Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 306

гр. Сливен, 29.11.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 697 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство ответник по предявения  насрещен установителен иск за собственост  К.Ж.К. *** чрез процесуалния му представител по  пълномощие. Атакува се Решение № 172/23.07.2012г., постановено по гр.д. № 1066/2010г. на НЗРС.

С обжалваното решение НЗРС  уважил частично  предявения насрещен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като  признал за установено в отношенията между страните, че ищеца по насрещния иск  Д.С.В. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.Н. З., ул.”П.Е.” № * и подробно описан в решението, като в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззивникът намира постановеното решение за неправилно  и незаконосъобразно. Твърди, че по това гражданско дело № 1066/2010г. на НЗРС има влязло в сила решение № 182/24.11.2011г., потвърдено с Решение № *3/06.04.2012г. по въззивно гр.д. № 615/2011г. на СлОС. Цитирайки дословно мотивите на въззивния съд, който приел, че първоначалния ответник и ищец по насрещния установителен иск Д.В. не е придобил собствеността върху УПИ ХV-2095 на основание давностно владение, въззивникът счита, че не съществува правно основание, по силата на което ищецът В. да може да стане собственик по давностно владение на ½ ид.част от УПИ ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр.Н. З.. Иска отмяна на постановеното по насрещния положителен установителен иск за собственост решение.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  не е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

С въззивната жалба не са направени  искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 ГПК, като заявява, че поддържа подадената въззивна жалба на основанията посочени в нея и моли за отмяна на постановеното решение в уважителната иска част.Претендира деловодни разноски за въззивното производство.

Въззиваемият, редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил. С оглед обхвата на  обжалването, решението е и  допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че  въззивната жалба е основателна.

Сливенският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, а именно по отношение на ответника Д.В., че ищецът К.Ж.К. е собственик на ½ ид.част от дворно място, представляващо УПИ ХV-2095, в кв.91, по регулационния план на гр.Н. З. от 1991г., с площ 420 кв.м при граници и съседи: улица, парцел ХІV-2091, парцел ХVІІІ-2092, 2093, парцел ХVІІ-2094, парцел ХVІ-2096. Направено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответника се легитимира като едноличен собственик на УПИ ХV-2095. Срещу така предявения иск, ответникът В. от своя страна е предявил при условията на кумулативно обективно съединяване положителен установителен иск, за признаване на установено по отношение на пръвоначалния ищец К., че именно Д.В. е едноличен собственик на УПИ ХV-2095, както и негаторен иск, с който се иска от ответника да си изгради собствена стена на жилищната сграда от изток и да престане да ползва западната стена на ищеца по насрещния иск. Направено е и искане по чл.537, ал.2 за отмяна на нотариалния акт, с който първоначалния ищец се легитимира като собственик на ½ ид.част от УПИ ХV-2095.

С Решение № 182/21.11.2011г., постановено по гр.д. № 1066/2010г. на НЗРС е уважен предявеният първоначално положителен установителен иск за собственост, като е прието, че ответника Д.В. не е станал едноличен собственик на горецитирания недвижим имот на основание давностно владение. Това решение е потвърдено с Решение № *3/06.04.2012г., постановено по въззивно гр.д.№ 615/2011г. на СлОС, като въззивния съд също е приел, че ответника по първоначално предявения установителен иск за собственост не е доказал да е владял спорния недвижим имот за себе си явно и спокойно, както и да е превърнал държането на частта на другия съсобственик във владение единствено за себе си отблъсквайки неговите претенции върху имота.

Разглеждайки и произнасяйки се по насрещния положителен установителен иск за собственост, първоинстанционния съд опирайки се на горецитираните решения и изводите, формирани в тях погрешно е приел, че предявения от Д.В. иск е частично основателен. След като е безспорно установено, че този ищец / по насрещния иск/ не е станал собственик на целия процесен имот на основание давностно владение, той не би могъл да стане собственик на това основание и на ½ ид.част  от него. Разбира се не съществува пречка този ищец да придобие собствеността на ½ ид. част от цялото дворно място, състоящо се от два УПИ – ХІV-2091 и ХV-2095, в кв.91 по ПУП на гр.Н. З.  /каквото право на собственост притежава праводателя му/ на друго правно основание, след  оформяне на надлежна правна сделка за прехвърляне на собственост.

Изложеното до тук обуславя извод, че предявения от Д.С.В. насрещен положителен установителен иск за собственост на дворно място, съставляващо УПИ ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр.Н. З., с площ 420 кв.м. при граници: изток- ХІV-2096 и УПИ ХVІІ-2094, запад- УПИ ХІV-2091, север-улица, юг-УПИ ХVІІІ-2093, 2092, на основание давностно владение е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с която е уважен иска до размера на ½ ид.част да се отмени.

С оглед изхода на спора, въззиваемият следва да бъде натоварен с разноските направени от страна на въззивника в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция в размер на 475,50 лв., от които 75,50 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване и 400,00 лв., платено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното Сливенски окръжен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно  Решение № 172/23.07.2012г. по гр.д. № 1066/2010г. на Районен съд гр.Н. З., в ЧАСТТА, с която  е признато за установено по отношение на К.Ж.К., ЕГН: ********** ***, че Д.С.В., ЕГН: ********** *** е собственик на ½ ид.част от дворно място с площ 420 кв.м./четиристотин и двадесет квадратни метра/, съставляващо УПИ ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр.Н. З., отреден за жилищни нужди, ведно с находящите в него едноетажна жилищна сграда с площ от 84 кв.м. / осемдесет и четири квадратни метра/, избено помещение с площ от 50 кв.м. / петдесет квадратни метра/, външна тоалетна и подобрения, при граници на дворното място: изток УПИ ХVІ-2096 и УПИ ХV 2094, запад – УПИ ХІV2091, север- улица и юг – УПИ ХVІІІ 2093/2092, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ,  на основание чл.124, ал.1 ГПК като неоснователен и недоказан предявеният от Д.С.В., ЕГН: ********** ***, иск за признаване на установено по отношение на К.Ж.К., ЕГН: ********** ***, че Д.С.В. е собственик на основание давностно владение на ½ ид.част от дворно място с площ 420 кв.м./четиристотин и двадесет квадратни метра/, съставляващо УПИ ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр.Н. З., отреден за жилищни нужди, ведно с находящите в него едноетажна жилищна сграда с площ от 84 кв.м. / осемдесет и четири квадратни метра/, избено помещение с площ от 50 кв.м. / петдесет квадратни метра/, външна тоалетна и подобрения, при граници на дворното място: изток УПИ ХVІ-2096 и УПИ ХV 2094, запад – УПИ ХІV2091, север- улица и юг – УПИ ХVІІІ 2093/2092.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 172/23.07.2012г. по гр.д. № 1066/2010г. на Районен съд гр.Н. З.  в останалата / отхвърлителна/ част.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК Д.С.В., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.К., ЕГН: ********** ***, сторените по делото във въззивната фаза на процеса деловодни разноски в размер на 475,50 лв./четиристотин седемдесет и пет лева и 0,50 ст./.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.