Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.11.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета гоД. в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 659 по описа за 2012 гоД., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. в качеството му на пълномощник на „Булхебра” ЕООД, със седалище с. К., ул. „Хаджи Димитър” № 52 против решение № 68/25.07.2012 г. по гр.д. № 544 по описа за 2011 г. на РС – Котел, с което въззивното дружество е било осъдено да заплати на въззиваемият М.Г.В. сумата от 3 699.15 лв., от които 2 680.00 лв. неизплатено трудово възнаграждение, 682.74 лв. неизплатени обезщетения и 336.41 лв. мораторни лихви. С обжалваното решение въззивното дружество е било осъдено да заплати деловодни разноски на въззиваемия В. в размер на 150.00 лв.; 180.00 лв. по сметка на РС .- Котел за възнаграждение за вещо лице и 184.80 лв. държавна такса съобразно уважения размер на исковете.

Във въззивната жалба е посочено, че така постановеното решение е порочно, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и е достигнал до незаконосъобразни изводи, вследствие на което е приложил неправилно и материалния закон. Жалбоподателят твърди, че погрешно първоинстанционния съд е приел, че след като договорът за търговско управление от 10.11.2008 г. има нотариална заверка, същият е породил действие. Страната сочи, че този договор не е бил подписан, което е абсолютно необходим реквизит, поради което упълномощеното лице Д.П. не е имала нужната представителна власт да сключва трудов договор с ищеца В.. С оглед изложеното се иска решението на Котелския РС да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В законния` срок не е постъпил отговор на въззивната жалба

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.

Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от адв. Е., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и сочи, че видно от справката от Търговския регистър към датата на сключване на трудовия договор Д.П. е била съдружник – управител с всички представителни права, които произтичат от това качество и тя е имала право да сключва трудови договори със служители на дружеството. Моли се  обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната не е претендирала деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

         Преди да бъдат разгледани предявените искове по същество съдът следва да разгледа възражението на въззивника, че лицето, подписало трудовия договор от името на ответното дружество „Булхебра” ЕООД – Д.П., не е имала представителна власт и не е можела да задължава дружеството. Съдът намира възражението за неоснователно. По делото са представени извлечения от търговския регистър, от които е видно, че до 07.01.2011 г. ответното дружество е било ООД, със съсобственици А.К. Б. и Д. Е. П.. Твърдението на въззивната страна, че през 2008 г. е имало прехвърляне на дружествени дялове от страна на Д.П. на А. Б. съвпада с данните от разпечатката от търговския регистър за вписани прехвърляния на дялове на 17.11.2008 г. Това твърдение кореспондира и с нотариално заверения договор за търговско управление, в който е посочено, че „Булхебра” ООД се представлява от съдружниците Д. Е. П. и А.К. Б.. За дружеството договорът за търговско управление е подписан и от двете представляващи дружеството лица Д.П. и А. Б.. Това обстоятелство се установява и от извършената нотариална заверка на подписите от нотариус Е.Щ.. Обстоятелството, че в представения екземпляр от договор за търговско управление същият не е подписан на позиция „за управител”, касае взаимоотношенията, които самите съдружници имат помежду си, както и взаимоотношенията между Д.П. като управител и дружеството, в което е съдружник.

         Търговският регистър е с публичен характер и след извършена справка по него се установи, че с вписаните нови обстоятелства от 17.11.2008 г. като управители на дружеството са били посочени Д.П. и А. Б., които са представлявали дружеството заедно и  поотделно. Представителната власт е променена с вписване, извършено на 07.01.2011 г., след която дата дружеството се представлява само и единствено от А. Б.. С оглед изложеното несъмнено Д.П. е имала представителна власт по силата на която да може да сключва трудови договори от името на въззивното дружество към момента на сключване на трудовия договор – 24.06.2010 г..

         По делото са били предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 128 за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 222 за заплащане на обезщетение при прекратяване трудовото правоотношение без предизвестие и чл.224 за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от КТ.

         По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Съдът намира, че вещото лице компетентно и безпристрастно е изготвило и представило своето заключение, поради което следва да съобрази своето съдебно решение с него. Още повече, че ответната страна въобще не е оспорила обстоятелството, че част от трудовите възнаграждения на ищеца не са били изплатени, както и че не са му били изплатени и обезщетенията по чл. 222 и чл. 224 от КТ. Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, на въззиваемия не са били изплатени трудови възнаграждения за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., в размер на 420.07 лв., както и за м. януари 2011 г., съобразно отработените дни в размер на 20.01 лв. От заключението е видно, че размерът на дължимите обезщетения по чл. 222 от КТ е в размер на  420.07 лв. и по чл. 224 от КТ е в размер на 120.04 лв. Съдът намира, че по делото е безспорно доказано съществуването на валидно трудово правоотношение, по което не са били изплатени дължимите трудови възнаграждения и по което при прекратяването му не са били заплатени дължимите обезщетения по чл. 222 и чл. 224 от КТ.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемата страна не е претендирала деловодни разноски за въззивната инстанция, поради което, макар и въззивната жалба да се отхвърля, на въззиваемия не следва да се присъдят деловодни разноски.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/25.07.2012 г. по гр.д. № 544 по описа за 2012 г. на Котелски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.