Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  20.02.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                        мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 728 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Въззивната жалба е била предмет на разглеждане пред въззивна инстанция и по нея е било постановено решение № 6/18.01.2012 г. по възз. гр.д. № 567/2011 г. по описа на СлОС. По същото е било допуснато касационно обжалване и е било постановено решение № 255/12.11.2012 г. по описа на ВКС, с което въззивното решение е отменено в потвърдителната му част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част. В мотивите си касационният съд е посочил, че неправилно в отмененото решение на СлОС не е било съобразено обстоятелството, че по спорният предмет на делото има влязло в сила изменение на кадастралната карта на с. Ябланово и в допълнително депозирана искова молба първоначално определеният предмет на спора е бил уточнен със седем допълнителни имота, подробно индивидуализирани, съгласно изменената кадастрална карта на с. Ябланово. Посочено е, че въззивният съд следва да постанови решение по предявения иск относно съществуващите имоти, чиято индивидуализация е очертавала предмета на спорното материално право.

         В депозираното си становище от 22.01.2013 г. въззивната страна е посочила, че няма да представя други доказателства, а по същество моли да бъде уважена депозираната възвивна жалба, като първоинстанционното решение бъде обезсилено или отменено.

В съдебно заседание въззивникът О.К. не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител адв. Р. заявява, че моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, тъй като процесните поземлени имоти са били обект на земеделска реституция по ЗСПЗЗ и че ПК Котел е отказала възстановяване на имота на ищците. Адв. Р. сочи, че за да възстанови правото на собственост върху претендираните земи ищците следвало да обжалват отказа на ПК – Котел да им възстанови земите. Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемите К.А., М.М., Х.М. и А.П. в съдебно заседание се представлява от адв. М. и лично А.П.. Адв. М. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Моли съда да приеме, че въззиваемите са собственици на имотите, подробно описани в допълнителната искова молба. Не са претендирани деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото е бил предявен установителен иск за признаване на установено по отношение на Община – Котел, че ищците  К.А., М.М., Х.М., А.П. и М. П. са собственици на поземлен имот с иден.номер 87031.501.883 с площ 5 991 кв.м.с административен адрес С.Я., О.К., ул.”П.Б.” №*, при граници ПИ 87031.501.1002;  ПИ 87031.501.2082; ПИ 87031.501.2104; ПИ 87031.501.585; ПИ 87031.501.586 и ПИ 87031.501.2072. Ищците са основали своята претенция на придобивен способ по наследство и владение. Ищците са посочили, че процесният недвижим имот с иден.номер 87031.501.883 е бил закупен от техния наследодател В.М.А. с акт за нотариална продажба № 27/8.05.1946 г. и с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.12.1950 г.

В хода на производството се установи, че недвижимият имот с иден.номер 87031.501.883 е бил разделен на 7 имота с идентификационни номера 87031.501.2202; 87031.501.2203; 87031.501.2204; 87031.501.2205; 87031.501.2206; 87031.501.2207 и 87031.501.2208. Тези имоти са били одобрени с заповед № РД-18-8/28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра.

Видно от представените по делото скици на поземлените имоти, поземлен имот с иден.номер 87031.501.2202 е с площ 945 кв.м.; поземлен имот с иден.номер 87031.501.2203 е с площ 943 кв.м; поземлен имот с иден.номер 87031.501.2204 е с площ 964 кв.м; поземлен имот с иден.номер 87031.501.2205 е с площ 976 кв.м; поземлен имот с иден.номер 87031.501.2206 е с площ 875 кв.м; поземлен имот с иден.номер 87031.501.2207 е с площ 559 кв.м. и поземлен имот с иден.номер 87031.501.2208 е с площ 707 кв.м. Площта на всички имоти е 5 969 кв.м. По делото е била депозирана допълнителна искова молба от 5.10.2009 г., с която ищците са посочили идентификацията на имотите, които считат за предмет на предявения от тях иск /описани по-горе/ и спрямо които желаят съдът да се произнесе със сила на присъдено нещо. При така конкретизираната искова претенция, съдът следва да изследва въпроса дали са налице доказателства за това, че наследодателите на ищците са придобили право на собственост на процесните недвижими имоти през 1946 г. и 1950 г. и дали правото на собственост на имотите придобити 1946 и 1950 г. не е загубено във времето.

