Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 323

гр. С., 17.12.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                          мл.с.     КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 709 по описа за 2012г. , за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по депозирани две въззивни жалби. Първата е подадена от ответник в първоинстанционното производство К. К., лично и като пълномощник на родителите си Й. и Л. Т.- също ответници в производството, а втората жалба е подадена от ищцата К.П..

Атакува се Решение № 475/02.08.2012г. по гр.д. № 4387/2011г. на СлРС, с което предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС е уважен и съответно са присъдени разноски по делото.

Въззивниците по първата жалба намират постановеното решение за неправилно, необсновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Неправилен бил извода на съда, че ответниците като съсобственици на сградата не допускали ищцата да упражнява фактическа власт върху нея, като започнали да я своят изцяло, тъй като съсобственици на сградата били само ответниците Т.. Те не владеели сградата, тъй като тя била съборена и негодна за ползване, освен това те не били собственици на терена и нямали отношение по допускане на ищцата до сградата. На следващо място останалите двама ответници К. не можели да отговарят по ревандикациония иск, тъй като те също не владеят сградата. Те биха могли да отговарят единствено по осигуряване на достъп до сградата, какъвто в случая не бил предявен. Съдът не разгледал основното възражение на ответниците, че липсвал годен предмет на собственост, поради събарянето на сградата. По делото бил представен протокол за опис от ЧСИ, от който било видно, че сградата не представлява годен обект за продажба поради срутените й стени и покрив. С оглед състоянието на сградата, същата не можела да се владее и върху нея не се осъществявала реална фактическа власт. Съдът не обсъдил този въпрос, както и представения протокол за опис без да излага причини за това. Моли въззивния съд за отмяна на  решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски пред две съдебни инстанции.

 

 

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по тази  жалба страна е постъпил писмен отговор, в който твърди, че първите двама ответници живеят постоянно там и са ползватели на всичко. Макар и частично СлРС отговорил на исковата молба на ищцата, поради което иска да се потвърди решението.

Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство, която заявява, че районния съд възстановил само ½ ид.част от сградата във вилна зона м.”Изгрев”-Сливен, а с останалата  ½ ид.част, която също била нейна собственост  ставала собственик на цялата сграда. Районният съд обаче не възстановил земята от 1000 кв.м., която също била собственост на ищцата, поради което моли въззивния съд да възстанови целия имот от 1000 кв.м. заедно с вилна сграда със застроена площ 33 кв.м.

На тази въззивна жалба не е постъпил отговор.

Насрещни въззивни жалби не са подадени.

Доказателства във въззивната фаза на производството не са събирани.

В съдебно заседание въззивница пор. № 1, редовно призована не се явява, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на постановеното от СлРС решение и отхвърляне на предявения иск.

 Въззивници пор.№№ 2,3 и 5, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Въззивницата по втората жалба с пор.№4 и въззиваема по първата, редовно призована се явява лично, като заявява, че поддържа подадената от нея въззивна жалба на основанията посочени в нея.

След докладване на жалбите и отговора на първата въззивна жалба не са направени възражения и нови доказателствени или процесуални искания.

Настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията, визирани в чл.260 и чл.261 ГПК – подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е по допустим иск от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че процесния недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 67338.414.326.3, със застроена площ 33 кв.м., на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване, построена в имот с идентификатор № 67338.414.326 по кадастралната карта на гр.С. и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ на имота 1550 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване е съсобствен между Й. и Л. Т., които притежават ½ ид.част  в режим на СИО и К.П., притежаваща ½ ид.част от сградата. Това обстоятелство се установява  от представените писмени доказателства- НА № 72/11.11.1997г., том ХІV, дело № 4396/97г., изпълнително дело № 2060/2002г. на СИС при РС-Сливен и Протокол от съдебно заседание, проведено на 15.07.2003г. на РС-Сливен и влязло в сила решение № 588/28.07.2006г., постановено по гр.д. 289/2006г на СлРС. Собствеността върху цялото дворно място от 1000 кв.м, ведно с ½ ид.част от правото на собственост върху построената в това място сграда- ЗП -33 кв.м, ответниците Т. придобили в резултат на образувано по тяхна молба, респ. по представен изпълнителен лист от 22.02.2002г. – изпълнително производство № 2060/2002г. на СИС при РС-Сливен.  Имотът им е бил възложен съгласно Постановление от 29.04.2003г. на съдебен изпълнител при РС-Сливен /л.-3 от делото/. С протокол от 20.06.2005г. съдебния изпълнител извършил въвод във владение на дворното място и ½ ид.част от сградата на купувачите – взискатели по изпълнителното дело Т..

