Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 7

 

                                                гр.Сливен, дата 06.02.2013 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 739 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                        Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

      Образувано е по подадена от ответницата в първоинстанционното производство Р.Х.Ч., въззивна жалба срещу Решение № 755 от 10.10.2012 г. постановено по гр.д. № 6448 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът уважил частично предявения иск, като осъдил ответницата Р.Х.Ч. да заплати на ищеца Н.Н.Н., сумата от 5169,99 лв., с която ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 28.10.2011 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до пълния предявен размер, като неоснователен. Със същото решение ответницата Р.Х.Ч. е осъдена да заплати на ищеца Н.Н.Н. сумата от 655 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на иска.

          Недоволна от така постановеното решение останала ответницата в първоинстанционното производство, която обжалва цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен в осъдителните му части. Твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Съдът не обсъдил възраженията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба. Излага съображения, че ЧСИ П.Р. е провела неправилна и незаконосъобразна публична продан, в резултат на която се стигнало до изплащане на следните суми: 3997,27 лв. на взискателя Д., 1172,72 лв. на АДВ, а на Н.Н. била възстановена само сумата от 19 365,69 лв. С Решение от 16.09.2008 г. по гр.д. № 589/2008 г. по описа на Сливенски окръжен съд, приложено като доказателство по настоящото дело, било отменено като незаконосъобразно Постановление от 02.06.2008 г. за възлагане на ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на публичната продан. В резултат на незаконосъобразната публична продан ЧСИ заплатил на взискателя Д. 3997,27 лв., на АДВ 1172,72 лв., поради което на Н.Н. била възстановена само сумата от 19 365,69 лв. Жалбоподателят сочи, че ЧСИ след отмяна на действията му като незаконосъобразни, следвало да върне на Н. цялата платена от него сума в размер на 25 120 лв., а не само една част от нея в размер на 19 365,69 лв., поради което ищецът следвало да насочи иска си срещу съдебния изпълнител, а не срещу нея. Частните съдебни изпълнители следвало да отговарят за незаконосъобразните си действия, съгласно чл.441 от ГПК. Изтъква, че няма вина за незаконосъобразната публична продан, тъй като по същество вредите на Н. били следствие на незаконосъобразно принудително изпълнение. Н. действал недобросъвестно по изпълнителното дело и се възползвал от нейното отсъствие, за да я лиши от собствеността й. Същият нямал правен интерес за изплати задълженията на жалбоподателката Ч. и плащането не станало по негово желание.

          Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение, съд в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за две инстанции.

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Сочи се, че своята претенция въззивницата следвало да удовлетвори, като предяви иск по чл.441 от ГПК срещу ЧСИ П.Р., а не по пътя на въззивната жалба. Поради това изложената във въззивната жалба фактология нямала отношение към съществото на спора. Сочи се, че претенцията на ищеца касаела преки задължения на въззивницата и по същество с въззивната жалба, като се избягвал коментар на тези обстоятелства, се потвърждавала законността и правилността на решението на районния съд. Дори и да се приемело обстоятелството, че в хода на изпълнителното производство са допуснати процесуални нарушения, това по никакъв начин не променяло факта, че са били платени нейни налични и висящи задължения. С оглед на това въззивницата не следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение, тъй като тя била причината за образуване на изпълнителното дело.

                 С оглед на изложеното, моли въззивният съд да остави жалбата без уважение. Претендира разноски за въззивна инстанция.

                 В съдебно заседание, въззнивницата редовно призован, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма възражения по доклада на въззивната жалба и отговора. По същество пледира жалбата да бъде уважена по подробно изложените в нея съображения, а решението на първоинстанционния съд отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск.

                 В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Представителят оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и поддържа подадения отговор по изложените в него съображения. Няма възражения по доклада на жалбата и отговора. Претендира присъждане на разноски.

                 Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени е в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

                 С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

                  Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до идентични правни изводи с тези на районния съд, които от своя страна обуславя потвърждаване на атакуваното решение в обжалваните части.

                  Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.59 от ЗЗД, тъй като в случая липсва пряка престация от обеднилото се към обогатилото се лице, която с оглед на получаването следва да бъде върната чрез предявяване на иск по чл.55 от ЗЗД /т.нар. престационни кондикции/. В хипотезата на чл.59 от ЗЗД, обогатяването и обедняването се извършват по косвен път и задължението, което възниква от това правоотношение е за възстановяване на стойност.

                  При иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си по основание и размер, респективно обогатяването на ответника, като може да претендира по – малката от двете стойности. Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основния за плащането и тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет.

                 Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

                  В исковата молба се твърди, че е налице обогатяване на ответницата Ч. за сметка на ищеца Н., изразяващо се в заплащане от негова страна в хода на изпълнително дело № 20088350400167 по описа на ЧСИ П.Р. на нейните лични задължения към взискателя Д. и на присъединения по право взискател - АДВ. Поради това счита, че той незаконосъобразно се е обеднил, като е намалял неговият актив, а това от своя страна довело до обогатяването на Ч., чрез намаляване на нейния пасив без основание.  Сочи се, че основанието поради което са били внесени сумите по сметка на ЧСИ П.Р. е отпаднало, тъй като с влязло в сила Решение от 16.09.2008 г. по гр.д. № 589/2008 г. по описа на Сливенски окръжен съд, , било отменено като незаконосъобразно Постановление от 02.06.2008 г. за възлагане на ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на публичната продан.

                  В настоящия случай не се явява спорен между страните факта, че по изпълнително дело № 20088350400167 по описа на ЧСИ П.Р. бившият съпруг на Ч./към момента на плащането страните са били в брак, който е прекратен с влязло в сила на 04.06.2009 г. решение по гр.д. № 3936/2007 по описа на Сливенски районен съд/ е заплатил нейни лични задължения - 3997,27 лв. на взискателя Д. и 1172,72 лв. на АДВ. В хода на изпълнителното производство Н. се възползвал от предвидената з закона възможност да осуети проданта, като внесе по сметка на ЧСИ П.Р. равностойността на дела на съпруга – длъжник от общата вещ, според определената цена за ½ идеална част от имота. След внасянето на равностойността на дела на съпруга – длъжник в размер на 25 120 лв., съдебният изпълнител извършил разпределение на постъпилата сума, като превел на взискателя Д. сумата от 3997,27 лв., на АДВ сумата от 1172,72 лв., 584,32 лв. били разпределени за направени такси и разноски в производството, а останалата сума от 19 365,69 лв. била проведена по сметка на длъжницата Ч..

                    С оглед на изложеното безспорно доказана по делото се явява първата предпоставка от фактическия състав на неоснователното обогатяване - наличие на обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на неговия актив. Изплащането на съществуващи лични задължения на ответница Ч. е довело от своя страна до нейното обогатяване, тъй като е намалял пасивът й, респ. явява се доказана и втората предпоставка от фактическия състав - наличие на обогатяване на ответницата. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска, а именно наличие на генетична връзка между обогатяването и обедняването, предвид факта, че обедняването и обогатяването имат общ източник, произтичат от едни и същи действия на ищеца Н..

                   Въззивницата Ч. не оспорва факта на плащането от Н., нито съществуването на тези нейни задължения, нито техния характер. Ответницата се брани с възражения за недължимост на платените суми с аргумент, че същите следва да се търсят от ЧСИ П.Р. по реда на чл.441 от ГПК. Сочи се, че плащането от Н. е било извършено в резултат на принудително изпълнение, което е било процесуално незаконосъобразно. Твърди, че вредите са резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение и за тях следвало да отговоря частният съдебен изпълнител, а не тя. В случая конкретният начин но който се е осъществило обогатяването е посредством изпълнителния процес, но значението на това дали принудителното изпълнение е било проведено законосъобразно или не, е само при преценка дали е налице четвъртата предпоставка от фактическия състав на неоснователното обогатяване - липсата на правно основание за имущественото разместване.

                   Основанието като юридически факт е причината за обогатяване в различните му разновидности. По принцип липсата на основание подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на претенцията, то тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника основания, като са възможни и трите форми описани в чл.55 от ЗЗД. В настоящия случай ответницата по същество не отрича своите задължения, но твърди, че имущественото разместване е настъпило в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение, поради което обезщетението от него следвало да се търси по реда на чл.441 от ГПК. По въпроса дали е налице или не незаконосъобразно принудително изпълнение е налице влязло в сила Решение от 16.09.2008 г. по гр.д. № 589/2008 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което се отменя като незаконосъобразно Постановление от 02.06.2008 г. за възлагане на ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на публичната продан, което съдът следва да зачете на основание чл.297 от ГПК. Преценката в случая на въпроса дали е налице незаконосъобразно принудително изпълнение е от значение за извода дали е налице липсата на правно основание за имущественото разместване. В настоящия случай сумата от 25 120 лв. е била внесена от въззиваемия Н., за да придобие дела на съпруга – длъжник от общата вещ. В резултат е издадено от ЧСИ П.Р. Постановление от 02.06.2008 г. за възлагане на ½ идеална част от недвижимия имот, което впоследствие е било отменено. С оглед на изложеното съдът прави извод, че с отмяната на постановлението е отпаднало правното основание, поради което тези суми са били преведени от съпруга – недлъжник. В същото време незаконосъобразността на проведеното принудително изпълнение, не променя обстоятелството, че тези суми са дължими от въззивницата Ч.. В този смисъл не може да се обвърже във връзка на зависимост незаконосъобразността на проведеното принудително изпълнение с дължимостта на преведените суми от Ч., което е единствено от значение за преценка дали е налице фактическият състава на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД или не.                 

                  Във връзка с възраженията на въззивницата, че Н. не е имал правен интерес да заплати задълженията й, както и, че не са били платени по негово желание, съдът намира същите за неоснователни, тъй като за фактическият състав на неоснователното обогатяване във всичките му форми, е ирелевантен субективният елемент. В общото правило за недопустимост на неоснователното обогатяване, възпроизведено в нормата на чл.59 от ЗЗД, законът не се интересува от конкретния път, по който се е стигнало до обогатяване на едно лице за сметка на друго. При това неоснователно обогатяване, обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на по-малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера му.    

                  С оглед правилността на решението по съществото на делото, правилно се явява и произнасянето на районния съд в частта, относно разноските на страните.

                  Съдът като съобрази изхода на процеса намира, че отговорността за разноските за въззивна инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея в размер на 500 лв./заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивна инстанция /.                                         

                 Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът                                                        

                                                            

                                                          Р      Е     Ш     И  :

 

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 755 от 10.10.2012 г. постановено по гр.д. № 6448 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, като правилно и законосъобразно.

          ОСЪЖДА Р.Х.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Н.Н.Н., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева /.

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                                            

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                                                     

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.