Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 288

гр. Сливен, 15.11. 2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

           мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА 

 

при участието на секретаря Е.Х.,                                                        като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова  гр. д.  N 702 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава тридесет и девета ГПК.

Образувано е по жалба на Д.К.И. ***, с която се обжалват действия на държавен съдебен изпълнител, с район на действие Сливенски районен съд по изпълнително дело 265/2012г. по описа на СИС при СлРС. Атакуваните с жалбата действия се изразяват в запор чрез опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжницата Н.К.Н., което съвпада с това на жалбоподателя, като описа е извършен на 24.09.2012г.

Жалбоподателят се явява трето за изпълнителното производство  лице, което счита действията на ДСИ за неправилни, извършени в противоречие на разпоредбите на ГПК. Твърди, че ДСИ насочил изпълнението върху движими вещи собственост на жалбоподателя, находящи се в неговия недвижим имот, без да е ясно как СИ преценил, че тези вещи са на длъжника. Твърди, че недвижимия имот, в който се намирали движимите вещи обект на изпълнението е придобит през 1992г. след прекратяване на брака с длъжницата по изпълнителното дело. В този смисъл длъжницата, която е бивша съпруга на жалбоподателя нямала никакви права както върху недвижимия имот, така и върху движимите вещи находящи се в него. Твърди, че длъжницата е с адресна регистрация именно на адреса на който се намира и неговия недвижим имот, но това обстоятелство не я прави собственик или владелец на вещите в този имот, още повече, че това нейно действие по регистрацията било извършено без съгласието и знанието на жалбоподателя. В протокола за опис било отразено възражението на длъжницата, че описаните вещи не са нейна собственост, като СИ отбелязал, че в подкрепа на тези възражения не били представени доказателства. С тези си действия СИ обърнал доказателствената тежест, вменена му в ГПК – да опише вещта, ако тя се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че тя принадлежи на друго лице. За ДСИ било видно, че в имота живее друго лице и въпреки това извършил опис на движимите вещи в него. От съда се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител по налагане на запор и опис на движими вещи от 24.09.2012г., като незаконосъобразни.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от  взискателя и длъжника по изпълнителното дело.

Приложени са и обяснения на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, както и копие от последното.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на основанията изложени в нея и моли за отмяна действията на съдебния изпълнител.

Взискателят в изпълнителното производство, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие съгл.чл.32, т.3 ГПК, който намира жалбата за неоснователна, а действията на съдебния изпълнител за законосъобразни.

Длъжницата по изпълнителното дело, редовно призована се явява лично и моли за отмяна действията на съдебния изпълнител.

Съдът намира жалбата за редовна, тъй като е подадена в законоустановения срок. Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на книжа и е представено  копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване, като трето за изпълнението лице, което заявява право на собственост върху вещите, обект на принудително изпълнение и тъй като това лице е било във владение на вещите към момента на запора, наложен чрез опис е и  процесуално допустима.

След като се запозна с данните, съдържащи се в изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали, както и след изслушване доводите и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Дирекция „Социално подпомагане” –гр.Сливен,  с приложен към молбата изпълнителен лист от 08.04.2011г., издаден на базата на заповед № 1541/08.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.04.2011 по ч.гр.д. № 2104/2011г. по описа на СлРС, с който е осъден длъжника Н.К.Н. *** да заплати на взискателя сумата от 901,25 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.01.2011г. до окончателното заплащане.

Държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ с район на действие Районен съд –Сливен е предприел действия по изпълнението, като изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжницата, получена от последната на 14.05.2012г. С разпореждане от 10.09.2012г., въз основа на депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело / л.22 от изп.дело/ ДСИ насрочил опис на движимите вещи на длъжника на 24.09.2012г. Съобщението за насрочения опис на движимите вещи в дома на длъжницата е получено лично от нея на 17.09.2012г. С протокол за опис на движимо имущество от 24.09.2012г. ДСИ наложил запор, съответно описал движимите вещи, находящи се в дома на длъжницата Н., а за пазач на същите назначил настоящия жалбоподател Д.И. с отбелязване, че е  съжителстващ с длъжницата, като за това същия положил подпис. В протокола за опис на движимостите е направено отбелязване за възражение на длъжницата, че вещите описани  в позиции с №№ 4, 6 и 7 не били нейна собственост, а притежание на роднина на бившия й съпруг.

