Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 32

гр. Сливен, 05.02.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

            Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                 

при участието на прокурор Красимир Маринов и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия  Красимира Кондова въззивно гр.  д.  N 778  по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл.  ГПК.

С Решение № 993/21.11.2012г., постановено по гр.д.№ 2810/2012г. по описа на РС-Сливен, съдът частично  уважил  предявения от А.С. ***   иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Ответникът Прокуратура на Република България  е осъден да заплати на ищеца следните суми:

- в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2012г. до окончателното изплащане;

- в размер на 500.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2012г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер  на 520.00 лв.

Исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлена като неоснователна.

Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна -Прокуратура на РБ, която в законоустановения срок чрез представител по право, а именно прокурор при РП-Сливен  депозирала въззивна жалба, с която  се атакува  като неправилно и незаконосъобразно постановеното решение в неговата уважителна исковете част. 

Въззивникът твърди, че по делото ищеца не доказал по безпротиворечив начин, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от повдигнатото срещу него обвинение, както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно преследване и твърдяните от него отрицателни последици.  В производството била разпитана като свидетел единствено сестрата на ищеца, която дори не била наясно за какво престъпление бил обвинен брат й. Същата не свидетелствала за раздразнителност у ищеца, както и за влошено положение на работното му място. Тези показания  следвало да се ценят  с резерви, а не да се кредитират изцяло, както е сторил първоинстанционния съд. Твърди се още, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. не съответства на тежестта на повдигнатото обвинение, на взетата най-лека мярка за неотклонение „Подписка”, липсата на други мерки за процесуална принуда и с оглед краткия период на провеждане на наказателното производство. Ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем на 28.07.2011г., а на 08.08.2011г. бил внесен обвинителния акт в съда или досъдебната фаза е протекла за 12 дни. Процесът продължил по-дълго в съдебната фаза, което не зависело от поведението на обвинителя в процеса. Освен това съдът неправилно отхвърлил довода на Прокуратурата за наличие на предпоставки за прилагане на чл.5 ЗОДОВ. От доказателствата по наказателното дело било видно, че в нарушение на командния ред и военна дисциплина в продължение на две години / 2008г.и 2009г./ ищецът седем пъти безпричинно не се явявал на работа, отклонил се е от военна служба, като са му налагани седем дисциплинарни наказания „строго мъмрене”. С това поведение ищецът допринесъл срещу него да се  повдигне обвинение за деяние по чл.385, пр.2 НК. Двете съдебни инстанции Военен съд Сливен и Военно апелативен съд София решили въпроса за наличие на противоправно поведение по същество приели, че такова е налице и ищецът формално е осъществил състава на престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност. Съдът приел, че в случая се касае за малозначителност на деянието поради неговата ниска степен на обществена опасност, поради което на основание чл.9, ал.2 НК не съставлява престъпление. В тази връзка следвало да се има предвид, че преценката за обществената опасност била субективна и не следвало да се приеме, че прокуратурата повдигнала незаконно обвинение, ако наблюдаващия прокурор е бил на различно от съда мнение по този въпрос. В заключение се посочва, че доколкото липсвало незаконно обвинение, поради наличие на предпоставките на чл.5, ал.1 ЗОДОВ не било налице и основание за претендиране на имуществени вреди, като присъденото обезщетение за тях в размер на 500.00 лв., ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 520.00лв. е неправилно и незаконосъобразно.

От въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се оставят без уважение предявените искове, а въззиваемият С. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Алтернативно се иска, ако съда счете, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен, същия да бъде уважен в размер под 300.00 лв., като бъде отхвърлен в останалата му част, като недоказан.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна е депозиран писмен отговор. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение. Изложени са подробни съображения, опровергаващи оплакванията във въззивната жалба, като се иска потвърждаване на решението в атакуваните му части, като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба и с отговора страните не са направили искане за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от представител по право – прокурор при ОП-Сливен, който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея.

Въззиваемият,  редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимиран субект, имащ правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед обхвата на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните  пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът в първоинстанционното производство А.С. ***  претендира обезвреда на претърпени неимуществени и имуществени вреди от образуваното и проведено срещу него наказателно производство, изхода на което е  влязла в сила оправдателна присъда.

 Въз основа на приетото и приложено  НОХД № 199/2011г. на Сливенски военен съд, се установява, че досъдебното производство било образувано срещу ищеца С. с Постановление на Военноокръжна прокуратура-Сливен от 02.06.2011г. за извършено престъпление с правна квалификация чл.385 НК / л.1 от ДП/.

С постановление от 28.07.2011г. на разследващ военен полицай при РС „Военна полиция”-гр.Сливен ищецът бил привлечен в качеството  на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.385, алт.2 НК – за това, че по време на кадровата си военна служба в поделение 22 270 –Сливен за периода от 22.01.2008г. до 24.04.2009г. систематически се отклонявал от изпълнението на задълженията си по военна служба / изброени подробно по дати/ без да е налице основателна причина за това и без да е уведомил непосредствения си началник / л.22 ДП/.

 

 

Веднага след привличането последвал разпит на ищеца  в качеството му на обвиняемо лице / л.23 ДП/.

От  справката за съдимост, събрана в досъдебното производство се установява, че ищеца не е бил осъждан / л.42 ДП/.

Във Военен съд Сливен бил внесен обвинителен акт на ВОП -Сливен от 08.08.2011г. с повдигнато обвинение срещу С. за извършено престъпление с правна квалификация чл.385, предл.2 НК и съответно  образувано НОХД № 199/2011г. на Военен съд-Сливен.

С присъда № 29/27.09.2011г. по това наказателно производство ищеца бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана от ВОП Сливен и съответно образувано въззивно НОХД № 62/2011г. по описа на Военно-апелативен съд гр.София. Последното приключило с Решение № 64/16.01.2012г., с което била потвърдена постановената от СлВС присъда. Срещу постановеното въззивно решение бил подаден протест и съответно  образувано касационно наказателно дело № 213/2012г., което приключило с определение за прекратяване на производството от 21.02.2012г., поради оттегляне на протеста.

За доказване на твърденията за претърпени неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателствени средства. В производството пред първата съдебна инстанция е разпитана сестрата на ищеца – свидетелката Я.С..

От нейните показания се установява, че двамата с ищеца живеели в едно жилище и след като последния бил извикан чрез писмо в полицията във връзка с образуваното наказателно производство се отдръпнал, станал затворен, усамотявал се в стаята си. Докато траел наказателния процес ищецът отказвал да разговаря за случващото се, не излизал  със сестра си и приятелите си,  нямал желание да ходи на работа, защото се срамувал от колегите си. Това му  състояние продължило до месец февруари 2012г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Стефанова, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид възможната заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото. По отношение на настъпилата промяна в поведението на ищеца съдът кредитира свидетелските показания, като незаинтересовани и вътрешно непререкаеми. Личните впечатления на тази свидетелка, с оглед обстоятелството, че по време на воденото наказателно преследване е живяла под един покрив с ищеца, отразяват съществуващата близост и добри взаимоотношения между нея и брат й и са показател за промяна в поведението на ищеца – изолиран, не разговарял с никой, спрял да излиза с приятели. Така кредитираните показания са логични и последователни, изнесените с тях факти, относно личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която  се е намирал към него момент.

Като безпочвени се оценят възраженията, релевирани в жалбата за заинтересованост на свидетелските показания, предвид качеството на св.Стефанова, като сестра на ищеца. Претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане както на физическото, така и на емоционалното, душевно състояние на индивида. Вредите, свързани с вътрешния мир на човек са морални вреди – такива, които не засягат имущество, а накърняват чисто лични, научни или естетични интереси. В този смисъл всички негативни преживявания и терзания са свързани, както с морала и етиката на човек / чест и достойнство/, така и с неговото психологическото и емоционално състояние. Ето защо напълно нормално за психологическото състояние и чувствата изпитвани от ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство да свидетелства най-близкия до него човек. Би било невъзможно напълно непознати хора да възприемат промяната в поведението и начина на живот на ищеца единствено за да се ценят показанията им като обективни и безпристрастни.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  /ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено незаконно наказателно производство в размер на 10 000 лв. и претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв. – платен адвокатски хонорар в хода на проведеното наказателно производство и  искове по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва  върху дължимите обезщетения, считано от деня на повдигане на обвинението до окончателното изплащане на сумата.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконните действия, визирани  в чл.2, ал.1, т.1-7 ЗОДОВ и дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност има обективен характер, произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретно длъжностно лице, причинило с поведението си вредата / чл.4 ЗОДОВ/.

В чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ законодателят е уредил четири самостоятелни хипотези, при които обвинението в извършване на престъпление е незаконно и съставлява основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.

В конкретния казус  безспорно е  налице влязла в законна сила оправдателна присъда, като по време на наказателното производство ищецът С. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални болки и страдания.

Наказателното производство продължило  осем месеца и деветнадесет дни / от 02.06.2011г., когато е било образувано досъдебно производство срещу ищеца до 21.02.2012г. –влизане в сила на оправдателната присъда/- период, за който не би могло да се приеме, че надвишава рамките на „разумен срок” по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. Следователно не е нарушено правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгл. чл.6  ЕКЗПЧОС.

 

 

Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в процеса, че ищеца е изпитвал в известна степен тревога и несигурност, относно своето бъдеще, преживял е различни негативни психологически страдания. Животът му  бил променен в сравнение с този, който  водил преди да започне наказателното производство срещу него. Взетата мярка за неотклонение „Подписка”, макар и най-леката предвидена в НПК, несъмнено води до редица ограничения в правната сфера на човек, като например възможността за свободно придвижване, което е конституционно гарантирано право на всеки индивид. Необходимостта да се иска разрешение за упражняването му от водещия разследването само по себе си ограничава това право.

Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. За да определи справедлив размер на обезщетението, настоящия съд взема предвид сериозността на  преживените отрицателни емоции /напрежение, неудобство и срам от близки и колеги, страх от несигурното бъдеще/ в периода на наказателното преследване, предвид обстоятелството, че спрямо ищеца не е било повдигано друг път обвинение и той не е бил осъждан за престъпления от общ характер.

От друга страна обаче повдигнатото обвинение е било за престъпление, което не е тежко умишлено такова по смисъла на чл.93, т.7 НК, продължителността на наказателното преследване, както вече се посочи  не е надхвърлила пределите за „разумен срок”, търпените ограничения, с оглед взетата мярка за неотклонение „Подписка” не са съизмерими с мярка за неотклонение, каквато е „задържането под стража”, което също обуславя  по-лека степен на неимуществените вреди. Освен това наказателното преследване не е станало публично достояние на обществеността чрез медиите. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното или физическото състояние  на ищеца. По принцип ищецът е в млада възраст, което от своя страна обуславя и по-бързото му възстановяване от преживения дискомфорт и стрес. Недоказано в процеса остана и твърдяното наличие на непоправими следи в психиката на ищеца, както и, че е бил раздразнителен, изнервен, особено в дните около провежданите съдебни заседания или извършваните с негово участие процесуално-следствени действия. В досъдебното производство е бил проведен един единствен разпит с ищеца в качеството му на обвиняем, а по-късно било предявено и разследването. Ищецът участвал лично в проведените две открити съдебни заседания, съответно пред първоинстанционния  и въззивния съд, а в касационното производство не се е явил лично. Ето защо не се установява с участието на ищеца да са извършвани множество процесуално-следствени действия, които биха могли да доведат до някакво извънредно влошаване на психическото му състояние. Напротив от събраните гласни доказателствени средства се установи, че същия не е посещавал психиатър и не е приемал успокоителни медикаменти, което иде да покаже, че негативните преживявания от воденото наказателно производство срещу него не са били в тежка степен увреждащи психиката му.

С оглед изложеното съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищеца С. неимуществени вреди е сума в размер на 800 лв. Над тази сума, до пълния размер от 10 000 лв., претенцията е неоснователна.

Първоинстанционният съд присъдил обезщетение в размер на 3 000 лв., поради  което в тази част решението, като неправилно, следва да се отмени и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 800,00 лв. до 3000 лв., а в частта, с която той е отхвърлен за сумата над 3 000 лв. решението следва да се потвърди.

Така определения размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.

С оглед основателността на исковата претенция, основателна се явява и акцесорната такава за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от дата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.02.2011г.

Неоснователно е  възражението на Прокуратурата на РБ за наличие на предпоставки по чл.5 ЗОДОВ - за цялостното освобождаване на ответника от отговорност или намаляване на обезщетението поради виновно съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице. Държавата се освобождава от отговорност или обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато той с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал условия за поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъплението. По делото не се установи процесуалното поведение на ищеца в наказателния процес да е било с подобна насоченост, нито пък единствен фактор, обуславящ образуваното и водено наказателно преследване.

Неоснователни са възраженията в жалбата, досежно субективност при преценката за степента на обществената опасност на извършеното деяние. Този въпрос се изследва и решава в хода на наказателния процес, а гражданския съд е обвързан от постановената оправдателна присъда без да има право да коментира или подлага на съмнение приетото за установено от фактическа страна и формираните крайни правни изводи.

По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира следното:

Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от обвиняемия, респ.подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 ЗОДОВ - /Решение № 126/10.05.2010г. по гр.д. № 55/2009г. ІV г.о. ВКС РБ/.

Правото да се търсят разноски намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, тъй като по съществото си те представляват вреди, нанесени от неправомерно водене на наказателно производство. На обезщетяване подлежат действително претърпените вреди, т.е. действително разходените суми, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване.

Реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв. се установява от  договор за правна защита и съдействие – сер.С, № 20266/20.02.2011г. / л.14 от КНОХД № 213/2012г. на ВКС РБ/ за представителството на ищеца в касационното наказателно производство.

Ето защо следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване срещу ищеца е имало неблагоприятни последици и в имуществената му сфера, а предявеният иск за заплащане на тези вреди, ведно с обезщетението за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.02.2012г. следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявената претенция за репариране на имуществените вреди, поради което решението в тази част бива потвърдено.

С оглед частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди, присъдените разноски на ищеца за производството пред РС следва да се намалят, съразмерно на отхвърлените части, до сумата общо за д.т. и адвокатски хонорар в размер на 136,00 лв. Така по отношение на разноските обжалваното решение следва да се отмени за присъдения над тази сума размер.

За въззивното производство отговорността за разноски следва да се разпредели, съобразно основателността на жалбата и обжалваемия интерес. В случая обжалваемия интерес е в размер на 3 500 лв. / три хиляди лева – неимуществени вреди и петстотин лева имуществени вреди/, от който жалбата е основателна в размер на 2 200 лева и неоснователна за 1300 лв. Следователно Прокуратурата следва да заплати на въззиваемия разноски, сторени за въззивната съдебна инстанция  в размер на 74,30 лв.

Прокуратурата на РБ с въззивната жалба е направила претенция за заплащане на разноски, но доказателства за действително сторени такива, както в първоинстанционното производство, така и в настоящото въззивно не са представени, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив  за присъждането им.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 993/21.11.2012г. постановено по гр.д. № 2810/2012г. на СлРС  В ЧАСТТА, с която:

-  е осъдена Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С.,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв./ три хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази

сума, считано от 21.02.2012г. до окончателното изплащане, за размера НАД 800,00лв.  /осемстотин лева/ ДО присъдените 3000 лв. / три хиляди лева/, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С.,*** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за размера НАД  800,00 лв. /осемстотин лева/ ДО  3 000 лв. / три хиляди лева/, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТМЕНЯ Решение № 993/21.11.2012г. постановено по гр.д. № 2810/2012г. на СлРС  В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратура на Република България ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С.,***, направените разноски по делото за размера над 136,00 лв./ сто тридесет и шест лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 993/21.11.2012г. постановено по гр.д. № 2810/2012г. на СлРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 3 000 лв. /три хиляди лева/ до пълния претендиран размер от 10 000 лв./ десет хиляди лева/.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София, бул.”В.” № .  ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С.,***, сума в размер на 74,30 лв. деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                            2.