Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 16

 

гр. С., 25.01.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  772  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение №  383/24.09.2012 г. по гр. д. №  5525/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „Емвеко” АД с ЕИК 175393629 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.Ш.” № *, представлявано от изпълнителния директор Х.Г.Г. против „Гар Агент” ООД с ЕИК  829094802 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*” № * иск с правно основание чл. 323 от ТЗ във връзка с чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД и цена 10 776 лв., която сума е претендирана ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника и направените разноски.

 

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска то да бъде отменено като бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният осъдителен иск за обезщетение с правно основание чл. 323 от ТЗ. Неправилен е изводът на съда, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 323 от ТЗ  Мотивът за отхвърляне на иска е свързан с момента на придобиване на заместващата престация от ищеца.  В конкретния случай безспорно е било доказано, че падежът на задължението на ответника за предаване на закупуваните вещи е настъпил на 03.06.2010г., тъй като към този момент е изтекъл  шестседмичния срок за предаване на оборудването. От този момент между страните са разменени множество волеизявления. На 04.08.2010 г. ищецът е получил кредитно известие, с което продавачът едностранно „анулира” договора за покупко-продажба и връща по банков път платената от купувача авансова част от цената. Сочи се , че по този начин продавачът недвусмислено потвърждава, че няма да предаде държането на закупеното оборудване. Връщането на платения аванс, ведно с доказателствата за многократни покани отправени от ищеца за изпълнение на договора недвусмислено сочат, че ответникът ясно заявява, че няма намерение да изпълни сключения договор. Същевременно ищецът е встъпил в договорни отношения с трето лице. Поради това при съвкупността от изявления и действия на ответникът, че няма да изпълни договора както и фактът на забава със срок, надвишаващ повече от осем седмици уговорката за доставка, интересът на ищеца от сключения договор е отпаднал, като е налице предпоставката на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД , че изпълнението е било безполезно поради уговорения срок за доставка към трето лице. Сочи се, че моментът на сключване на сделката по покритие не може да се тълкува без съобразяване с чл. 88 ал. 1 от ЗЗД и противно на целта на закона. Подходящият срок ограничава времето, което изтича след момента на отпадане на интереса от развалената сделка, но не забранява сделката да е сключена преди момента на развалянето. Поради това ако се приеме тълкуването на първоинстанционния съд ищецът не би могъл да претендира вреди в настоящата фактическа ситуация и на основание на общата разпоредба на чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, което не е вярно.  Безспорно е, че в случая кредиторът има право на обезщетение за всички вреди , които са в причинно следствена връзка с развалянето на договора и каквито вреди се явяват разликата в стойността на сделката по покритие.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, в който се  твърди , че тя е изцяло неоснователна.

Сочи се, че за да е налице търговска сделка на покритие следва да се изпълнят всички елементи от фактическия състав на чл.323 от ТЗ. В случая всички предприети действия от ищеца сочат на преднамерен умисъл за причиняване на вреди на ответното дружество. Представената по делото фактура удостоверяваща извършена доставка в полза на ищеца на спирачен стенд е съставена единствено и само с цел да обслужи некоректната искова претенция.  Именно ищецът е официален представител на производителя на посочения спирачен стенд. Целта в конкретния случай е да се впише по-висока цена, която да съставлява разлика в повече от договорената с дружеството ответник продажна цена и това да обоснове наличието на основание за претендиране на исковата сума под формата на причинени вреди. На второ място се твърди, че сключената от ищеца сделка с третото лице няма характера на сделка на покритие, тъй като се касае за два различни модела спирачен стенд. Поради това  се иска да бъде постановено решение, с което  да бъде потвърдено първоинстанционното.

 В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника  се явява процесуален  представител по пълномощие, който  поддържа подадената въззивна жалба. Твърди, че тълкуването на  чл. 323 от ТЗ,  което първоинстанционният съд е дал, не съответства на смисъла на  разпоредбата във вр. с чл. 88 от ЗЗД, тъй като в случая безспорно е установено, че ответникът не е изпълнил договора и е заявил това недвусмислено след като е бил в дълъг период на забава. Ответникът е върнал авансовата вноска, поради което е отпаднал интереса от изпълнение на сделката. Същевременно ищецът е бил в забава   по доставката на същата стока на трето лице, което обосновава интерес от сключването на сделката за заместване. Безспорно са налице доказателства, че процесните стоки имат сходни характеристики с оглед техните специфични  технически параметри.  В случая не е налице злоупотреба с право и се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията. 

В с.з. за въззиваемото дружество се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа писмения отговор и изразява становище, че  жалбата е неоснователна. Районният съд е постановил правилен, обоснован, прецизен и мотивиран акт. В случая не се касае за претърпени вреди вследствие изпадане в забава, а закупеният по сделката за заместване стенд не е сходен с този предмет на първоначалната сделка. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

 

Жалбата е неоснователна. В теорията е прието, че нормата на чл.323 от ТЗ има предвид разваляне на договора поради неизпълнение – чл. 87 и 88 от ЗЗД. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която  той отговаря, кредиторът  може да развали договора с едностранно волеизявление. По принцип всяка от страните по продажбата може да се окаже в ролята на неизправна страна. Тогава насрещната страна може да развали договора  при условията на ЗЗД. В случай, че продавачът е неизправна страна, купувачът след като развали договора може да потърси друг продавач, за да купи от него друга такава стока, която е предмет на разваления договор. Тази стока може да е с по-висока цена, а причината купувачът да плати по-високата цена е виновно поведение на продавача, който не е изпълнил договора.Законът изисква разликата между цената по развалената продажба и тази по сделката за покритие или заместващата сделка да бъде за сметка на продавача. Изискване е сделката за покритие да обслужва същия конкретен икономически интерес.

Тези теоретични постановки са били възприети от районния съд и към тях той е отнесъл конкретните факти по спора. Безспорно е в случая, че между страните е бил сключен договор, който представлява търговска продажба. Съдът правилно е анализирал фактите и е приел, че договорът за покупко-продажба като двустранен  може да бъде развален по правилата на чл. 87 от ЗЗД.  Правото да се  развали договора е едностранно, субективно, протестативно право на кредитора, който чрез едностранното си волеизявление внася промяна в чуждата правна сфера, а именно в тази на длъжника.  Съдът правилно е достигнал до извода, че в случая това право има единствено изправната страна по договора.  Именно за това   в случая ответникът чрез кредитното известие с текст „анулиране на сделка” и връщане на авансово заплатена вноска не е успял да развали договора, тъй като се явява неизправна страна  и законът не му предоставя това право. Продавачът е изпаднал в забава за изпълнението на задължението си да достави вещта. Щом липсва съгласието на другата страна – изправната, то не се освобождава продавача от задължението му по договора. Ищецът „Емвеко”АД на 11.08.2010г. е изпратил до ответника уведомление за разваляне на договора и именно за това следва да се приеме, че от тази дата е бил прекратен договора за продажба. Ищцовото дружество обаче е закупило от трето лице спирачен стенд на 06.08.2010 г., т.е. преди развалянето на  сключения на 21.04.2010 г. договор между страните. Поради това правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в случая липсва една от предпоставките обуславящи правото да се претендира обезщетение  по чл. 323 от ТЗ, тъй като заместващата сделка е сключена преди развалянето на първоначалния договор.  Поради това и тази сделка не може да бъде характеризирана като сделка за покритие. До 11.08.2010 г. за продавача по договора за продажба е съществувало задължението да предаде стоката предмет на договора. С оглед на тези безспорни фактически констатации районният съд е достигнал до законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

       

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

       

        С оглед изхода на процеса на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените  разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 383/24.09.2012 г. по гр. д.№ 5525/2010 г. на Сливенския районен съд.

         

ОСЪЖДА „Емвеко„ АД с ЕИК 175393629 със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Б.Ш.” № *, представлявано от изпълнителния директор Х.Г.Г.  да ЗАПЛАТИ на  „Гар агент” ООД с ЕИК 829094802, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. С.” № *, представлявано от  управителя М.Н.Н. сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща направени пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: