Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  11.12.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  С. ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 701 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв. П., в качеството й на процесуален представител на С.Д.Ж., ЕГН **********,*** против решение № 69/26.07.2012г. по гр.д. № 156/2012г. на Котелски РС, с което е обявена за относително недействителна в отношенията между  дружеството „Бриг” ЕООД  - от една страна и от друга страна Д. Д.К., К.Р.К. и С.Д.К. сделка оформена с н.а. № 155/11.10.2011 г. на Нотариус М.В. с район на действие РС – Котел, с която  Д. и К. К. са дарили на С.К. собствеността си върху недвижим имот с площ от 3002 кв.м., находящ се в м.”Юрта” в землището на с.Катунище, общ Котел с № 36681.46.21 по Кадастралната карта на селото.

С обжалваното решение  Д., К. и С. К. са били осъдени солидарно да заплатят на въззиваемото дружество „Бриг” ЕООД направените по делото деловодни разноски в размер на 510.00 лв.

Във въззивната жалба е посочено, че така постановеното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно РС бил приел, че с оглед родствената връзка на съдружниците в събирателното дружество с надарената, която е тяхна дъщеря, не е било необхоД. да се установява знание за увреждане от приобритателя.  Посочено е, че тъй като в случая се  касаело за сделка за уреждане на възмездни отношения, а именно на паричен заем, даден от приобритателката, такова намерение не следвало да бъде установено. По делото не било доказано, че  въззивницата е знаела, че с действията си ще увреди ищеца, а това било предпоставка за същинското значение за решаването на спора. Освен това е посочено, че  пред РС - Ямбол е бил депозиран   аналогичен иск по чл. 135 от ЗЗД , който е бил уважен и в случая се касаело за  прекомерност на предявените искове спрямо вземането, което  има въззиваемото дружество „Бриг” ЕООД към събирателното дружество.  Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява. Процесуалният представител депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли да бъде уважена. Претендира и деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Бриг” ЕООД в съдебно заседание се представлява от управителя си С.К. и от процесуалния си представител адв. С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В изложението си адв. С. посочва, че тъй като се касае за безвъзмездна сделка – дарение, не е било необхоД. да се установява, че жалбоподателката е знаела, че с тази сделка ще бъде обявен кредитора, но и че това знание било в тежест на ответната страна да бъде установено. В допълнителни писмени бележки страната сочи, че представения по делото договор за заем, сключен между тримата ответници е нищожен поради противоречие със закона – чл. 152 от ЗЗД и в този смисъл практиката на ВКС е категорична. По отношение заявеното оплакване за прекомерност на предявения иск, страната заявява, че същото е неоснователно, тъй като законодателят не е поставил подобно изискване. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Въззиваемият Д.К. в съдебно заседание се явява лично. Не възразява срещу депозираната жалба. Признава, че има задължение в размер на 4000 лв., но счита, че е неправилно да се отмени сделка, която е на стойност 12000 лв.

Въззиваемата К.К. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не излага становище по депозираната въззивна жалба.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, които обаче не променят установената от Районен съд – Котел фактическа обстановка.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 01.08.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 15.08.2012 г., е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е кредитор на първите двама ответници и че сключената между ответниците сделка за дарение на недвижим имот е действие, което го уврежда.

Искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен. Ищецът следва да докаже, че е кредитор спрямо ответника – длъжник, че вземането му предхожда извършването на правното действие, за което се твърди, че го е увредило, че съществува правно действие, с което ответникът е намалил имуществото си и че длъжникът – ответник знае, че с атакуваното правно действие уврежда интереса на кредитора си. НеобхоД. е да се установи и знанието на третото лице, участник в сделката с длъжника, затова че с тази сделка кредиторът ще бъде увреден. Законодателят е посочил, че знанието на третото лице се предполага до доказване на противното, ако то е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл.135 ал.2 от ЗЗД/. Знанието на третото лице за това, че ще увреди кредитора следва да бъде доказано само ако сделката е възмездна. При безвъзмездни сделки не е необхоД. установяването на това обстоятелство /аргумент на противното чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД/.

От събраните по делото доказателства е безспорно, че СД „К. и сие”, чрез управителя си първия ответник Д.К. е получил от ищеца „Бриг” ЕООД, чрез неговия управител С.К. сумата от 4000.00 лв., която е получена като заем  на 14.07.2007 г. със задължение да бъде върната в срок до 15.08.2007 г. За установяване на този факт е представена спогодба от 19.12.2011г., сключена между страните, която е нотариално заверена. Нотариалната заверка е извършена на 19.12.2011г. По този начин е безспорно установена датата към която спогодбата е била подписана.

Безспорно е по делото, че с нотариален акт № 155/11.10.2011г. на нотариус М.В., гр. Котел, Д. К. и К.К. са дарили на въззивницата С.Д.Ж. безвъзмездно поземлен имот с идентификатор № 36681.46.21 по кадастралната карта на с. Катунище, общ.Котел. Няма спор по делото, че дарителите Д. и К. К. са родители на надарената С.Д.Ж.. По делото е представено удостоверение за данъчна оценка на надарения имот, от което е видно, че данъчната оценка е в размер на 445.35 лв.  

От така изложените обстоятелства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан от ищеца. Установено е безспорно, че ищецът е имал качеството на кредитор спрямо първите двама ответници по иска. Установено е, че вземането на кредитора предхожда извършването на правното действие, с което той е увреден, в случая заемът е даден на първите двама ответници преди те да са дарили процесния недвижим имот на своята дъщеря – третата ответница по иска. Установено е, че като са намалили имуществото си, чрез извършеното дарение, първите двама ответници са увредили кредитора си, тъй като по този начин той има по-малък шанс да реализира вземането си в хода на изпълнителното производство. Тъй като сделката дарение е безвъзмездна сделка, не е необхоД. по принцип да се установява от ищеца факта на знание за увреждането в третото надарено лице. В конкретния случай съществува и законова презумпция, че то знае за съществуващото увреждане, тъй като е дъщеря на двамата длъжници. Тази законова презумпция би могла да се обори от ответниците по иска, но те не са установили твърдението си за незнание.

По отношение твърдението във въззивната жалба за наличие на прекомерност по предявения Павлов иск, с оглед на факта, че такъв иск е бил предявен пред Районен съд – Ямбол за друг недвижим имот и е бил уважен от Районен съд – Ямбол и че решението му е било потвърдено от Окръжен съд – Ямбол, съдът намира същото за неоснователно. Решенията на Ямболски районен и окръжен съд не са задължителни за Сливенския окръжен съд. Няма данни, че решението на ЯОС е влязло в сила. Няма и такова твърдение направено по делото, но основното съображение настоящият съд да приеме, че това възражение за прекомерност е неоснователно е фактът, че ЗЗД във връзка с чл. 135 от ЗЗД не борави с понятието „прекомерност”. Всяка една сделка би могла да бъде атакувана по този ред, ако с нея се увреждат интересите на кредитора. Тъй като сделките се обявяват за относителни и недействителни, единствено спрямо кредитора по вземането, то след удовлетворяване на неговото вземане, ако не бъдат продадени всички недвижими имоти, те ще останат в патримониума на длъжниците. От друга страна, данъчната оценка на процесния имот е твърде ниска – 445.35 лв. и няма възможност да се прецени каква би била реалната пазарна цена на процесния недвижим имот и дали въобще същият би могъл да се подаде в хода на изпълнителното производство. Това са съображения обаче, които не са съотносими към основателността на предявения иск от ищеца по чл.135 от ЗЗД.

Съдът намира, че възражението на въззивницата за това, че безвъзмездната сделка дарение всъщност касае възмездни отношения между страните по договор за паричен заем е неоснователно. Действително, по делото е представен договор за паричен заем, сключен между двама от ответниците по иска, по който  въззивницата Ж. и съпруга й Н.Ж. са дали в заем на Д. К. сумата 10 000 лв. на 11.11.2010г. със срок за връщане 30.07.2011г. и с уговорката, че ако заемът не бъде върнат, заемателят се задължава да прехвърли притежаваните от него недвижими имоти в с. Маленово и с. Катунище. Този договор за заем представлява частен документ, който удостоверява изгодни за съставителите му данни, но същият няма достоверна дата за съставяне, с която да се установи, че той е съставен преди депозирането на исковата молба. От друга страна в частта, с която е предвидено, че при изпадане в забава заемателят ще прехвърли собствеността върху притежаваните от него недвижими имоти в землището на с. Маленово и с. Катунище, е недействителна предвид разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на Районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция . Такива са доказани в размер на 500.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Тази сума въззивницата следва да бъде задължена да плати на въззиваемата страна „Бриг” ЕООД.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/26.07.2012 г. по гр.д. № 156/2012г. по описа на Котелския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА  С.Д.Ж., ЕГН ********** да заплати на „БРИГ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П. Е.* ет.* с управител С.К.К., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 500.00 (петстотин ) лева за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.