Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 14.12.2012 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

                                         

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                         Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов   гр. д. N 771 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

      

       Производството е по частна жалба подадена от Община Сливен, представлявана от кмета инж. К.М. против действията на  ЧСИ във връзка с отнемане на два леки автомобила марка „Ауди” съответно с ДКН СН 78-78СА и СН  15-15 ВВ и назначаването за пазач на движимите вещи на физическо лице,  а именно на М.Г.С.. Твърди се, че в случая е налице незаконосъобразно осъществяване на правомощията на ЧСИ. ЧСИ е уведомил чрез призовка входирана в Община – Сливен на 06.11.2012 г., че на 09.11.2012 г. се насрочва извършване на опис на запорираните МПС-та. Твърди се , че описът не отговаря на императивното изискване на чл. 467 ал. 1 от ГПК, тъй като не е посочено мястото, където се извършва описа и цената, на която  вещите ще се продават в магазин както и не са отразени възраженията направени от адв.М.С. – пълномощник на Община – Сливен. От изпратената призовка било ясно, че в нея не е записано , че ЧСИ ще пристъпи към отнемане на движимите вещи, а изрично е посочено, че ще се извършва само и единствено опис на МПС. Поради това не е налице надлежно уведомяване на длъжника за конкретното изпълнително действие, а именно отнемане на МПС. Поради това действията на съдебния изпълнител са изцяло незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.  Твърди се, че вещите са можели да бъдат предоставени за пазене на Община – Сливен, тъй като не съществува риск за взискателя да бъдат осуетени правата му. ЧСИ  е следвало да покани Общината да пази вещите и едва след това да се предоставят за пазене на взискателя или на пазач.  Поради това се иска  да бъде уважена подадената жалба.

       Против жалбата е постъпило възражение от процесуалния представител на взискателя, в което се твърди, че жалбата е недопустима, а алтернативно неоснователна. В жалбата не се съдържа конкретно искане. Нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК ясно сочи какви действия могат да бъдат обжалвани от длъжника. Той не разполага с правото да обжалва действията на съдебния изпълнител свързани с отнемане на движими вещи и назначаване на техен пазач, тъй като те не са от категорията на действията изрично и изчерпателно посочени в закона като обжалваеми. На второ място се твърди, че преценката на съдебния изпълнител по реда на ч. 470 ал.1 от ГПК не подлежи на съдебен контрол. Естеството на движимите вещи налага тяхното коректно излагане за евентуален оглед от потенциалните купувачи. Длъжникът няма интерес да осигури в пълна мяра възможност  за оглед. Освен това се навеждат доводи, че длъжникът няма никакви постъпления за период от повече от осем месеца въпреки наложените запори на банковите сметки, които не са бюджетно субсидирани. Поради това се застъпва становището, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане или алтернативно /по-скоро евентуално/ да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено действието на ЧСИ.

       Постъпили са обяснения и от ЧСИ.

       Настоящият състав намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

     Законодателят е регламентирал изпълнението срещу общини, като съгласно чл. 520 от ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банкови  сметки на общините, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Изпълнението на парични вземания обаче върху друго имущество , частна собственост на длъжника Община, се извършва по общите правила. Следователно и обжалването на действията на ЧСИ се подчиняват на този ред. Длъжникът може да обжалва отнемането на движима вещ, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението. Точно на това се основава възражението инвокирано в жалбата – че не е „налице надлежно уведомяване на длъжника за конкретното изпълнитено действие”. Безспорно е обаче и не се отрича от жалбоподателя, че на 06.11.2012г. е била получена призовка за насроченият на 09.11.2012г.  опис на запорирани МПС. Съгласно чл. 56 ал.3 от ГПК призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието, но това правило не се прилага в изпълнителния процес. Поради това следва да се приеме, че е било извършено надлежно уведомяване на длъжника за изпълнението и жалбата се явява неоснователна.

Основателно е поддържаното във възражението на насрещната страна, че преценката на съдебния изпълнител по чл.470 ал.1 от ГПК не подлежи на съдебен контрол. Законодателят е приел, че пазенето на описаната вещ е част от самия опис, както е озаглавена и разпоредбата на чл.470 от ГПК т.е. след като длъжникът е бил уведомен за описа, то следва да знае и че съдебният изпълнител ще извърши необходимото, с оглед на конкретните обстоятелства, за съхраняването на вещта в състоянието, в което е описана, включително, че може да бъде иззета и дадена за пазене на взискателя или на пазач. Поради това не е необходимо с отделна призовка длъжникът да бъде уведомяван за това, тъй като, както беше посочено, то е следствие от преценката на конкретните обстоятелства, свързани с описа и естеството на вещта.

 

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

      ОСТАВЯ без уважение жалбата подадена от  Община – Сливен представлявана от Кмета – инж. К.М. против действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20128350400379.

 

      Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: