Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  24.01.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 782 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. Р.Т. в качеството й на процесуален представител на А.С.М. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. С.З., ул. „И.” № * против решение № 872/09.11.2012 г. по г.д. № 3260/2012 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявения от него иск за определяне на местоживеене на малолетното дете Х. А. М. и за промяна на предоставените родителски права по отношение на малолетното дете Х. на бащата като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Във въззивната жалба  са изложение съображения, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочено е, че при първоначално определения размер на издръжка за децата бащата А.С.М. е получавал по-големи доходи и е имал по-големи възможности за изплащане на издръжка, както и че е имал договорка с майката да заплащат заедно тегления по време на брака банков кредит. Това обстоятелство е било променено и към момента неговите възможности са по-малко. Посочено е че е бил затруднен в осъществяването на лични контакти със сина си Х. и че обикновено ако успеел да го види детето било водено от бабата Величка, а не от неговата майка, тъй като тя била много ангажирана с обучението си в Тракийски университет – С.З.. По отношение със срещите си с детето В. е посочено, че детето изпитва негативни чувства към бащата и че го обижда със своето държание като му е заявявала, че: „не иска да се виждам с тебе, сърдита съм” и т.н.

Във въззивната жалба е посочено, че детето Х. при проведената среща с бащата на 09.10.12г. и жената, която живее с него -Ж.Р., е проявило желание за контакт, както с бащата, така и с тази жена Ж.Р., но след това е било отдръпнато от майката.

Във въззивната жалба са цитирани подробно социалните доклади, които са изготвени и представени по делото по отношение на условията за отглеждане на детето при бащата и при майката. Жалбоподателят е посочил, че И.Т. страда от базедова болест и че ако той отглежда малолетното дете Х. тя ще има по-добри условия да се възстанови. Освен това това би спомогнало и за възможността тя да получи по-добро образование, тъй като би била по-малко ангажирана. Моли се да се предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Х. на въззивника, неговия баща, А.С.М. и се определи режим на лични контакти с ответницата И.Т. всяка  първа и трета събота от месеца от 09 часа до 18 часа, както и един месец през лятото, несъвпадащ с неговия платен годишен отпуск, както и за Коледните и Новогодишни празници.

В жалбата е посочено, че въззивникът е съгласен детето В. да остане да живее при майка си И.Т., а желае детето Х. да живее при него. Посочено е че личните контакти с детето В. бащата желае да осъществява всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч в неделя, два дни по време на Коледните или Новогодишните празници, по предварителна договореност между родителите.

По въззивната жалба е депозиран отговор в законоустановения срок от адв.Д., в който същата я оспорва като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение на СлРС е правилно и законосъобразно. В отговора е посочено, че от данните по делото се било установило безспорно, че въззивникът изцяло се е дезинтересувал от двете деца и че за първи път ги е посетил в края на м.май 2012г. по повод на образувано изпълнително дело. Посочено е също така, че малолетното дете Х. е на много ниска възраст и че се нуждае от грижите на своята майка, за която няма данни, че не може да полага адекватни родителски грижи, и че в същото време било аморално и незаконосъобразно това дете, което е на година, да бъде предоставено на грижите ни свид.Ж.Р., която е приятелка на бащата и живее с него без да е прекратила собствения си брак.

         В съдебно заседание въззивникът М. се явява лично и с адв. Т., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, оспорва отговора на въззивната жалба като неоснователен и моли жалбата да бъде уважена, така както е уважена.

В съдебно заседание въззиваемата Т. редовно призована се явява лично и с адв. Д. редовно упълномощена, която оспорва като неоснователна депозираната въззивна жалба, поддържа отговора по нея и моли въззивната жалба да не бъде уважавана.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Решението на първоинстанционния съд е било съобщено на жалбоподателката на 13.11.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 23.11.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата е неоснователна.

         Предявеният иск с правно основание чл. 127 ал1. СК съгласно която разпоредба когато родителите не живеят заедно могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.

         В настоящият случай въззивната жалба касае единствено промяната на местоживеенето, упражняването на родителските права и личните отношения и издръжката на малолетното дете Х.А.М., което към настоящия момент не на 1 година и 7 месеца.

         За да вземе решение относно предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител, както и за изменение на решението за предоставяне на родителските права съдът следва да прецени  следните обстоятелства: родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и т.н.

         Съдът намира, че в настоящия случай няма основание за изменение на решението , с което упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Х. е предоставено на неговата майка И.Т.. По делото са събрани доказателства за това, че тя притежава добри родителски качества. Не се спори, че продължителен период от време единствено тя без никакво участие на въззивника е отглеждала и двете деца от брака – детето Х. което е било към този момент бебе и по-голямото дете В.. Тя е съумяла да се грижи изцяло за децата, като е създала добра семейна среда за отглеждането им, задоволяване на всички необходими потребности за физическото и психическото им развитие, дом, храна, топлина, образование, организирала е своите близки – майка, баща и сестра, които да я подпомагат физически с отглеждането на децата в моментите когато тя е ангажирана на работното си място.

Съдът намира, че не е недостатък обстоятелството, че майката И.Т. се е записала във ВУЗ. Стремежът за получаване по-добро образование от една страна ще даде възможност за по добро финансово обезпечаване на семейството, а от друга страна ще послужи за пример на нейните деца за това, че трябва да полагат усилия в учението и че трябва да получат добро образование. Не е недостатък и обстоятелството, че същата страда от физическо заболяване( Базедова болест), още повече, че по никакъв начин не са налице данни, то по някакъв начин  й пречи да полага грижи за двете деца. Няма данни майката да не притежава и добри морални качества.

         Следва да се отбележи обстоятелството, че от брака на Т. и М. всъщност има две деца, не само детето Х., а и детето В.. Между децата съществува взаимна привързаност, както така съществува и между децата и майката.

         Съдът намира, че на възрастта , на която е детето Х. – 1,5 г., е недопустимо без да са налице сериозни основания за това да бъдат предоставени родителските права на бащата, който никога не е полагал грижи за детето и който се надява да бъде подпомаган от жената, с която живее на съпружески начала и която също никога до настоящото дело не е била виждала детето.

Трайната съдебна практика е единодушна и по въпроса, че по принцип децата следва да бъдат предоставени за отглеждане само на единия родител. Въззивникът не изявява желание да отглежда двете деца, което е още едно основание за отхвърляне на искането му за отглеждане на детето Х..

         В подкрепа на гореизложените мотиви, следва да се има предвид и заключението на социалния доклад съгласно което към настоящия момент семейната среда в която се отглеждат децата В. и Х. не са констатирани рискови фактори, които да се отразят неблагоприятно върху правилното им физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

         Следва да се отбележи, че по същество въззивникът М. не е посочил нито едно обстоятелство, което да сочи за лоши  родителски качества и за неполагане на грижи и възпитание спрямо децата у въззиваемата Т.. Такива не са доказани по делото. Обстоятелството, че са налице твърдения за трудно осъществяване на контакти между бащата и децата са неподкрепени от доказателства по делото, но те не са и основание за разделяне на децата и за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо тях по отделно на двамата родители.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение, тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло.

         С оглед изхода на делото деловодни разноски биха били дължи на въззиваемата Т., но такива не са били поискани нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното съдебно заседание, а и по делото няма представени доказателства за извършени разходи за въззивната инстанция, поради което деловодни разноски не следва да се присъждат.

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 872 от 09.11.2012 г. по гр.д. № 3260/2012 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.