Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 19

гр. Сливен, 28.01.2013 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:   

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                   мл.с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

                                              

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Кондова  въззивно гражданско дело № 756 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по 2 бр. жалби на ответниците в първоинстанционното производство, депозирани чрез процесуален представител по пълномощие, адв.Ч. ***. Първата въззивна жалба е насочена срещу Решение № 47/21.05.2012г. по гр.д.№ 328/2010г. по описа на РС- гр.Котел, а втората срещу Решение № 82/11.10.2012г. по същото гражданско дело.

С първото посочено решение КРС уважил предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като признал за установено по отношение на ответниците А.К., Ш.К., Е. К., Ю.К., Х.С. и М.С., че ищците Х.И. и Е.И. са собственици на целия недвижим имот, в границите, местонахождение, форма и площ, както го владеят на място и определени от плана на с.Ябланово, общ.Котел от 1964г. и представляващ по този план УПИ ХVІ -44, кв.36. С решението са обезсилени 3 бр. нотариални актове, а именно НА № 54,т.V,д.920/2006г., НА № 48, т.І, д.50/2007г. и НА № 123,т.І, д.58/2009г. в части над размера на имотите, които ответниците владеят на място, като съдът постановил процесния имот да бъде нанесен на кадастралната карта на с.Ябланово, общ.Котел по установените от съда граници, местонахождение, форма и площ. Посочено е, че неразделна част от съдебното решение е приложената към съдебно-техническата експертиза скица, с данни от геодезическото заснемане на процесния имот. С постановения съдебен акт ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищците и разноски в размер на 1230,00 лв.

С второто посочено по-горе  решение, съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 47/21.05.2012г. по гр.д. № 328/2010г., като постановил в диспозитива на решението вместо УПИ ХVІ-44, кв.36 да се чете УПИ ХVІІ-44, кв.36, както и в  мотивите на решението, с точно посочени страници и абзац.

С първата въззивна жалба въззивниците намират постановеното по делото решение недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл относно недвижим имот  УПИ ХVІ-44, кв.36, който не бил предмет на спора. Обезсилените с решението нотариални актове, по начина посочен от съда създавало трудности при очертаване рамките на спора пред въззивната инстанция, тъй като не ставало ясно за кои точно ответници, за какви точно части и от кои недвижими имоти се отнася. Не ставало ясно и коя точно скица от заключението на вещото лице е неразделна част от решението, тъй като не била посочена и съответно приложена към съдебния акт. Решението било недопустимо и поради липса на пасивна процесуална легитимация по делото на Е. К., Ю.К., Х.С. и М.С.. Анализирайки представени от тях доказателства, касаещи отстъпено от Община Котел право на строеж в парцел І-42, кв.36 по плана на с.Ябланово, въззивниците считат, че по делото е следвало да се конституира като страна и Община-Котел. С отговорите на исковата молба, ответниците са искали изправяне на нередовността й, тъй като не ставало ясно кои  факти и обстоятелства, обуславяли надлежната пасивна процесуална легитимация на последните четирима ответници, налице били и противоречия в обстоятелствена част и петитума на исковата молба, по които съдът не се е произнесъл. Не ставало ясно и въз основа на какво основание съдът признал ищците за собственици и на кой точно недвижим имот.

Въззивниците считат постановеното решение и за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът не  се произнесъл по възраженията, касаещи нередовността на исковата молба, не бил изготвен и доклад, съгласно разпоредбата на чл.146 ГПК. Решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие на събраните доказателства. Въззивниците правят обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на които, считат, че ответниците А. и Ш. К. са собственици на недвижим имот с идентификатор 87031.502.326 по кадастралната карта на с.Ябланово на основание давностно владение, което продължили от бабата и дядото на А.К. – установено около 1968г., а впоследствие продължено и от неговите родители. През 2006г. се снабдили с нотариален акт, издаден  по обстоятелствена проверка. От представения документ за собственост от ищците било видно, че са закупили през 1998г. празно дворно място от 672 кв.м., като твърдяли, че на място владеят по-голяма площ. Ищците не навеждали твърдение за установено от тях владение в един по-ранен период от време, а за периода от закупуването на имота през 1998г.  до снабдяването на ответниците А. и Ш. К. с нотариален акт през 2006г.  не били изминали 10 години за да се основат на давностно владение. Твърдението на ищците, че са получили владението върху имота от праводателите си М. и Х.Д. не било по съществото си твърдение за присъединяване  на тяхното владение. Следващото твърдение на ищците било, че по регулационния план на селото от 1964г., северната част от парцела им се  допълвала с придаваемо по регулация дворно място, но незнаели кога са уредени сметките по регулацията. В заключението на вещото лице също било посочено, че в Община Котел нямало данни за уредени сметки по регулация за ищцовия имот, което сочело, че този регулационен план не бил приложен. Посочва се още, че заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза не следвало да се кредитира, тъй като вещото лице  излязло извън рамките  на своята компетентност и извън предмета на поставената му задача. В заключението си, както и в открити съдебни заседания, проведени на 19.05.2011г. и 02.11.2011г., вещото лице говорело за „владение”, осъществявано от страна на ищците, което било правен въпрос. С предявения иск ищците се домогвали да докажат, че са собственици  на имот с площ неописана в нотариалния им акт, а по предвижданията за парцел ХVІІ-44, кв.36 по РП на селото от 1964г. като се позовавали на давностно владение, осъществявано върху придаваемите се към имота части. От разпитаните свидетели по инициатива на ищцовата страна  не се установили необходимите за давностно владение елементи, поради което въззивниците смятат, че недоказано останало твърдението, че от 20.02.1998г. до настоящия момент ищците владеят имота описан в НА № 8, том І, дело № 34/ 98г. на КРС в границите на парцел ХVІІ-44, кв.36, определени с плана на с.Ябланово, общ.Котел. Неоснователността на иска водело и до неоснователност на уважените претенции, свързани с обезсилването на трите нотариални акта, посочени в диспозитива на решението и разпореждането „процесния имот” да бъде нанесен в кадастралната карта на с.Ябланово.

С оглед на изложените съображения се иска обезсилване на постановеното решение, като недопустимо и прекратяване на производството по делото, алтернативно се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което  се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски, сторени в производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна е постъпил писмен отговор.

В него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение правилно, обосновано и законосъобразно. По отношение на твърдяната недопустимост на решението, се посочва, че в диспозитива била допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно цифрово изписване на имота, като за нейното изправяне била подадена молба до съда. Твърди се, че правилно със съдебното решение били обезсилени трите нотариални акта. По отношение изложените в жалбата твърдения за приобщената към решението скица на процесния имот, следвало да се отбележи, че тя е неразделна част от него. Геодезическото заснемане на имота било представено и прието още в първото по делото съдебно заседание. Изработване на скици било възложено за изготвяне като неразделна част от съдебно-техническата експертиза. Тези писмени доказателства не били оспорени в съдебно заседание и за тях била настъпила преклузия. Ответниците А. и Ш. К. не оспорвали своята пасивна процесуална легитимация, а ответницата Е. К. с подадения отговор на исковата молба не оспорила конституирането й като ответник.

Ответниците Ю. К., М.С. и Х.С. не представили отговор на исковата молба, а в съдебно заседание лично или чрез своя пълномощник не възразили за конституирането им като ответници. Въззиваемите считат, че съдебния акт е допустим и правилен, а исковата претенция правилно била насочена срещу всички ответници. Представеното писмено доказателство за отсътпено право на строеж се отнасяло за друг имот, за който не се спорело по делото. Община -Котел не била страна по спора, тъй като спорът бил за имот, за който ответниците се снабдили с акт за собственост без да отговарят на нормата на чл.79 ЗС. Представеният НА № 54,т.V, д.920/2006г. бил вписан на 08.11.2006г., а исковата молба вписана на 19.10.2010г., поради което била неприложима нормата на чл.79, ал.2 ЗС. Не се доказало, че е съществувал имота, описан в горепосочения нотариален акт. Не било възможно да се владее от никого, включително и от ответниците несъществуващ имот, а още по-невъзможно било да се сдобият с титул за собственост и извършване на сделки с невъзможен предмет, които са нищожни.

С оглед изложените съображения въззиваемите молят за потвърждаване на постановеното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

            С втората жалба се атакува решението на КРС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива и мотивите на първоначално постановеното по делото решение. Въззивниците намират това решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като в петитума на исковата молба, ищците са искали да се признае за установено, че са собственици именно на имот УПИ ХVІ-44, кв.36. В отговорите на исковата молба било заявено, че същата е нередовна, но съдът не я оставил без движение с указания за отстраняване на нередовностите. Въззивниците считат, че с допуснатите поправки се цели саниране на пороците на постановения първоинстанционен акт, което е недопустимо. Освен това с допуснатите поправки съдът на практика се е произнесъл по непредявен иск. Иска се отмяна на  решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и отхвърляне на молбата по чл.247 ГПК.

