Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 38

 

гр. Сливен, 07.02.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 780    по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против решение № 83/15.10.2012 г. по гр.д. № 243/2012 г. на Районен съд – Котел, с което осъдена на основание на чл. 222 ал. 3 от КТ МБАЛ„Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „ Г.С.Раковски” № 3, ЕИК 119502808, представлявана от управителя Й.Х.Й., да заплати на Т.Я.С. ЕГН ********** *** сумата 7 490.40 лв., представляваща неплатена част от чистата сума на трудовото му възнаграждение за месеците юни, юли, август, септември, ноември 2010 г., март, май, юни, юли, август, октомври 2011г., януари, февруари и март 2012 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2012 г. до окончателното изплащане.

Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.  Първоинстанционният съд не се е съобразил с доводите  и своевременно направеното с писмения отговор възражение за прихващане на исковата сума със сумите платени от ответника по изп.д.№ 447/2011 г. на ЧСИ  П.Г.. Развиват се подробни съображения относно основателността на  това възражение за прихващане и се твърди, че то не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Поради това и постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде уважено възражението за прихващане. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. На първо място липсвало съгласие за удръжки от трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба липсва отправено изявление за прихващане, а от друга страна е недопустимо прихващане върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Ищецът е внасял определена от съдебния изпълнител сума ежемесечно и останалата част от трудовото му възнаграждение се явява несеквестируема. Поради това се иска  потвърждаване на  решението.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да се уважи направеното възражение за прихващане. Поддържа подадената жалба и съображенията, изложени в нея.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който  моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение. Поддържа подаденият отговор.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

       

        Основното възражение против незаконосъобразността на решението е, че първоинстанционният съд не се е съобразил с доводите  и своевременно направеното с писмения отговор възражение за прихващане на исковата сума със сумите платени от ответника по изп.д.№ 447/2011 г. на ЧСИ  П.Г..

        Районният съд е приел, че това възражение следва да бъде оставено без уважение, тъй като ответникът не е установил с допустимите за това доказателства, че насрещното вземане, което има срещу ищеца, е изискуемо, че може да се компесира със заявеното с исковата молба парично вземане и че ищецът е дал възможност от трудовото му възнаграждение да се правят удръжки. Така се явява неоснователно твърдението, че това възражение за прихващане  то не е било обсъдено от първоинстанционния съд.

        Прихващането е форма за погасяване на задълженията, приложима само в хипотезата на взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари. Съгласно чл.131 ал.2 т.5 вр. чл.133 от ГПК,  възраженията за прихващане следва да бъдат направени от ответника най-късно с отговора на исковата молба, освен ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили да стори това. Два са способите за извършване на съдебно прихващане – чрез насрещен иск или чрез възражение. В последния случай ответникът избира този способ когато признава иска или когато го оспорва, но е съгласен, ако бъде признат за основателен, да прихване своето вземане с вземането по иска. Не може обаче без съгласието на първоначалния кредитор да се прихваща вземането за несеквестируема част от работната заплата, друго възнаграждение за труд или пенсия.

   В случая ищецът е предявил иск  по чл.128 от КТ. Безспорно е, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения и работодателят – ответник е трябвало да заплаща уговореното трудово възнаграждение, което обаче не е сторил. Като е констатирал това, районният съд правилно е приел, че предявеният иск е основателен и го е уважил за размера на дължимото възнаграждение. Това  не се оспорва и от въззивника, както беше посочено, той основа защитата си на възражението за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 272 от КТ обаче без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:  получени аванси;  надвзети суми вследствие на технически грешки;  данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред;  удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. И в тези случаи обаче общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. Претендираното от въззивника вземане, което твърди, че има спрямо ищеца на първо място не е от категорията на нито едно от посочените. Освен това липсва и остава недоказано обстоятелството, че ищецът е дал съгласието си да бъдат направени удръжки от трудовото му възнаграждение.

Обстоятелството, че страните по настоящето производство са солидарни длъжници спрямо трето лице, не може да доведе до друг извод. По образуваното спрямо тях изпълнително дело, ищецът внася и е внасял определените му от ЧСИ суми. Дори и да беше констатирана основателността на направеното от въззивника възражение за прихващане, то определено би останало недоказано, тъй като не е установено да какъв размер от трудовото възнаграждение следва да се уважи с оглед разпоредбата на чл. 446 от ГПК.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/15.10.2012 г. по гр.д. № 243/2012 г. на Районен съд – Котел.

ОСЪЖДА МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „ Г.С.Р.” № *, ЕИК 119502808, представлявана от управителя Й.Х.Й. да заплати на Т.Я.С. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: