Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  24.01.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:      М. БЛЕЦОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 752 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на Х.Г.П. с ЕГН ********** *** против решение № 747 от 05.09.2012 г. по гр.д. № 3351/2012 г.на Районен съд – Сливен, с което въззивникът е осъден да заплаща увеличен размер на месечна издръжка от 50 лв. на 130 лв. считано от 18.07.2012 г. за малолетното си дете И.Х.П. чрез неговата майка и законен представител П.Д.К.. Решението е обжалвано в осъдителната част на увеличения размер на издръжката, както и в осъдителната част за разноските.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът нямал възможност от една страна да дава увеличена издръжка, тъй като с нищо не се били променили доходите, които той получавал от момента на постановяване на първоначалното решение за издръжка до момента на предявяване на въззивната жалба. От друга страна се сочи, че съдът не бил взел предвид обстоятелството, че за малолетно дете се изплащат детски добавки в размер на 35 лв. и по този начин за издръжката на детето ще се дават 235 лв., което било значително над неговата нужда и на практика по този начин ще бъде подпомагана майката на детето. В подкрепа на доказателствата, че няма изменение на доходите си, въззивникът е представил копия от служебни бележки за получавано трудово възнаграждение за периода от м. VІІ.2011 г. до периода за м. ІХ.2011 г., м. VІІІ.2011 г., м. VІІ.2011 г., м. Х.2012 г., м. ХІ.2012 г. и м. ХІІ.2012 г.

По въззивната жалба няма депозиран отговор.

         В съдебно заседание въззивникът П. редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба до съда моли да бъде уважена въззивната му жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв. Константинов който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да не се уважава. Не претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника П. на 19.09.2012 г., а въззивната жалба била депозирана в рамките на законоустановения срок на 01.10.2012 г.

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалвания съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.  

         Производството се движи по реда на чл. 150 от СК.

В разпоредбата на чл. 150 от СК е посочено, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Изменението на обстоятелствата може да е както в посока нарастване на нуждата от издръжка на детето, така и в посока нарастване възможностите на първоначално осъдения родител за издръжка да дава такава, а е възможно да е налице и хипотеза при която едновременно с нарасналите нужди на детето от издръжка и възможностите на родителя да дава така В настоящия случай първоначално определената издръжка в размер на 50 лв. с решение №247/19.012.2007 г. е била съобразно нуждите на детето И. към момента на постановяване на решението в края на 2007 г., който към тази дата е бил на ниска възраст – 2 години и половина. Към настоящия момент на постановяване на решението детето е на 7 години и половина и вече е ученик /обстоятелство, което не се оспорва от въззивника/. През този период от време неминуемо са нараснали нуждите на детето от получаване на издръжка, още повече, че към настоящия момент такава е необходима и за обезпечаването му във връзка с обучението му.

По делото не са доказани други обстоятелства, които да водят до извода, че детето има увеличена нужда от издръжка /заболявания и др./, но самият факт, че за последните пет години стандартът на живот се е увеличил мотивира извода на съда, че действително нуждите от издръжка на детето И. са нараснали.

От друга страна, съдът намира, че е във възможностите на въззивника П. да дава издръжка на малолетното си дете И. в размер на 130 лв. месечно предвид на обстоятелството, че самият той получава трудово възнаграждение около 840 лв. месечно. Въззивникът няма друго дете, което да издържа и няма нито твърдения, нито доказателства, че е задължен с издръжка спрямо трето лице.

От друга страна, майката на детето също получава добри доходи в размер на около 780 лв. месечно. При  определяне обаче на размера на издръжката която тя следва да дава за детето следва да се има предвид, че тя полага всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето и затова една и издръжка в размер на 60-70 лв. месечно съдът счита за справедливо определена спрямо нуждите и възможностите на майката и детето.

Съдът счита, че определяне на общ размер на издръжката в размер на около 200 лв. месечно не е завишен размер за издръжка за детето И. предвид неговите нужди свързани с възрастта му и в същото време, тази издръжка не би представлявала затруднение за даване, както за майката, така и за бащата в настоящото производство.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно.

Страните не са претендирали деловодни разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 747 от 05.09.2012 г. по гр.д. № 3351/2012 г. на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.