** от гр. Ямбол сумата от 310/триста и десет/ лева представляваща неприсъдени разноски в първоинстанционното производство.     

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 551/12.07.2012г. по гр.д. № 4190/2010г.. на Сливенския районен съд в останалата част.

         

         Решението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: