Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    327

гр. Сливен, 07.01.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 726 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

С Решение № 537/19.07.2012г. по гр.д. № 5630/2011г. по описа на СлРС, съдът частично уважил предявеният иск с правна квалификация чл.50, вр.чл.45 ЗЗД, като осъдил ответника Община Сливен да заплати на ищцата А.М. *** сума в размер на 6 000 лв., представляваща неимуществени вреди – травматични увреждания, причинени следствие инцидент, настъпил на 21.03.2011г., а именно – попадане на ищцата в  шахта находяща се в гр.Сливен, ул.”Братя Миладинови”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2011г. до окончателното изплащане, като искът до пълния предявен размер от 15 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Община Сливен против третото лице помагач „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, обратен иск на основание чл.219, ал.3 ГПК за заплащане на сумата, присъдена в тежест на ответника по главния иск. Присъдени са и деловодни разноски, като Община Сливен е осъдена да заплати такива на ищцата М. в размер на 538,00 лв. и на „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД в размер на 120,00 лв., платен адвокатски хонорар.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника по главния иск - Община Сливен, с която атакува решението в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК на тази въззивна жалба са постъпили отговори от  насрещната по жалбата страна и третото лице помагач.

Насрещна жалба не е депозирана.

Подадена е и въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, с която атакува решението в неговата отхвърлителна иска до пълния предявен размер част. На тази въззивна жалба отговор от насрещната страна, както и от третото лице помагач не е депозиран.

Първият въззивник е подал бланкетна жалба, като намира постановеното решение в оспорената част за неправилно, постановено при неправилно отчитане на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон. От въззивния съд се иска отмяна на решението, като се отхвърли предявения иск в уважената му част като неоснователен, а ако съдът счете, че е основателен този иск, то моли да се намали неговия размер.

В отговора, депозиран от третото лице помагач „Водоснабдяване и канализация-Сливен” се сочи, че в жалбата липсват конкретни оплаквания срещу решението, по които да се вземе становище, а и от петитума на същата било видно, че се атакува решението, постановено по главния предявен иск, а не в частта по обратния иск, по който ответник е „Водоснабдяване и канализация-Сливен”.  Тъй като в частта по обратния иск липсвала жалба, то решението в тази част е влязло в сила. Ако,  въззивния съд приеме, че решението е обжалвано и в частта по обратния иск, то съда бил длъжен да се произнесе по допустимостта му в тази част. Твърди се, че решението в частта с произнасянето по обратния иск е недопустимо, тъй като самото привличането на дружеството в качеството на трето лице помагач било недопустимо, поради липса на правен интерес, както за встъпване на самото дружество, така и от привличането му от страна на ответника по главния иск - Община Сливен. В тази насока се излагат подробни съображения, като в заключение се твърди, че приетия за съвместно разглеждане обратен иск е недопустим, а привличането на трето лице помагач е процесуално неправилно, поради което решението в частта относно обратния иск е процесуално недопустимо. В случай, че въззивния съд не споделя изложените съображения относно привличането на трето лице помагач и приемането за разглеждане на обратен иск в производството, то се заявява, че подадената въззивна жалба срещу решението  в частта касаеща  обратния иск е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Община Сливен не доказала, че въпросната шахта е собственост на „Вик - Сливен”, както и, че това  търговско дружество има някаква съпричастност към причинените неимуществени вреди на ищцата М.. В останалата част на жалбата, касаеща решението по първоначалния иск, с оглед позицията на дружеството в производството намира същата за основателна и моли да се уважи.

Отговор на жалбата е депозиран и от насрещната главна страна, в който се твърди, че тя е недопустима и неснователна. Счита, че понятие „бланкетна жалба” не съществува в гражданския процес, тъй като на страната са известни както съдебното решение, така и неговите мотиви. Счита, че жалбата не съдържа задължителните реквизити, не отговаря на изискванията на чл.260 ГПК и не може да бъде допусната до разглеждане. Освен това страната не би могла да вземе становище по тази жалба, тъй като тя не съдържа конкретни възражения срещу атакуваното решение.

Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и е насочена срещу отхвърлителната иска част. Съдът неправилно приел за основателна и доказана само сумата от 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В решението нямало точни мотиви защо е възприета точно тази сума, а разликата до 15 000 лв. е отхвърлена. Счита се, че съда не е взел предвид продължителния възстановителен период, търпените болки и страдания, значителните затруднения, неудобства и неразположения за ищцата. Излагат се подробни съображения за смисъла на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД въз основа на която норма се определя и обезщетението за неимуществени вреди. Въззивницата твърди, че търсения размер от 15 000 лв. е правилно определен от нея, с оглед настъпилата съществена промяна в начина й на живот. С оглед обжалването в отхвърлителната иска част до пълния предявен размер, въззивницата обжалва и в частта за разноските, като твърди, че те трябва да бъдат съобразени с присъдения размер по основния иск, т.е. решението да бъде преразгледано и в тази част. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск в размер на 15 000 лв., ведно със законните лихви. Претендират се разноски.

В двете въззивни жалби, както и в отговорите на първата жалба страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В съдебно заседание  въззивник пор.№ 1 и ответник по главния иск в първоинстанционното производство Община Сливен, редовно призован не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Въззивник пор.№ 2 ищец по главния иск в първоинстанционното производство А.М., редовно призована не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба, а жалбата, депозирана от Община Сливен намира за неоснователна.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр.Сливен,  трето лице помагач на страната на ответника по главния иск и ответник по предявения обратен иск, редовно призована се представлява от пълномощник, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който поддържа подадения отговор на първата въззивна жалба и моли съда исканията, изложени в него да бъдат уважени. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадени са в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.        

Възраженията за недопустимост на въззивната жалба, подадена от Община Сливен, тъй като същата била бланкетна и не съдържала позоваване на конкретни пороци в атакувания съдебен акт, съда намира за неоснователни.

Непосочването на пороците на обжалваното решение, както и на новите факти и доказателства не обуславя нередовност и недопустимост на въззивната жалба. Според чл.262, ал.1 ГПК жалбата се оставя без движение само, ако не отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7, т.е. пропуснати са т.3, 5 и 6. Това означава, че ако не бъдат посочени конкретни пороци на обжалваното решение, бланкетната въззивна жалба подлежи на разглеждане, но въззивния съд се ограничава до извършването на служебна проверка, която съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК има за предмет валидността на съдебното решение в неговата цялост, допустимостта му, но само в обжалваната част, както и правилността му, но само от гледна точка на съобразяване на решението с императивни материалноправни норми.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с двете въззивни жалби е и допустимо. Предвид петитума, формулиран в подадената въззивна жалба от Община Сливен с искане за отмяна на решението, като  бъде отхвърлен предявения иск в уважената част или  бъде намален размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, настоящия съдебен състав намира, че решението в частта, с която е отхвърлен предявения от Община Сливен срещу „Водоснабдяване и канализация –Сливен” ООД гр.Сливен обратен иск не е атакувано  с подадените въззивни жалби и в тази част същото е влязло в сила. Тъй като въззивния съд не би могъл да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение в негова част, която не се атакува с въззивна жалба, то този съд не би могъл и да провери допустимостта, респ.правилността на привличането на трето лице помагач в производството пред първоинстанционния съд. Жалбите касаят постановеното решение единствено в частта на произнасяне на предявения главен иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд  доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2011г. около 10,30ч.-11,00ч., въззивницата / по втората въззивна жалба/ М. и ищца в производството пред районен съд пътувала с таксиметров автомобил, управляван от свидетеля Стефан С. в гр.Сливен. Таксиметровият автомобил спрял въззивницата след автобусната спирка, находяща се пред жилищен блок ”Розова градина” на кръстовището на бул.”Братя Миладинови” и ул.”Гео Милев”. При слизането от автомобила и пристъпвайки назад, въззивницата попаднала с левия си крак в шахта, разположена на уличното платно в непосредствена близост до тротоара, която не била обезопасена с капак. В резултат на това падане М. получила редица наранявания по различни места на тялото. Видно от представената и приета като писмено доказателство по делото медицинска документация, а именно болнични листи с №№ 0139792/22.03.2011г.; № 0117513/12.04.2011г.; № 0117557/29.04.2011г.; № 0117654/31.05.2011г.; № 0117682/07.06.2011г.; №  1662090/06.07.2011г.; № 0027684/05.08.2011г. и № 0120340/03.09.2011г. и амбулаторни листи с №№ 391/22.03.2011г.; № 298/29.04.2011г.; № 364/31.05.2011г.; № 382/07.06.2011г.; № 510/05.08.2011г.; № 557/03.09.2011г. и № 1487/03.10.2011г., въззивницата потърсила медицинска помощ на следващия инцидента ден, след което последвал период на лечение при режим - домашен, респ.възстановяване, като в отпуск поради временна неработоспособност М. била от 21.03.2011г. до 06.09.2011г., вкл., а във всички болнични листи като причина е посочено – битова злополука.

В хода на производството пред първоинстанционния съд била изготвена съдебно медицинска експертиза от вещо лице- ортопед-травматолог, въз основа на представената медицинска документация и извършен личен преглед на ищцата на 09.03.2012г. От заключението на вещото лице се установява, че  като основна диагноза по издадените болнични листове, би могло да се приеме „контузия на гръдния кош, навяхване на ляво коляно и контузия на ляво ходило с охлузване на кожата”, при която диагноза подобен род травми отзвучават за 20-30 дни. Вещото лице подробно е анализирало наличната медицинска документация, като посочило в експертизата и ясно обяснило при изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2012г., че първия болничен лист бил издаден с диагноза по МКБ /международна класификация на болестите/ - S83 – изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното/. Последвалите два болнични листи с №№ 01117513 от 12.04.2011г. и № 01117557 от 29.04.2011г. били издадени с диагноза по МКБ-S00 – повърхностна травма на главата. След това издадените болнични листи били с промяна на диагнозата по МКБ, като е посочена диагноза S 32лумбална остеохондроза, фрактура L-І / първи ломбален прешлен и налична медианна дискова херния на всички ломбални прешлени. В амбулаторния лист от 30.10.2011г. било посочено че има счупване на пети ломбален прешлен. В съдебно заседание вещото лице уточнило, че е напълно възможно първоначално, след травмата при първата рентгенова снимка на 22.03.2011г., същата да не отразява дали е имало счупване, но по-късно впоследствие при втората направена снимка от 30.05.2011г. да се установи, че такова счупване в действителност е имало. Вещото лице уточнило в съдебно заседание, че се касае за счупване на страничния израстък на пети ломбален прешлен, а не за счупване на тялото на самия прешлен. Израстъкът се възстановявал и зараствал напълно, като за това не били необходими някакви специални интервенции. Срокът за възстановяване бил в зависимост от възрастта на пациента, като вещото лице е посочило в случая период около от три до пет месеца. Уточнено било още, че в резултат на травмата ищцата получила контузия на ляво коляно и ляв глезен, като коляното било отточно, болезнено за 20 дни.  Вещото лице категорично посочило, че в конкретния случай болковия синдром се отключил от преживяната травма, но се дължал повече на дисковите хернии, които са били налични при въззивницата М. и не са получени в резултат на инцидента при попадането в уличната шахта.

Изготвена била и съдебно-медицинска експертиза от вещо лице специалист по лицево-челюстна хирургия, който въз основа на извършен преглед и освидетелстване на ищцата на 15.04.2011г. / месец след инцидента/ установил липса на половината от коронката на първи централен резец вдясно / 11 зъб/, както и липса на пластмасовото покритие на мостовата конструкция на втори и трети зъби вдясно / 22,23 зъби/. Така констатираните поражения водели до затруднение при хранене / етап на отхапване/, както и до фонетични проблеми, но подлежали на възстановяване. Посочено е още в заключението на тази експертиза, че е напълно възможно получените поражения да са от падане в шахта, както и че тези поражения имат абсолютно причинно- следствена връзка с настъпилото събитие, визирайки падането на въззивницата в шахтата. В съдебно заседание, проведено на 29.05.2012г. вещото лице посочило, че интензитета на болките са повишаващи, в зависимост от прага на търпимост на болката, който е строго индивидуален. Уточнено е, че при прегледа било установено фрактурирана коронка, която след това се е досчупила напълно и подлежи на отстраняване. Последното било свързано с хирургична подготовка на пациента, период на заздравяване, респ. на възстановяване. След хирургичната интервенция бил нужен период на заздравяване от около 25-30 дни, а за да бъдат извършвани стоматологични процедури след това било необходимо да мине период на поне още 25-30 дни.

Обстоятелството за настъпила злополука с въззивницата М., а оттам и за причинените й болки и страдания  от това се установяват и от показанията на разпитания по делото св.С.. Те ясно очертават механизма на злополуката, мястото, времето, както и  получените наранявания на въззивницата, доколкото свидетелят на място  възприел, че е била с единия крак пропаднала в шахтата и с ударена уста – цит.” Ударена й беше устата….”, „..видях, че е ударена с кръв”, „…имаше кръв по устата”. От тези свидетелски показания се установява и тежкото психическо състояние, в което се е намирала въззивницата веднага след падането – цит. ”Жената беше изплашена, викаше, беше пребледняла”, „ жената плачеше,ругаеше….” . Показанията на този свидетел – очевидец на злополуката са подробни, ясни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото. Така посочените от този свидетел наранявания по устата и кракът, който бил хлътнал в уличната шахта напълно съвпадат с установените в изготвените две съдебно медицински експертизи наранявания. Ето защо показанията на св.С., съдът кредитира изцяло, като дадени от незаинтересован от изхода на спора субект и отразяващи лично възприети факти от обективната действителност.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. Г. единствено в частта, в която посочва, че видяла въззивницата М. да ходи с бастун. В останалата част показанията на тази свидетелка не са факти и обстоятелства, лично възприети от нея, а възпроизведени чужди мисли и чувства, тези на самата въззивница и споделени на свидетелката, както и чути от други лица и преразказани в процеса.

От показанията на св. Й. се установява обстоятелството, че въззивницата се придвижвала трудно с патерица, поради което той я придружавал при посещенията й в болницата,  предавал болничните листи на работодателя й, както и че тя изглеждала измъчена и изтормозена. Показанията на двамата свидетели Й. и Г. в частите, в които посочват, че въззивницата понесла много тежко освобождаването й от работа, съдът не кредитира и цени, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни и не са предмет на установяване в настоящото производство.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, с който се иска ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на Община Сливен за виновните действия или бездействия на нейни работници и служители, които са били натоварени с поддържане на пътищата на територията на общината. В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно е допуснал съществуването на необезопасена отводнителна шахта, намираща се на уличното платно, която не е отремонтирал чрез поставянето на предпазна решетка, капак или др. Макар шахтата да не е пътно съоръжение или  принадлежност, тя се намира в обхвата на пътя, собственост на ответната Сливенска община. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.13 и 14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност. Следователно по силата на специален закон на ответната община като стопанин на общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на съответната община контролират в населените места изправността и състоянието на пътя. Освен това по силата на § 7, т.7 от ПР на ЗМСМА общинска собственост са и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Според чл.19, ал.1, т.4 от Закона за водите публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие в капитала. Макар, че в случая обратния иск предявен  от Община Сливен срещу „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД не е предмет на разглеждане, както се посочи по-горе в изложението, за пълнота следва да се отбележи, че това търговско дружество, видно от представеното актуално състояние, извадка от търговския регистър е с държавно и общинско участие в капитала. Отговорността на Общината, като гаранционно обезпечителна е обективна: независимо от наличието или липсата на вина, тя отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварила с извършване на възложената работа.

Конкретният размер на претендираното  обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.

