Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   313

 

                                                гр.Сливен, дата 10.01.2013 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 732 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                   Образувано е по подадена от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу Решение № 852/ 02.03.2012 г. постановено по гр.д. № 3196 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът уважил изцяло предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1624,66 лв. претърпени от С.С.К. в резултат на ПТП станало на 29.10.2005 г., от което настъпила смъртта на нейния наследодател – Ч.К. срещу причинителят на вредата Ж.Г.Г.. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 300 лв.

                    Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда въззивникът –обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен, като твърди, че е неправилно и недопустимо. Съображенията за това са, че ищците – наследници на починалото при ПТП лице са сключили споразумение със застрахователя по реда на чл.273 от КЗ. С него дружеството се задължило да изплати на правоимащите съответните суми, а те от своя страна декларирали, че няма да имат претенции от какъвто и да е характер към застрахователя за вреди претърпени от ПТП. От споразумението била видно, че страните са получили по 20 000 лв. обезщетения от застрахователя, което с оглед на предявения иск очевидно считали същото за ниско. Жалбоподателят възразява, че вероятно споразумението е във вреда на ищцата, но счита, че при тези обстоятелства и при наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на ответника, той не е длъжен да заплаща допълнително обезщетение. Тяхна била грешката, че не са поискали тези суми по – рано от застрахователя, поради което претенцията им се явявала неоснователна.

                   Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като присъди разноските за две инстанции.

                    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, се явява лично, представлява се и от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и не възразява срещу доклада на делото. Пледира жалбата му да бъде уважена на посочените в нея основания, а решението на първоинстанционния съд отменено. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като сумата, договорена със застрахователя е получена от пострадалите в искания размер. С оглед на това те нямали основание да търсят допълнително обезщетение. Моли вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск.

          В съдебно заседание, въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Сочи, че от споразумението със застрахователя е видно, че наследниците на починалото при ПТП лице са били обезщетени за неимуществени вреди, следователно оставала възможността им да търсят имуществени вреди от деликвента.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.          

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.45 от ЗЗД – деликтен иск за присъждане на обезщетение за претърпени от увреденото лице имуществени вреди, в резултат на настъпилата на смърт на нейния наследодател. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд относно доказаност на предявения иск, респ.дължимост на претендиранато обезщетение в присъдения размер.

          Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Съгласно същия текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Юридическия факт, от който възниква това правоотношение е деликта. Съдържанието на правоотношението е определено в закона. Целта му е прехвърляне на неблагоприятните последици от правната сфера на увреденото лице върху патримониума на деликвента. В хода на производството за уважаването на иска, следва да бъде доказани всички предпоставки на деликтната отговорност – деяние, противоправност, вредоносен резултат и причинна връзка между вредата и деянието. В настоящия случай районният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл.300 от ГПК, като е приел, че не се нуждаят от доказване факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като за тези обстоятелства е налице влязла в сила присъда на БОС по НОХД № 43/2007 г., приобщено като доказателство по настоящото гражданско дело.

          Основните възражения на жалбоподателя са, че решението е недопустимо, тъй като наследниците на починалото при ПТП лице – Чаню Кижев са сключили споразумение със застрахователя по реда на чл.273 от КЗ. С него дружеството се задължило да изплати на правоимащите съответните суми, а те от своя страна декларирали, че няма да имат претенции от какъвто и да е характер към застрахователя за вреди претърпени от ПТП. От споразумението била видно, че страните са получили по 20 000 лв. обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. Изложените възражения са неоснователни, тъй като в настоящия случай е налице неудовлетворена вредапретнедира се обезщетение за имуществени вреди, които не са били предмет на споразумението. Предвид изложеното настоящият състав намира, че увреденото лице безспорно има право да търси обезщетение от деликвента за необезщетените от застрахователя вреди.  С Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г. се прие, че при уважен иск по чл.45 от ЗЗД е допустим и прекият иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „ГО”, както и че плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 от ЗЗД няма значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 от КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. При тълкуване с аргумент за по – силното основание съдът прави извод, че щом искът по чл.45 от ЗЗД е допустим след като има влязло в сила решение по иска по чл.226, ал.1 от КЗ, с още по – голямо основание е допустим искът по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредата, въпреки наличието на извънсъдебно споразумение между пострадалото лице и застрахователя. Преди постановяване на това тълкувателно решение е съществувала противоречива практика по въпроса: при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1/отм./ ТЗ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” и обратното, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения деликвент? Настоящия съдебен състав споделя становището изразено в Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., че и двата иска – по чл. 45 ЗЗД и по чл. 407, ал. 1/отм./ ТЗ са допустими, а тяхната основателност е въпрос по съществото на спора. Истинността на твърдението на ищеца за притежавано изискуемо притезание, срещу конкретен ответник, което е останало неудовлетворено от последния, е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост, именно поради презюмиран при всеки осъдителен иск интерес със самото му заявяване, щом законът го допуска.

                  По основателността на иска, настоящият състав намира, че предвид изложената правна характеристика на исковата претенция и с оглед фактическите данни по делото, в хода на производството са доказани предпоставките за ангажиране на отговорност на причинителя на вредата. По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими, относими и необходими доказателствени средства, ищецът е доказал, че е претърпял имуществени вреди, които са настъпили в резултат на причиненото от въззивника ПТП и които не са били обезщетени от застрахователя.

         Воден от тези съображения, въззивният съд приема, че искът по чл.45 от ЗЗД е доказан както по своето основание, така и по размер.  С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                  С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея. Въззиваемата е направила разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лв. за процесуално представителство, които следва да й бъдат заплатени от въззивника.

                  Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                Р      Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 852/ 02.03.2012 г. постановено по гр.д. № 3196 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, като правилно и законосъобразно.    

         ОСЪЖДА Ж.Г.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на С.С.К., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лв. /триста лева /.

          Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.