Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,06.12.2012г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 714 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана на ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния му представител по пълномощие. Обжалва се Решение № 758/01.10.2012 г. по гр. д. № 2210/2012 г. по описа на РС – Сливен, в частта, с която е признато за установено, че въззиваемият Н. не дължи на въззивното дружество сумата от 412.00лв.,  представляваща допълнителна начислена ел.енергия за периода от 09.11.2011 г. до 17.01.2012 г. Моли се в тази част решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, както и постановено при непълнота на доказателствата и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че неправилно съдът е приел, че въззивното дружество не е изпълнило задълженията си по 63 ал. 3 от ОУ на ЕВН,  а именно да изпрати протокол на клиента и да го уведоми за извършената проверка. Посочено е, че заложената в ОУ на дружеството процедура за коригиране на сметка не представлява административно-наказателна процедура по смисъла на ЗАНН и нарушението на някои от предвидените условия не води до порочност на самата процедура, а и от там до опорочаване на коригираната сметка. Посочено е, че следва да бъде защитен общественият интерес и неотчетената ел.енергия да бъде заплатена от лицето, което се е ползвало от  неправилното отчитане на СТИ, като страната  не твърди, че именно въззиваемият е извършил неправомерно въздействие върху техническото средство за измерване.Посочено е, че безспорно било доказано наличието на манипулация на СТИ, вследствие на която електрическата енергия се отчитала частично, поради което правилно било задължено лицето И.Н. да заплати допълнително начислената електроенергия. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба и не са представени допълнителни доказателства за въззивната инстанция.

Въззивникът ЕВН „България Електроснабдяване” АД, ред.призован, не се представлява в с.з. В писмено становище от процесуалния представител  на въззивната страна -юриск Д. заявява , че поддържа въззивната жалба по съображенията изложени в нея и се моли същата да бъде уважена, претендира се присъждането на деловодни разноски, за което е представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна И.Д.Н., ред. призован чрез процесуалния представител адв. К., не се явява, в с.з. не се представлява.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 08.10.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 12.10.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявеният от въззиваемия  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявения иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус се касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период, а според чл.54, ал. 2 от ОУ  ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  последното се установява със съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.Този протокол има характер на частен свидетелстващ документ и той следва да „гарантира” отразеното в него ако е спазена процедурата по съставянето му . В противен случай отразеното в него няма да може да бъде възприето като безспорно и да даде основание за начисляване на допълнително дължима сума за електроенергия. Ето защо спазването на описаната процедура е предмет на изследване от съда.

Настоящата инстанция напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазената процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищеца. Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

Констативният протокол от извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 17.01.2012 г. е съставен в отсъствието на абоната. Протоколът е подписан от двама свидетели, но в него не е отразено за какво свидетелстват те – дали поканеният  да присъства на проверката отказва да присъства или отказва да подпише констативния протокол, което е в нарушение на установените с ОУ ЕВН ЕР правила. Следователно така  съставеният  констативен протокол противоречи на  изискванията, визирани в ОУ ЕВН ЕР. Този протокол не е бил надлежно връчен на клиента - абонат чрез препоръчано писмо с  обратна разписка, каквото е предписанието в ОУ в съответния срок. Естествено  целта на връчване на констативния протокол е уведомяване на клиента за извършената проверка и направените констатации, но тя не може да бъде постигната единствено чрез изпращане на уведомително писмо, ведно с коригираща справка. Чрез връчването на самия констативен протокол се дава възможност на потребителя да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

От заключението на изготвената съдебна технико-икономическа експертиза се установява, че върху средството за търговско измерване на ел.енергията, ползвана от ищцата е извършена неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в разпробиване и монтиране на допълнителен елемент „ мост „, вследствие на което изразходваната ел.енергия не се отчитала реално. Вещото лице е констатирало, че при изчисляване на допълнително дължимата  стойност на ел.енергия служителите на ЕВН са приложили правилната методика. Следва да се отбележи, че експертизата е изготвена единствено върху данните, съдържащи се в констативния протокол. Поради по-горе изложените съображения за неспазване на процедурни правила при извършване на проверката, този констативен протокол не може да се противопостави на ищеца в производството, тъй като представлява частен, свидетелстващ и неподписан от него документ, съдържащ изгодни за издателя му факти.

С оглед изложените съображения въззивния съд приема, че поради неспазване на процедурата по извършване на проверка на СТИ, а именно съставяне на констативен протокол без присъствието на абоната, респ. без надлежни / независими и безпристрастни/ свидетели и последващото невръчване на протокола с препоръчано писмо с обратна разписка в законния срок, сумата за начислената ел.енергия е недължима от ищеца и искът му следва да бъде уважен.

Тъй като районния съд е формирал правни изводи, идентични с тези на настоящата въззивна съдебна инстанция, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на процеса въззивното дружество би следвало да понесе извършените по делото разноски, но такива, макар и да са поискани от процесуалния представител на въззиваемата страна адв. Стефанов не са доказани, поради което не следва да бъдат и присъдени.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 758/01.10.2012г. по гр.д. № 2210/2012г. по описа на Сливенския районен съд.

 

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.