 От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото се установи, че въззивницата следствие попадането й с ляв крак в необезопасената шахта е получила счупване на страничния израстък на пети ломбален прешлен, който се възстановявал и зараствал напълно без да е необходимо извършване на специални интервенции за период от около три - пет месеца, контузия на ляво коляно, което било отточно за период около 20 дни и контузия на ляв глезен, както и фрактурирана коронка на първи централен резец вдясно /11 зъб/ и липса на пластмасовото покритие на мостовата конструкция на втори и трети зъби вдясно / 22,23 зъби/, което довело до затруднение при хранене и фонетични проблеми, а след оперативна интервенция следвал период на възстановяване в рамките на около 25-30 дни. Получените наранявания са в пряка причинно следствена връзка с падането на въззивницата в необезопасената шахта и са довели първоначално до изпитани от нея интензивни физически болки, страдания и  затруднения в ежедневния бит. Следва да се отчете и обстоятелството, че в случая се касае за жена в сравнително не млада възраст, което обуславя по-бавно възстановяване за период от пет месеца. Освен това не са необходими специални знания за да се приеме, че по естеството си инцидента е предизвикал у въззивницата уплаха, стрес, повишена тревожност и негативни душевни изживявания. От друга страна съдът отчита, че болковия синдром, отключен от травмата в по-голямата си степен се дължи на наличните у въззивницата дискови хернии в областта на лумбалните прешлени и трудното й придвижване по принцип се дължи на заболяванията, които има, а не на падането и получените от него травми  /арг. от обясненията на вещото лице, дадени при разпита му в о. с. з. – л.97 и 98 от делото/. От значение е и обстоятелството, че  действително получените при падането наранявания подлежат изцяло на възстановяване, без да е необходима оперативна или друга специална медицинска намеса. 

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищцата морални вреди обезщетение в размер на 6 000 лв., както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Атакуваното решение обаче е неправилно, доколкото искът е уважен на основание чл.50 ЗЗД. Въпреки, че в диспозитива на решението липсва точно посочване на основанието / законовия текст/, на който се уважава частично иска, то от мотивите на съдебния акт се извлича, че това основание е чл.50 ЗЗД. Макар да е посочено в съдебното решение, че в конкретния случай ответната община отговаря като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата - чл.49 ЗЗД и като собственик на вещта – чл.50 ЗЗД, искът неправилно е бил квалифициран, съответно частично уважен по чл.50 ЗЗД. Данните по делото не установяват хипотезата на чл.50 ЗЗД, тоест вредите да са настъпили поради вътрешни свойства на самата вещ – в случая шахта. В исковата молба ищцата – въззивница по втората жалба в достатъчно ясна степен е изложила факти и обстоятелства, които се субсумират в хипотезата на чл.49 ЗЗД, при което отговорността на ответната страна се ангажира не заради нейна вина- действие или бездействие, а заради вината – действието или бездействието на свои работници или служители, на които е възложена работата по поддръжка на общинския път, респ. техническата инфраструктура на водоснабдителната и/или канализационна мрежа на територията на съответната община.

В конкретната правна хипотеза предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, с който се иска ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на Община Сливен за виновните действия или бездействия на нейни работници/служители, които са били натоварени с поддържане на общинския път, респ. техническата инфраструктура на водоснабдителната и/или канализационна мрежа. Безспорно установено е по делото, че шахтата е собственост на Община Сливен, като находяща се в обхвата на общински път и като част от част от техническата инфраструктура на канализационната мрежа  в гр.Сливен, като не е доказано в процеса поддържането им да е било възложено на друго лице.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът е уважен на основание чл.50 ЗЗД, като бъде уважен на правно основание чл.49 ЗЗД и потвърдено в останалите му обжалвани части.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ Решение № 537/19.07.2012г., постановено по гр.д. № 5630/2011г. на СлРС, в ЧАСТТА, с която на основание чл.50 ЗЗД е осъдена Община Сливен, представлявана от кмета К. Й. М.да заплати на А.М. *** сумата от 6 000 лв./ шест хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди – травматични увреждания, вследствие инцидент – попадане в шахта на бул.” Братя Миладинови” в гр.Сливен на 21.03.2011г., както и законна лихва върху главницата, считано от 21.03.2011г. до окончателното изплащане, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1, представлявана от кмета Кольо Й. Милев ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.М., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 6 000 лв./ шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени следствие инцидент, настъпил на 21.03.2011г., изразяващ се в  попадане в необезопасена шахта, находяща се в гр.Сливен, на кръстовище на бул.”Братя Миладинови” и ул.”Гео Милев”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2011г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА  Решението, като правилно и законосъобразно в останалите обжалвани части.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

                                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.