На тази въззивна жалба от ответната страна е подаден писмен отговор, в който се посочва, че решението по допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е правилно и законосъобразно. Съдът правилно преценил, че исковата молба е редовна и допустима. Всички нередности по исковата молба, ако такива е имало са били отстранени в хода на производството в районния съд. Извършената от съда поправка на очевидна фактическа грешка е правилна и съобразена с нормата на чл.247, ал.1 ГПК, поради което се иска потвърждаване на това решение.

С въззивните жалби, както и с отговорите страните не са направили искане за допускане и събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание от въззивниците, всички редовно призовани се явяват лично № 3 и 4, а всички заедно се представляват от пълномощник по чл.32, т.1 ГПК, който поддържа жалбите на основанията, изложени в тях. Претендира разноските, сторени в първата съдебна  инстанция.

Въззиваемите, редовно призовани се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие, който счита жалбите за неоснователни и моли за потвърждаване на постановеното по съществото на спора решение, както и на решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Въззивният съд намира  въззивните жалби за редовни и допустими, тъй катоотговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадени са в срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт, чрез постановилия го съд.

  С оглед извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението /доколкото се обжалва изцяло/ е валидно, но недопустимо, като постановено по непредявен иск. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В конкретната правна хипотеза в исковата молба ищците са изложили факти и обстоятелства, сочещи на иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР. Ясно и недвусмислено са посочили, че при отразяване на границите на техния имот били допуснати непълноти и грешки, като на кадастралната карта имота не бил нанесен в истинската си форма, площ и материализирани на място граници. С крайния си акт обаче, съда недопустимо се е произнесъл по иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с какъвто иск не е бил надлежно сезиран.

Искът с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР е установителен иск за собственост върху имоти към минал момент – този на приемане на кадастралния план / сега ПУП/. По тези дела се налага преценката на това, дали към момента на съставяне на кадастралната основа на регулационния план, предишния  регулационен план е бил приложен – т.е. дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и е следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план. Решението по този спор установява какви са били правата на страните по спора към момента на одобряване на плана.

Установителният иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК дава защита на правото към настоящия момент. Този иск се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Следователно при едновременно предявени искове по чл.53, ал.2 ЗКИР и иск по чл.124, ал.1 ГПК, необходимо е първо да се проведе успешно специалния иск по чл.53, ал.2 ЗКИР  и да е завършена административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния план, чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на парцелите в съответствие с имотните граници. В противен случай предявения иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим, както и постановеното по такъв иск решение / в този см. Решение № 1022/17.03.2010г. І ГО ВКС; Решение № 401/17.05.2010г І ГО ВКС; Решение № 81/08.03.2011г. І ГО ВКС; Решение № 194/14.07.2011г. І ГО ВКС, последните три постановени по реда на чл.290 ГПК и задължителна практика, бидейки актове на казуално тълкуване/.

При произнасянето си по съществото на спора с атакуваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по положителен установителен иск, с какъвто иск не е бил сезиран в хода на производството. В правните си изводи съдът е изследвал собствеността към минал момент, но в диспозитива на решението недопустимо е установил собственост към настоящия момент.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като недопустимостта на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане на непредявен иск – по чл.124, ал.1 ГПК и липсва произнасяне по предявения такъв – чл.53, ал.2 ЗКИР, то въззивния съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се  произнесе по предявения иск. Въпреки, че в конкретната правна хипотеза съдът е разгледал релевантните за спора факти, то диспозитива на съдебния акт, който формира силата на пресъдено нещо между страните по спора не касае предявения от ищците иск. Макар въззивния съд да е съд по същество, в случая връщането на делото е необходимо, тъй като ако въззивния съд се произнесе направо по съществото на предявения иск, би нарушил инстанционността като принцип на процеса, защото такова произнасяне ще бъде едноинстанционно, без възможност за обжалване пред втора въззивна инстанция.

 Поради изложените съображения, настоящият състав намира за безпредметно обсъждането на правилността на атакувания съдебен акт.

Обжалваното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка заедно с основното обжалвано решение образуват едно цяло от деня на обявяването на основното решение,тъй като именно в него е направен извода на съда и с решението за поправка този извод не е променен. Ето защо съдът намира, че е достатъчно да бъде обезсилено само основното атакувано решение, а не изрично  и това за поправка на очевидна фактическа грешка.

С оглед изхода на производството / доколкото въззивните жалби са основателни/ разноски следва да се присъдят в полза на въззивниците, но такова искане не е направено, както и не са ангажирани доказателства в този смисъл, поради което съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива на решението.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО Решение № 47/21.05.2012 г., постановено по гр.д. № 328/2010 г. на Районен съд гр.Котел.

 

ВРЪЩА делото на Котелски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.

 

Решението е окончателно с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 

    1.

    2.