Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 302

 

гр. Сливен, 29.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  698  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 54 от 04.06.2012г. по гр.д. №390/ 2011г. на Районен съд Котел, с което е осъдена Община Котел да заплати на Н.В.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 2 500 лева, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на ухапване от бездомно куче, като искът до пълния претендиран размер от 5 000 лева е отхвърлен.

Против решението са подадени въззивни жалби от страните.

В първата въззивна жалба, подадена от ищцата, е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до пълния му размер. Твърди се, че присъденото обезщетение не може справедливо да репарира вредите и се излагат съображения, свързани с характера, тежестта на нараняванията и тяхното лечение. Сочи се, че освен болка, ищцата е преживяла и душевни страдания, свързани с преживения стрес. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията в пълния размер.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на тази жалба, в който се изразява становище, че тя е неоснователна. Развиват се съображения относно принципната неправилност на решението, свързано с частичното уважаване на иска. Отделно се развиват съображения, че претенцията е предявена в завишен размер, дори присъденото обезщетение е такова, което не кореспондира с принципа на справедливостта.

Втората въззивна жалба подадена от  ответната община и се твърди, че решението в частта, с която е уважен иска до размера от 2500 лева е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, в който се изразява становище, че тя е неоснователна. Сочи се, че дори уваженият размер на претенцията не представлява справедливо обезщетение за причинените болки и страдания.

В жалбите и отговорите не са направени доказателствени искания.

В първата въззивница се явява лично и с представител по пълномощие, който заявява, че поддържа подадената жалба и оспорва основателността на подадената от другата страна.

В с.з. за вторият въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и оспорва основателността на подадената от другата страна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска в намален размер.

        Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че Община Котел има задължението да вземе необходимите мерки спрямо бездомните кучета, за да осигури безопасност на жителите на общината. Поради това когато е причинена вреда от такова куче, то следва да бъде ангажирана отговорността на общината. Съдът подробно е анализирал нормативната уредба и правилно е достигнал до този извод. Отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места.

        Ищцата е доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно доказване. Съдът се е съобразил също и с приложената към делото медицинска документация относно лечението на ищцата и е преценил, че справедливият размер на иначе основателно търсеното обезщетение е 2500 лева. В случая е без значение обстоятелството кога и при какви условия ищцата е потърсила медицинска помощ, но само за прецизност следва да се отбележи, че тя своевременно е предприела необходимото, след като е установила, че домашното лечение не може да доведе до възстановяване. Несъмнено е че вследствие на ухапването ищцата е преживяла стрес, болки, които са отзвучали за период от около 3 до 6 месеца. Претендираното от нея обезщетение от 5000 лева обаче не се явява завишено като размер.  Вследствие на ухапването се е наложило лечение, съпроводено с оперативна интервенция и пришиване на кожен трансплантат. И към този момент не е налице пълно заздравяване. С оглед на продължителното лечение, характерът на полученото увреждане, което е съпроводено с кожен дефект, наложил пластична операция, този състав счита, че справедливото обезщетение е в размер на претендирания от ищцата. Поради това, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията над сумата от 2500 лева и да бъде осъдена Община Котел да заплати обезщетението в пълния претендиран размер.

        Съобразно изхода на процеса на ищцата следва да бъдат присъдени в пълен размер разноските пред тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 54/04.06.2012 г. по гр. д. № 390/2011 г. на Котелския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н.В.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдената от 2500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

        

         ОСЪЖДА Община Котел Булстат 000590540, представлявана от кмета Х.К. да заплати на  Н.В.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес *** и разликата в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева над присъдените 2500/ две хиляди и петстотин/ лева до пълния претендиран размер от 5 000/пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

        

         ОСЪЖДА Община Котел Булстат 000590540, представлявана от кмета Х.К. да заплати на  Н.В.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 300/триста/ лева, представляваща направени пред тази инстанция разноски.

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/04.06.2012 г. по гр. д. № 390/2011 г. на Котелския районен съд в останалата част.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: