Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N……

гр. Сливен, 12.12.2012г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  724  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 65/19.07.2012г. по гр.д. № 99/2011г. на РС – Котел, с което е отхвърлен предявения от Агенция по заетостта със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”К.Д.” № * иск с правна квалификация чл.92 ал.1 от ЗЗД против ЕТ „М.Х.С.” ЕИК 119514803 със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Г.П.” № *, представляван от М.Х.С. ЕГН ********** за заплащане на сумата 695,05 лева от която 527,43 лева, представляваща преведена от ответника сума за разкриване на работно място и 167,62 лева, предявена на основание на чл.86 от ЗЗД мораторна лихва, считано от 11.06.2008г. до завеждане на исковата молба по чл.422 от ГПК, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението на РС било едностранчиво и постановено при пренебрегване на фактите и обстоятелствата по делото. Съдът не е изискал и не е задължил ответника да представи длъжностна характеристика за обявеното работно място. Вместо това съдът е разпитал свидетели, които са заинтересовани от изхода на процеса. На второ място се сочи, че ответника не е представил и договор с лизингова къща, въпреки че имал указания от съда за това. Вместо това отново е допуснал свидетел, който е заинтересован. Писмените доказателства съдът не е ценил и не им е дал вяра, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Сочи се още че, законът за насърчаване на заетостта е специален закон,в който са регламентирани отношенията по повод на сключения между страните договор. Твърди се още, че дори и да се приеме, че съдът правилно е установил фактите по делото, то самото решение е неправилно, поради което се иска отмяна на това съдебно решение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Не се спори, че между страните са създадени облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях договор на основание чл.30б ал.1 т.2 и чл.36 ал.1 от ЗНЗ. Ответникът е сключил трудов договор с безработно лице, което е било насочено от Бюро  по труда – Котел, но трудовите правоотношения били прекратени по взаимно съгласие, за което Агенцията е била уведомена. БТ е следвало да посочи други лица, но посочените обективно не отговаряли на изискванията за заемане на длъжността, което търговецът е визирал в заявката спецификация. Прави се разбор на понятията „подходяща работа” и „подходящо безработно лице” и се извежда извода, че нито едно от насочените лица не е било подходящо. Сочи се че в случая не се изисква прилагането на длъжностна характеристика, а следва да се има предвид заявката спецификация. От друга страна търговецът не се е намирал в облигационни отношения с лизингови дружество, а посредничи за сключването на договори за лизинг със свои клиенти, поради което няма как да представи такъв договор. Работодателят е осъществявал задълженията си по договор за осигуряване на заетост и поради това е получавал дължимата престация, а именно средствата от Агенция по заетостта. Сочи се че в този случай сумите не се възстановяват при обективна невъзможност на дирекцията Бюро по труда да носачи на освободеното място друго подходящо лице. Поради това и ответникът не дължи връщане на сумата.

В с.з. за въззивника  се явява представител, който заявява, че поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият  се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

        Не се спори, че между страните е бил сключен на 25.05.2006г. договор на основание на чл.36 ал.1 от ЗНЗ. По силата на този договор на ищеца възложител са предоставени средства от държавния бюджет за всяко разкрито работно място при наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно време за срок не по-малък от 24 месеца на насочените от възложителя безработни лица до 29 годишна възраст, като предоставените средства са в размер на направените вноски за сметка на работодателя във фондовете на ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване и НЗОК, начислени върху изплатеното брутно трудово възнаграждение. Ответникът се е задължил да осигурява заетост на насочените от ДБТ безработни лица. Първоначално той е наел своята внучка свид. М.К., с която по-късно трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. В изпълнение на договора БТ е насочило 6 лица, които ответникът не е назначил, тъй като не са отговаряли на заявените от него условия. ЗНЗ дава възможност за сключване на такива договори – чл.36, както и че на всяко разкрито работно място може да се назначават последователно повече от едно безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта. Работодател който не е запазил работните места възстановява получените суми със законната лихва с изключение на случаите, определени с правилника за прилагане на закона. В чл.52 ал.5 от Правилника изрично е регламентирано, че сумите не се възстановяват при обективна невъзможност на ДБТ да насочи на освободеното работно място друго подходящо безработно лице.

        В случая е бил предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането по повод на издадена Заповед за изпълнение. Съществуването на вземането е обусловено от спазването на изискванията на ЗНЗ и на Правилника за неговото прилагане. Спорният въпрос в конкретния случай е доколко насочените от БТ безработни лица са били подходящи за заемане на разкритото работно място. В закона и в Правилника не се съдържа легална дефиниция на „подходящо безработно лице”, но в закона се съдържа дефиниция на понятието „подходяща работа”, която е определена като работа, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие, че има подходящ обществен транспорт за период до 18 месеца от датата на регистрация на лицето в ДБТ. След този период подходяща работа е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето ако тя се намира в същото населено място или 30 км извън него, при условие, че има подходящ обществен транспорт. Поради това за да бъде направена преценката доколко са били подходящи безработните лица насочени от БТ следва да се има предвид заявката спецификация, подадена от ответника. Тя не е оспорена от страните и в нея ЕТ изрично е посочил, че безработното лице следва да бъде жена на възраст до 29 години със средно образование и предишният подходящ опит или стаж е работа в търговски обекти, познания в областта на лизинговите продажби. От изготвената справка на Директора на ДБТ – Котел до ЕТ е видно, че са били насочени 6 лица, отговарящи на изискванията за пол, възраст и образование. Някои от тях са работили като продавачи консултанти, други имат технически познания или са завършили Икономически техникум.

РС е приел, че ответникът има право на подбор и индивидуална преценка на насочваните лица и той е преценил, че те нямат нужната квалификация и стаж в областта на лизинговите продажби, технически умения, необходими при демонстрация и технически указания при боравене с продаваната в магазина техника. Приел е че вследствие липсата на подходящо лице работодателят не дължи претендираната от Агенцията по заетостта сума. Този извод обаче е неправилен. Очевидно е че ДБТ е насочвала подходящи безработни лица, които да заемат свободното работно място, поради което в случая работодателят по договора не може да се основава на възраженията, че е налице обективна невъзможност за насочване на друго подходящо безработно лице. Поради това по силата на договора и съгласно изричните законови разпоредби той дължи възстановяване на средствата от Държавния бюджет за всяко разкрито работно място. Като е достигнал до обратния извод, РС е постановил един незаконосъобразен акт. За прецизност следва да се отбележи, че претенцията, формулирана по начина, изложен в исковата молба е неточен, но е достатъчно ясен с оглед посочената правилна законова квалификация, а именно такава по чл.422 вр. чл.415 от ГПК. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се признае за установено по отношение на ЕТ„М.Х.С.” ЕИК 119514803 със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Г.П.” № *, представляван от М.Х.С. ЕГН ********** дължи на Агенция по заетостта със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”К.Д.” № * сумата 695,05 лева от която 527,43 лева, представляваща преведена от ответника сума за разкриване на работно място и 167,62 лева, предявена на основание на чл.86 от ЗЗД мораторна лихва, считано от 11.06.2008г. до завеждане на исковата молба по чл.422 от ГПК, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № */10.01.2011г. по ч.гр.д. № 4/2011г. на РС – Котел.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 65/19.07.2012г. по гр.д. № 99/2011г. на РС – Котел изцяло като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕТ„М.Х.С.” ЕИК 119514803 със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Г.П.” № *, представляван от М.Х.С. ЕГН ********** дължи на Агенция по заетостта със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”К.Д.” № * сумата 695,05 лева от която 527,43 лева, представляваща преведена от ответника сума за разкриване на работно място и 167,62 лева, предявена на основание на чл.86 от ЗЗД мораторна лихва, считано от 11.06.2008г. до завеждане на исковата молба по чл.422 от ГПК, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № */10.01.2011г. по ч.гр.д. № 4/2011г. на РС – Котел.

 

Решението не подлежи на обжалване.     

                                               

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

         ЧЛЕНОВЕ: