Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    326

гр. Сливен, 07.01.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 721 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по жалба на ответника в първоинстанционното производство А.Н.Г. ***, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие и насочена срещу Решение № 778/28.09.2012г. по гр.д.№ 543/2012г. по описа на СлРС.

С обжалвания съдебен акт съдът уважил частично предявеният иск с правна квалификация чл.50, вр.чл.45 ЗЗД, като осъдил ответницата Г. да заплати на ищцата Л.В. *** сума в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени в резултат от нападението на куче, порода „Ротвайлер” на 28.10.2011., собственост на ответницата, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния предявен размер от 6 000 лв. отхвърлил като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени  и деловодни разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Въззивната страна останала недоволна от постановеното решение в неговата осъдителна част, като го намира за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Присъденото обезщетение в размер на 2500 лв. било изключително завишено по размер и не кореспондирало с принципа за справедливост, съгл. чл.52 ЗЗД. Твърди се, че ищцата претърпяла лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на крака и ръката, като функцията на крайниците не е нарушена. Тези наранявания отшумявали след около десет дни, а за този оздравителен период определеното от съда обезщетение било прекалено завишено. Самата ищца заявила, че след нападението от кучето почти цял ден не била на себе си и следващите дни сънят й бил неспокоен, което предполагало един възстановителен период от около седмица. Съдът не коментирал показанията на св.В. – съпруг на ищцата, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото, а  относно обстоятелството, че ищцата била непълноценна на работното си място и се налагало той да й помага в работата, счита, че това било извън сферата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.  Твърди още, че нараняванията на кучето на ищцата и разходите за тяхното лечение излизало извън пределите на претендираното обезщетение и въпреки, че решаващия спора съдебен състав не е обсъждал тези обстоятелства, предвид посочването им в решението, като свидетелски показания и предвид присъденото обезщетение са оказали влияние при определяне на размера му. Присъденият размер на обезщетението не отговарял на болките и страданията на ищцата. Обстоятелството, че последната имала неспокоен сън преди съдебното заседание в първоинстанционния съд не било в причинно-следствена връзка с претърпените увреждания. Освен това свидетелите очевидци посочвали, че в деня на инцидента видели жена и кълбо кучета, което не сочело на обстоятелството, че причинените наранявания били единствено и само следствие нападението на кучето на ответницата. В заключение посочва, че присъденото обезщетение е прекалено завишено, като намира за едно справедливо обезщетение в размер на 800 лв. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, с която е уважен иска за сумата над 800 лв. до пълния уважен размер от 2500 лв., като отхвърли иска в тази част, както по отношение на главницата, така и за лихвата. Иска се отмяна на решението в частта за разноските, като същите се присъдят съразмерно на уважената част от исковете. Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

С отговора  насрещната по жалбата страна оспорва същата, като я намира неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, постановено след анализиране на всички събрани доказателства. Безспорно било установено по делото, че в резултат на нападението на кучето на ответницата над ищцата и преживения от последната ужас са се отразили негативно на психиката й, което довело до неспокоен сън, постоянен страх вървейки по улицата и оглеждайки се встрани.  Иска се потвърждаване на решението.Претендират се разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание  въззивницата, редовно призована не се явява и не се представлява. Посредством депозирано писмено становище от процесуалния представител на въззивницата се поддържа въззивната жалба и се иска отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата, редовно призована не се явява и не се представлява. С писмена молба-становище, депозирана от процесуалния й представител се поддържа отговора на въззивната жалба, като се иска потвърждаване на постановеното от районния съд решение.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред

РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Оплакванията, релевирани във въззивната жалба са неоснователни.

Предявеният иск е с правно основание чл.50 ЗЗД за обезвреда на  неимуществени вреди, причинени от животно. За да бъде уважен такъв иск, ищцата следва да установи/докаже в процеса следните предпоставки: наличие на причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, причинените вреди да са произтекли от животно, в конкретния случай от куче- порода „Ротвайлер”, както и обстоятелството, че животното /куче/ е собственост на лицето, от което се търси отговорност или се е намирало под негов надзор.

Настъпилите за ищцата вреди са установени въз основа на представената медицинска документация – лист за преглед на пациент в спешно отделение от 28.10.2011г. и съдебно-медицинско удостоверение  № 546/2011г., неоспорени от ответната страна /в о.с.з. на 18.09.2012г. е направен отказ от процедурата по оспорване на писмените доказателства, представени с исковата молба/. От последния документ се установява, че ищцата В. е получила две рани от ухапване от куче в областта на лявата длан с обилно кървене от тях и две рани в областта на лявата подбедрица, също с обилно кървене от тях, с кръвонасядане и оток на тъканите около тях. Посочено е още, че тези увреждания отговарят да са получени по начин и време, както е съобщила освидетелстваната  ищца и представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота /извън случаите на чл.128 и чл.129 НК/. Причинените  болки и страдания се установяват и от показанията на съпруга на ищцата св.В., който твърди, че след инцидента съпругата му била наплашена, сънят й станал тревожен – събуждала се нощем и викала „помощ” поне два пъти седмично. След инцидента ръката й била надута и не можела да си свива пръстите. Това довело до невъзможност известно време ищцата сама да си върши работата, която предимно била на компютър. Неоснователни са възраженията, релевирани в жалбата за заинтересованост на тези свидетелски показания, с оглед качеството на св.В., като съпруг на ищцата. Претендираните вреди – неимуществени касаят изпитвани както чисто физически болки, така  и морални такива, свързани с вътрешния, духовен мир на човек. Нормално е в такъв случай за състоянието и начина по който се е чувствала ищцата след преживяното да свидетелства най-близкия до нея човек. Няма начин напълно непознати хора да възприемат промяната в поведението и начина на живот на ищцата след инцидента единствено за да се ценят показанията им като обективни и безпристрастни. Съдът кредитира показанията на св.В., без тази част от тях, в които посочва, че съпругата му продължавала да взема успокоителни медикаменти. Последното обстоятелство не се установява от други доказателства, пък и липсват такива твърдения в исковата молба. В останалата част показанията му са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с описаното състояние на съпругата му в съдебномедицинското удостоверение. Обстоятелството, че вредите, изразяващи се в нанасяне на рани  по лява ръка и лява подбедрица са причинени от ухапване от кучето на ответницата се установява от разпита на свидетелите очевидци. Двамата свидетели посочват, че ищцата е лежала  на земята и пищяла. Вярно е, че св. Х.  посочил в своите показания, че видял кълбо от кучета, но цялата картина на инцидента се допълва и изяснява от показанията на св.Й., който видял голямото куче над жената, визирайки това на ответницата – цит.”видях само едно черно яке и кучето отгоре….Когато отидох кучето беше върху нея….В суматохата избяга малко кученце, но аз отидох да отърва пищящата жена от голямото куче”. Съдът кредитира изцяло показанията на тези двама свидетели, тъй като те както поотделно, така и взети заедно дават една ясна представа за случилото се на 28.10.2011г.

Ето защо безспорно се установи наличието на неудобствата, които ищцата е търпяла по време на инцидента и след него, свързани, както с чисто физиологически затруднения, така и с психически шок от случилото се. Установи се от представеното и прието по делото съдебномедицинско удостоверение, че причинените наранявания на ищцата изхождат от ухапване от куче, доколкото този писмен документ свързва установената травма с данните по делото за ухапване от куче, а това че тези наранявания са от кучето на ответницата се установи от показанията на свидетелите Х. и Й..

По делото не е спорно, а и от приложеното копие от паспорт на животното в  полицейска преписка № 10104/2011г., приета и приложена към доказателствения материал по делото се установява, че кучето причинило ухапванията на ищцата е порода Ротвайлер и е собственост на ответницата А.Г..

Конкретният размер на претендираното от ищцата обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай. По делото се установи от една страна наличието на претърпени от ищцата болки и страдания от самото ухапване от кучето, както и от преживяните последващи неудобства, свързани с бита и работата на ищцата. Нараняванията обаче представляват лека телесна повреда и възстановяването на ищцата от тях касае един сравнително кратък период от време. От друга страна обаче се установи, че след този случай ищцата изпитала  и продължава да изпитва силен стрес, като променила маршрута, по който минава, разхождайки своето куче, оглеждайки се непрекъснато и изпитвайки страх да не се случи отново нещо подобно. Показанията на св.В., дадени приблизително около осем месеца след инцидента, сочат на  все още изпитвани силни негативни емоционални преживявания от ищцата. Действително физическите болки следствие нападението на кучето на ответницата над кучето на ищцата, довело до поваляне на последната на земята, влаченето и последващото й ухапване и изразяващи се в нанесена лека телесна повреда отзвучават в един сравнително къс по времетраене период, през който обаче ищцата е търпяла значителни неудобства в ежедневието си. Освен това  в деня на инцидента тя е изпитала силен шок и уплаха,  който стрес се проявил в неспокоен сън и развиване на фобия от евентуално нападение от кучета, а тези неприятни усещания са продължили значителен период от време след преживяното на 28.10.2011г.

Възражението на ответната страна за намаляване на обезщетението поради съпричиняване, съдът не намира за основателно, тъй като от данните по делото не се установи поведение на ищцата, с което обективно да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищцата морални вреди обезщетение в размер на 2 500 лв., както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно,  което обуславя неговото потвърждаване.

Въззивницата следва да носи отговорност за разноските направени от въззиваемата за тази фаза на производството в размер на 650,00 лв. – платен адвокатски хонорар.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 778/28.09.2012г., постановено по гр.д. № 543/2012г. на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК  А.Н.Г.,***  ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.В.,***, сума в размер на 650,00 лв. /шестотин и петдесет лева/, сторени деловодни разноски във въззивната фаза на процеса.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

                                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.