С НА № 83/12.05.2004г., том ІІІ, д.№ 421, въззивниците Й. и Л.  Т. продали на дъщеря си  въззивницата К. К. само дворното място УПИ 3469 в част осма по одобрения кадастрален план на вилна зона, находящ се в м.”Изгрев”, Сливенско землище, състоящ се от 1000 кв.м. и описани граници без построената в този имот жилищна сграда, с квадратура 30 кв.м. Понастоящем този  имот е с идентификатор № 67338.414.326 по кадастралната карта на гр.С. и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ на имота 1550 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване

По делото е представен и приет като писмено доказателство и НА № 34/21.08.1997г., том ІХ, дело 2815/97г., от който е видно, че Й. и Л. Т. продали на дъщеря си К. К. собствения си недвижим имот в гр.С., представляващ дворно място състоящо се от 700 кв.м., находящо се във вилна зона, м.”Изгрев”, пл.№ 9172 при граници – изброени точно в акта, като от север имота граничи с имот пл.№ 3469  /прехвърлен на К. К.  през 2004г./, ведно с построената в този имот вилна сграда.

С решение № 588/28.07.2006г. по гр.д. № 289/2006г. съсобствената между Й. и л. Т. от една страна и К.П. от друга, сграда била допусната до делба при квоти ½ ид. част за Т. при режим на СИО и ½ ид.ч. за П.. С решение № 769/02.10.2008г., постановено по гр.д. 289/2006г. на СлРС, съсобствеността върху сградата е ликвидирана, като същата била изнесена на публична продан, която към настоящия момент не е приключила / арг. от решение № 129/13.04.2010г., по гр.д. № 108/2010г. на СлОС/.

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите  Костадинов и Загоров. От показанията на първия се установява, че съсобствениците Т. не допускали до сградата ищцата П., като имота бил затворен с метална врата. От показанията на св.Загоров се установява, че Т. са затворили имота и П. не може да влезе в двора за да стигне до съсобствената сграда. Свидетелят посочва, че Т. към момента живеят и ползват имота, като уточнява, че имали „разкошна къща, направена по списание, по последна мода…”. Съдът не кредитира показанията на св.Загоров, в частта в която същия сочи, че въззивниците Т. имали за цел да разрушат съсобствената сграда, тъй като това не са лични възприятия на свидетеля от обективната действителност, а чужди - чути от ищцата К.П. и съответно  възпроизведени. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и безпротиворечиви.

По делото са събрани и множество други неотносими към правния спор доказателства.

Възприетото от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.108 ЗС.

Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта- лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е нарушено, законът / чл.108 ЗС/ установява право за собственика да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ.държи без да има основание за това.

При съсобственост няма противоречие в съдебната практика по въпроса, че съсобственика е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствена вещ без правно основание, както за връщане на владението на цялата вещ, така и само за своята идеална част от вещта. Съсобственикът може също така да предяви иск за ревандикация на своята идеална част от общата вещ срещу друг съсобственик, който упражнява фактическата власт върху цялата вещ.

Предпоставките за уважаване на иска са ищецът да е носител на правото на собственост, респ.носител на ограничено вещно право върху определена вещ, по силата на което може да владее вещта и трето лице да упражнява фактическата власт върху вещта, без да има основание за това.

В настоящата правна хипотеза първата предпоставка е налице, доколкото не е спорно между страните, а и от представените и коментирани по-горе писмени доказателства се установи, че ищцата К.П. е собственик на ½ ид. част от процесната вилна сграда.

Не се доказа обаче наличието на втората изискуема предпоставка – ответниците да владеят вещта без правно основание. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, т.е. владелецът си служи с вещта, ползва я по предназначение, прибира плодовете от вещта, разпорежда се с нея.

По делото не се установи който и да е от четиримата ответници  да упражнява фактическа власт върху процесната сграда, като я ползва по предназначение, например да живее в нея, да държи/складира/ в нея движими вещи, да я дава под наем и т.н., като изключва възможността на ищцата П. да въздейства върху нея. Напротив твърденията и на двете страни в процеса, вкл. и тези на ищцата са, че процесната сграда е в процес на събаряне/рушене, което само по себе си изключва владение или държане на такъв имот. Освен това ищцата не доказа, че й е отнето владението върху сградата, тъй като самата тя не спори, че има ключ за нея. В първоначално подадената искова молба с Вх.№ 16292/04.07.2011г. ищцата П. е посочила, цит.”нито са ми искали, нито съм им давала ключ за сградата”, визирайки ответниците по делото. В допълнително депозирана искова молба с Вх.№ 28239/29.11.2011г. е посочила, че стопанисва и заключва имота, както и в молба-уточнение с Вх.№ 7179/23.03.2012г. също е посочила, че си е запазила ключа от сградата, но била в невъзможност да я ползва, тъй като не е допускана до имота. По предоставяне на достъп на ищцата до процесната вилна сграда обаче отношение не биха могли да имат ответниците Т., тъй като дворното място, в което се намира съсобствената сграда не е тяхна собственост. Всъщност недопускането до имота би могло да се осъществява единствено от ответниците К., доколкото те са собственици на терена, на който е построена и процесната вилна сграда. Осъществяване на владение или държане от страна на четиримата ответници върху процесната вилна сграда, както твърди въззивницата П.  не се доказа в процеса. Напротив, установи се, че след извършването на въвод във владение на ответниците Т., процесната вилна сграда е заключена и ключ за нея притежава единствено ищцата. В тази сграда никой не живее, т.е. тя не се ползва по предназначение. Следователно владение или държане от страна на ответниците върху сградата не се осъществява. Свидетелските показания също не установиха осъществяване на такава фактическа власт. И двамата разпитани свидетели установиха категорично, че ответниците притежават, владеят и ползват на същото дворно място голяма, луксозна вилна сграда. Никой от свидетелите не посочи, че ответниците живеят /влизат, излизат/, ползват или се разпореждат с процесната рушаща се, съгласно твърденията и на двете страни вилна сграда. Действията, извършвани от ответниците К. по недопускане  в собственото им дворно място, където се намира съсобствената между Т. и ищцата П. процесна сграда сочат на ограничаване или смущаване на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата П. и последната би могла да се защити с иск по чл.109, вр.чл.64 ЗС.

Съгласно последната разпоредба собственикът на постройката може да се ползва от земята, само дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Осигуряването на това ползване във всички случаи предполага и съдействие от страна на собственика на земята / дворното място/, който следва да търпи определени ограничения, като при наличие на пречки от негова страна суперфициарният собственик може да осъществи правата си  по реда на чл. 109 ЗС / в този см. Р. № 363/17.10.2011г. по гр.д. № 663/2010г. V г.о. ВКС – постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Доколкото в исковата молба се съдържат твърдения и за недопускането на ищцата в имота от страна на ответниците, то съда е следвало да квалифицира и съответно разгледа и иск с правна квалификация чл.109, вр.чл.64 ЗС, но доколкото на настоящия съдебен състав е служебно известен факта, че в районен съд Сливен има  заведен такъв иск от ищцата К.П., производството по който е спряно до разглеждане и произнасяне по настоящия спор, то в случая не следва делото да се връща за произнасяне и по този иск.

С оглед изложените съображения предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан, поради което постановеното решение следва да бъде  отменено, а предявения иск отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въведените в първата въззивна жалба оплаквания, досежно погиване на процесния имот, респ. липса на годен обект на ревандикация са неоснователни, доколкото протокол за опис от ЧСИ, от който било видно, че сградата не представлява годен обект на продажба не е бил представен и приет като доказателство по делото.

Неоснователни са и възраженията, релевирани от въззивницата П., касаещи несеквестируемост на процесния имот, тъй като този въпрос не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Въззивницата е разполагала с право на защита по реда на глава ХХХVІ ГПК /отм./, чиито норми са били приложими към образуваното изпълнително производство № 206/2002г. на СИС при СлРС, чрез обжалване действията на съдебния изпълнител.

С оглед изложеното по-горе и изхода на процеса, въззивницата К.П., ищца в първоинстанционното производство следва да бъде натоварена с разноските, сторени от ответницата К. К. в първоинстанционното производство в размер на 180,00 лв., платен адвокатски хонорар. Макар да е освободена от внасянето на държавни такси и разноски в производството, въззивницата П. дължи  разноските, които е направила насрещната страна за защита по един неоснователен иск. Останалите трима ответници в първоинстанционното производство не са представили доказателства за направени разноски и такива не следва да им се присъждат. За въззивното производство страните не са представили доказателства за извършени деловодни разноски, поради което произнасяне за тях съда не дължи.

 

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 475/02.08.2012г. по гр.д. № 4387/2011г. на СлРС, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ,  като неоснователен и недоказан предявеният от К.П.П., ЕГН: ********** *** срещу Й.Р.Т., ЕГН: **********, Л.Г.Т., ЕГН: ********** и двамата от гр. С., кв.”Б.”, бл.*, вх.*, ап.*, К.Л. К., ЕГН: ********** от гр. С., кв.”Б.”, бл.*, вх.*, ап.* и съдебен адрес гр.С., ул.”В.” № *, вх.*, офис № * чрез адв.Е.Х.,*** и Р.В.К.,***, иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на четиримата ответници, че ищцата П. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ вилна сграда с идентификатор № 67338.414.326.3, със застроена площ 33 кв.м., на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване, построена в имот с идентификатор № 67338.414.326 по кадастралната карта на гр.С. и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ на имота 1550 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, както и за осъждане на четиримата ответници да й предадат владението върху ½ ид.част от описаната вилна сграда.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК К.П.П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л. К., ЕГН: ********** от гр. С., кв.”Б.”, бл.*, вх.*, ап.* и съдебен адрес гр.С., ул.”В.” № *, вх.*, офис № * чрез адв.Е.Х.,***, сумата в размер на 180,00 лв. / сто и осемдесет лева/, деловодни разноски за производството пред първоинстанционния съд.

 

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                             

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.