На първо място, за да бъде уважен предявеният иск следва да се установи идентичност между закупените през 1946 и 1950 г. недвижими имоти и имотите с идентификационни номера 87031.501.2202; 87031.501.2203; 87031.501.2204; 87031.501.2205; 87031.501.2206; 87031.501.2207 и 87031.501.2208, които са предмет на исковата претенция за право на собственост. От анализа на представените по делото доказателства – записка за вписване на нотариален акт за продажба от 1946г., договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1950 г., скици на процесните недвижими имоти , свидетелски показания и съдебно-технически експертизи, съдът намира, че не може да се приеме за установено, че е налице идентичност между закупените имоти през 1946 г. и 1950 г. и тези, които са предмет на установяване право на собственост в настоящето съдебно производство. Един недвижим имот следва да се идентифицира със своите граници и площ. В конкретния случай са налице писмени доказателства, че в местността „Ара-Екинлик” в землището на С.Я., в която се намират процесните недвижими имоти, наследодателят на ищците е закупил ниви. Нито отделния размер на площта на нивите, нито механичен им сбор води до площта поотделно или в цялост на претендираните поземлени имоти. Няма съвпадение и по отношение на границите на имотите, които са описани в документите за придобиване на право на собственост и тези по скици на недвижимите имоти. Не е налице и съвпадение на границите описани в документите за придобиване на право на собственост на недвижимите имоти и тези, които се сочат за граници на недвижимия имот, собственост на ищците от водените от тях в съдебно заседание свидетели. В този смисъл съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице И.И., представено на 13.04.2010 г. пред Районен съд – Котел, в което същото е посочило, че не може да се установи идентичност между недвижимите имоти – ниви, предмет на записка № 27/8.05.1946 г. за вписан нотариален акт за продажба и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.12.1950 г. и процесните имоти . Тъй като не може да се установи идентичност между закупените от наследодателя на ищците недвижими имоти и претендираните с исковата молба ( и допълнителната ИМ) имоти, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск за собственост върху тях.

Налице е още едно основание за отхвърляне на така предявения иск за собственост. За да бъде уважен искът е следвало да се установи, че спорните поземлени имоти не представляват общински имоти или част от общинския поземлен фонд.  Съдът намира, че с оглед доказателствата по делото  /разписен лист и съдебно-техническа експертиза/ се е установило, че имот №  87031.501.883 е фигурирал в разписния лист към кадастрално регулационен план на С.Я., одобрен със заповед № 64/.01.1964 г. под № 883 и за него е било отбелязано, че е двор”АПК лично ползване”. От това следва, че имот 883 е бил включен в активите на АПК към момента на съставяне на разписния лист през 1964 г. и  към този момент е попадал във фонда на земеделските земи.

Съгласно Закона за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/ през 1946 г. се образувал така нареченият Държавен поземлен фонд, в който са били включени всички частни земи отчуждени от закона /земите, които са били в повече от тези, които лицата са можели да обработват лично по закон/, държавните полски имоти намиращи се извън чертите на населените места, частите от общинските мери останали свободни след определяне размера и закръгляне на мерата, пустеещите земи, маломерните земи и т.н. На практика в държавния поземлен фонд са се включили всички земеделски и горски земи, които не са били предоставени за лично ползване на отделните стопани. Отново съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗТПС на ТКЗС са се отстъпили земите от Държавния поземлен фонд за вечно и безвъзмездно ползване. По-късно на основание редица нормативни актове на Министерския съвет, АПК, ТКЗС и други държавни предприятия са предоставили на физически лица имоти за „лично ползване”. От представения по делото разписен лист е видно, че процесният имот представлява именно такъв поземлен имот, част от поземлените имоти включени в АПК, които са били предоставени на физически лица за лично ползване. От изложеното до тук следва извода, че не е било необходимо имотът да е бил включен в активите на АПК или ТКЗС като внесен недвижим имот, за да е собственост на АПК. Освен внесените земи, АПК и ТКЗС са обработвали и  други земи, които са били държавни и са били част от така наречения Държавен поземлен фонд и са им били предоставени за вечно и безвъзмездно ползване.

В разпоредбата на § 4 и §4а от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ е посочено, че се прекратява правото на ползване върху земеделските земи предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет, на Министерския съвет и че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земите по § 4 могат да придобият право на собственост върху тези имоти при определени предпоставки /построена сграда върху имота и др./.

След приемане на Закона за общинската собственост – ДВ бр.44/1996г., имотите и вещите публична общинска собственост, както и земите от Общинския поземлен фонд и горските територии – общинска собственост не могат да се придобиват по давност.

В настоящия случай след като процесните имоти не са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, както и по реда на разпоредбите на §4 и § 4а от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, същите са останали общинска собственост и съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОС, не са могли да бъдат придобити по давност.

Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло .

Пред настоящата инстанция са претендирани всички деловодни разноски извършени от въззивника. Съдът установи извършени деловодни разноски в общ размер на 2 000.00 лв., от които  по гр.д. № 56/2009 г. по описа на Районен съд – Котел от Община – Котел в размер на 527.00 лв., от които 380.00 лв. адвокатско възнаграждение, деловодни разноски извършени пред Окръжен съд – Сливен по в.гр..д. № 567/2011 г. и по в.гр.д. № 728/2012 г. в размер на 1143.00 лв., от които 1080.00 лв. адвокатско възнаграждение и 330.00 лв. по касационно гр.д. № 348/2012 г., от които 300.00 лв. адвокатско възнаграждение. Въззиваемите К.А., М.М., Х.М. и А.П. следва да бъдат осъдени да заплатят посочената по-горе сума в общ размер на 2 000.00 лв. деловодни разноски извършени от въззивника Община – Котел.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 39/26.07.2011 г. по гр.д.№ 56/2009  г. по описа на Котелския  районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение Община – Котел, че К.Н.А. ЕГН ********** ***, М.Н.М. ЕГН ********** ***, Х.Н.М. ЕГН ********** ***, А.М.П. ЕГН ********** *** и М. М.П. ЕГН ********** ***, като наследници на М. М. П.,***, СА СОБСТВЕНИЦИ на поземлен имот с иден.№ 87031.501.883 по кадастралната карта на С.Я., ул.”П.Б.” №* с площ 5 991 кв.м.при граници и съседи ПИ 87031.501.1002, ПИ 87031.501.2082, ПИ 87031.501.2104, ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.586 и ПИ 87031.501.2072  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.А. ЕГН ********** ***, М.Н.М. ЕГН ********** ***, Х.Н.М. ЕГН ********** ***, А.М.П. ЕГН ********** *** и М. М.П. ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че са собственици на поземлени имоти с идентификационни номера:

 

87031.501.2202 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 945 кв.м.  стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.2002, ПИ 87031.501.2082, ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.2203 и ПИ 87031.501.2072 ведно с построената в него сграда със застроена площ 15 кв.м.

 

№ 87031.501.2203 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 943 кв.м. стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.1002, ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.2204, ПИ 87031.501.2072 и ПИ 87031.501.2202, ведно с построената в него сграда със застроена площ 74 кв.м.

 

№ 87031.501.2204 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 964 кв.м. стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.2205, ПИ 87031.501.2072 и ПИ 87031.501.2203.

 

№ 87031.501.2205 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 976 кв.м. стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.2204, ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.586, ПИ 87031.501.2072 и ПИ 87031.501.2206.

 

№ 87031.501.2206 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 875 кв.м. стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.2205, ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.586, ПИ 87031.501.2208, ПИ 87031.501.2072 и ПИ 87031.501.2207.

 

№ 87031.501.2207 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 559 кв.м. стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.2206, ПИ 87031.501.2208, ПИ 87031.501.2104 и ПИ 87031.501.2072.

 

№ 87031.501.2208 с адрес ул.”П.Б.” №* с площ 707 кв.м. стар идентификационен номер 87031.501.883 при съседи и граници: ПИ 87031.501.586, ПИ 87031.501.2104, ПИ 87031.501.2207 и ПИ 87031.501.2206.

по кадастралната карта на С.Я., общ. Котел одобрена със заповед РД-18-8/28.03.2007 г. на Агенция по кадастъра като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

         ОСЪЖДА К.Н.А. ЕГН ********** ***, М.Н.М. ЕГН ********** ***, Х.Н.М. ЕГН ********** ***, А.М.П. ЕГН ********** *** и М. М.П. ЕГН ********** *** да заплатят на Община – Котел деловодни разноски в общ размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/, от които по гр.д. № 56/2009 г. по описа на Районен съд – Котел от Община – Котел в размер на 527.00 ( петстотин двадесет и седем ) лева., от които 380.00 ( триста и осемдесет ) лева адвокатско възнаграждение, деловодни разноски извършени пред Окръжен съд – Сливен по в.гр..д. № 567/2011 г. и по в.гр.д. № 728/2012 г. в размер на 1143.00 ( хиляда сто четиридесет и три ) лева, от които 1080.00 ( хиляда и осемдесет )лева адвокатско възнаграждение и 330.00 ( триста и тридесет ) лева по касационно гр.д. № 348/2012 г., от които 300.00 ( триста ) лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.