Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 3

                                              

                                                гр.Сливен, дата 16.01.2013 г.

                                   

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                                                 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 775 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.310, ал.1, т.1 от ГПК  и чл.317 от ГПК.

         Образувано е по подадена от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу Решение № 934 от 30.10.2012 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. С атакуваното решение Сливенски районен съд, отхвърлил трите иска, като неоснователни и недоказани. Първоинстанционният съд установил, че било налице валидно трудово правоотношение между страните по делото, което било прекратено с процесната заповед, чиято отмяна се иска. Уволнението било извършено на основание чл.39, ал.5 от ЗМСМА без предизвестие със заповед на кмета на община Твърдица. В мотивите на съда се сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение е резултат от преценка по целесъобразност от кмета, която не подлежала на съдебен контрол. Ирелевантна била посочената в заповедта причина, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката на съда се свеждала само и единствено до обстоятелството дали лицето, чието трудово правоотношение е било прекратено е било назначено преди прекратяването на длъжността заместник кмет и дали е освободен от оправомощен за това орган – какъвто е кмета. Тъй като тези обстоятелства били безспорно установени, предявените искове били отхвърлени като неоснователни недоказани.

         Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 3936 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. Депозира жалба, с която обжалва изцяло като неправилно и постановено в противоречие със закона, Решение № 934 от 30.10.2012 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. Твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Съображенията на жалбоподателя са, че в съдебно заседание са водили четирима свидетели, но съдът отказал да ги допусне, като същевременно приел, че искът е недоказан. Съдът тълкувал процесуалните правомощия на кмета твърде разширително. След като в заповедта било посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение „злоупотреба с доверието на работодателя”, съдът следвало да допусне и събере доказателства за това дали е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Допуснатото процесуално нарушение довело до непълнота на доказателствата, а от там и до неправилен извод за отхвърляне на иска. Съдът постановил своя акт и направил изводите си при неизяснена фактическа обстановка. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на насрещната страна, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор. В него е изложил съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Моли решението да бъде потвърдено.

            В съдебно заседание, въззнивникът редовно призован се явява лично, представлява се от процесуален  представител по пълномощие. Поддържа въззивната жалба. Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивна инстанция. Изразява несъгласието си с установената практика на ВКС по въпроса за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник – кметовете. Разпоредбата на чл.39 ал.5 от ЗМСМА посочвала само способа, начина за прекратяване на правоотношението, но счита, че съдът следва се изследва мотива, т.е. основанието за прекратяване дали е било налице или не.  В случая не бил изследван този момент, а трябвало, защото било налице трудовоправно отношение и при прекратяването му следвало да се доказва основателността на основанието за прекратяване. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението отменено.

                  В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, представлява се от законния си представител – кмета на Община Твърдица А.А. и от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.         

         С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Направените в жалбите оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни по следните съображения.

         Налице е трайна и константна практика на ВКС по поставения в настоящото производство въпрос, свързан с прекратяване на трудовото правоотношение на заместник – кмета. В този смисъл са Решение № 374 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 368/2011 г., Решение № 444 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 388/09 г., Решение № 459 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 274 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 110/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 424 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 388/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 309 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 898/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 811 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2008 г., V г. о., ГК. Всички посочени решения на ВКС са постановени по реда чл.290 от ГПК, т.е. за уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпреки, че представляват актове на казуално тълкуване, по силата на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същите са задължителни за долустоящите съдилища. С уредбата на касационното производство, законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. Тези му задължения, пряко произтичащи от правомощията по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, са възложени с цел установяване на безпротиворечива съдебна практика, съобразена с действащото законодателство и изменящите се обществено - политически и икономически условия в страната. В посочените по – горе решения е прието, че правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 ЗМСМА с едностранен акт на кмета, но то не е служебно, а трудово правоотношение. Разпоредбата на  чл. 39, ал. 5 ЗМСМА съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община заместник - кмет. Поради наличието на специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник - кмета, приложима е тя, а не основанията по КТ. Разпоредбата на  чл. 39, ал. 5 ЗМСМА предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие със заповед на кмета на общината, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник - кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол.

       Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав в съответствие с тази практика приема, че единственото което е компетентен да провери съда е само дали освободеният е назначен на длъжността заместник - кмет, за която е приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган - кметът на общината. В случая двете предпоставки са налице, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

         Основното възражение на жалбоподателя е, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал свидетели на ищеца, с които се цели да се докаже, че не е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Възражението е неоснователно, тъй като според посочената по – горе съдебна практика този въпрос не подлежи на съдебен контрол, тъй като се касае за преценка по целесъобразност на кмета. Съдържанието на заповед за уволнение на заместник-кмет, в която единствено е цитиран текстът на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, не поставя въпрос за липса на мотив от формална или съдържателна страна с оглед фактическите основания за уволнение, тъй като законът в този случай не обвързва установяването им с извод за законосъобразност, в рамките на съдебния контрол, съобразно изведената в чл. 360, ал. 1 от КТ подведомственост. На основание чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА кметът на общината назначава заместник - кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции; на основание ал.5 заместник - кметът може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината. Това основание за освобождаване е специално и аналогично на основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., при статута на органите на изпълнителната власт, уреден в ЗАдм./централни, териториални и други еднолични - чл. 19/ и ЗМСМА. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината - чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА /териториален орган на изпълнителна власт според чл. 19, ал. 3 от ЗАдм. /; той и заместник кметът / който го замества при отсъствие и изпълнява неговите правомощия, когато това е предвидено в закон - чл. 39, ал. 2 и 3 от ЗМСМА / имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с правното им положение - чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм. и чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА. Освобождаването на заместник - кмета без предизвестие по чл. 39, ал.5 от ЗМСМА от назначилия го орган - кмета е по преценка на последния / това, макар да не е посочено изрично в разпоредбата на ЗМСМА следва от аналогията с чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм. /. Преценката не е обвързана с основанията на КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол.

По изложените съображения, неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон по решаващия въпрос за законосъобразността на уволнението, предприето на основание  чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА спрямо ищцата Ц.И.Н. в качеството й на заместник- кмет, при безспорно редовната от външна страна и издадена от компетентен орган заповед № П – 4  от 03.07.2012 г. на кмета на Община Твърдица. Видно от изложеното трудовото правоотношение с ищцата е прекратено в съответствие с изискванията на закона, поради което предявеният иск за признаването му за незаконно, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за незаконно уволнение, правилно са били отхвърлени като неоснователни.

                  Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 850 лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивния съд.

                  Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                        

                                

                                                     Р      Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 934 от 30.10.2012 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

         ОСЪЖДА Ц.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Община Твърдица, с адрес: гр.Т., пл. „С.”№ *, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет лева /.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от 29.01.2013 г.

 

          Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

                                                                           

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     2.