Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   10

                                              

                                                  гр.Сливен, дата 24.01.2013 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА МАРЕВА                                                                                 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 705 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстационното производство МБАЛ „Д – р Иван Селимински”АД, чрез процесуален представител по пълномощие – адв.Д.М., против Решение № 751 от 10.10.2012 г. постановено по гр.д. № 8000 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение съдът признал за установено по отношение на МБАЛ „Д – р Иван Селимински”АД, че липсва валидна промяна на трудовото правоотношение на В.П.М., относно длъжността й по трудов договор – медицинска сестра – операционна зона в Урологично отделение. Със същото решение съдът осъдил ответника да допусне ищцата да изпълнява задълженията си като медицинска сестра операционна зона в Урологично отделение. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът е осъден с решението да заплати на ищеца направените от него разноски.

         Недоволен от така постановения акт останал ответникът в първоинстационното производство, който обжалва решението изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съображенията на жалбоподателя са, че атакуваното решение било бланкетно и немотивирано. Районният съд игнорирал представените от ответника доказателства и твърдения, все едно ответното дружество не е изразило становище по иска. Преместването на ищцата в длъжност редова сестра на график в стационара на отделението, считано от 03.09.2011 г. било по предложение на началника на урологично отделение и с разрешение на изпълнителния директор на МБАЛ „Д – р Иван Селимински”АД, като изрично било записано ищцата да се включи в графика без да се променя трудовият й договор. Жалбоподателят сочи, че включването й в графика на редовите сестри в отделението е в интерес на работата и е законосъобразно поради следните съображения. В глава VI от длъжностната характеристика за длъжността „Операционна медицинска сестра в Урологично отделение” било посочено, че в дните когато няма операционна дейност операционната медицинска сестра работи като редова сестра в Урологично отделение и за нея е валидна длъжностната характеристика на медицинска сестра от Урологично отделение. С оглед на това жалбоподателят твърди, че е налице взаимозаменяемост на медицинските сестри при необходимост. От своето право да изготвя месечни графици и да ги поднася за утвърждаване на зам.директора, както и да предлага кадрови структурни промени се възползвал началника на Урологично отделение, като предложил разместване на дейностите на медицинските сестри в отделението. Твърди, че основното трудово правоотношение с ищцата не било променяно, тъй като мястото й на работа продължавало да бъде „Стационар – Урологично отделение”, длъжността й „медицинска сестра” оставала, не се променяло основното й трудово възнаграждение, продължавала да получава 32 дни платен годишен отпуск. В жалбата се сочи, че районният съд не е разгледал хипотеза на чл.118, ал.2 от КТ, която в случая била налице.

       От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

       В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на насрещната страна – адв.Е.Х., пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор. В него са изложени съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Счита, че отменителните доводи са неоснователни, тъй като районният съд изложил мотивите си на база съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Безспорно било установено, че длъжността медицинска сестра в операционна зала е записана като самостоятелна и отделна длъжност в щатното разписание, с отделна длъжностна характеристика, съдържаща специфични функции, различни от тези на медицинска сестра в отделение. Представените от ответника длъжностни характеристики били изготвени и връчени след фактическото преместване на ищцата, с цел да оправдаят незаконното й преместване, поради което правилно не били приети от районния съд. Релевантни били длъжностните характеристики преди фактическото преместване на ищцата. Според заключението на вещото лице функциите в двете длъжностни характеристики се различавали. Възможността  за заменяемост на сестрите, заемащи две различни длъжности означавала, че това заместване било временно за определен срок, но не давало основание да се преместват трайно без спазване правилата на КТ. Същината на изменението се състояла промяната в длъжността, която била самостоятелна по щатното разписание. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за въззивна инстанция.

            В съдебно заседание, въззнивникът редовно призован не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от пълномощника на въззивника, в което заявява, че не се противопоставя ход на делото да бъде даден в негово отсъствие и няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивна инстанция. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението отменено по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

                  В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. По същество се излагат съображения, че се касае за недопустимо едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя по чл.118 от КТ, тъй като двете длъжност били самостоятелни в щатното разписание и всяка от тях имала специфични функции. От данните по делото било видно нежеланието на прекия й ръководител въззиваемата да работи в операционната, но промяната не била извършена в съответствие с изискванията на КТ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.         

         С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

        Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

         Направените в жалбите оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни по следните съображения.

         Разпоредбата на  чл. 118, ал. 1 от КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при осъществяването на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при осъществяването на трудовите им права и задължения и гарантира спазването на принципа за закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 от КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, които страните могат да уговорят в трудовия договор.

          Логическо продължение на установената в  чл. 118, ал. 1 от КТ забрана е разпоредбата на чл. 119 от КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин - допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие на страните по трудовия договор, изразено в писмена форма - по правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение. От момента на постигането на съгласието за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни, но с изменение на негови елементи според постигнатото между страните съгласие. От тези законоустановени изисквания следва, че ако едната страна по трудовия договор предложи на другата страна изменение на трудовия договор и предложението не бъде прието, промяна в трудовото правоотношение не може да настъпи - то продължава да съществува във вида, в който е съществувало до този момент. Такъв е конкретният случай.

          Не могат да се приемат възраженията на въззивника, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.118, ал.2 от КТ. Посочената разпоредба предвижда, че не е налице изменение на съдържанието на трудовото правоотношение при някои незначителни промени в неговото съдържание. Това са случаи например на промяна на работното място на работника, но без да се променя уговореното място на работа, трудова функция и размерът на основното трудово възнаграждение. Налице са изчерпателно изброени случаи на несъществени промени, които са допустими от закона. Това изменение законът допуска като част от организаторските и ръководни правомощия на работодателя в трудовия процес. Дори и тези изменения да са неблагоприятни за работника те са допустими от закона, щом не се засяга мястото на работа, трудовата функция и основното трудово възнаграждение. Настоящият случай не е такъв, тъй като се касае за изменение по същество на трудовите функции на въззиваемата М., без това изменение да е било оформено по надлежния законов ред – чл.119 от КТ. Работата на която въззиваемата М. е прехвърлена от 03.09.2011 г. -  редова сестра на график в стационара на Урологично отделение, включва други трудови операции и задължения по нея, различни от тези по предходната й длъжност - операционна медицинска сестра в Урологично отделение. От представените и приети пред районния съд от въззивника МБАЛ „Д – р Иван Селимински”АД длъжностни характеристики е видно, че се касае за две самостоятелни длъжности, които се характеризират със специфични длъжностни задължения, изброени в раздел VI на всяка от тях. Длъжността медицинска сестра в операционна зала съдържа специфични функции, различни от тези на медицинска сестра в отделение. Операционната сестра асистира при операции и отговаря за оборудването на операционната зала. Операционната сестра борави със специфична апаратура, а сестрите в стационара полагат грижи за лежащо болните в отделението. Видно от назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, към настоящия момент функциите на „Мед.сестра в операционна зона”, които са различни от тези на медицинска сестра в отделение, се изпълняват от Р. Т., назначена срочен трудов договор „Мед.сестра в стационар”, на основание Докладна и Рапорт от началник „Отделение по Урология”. По съществото си характера на работа е основен индивидуализиращ белег на трудовото правоотношение, тъй като определя неговото функционално осъществяване. Поради това Кодексът на труда допуска едностранни изменения на съдържанието на трудовото правоотношение, включително и на характера на изпълняваната от работника работа, но само по изключение, което е временно и при предпоставките по чл.120 от КТ. В настоящия случай няма нито твърдения на работодателя, нито обстоятелства, които да наложат извод, че е налице тази законова хипотеза.

          Неоснователно е твърдението на въззивника, че при преместването на въззиваемата М. от длъжността операционна медицинска сестра в отделението към длъжност редова сестра на график в стационара на отделението, било изрично записано без да се променя трудовият й договор. По същество на практика преместването е довело и до изменение на трудовия договор, досежно характера на изпълняваната от М. работа. Очевидно разместването е извършено като част от организаторските и ръководни правомощия на работодателя в трудовия процес, с цел оптимизиране на работата в отделението, но то е в противоречие с принципната недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на изпълняваната от работника работа. Извършените от Началника на „Урологично отделение” кадрови структурни промени не следва и не могат да бъдат в противоречие с разпоредбата на  чл. 118, ал. 1 от КТ, която установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от страните по трудовия договор. Поради това не може да се приеме довода, че се касае за едно управленско решение на началника на отделението, в рамките на неговите правомощия с цел подобряване на работата. Чрез правомощието на Началника на „Урологично отделение” да предлага структурни промени в отделението е недопустимо да се заобикаля реда за изменение на трудовото правоотношение по чл. 119 от КТ, освен ако не се касае за несъществено изменение по смисъла на чл.118, ал.2 от КТ, което поради изложените по – горе съображения не е налице.

          Неоснователно е оплакването на въззивника, че в настоящия случай е налице хипотезата на взаимозаменяемост на медицинските сестри при необходимост – годишни отпуски, участие в курсове, семинари и обучения. От представените по делото пред районния съд длъжностни характеристики за двете длъжности - медицинска сестра в операционна зала и медицинска сестра в отделение е видно, че в раздел VI на всяка от тях, действително е предвидено  такова заместване. Тълкуването на това понятие налага извод, че преместването от едната на другата длъжност може да бъде само временно, докато трае необходимостта, въз основа на мотивирана заповед, в която да бъде обоснована тази необходимост. В настоящия случай такава не е  издадена от Директора на МБАЛ „Д – р Иван Селимински”АД. По делото са приобщени като писмени доказателства Докладна от Началника на „Отделение по Урология” с вх.№ РД – 09 – 7404/24.08.2011 г. и Рапорт на същия с вх.№ РД – 09 – 7547/31.08.2011 г., в които се предлага медицинска сестра В.М., изпълняваща длъжността операционна медицинска сестра в Урологично отделение да премине на длъжност – редова сестра на график в стационара на отделението, считано от 03.09.2011 г. В тях не се посочва нито краен срок на заместването, нито се обосновава необходимост по смисъла на раздел VI от длъжностната характеристика за длъжността „Операционна медицинска сестра в Урологично отделение - в дните когато няма операционна дейност операционната медицинска сестра работи като редова сестра в Урологично отделение.

                   С оглед на изложеното въззивният съд намира, че работодателят е изменил едностранно, без съгласието на другата страна и в нарушение на  чл. 118 от КТ съдържанието на трудовото правоотношение между страните, по отношение на характера на работата на въззиваемата М.. При липса на постигнатото между двете страни съгласие желаната от работодателя промяна не е могла да настъпи, трудовото правоотношение е се запазило във вида пред изменението му, което е било извършено в нарушение на чл. 119 от КТ, който създава задължителна писмена форма на волеизявлението на страните за изменение на трудовото правоотношение.

                  Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                  С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 120 лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивния съд.

                  Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                       

                                

                                                     Р      Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 751 от 10.10.2012 г. постановено по гр.д. № 8000 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, като правилно и законосъобразно.

         ОСЪЖДА МБАЛ „Д – р Иван Селимински”АД, ЕИК 119502733, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Х.Б.” № *, да заплати на В.П.М., ЕГН **********,*** – *, направените разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева /.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

          Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

                                                                           

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                     2.