Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С.,  17.12.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на единадесети декември, през  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 725 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Н. в качеството му на процесуален представител на „ДИЕМ” ООД гр.С., ул.”М. Г.” № * против решение № 586/04.09.2012 г. по гр.д. № 5950/2010 г. по описа на Сливенския районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „СТАБО БГ” ООД – гр.С.З., ул.”Д. Н.” № *ет.* ап.* част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3152/17.11.2009 г. по ч.гр.д. № 4909/2009 г. на Сливенския районен съд, а именно главница в размер на 2 523.05 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2009 г. до окончателното изплащане и 195.00 лв.законна лихва за периода от 31.03.2009 г. до 12.11.2009 г.

Решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски.

         Във въззивната жалба се твърди, че решението на СлРС в тази част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не бил тълкувал правилно представените по делото доказателства, а именно неоснователно бил приел, че част от предявените искове са доказани. Посочено е, че представените по делото проформа фактура № 101/27.11.2008г. и фактура № 00000000228/31.01.2009г. не са подписани от ответника по иска. Освен това, те и не доказват, че стоките, които се претендира, че са получени и не заплатени, действително са били получени от ищеца. Твърди се, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е доставил стоките, за които по-късно са съставени фактурата и проформа фактурата, което било основно негово задължение. Фактът, че фактурата е била осчетоводена в счетоводството на ответника, се сочи, че би могло да бъде въпрос на погрешно счетоводно записване. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено като незаконосъобразно и съдът изцяло да отхвърли предявените искове и в тази част, с която са били уважени в първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

         По делото в закония срок е постъпил отговор от пълномощника на въззиваемата страна - адв. М., с която същата оспорва въззивната жалба като неоснователна и сочи, че решението на РС Сливен в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

         В отговора е посочено, че договора за търговска продажба не е формален, а консесуален договор, поради което не е  необходимо същият да бъде оформен в писмена форма и съставянето на писмен документ касае единствено обстоятелството, че този документ може да бъде използван като доказателство за установяване на продажбата. В отговора е посочено също, че по делото безспорно е доказано обстоятелството, че на ищеца са били предоставени стоки, които той е получил, за което свидетелствали представените стокови разписки и заключението на счетоводната експертиза. Освен това е посочено, че фактурата, която е била съставена от ищеца, е била отразена в счетоводството на ответника и същия е ползвал ДДС. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма направени искания за присъждане на разноски.

Въззивникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата на основанията изложени в нея и моли да бъде уважена. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.М., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 14.09.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 28.09.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

         Съдът намира, че по делото е доказано наличието на договорни отношения между страните по силата, на които въззиваемият е доставил на въззивника различни стоки, които същият е следвало да заплати, но не е направил това. Съдът намира, че по съществото си тези договорни отношения представляват договор за продажба на стоки. Договорът за продажба е концесуален договор, който се сключва с постигане на съгласие между страните. След получаване на стоките по него се дължи плащане от купувача веднага, освен ако не е уговорено друго. Тъй като договорът е концесуален, а не формален, за действителността му не е  необходимо същият да е сключен в писмена форма или да е оформен по друг формален ред. Представената по делото проформа фактура сама по себе си не установява наличието на договорни отношения, но тя свидетелства за тяхното наличие с оглед на факта, че е била съставена за стоките, които се твърди, че са получени по представените по делото стокови разпискъ.Освен това, тя свидетелства за наличието на твърдените между страните отношения, тъй като ответникът по иска я е завел в своето счетоводство и е ползвал начисления по нея ДДС. Твърденията на ответника за погрешно осчетоводяване на фактурата не кореспондират със заключението на вещото лице, както и с представените по делото стокови разписки, които са подписани от ответника. В този смисъл следва да се разглежда и изявлението на процесуалния представител на въззивника извършено в съдебно заседание на 24.06.2011 г. за това, че по част от стоковите разписки, когато не е било извършено плащане, законният представител на ищеца сам е правил отбелязване върху тях и такова отбелязване било направено по стокова разписка от 12.08.2008 г. и 19.08.2008 г. По същество това изявление на процесуалния представител на страната представлява признание за това, че са били получени стоките описани в стокови разписки от 6.06.2008 г. , 2.09.2008 г. и 26.11.2008 г. В негова тежест е било да докаже, че след като е получил стоките е извършил и плащане по тях, но това е останало недоказано по делото. Вещото лице също е посочило, че не са извършени плащания по тези разписки.

         С оглед гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Изводите на настоящата инстанция по отношение основателността и доказаността на предявения иск съвпадат изцяло, поради което решението следва да бъде потвърдено.

         Макар в съдебно заседание въззиваемата страна да представя списък на разноските, такива не следва да бъдат присъдени, тъй като липсва изрично искане от нея за присъждането им, което да е направено в отговора по въззивната жалба или в съдебно заседание.

         На въззивника с оглед изхода на делото не следва да се присъждат деловодни разноски.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 586 от 04.09.2012 г.по гр.д.№ 5950/2010 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.