От представените с жалбата и приети по делото писмени доказателства, а именно удостоверение, издадено от СлРС, удостоверяващо прекратен граждански брак между жалбоподателя и длъжницата по изпълнителното дело; договор от 12.10. 1992г. за покупко –продажба на къща с дворно място, по който жалбоподателя е купувач, а ТКЗС с.Скобелево – продавач; нотариален акт № 49, том ІІІ от 11.07.1989г. за продажба на недвижим имот чрез Общински Народен съвет гр.Сливен, 2 бр.квитанции за платени суми за покупка на жилище – първа и втора вноска се установява, че действително недвижимия имот, в който съжителстват съвместно жалбоподателя и неговата бивша съпруга – длъжница по изпълнителното дело е лична собственост на първия, придобит след прекратяването на брака им.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи.

Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Движимите вещи се описват само ако бъдат намерени в държане на длъжника – чл.465 ГПК. Прилага се правилото на чл.69 ЗС- презумпцията за владение при фактическо държане на вещта от длъжника, от което се предполага и да е собственик. По същото правило, ако вещта е намерена в държане на трето лице, то презумпцията важи в негова полза и описът следва да бъде отказан по отношение на тази вещ. Разпоредбата на  чл.465 ГПК изключва от опис движимите вещи, ако от  обстоятелствата при описването им е явно, че те принадлежат на друго лице. Най –често това са случаи, сходни на настоящия, при които множество лица, живеещи в общо домакинство предявяват претенции върху вещите. Съдебният изпълнител установява собствеността на движимите вещи при извършването на описа, като неговата преценка изхожда само от индиции за собственост, а проверката се концентрира върху факта на държане на вещта/ вещите.

В конкретната правна хипотеза не е спорно обстоятелството, а и установи се от представените доказателства, че длъжницата по изпълнителното дело и настоящия жалбоподател са двама бивши съпрузи, които живеят под един покрив, а именно в недвижимия имот, собственост на жалбоподателя И.. При извършване на описа на движимите вещи са присъствали  жалбоподателя И. - подписал протокола, в качеството си на  пазач на вещите и  сина на длъжницата –Н.Д. К. –  подписал протокола за опис, като свидетел. В деня на описа нито жалбоподателя, нито присъствалия син на длъжницата са възразили, досежно собствеността върху описаните, респ. запорирани вещи.  Ето защо съдебния изпълнител не е имал колебание, че те са се държали, респ. намирали във владение на длъжницата Н..

 Неоснователно е възражението, инвокирано в жалбата, че е изместена тежестта на доказване, тъй като при своевременно отправено възражение, този който възразява следва да докаже твърденията си – напр. в случая това би могло да стане посредством предоставяне на техническа или друга документация, съпровождаща вещите – гаранционни карти, инструкции за ползване, технически книжки на машини и т.н. Нещо повече, видно от протокола за опис, възражение е направила единствено длъжницата и то по отношение само на вещите, описани в пункт с №№ 4,6 и 7, като е било посочено, че са собственост на трето лице – роднина на настоящия жалбоподател, а в подкрепа на това възражение не са били представени доказателства.

Голословно и неоснователно е и възражението, че длъжницата се е регистрирала адресно без знанието  на жалбоподателя на адреса, на който се намирал неговия недвижим имот. Съгласието или знанието на последния е ирелевантно в конкретния случай, тъй като жалбоподателя не оспорва, че длъжницата живее съвместно с него в този недвижим имот. Следователно щом като тя обитава това жилище и е посочила пред  съдебния изпълнител  движимите вещи, обект на опис като свои, то тя е и техен  владелец, а липсата на противопоставяне от страна на жалбоподателя в деня на описа, обуславя и  липса на такива обстоятелства, от които да е явно за съдебния изпълнител, че описаните вещи са негова собственост, въпреки, че се намират в личния му недвижим имот.

Налице е хипотезата на чл.435, ал.4, изр.2 ГПК, поради което жалбата не следва да се уважи.

С оглед изложените съображения и на основание чл.435, ал.4, изр.2 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на Д.К.И., ЕГН:**********,***, против действия на ДСИ с  район на действие Сливенски Районен съд по изп.д.№ 265/2012г. по описа на СИС при СлРС, във връзка с извършване на опис на движими вещи на 24.09.2012г., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                     2.