Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 39

гр. Сливен, 12.02.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 787 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство- търговско дружество „ГАМА МОТОРИ” ООД Сливен, депозирана чрез представител по закон- управителят на дружеството Н.Н. и насочена против Решение № 861/02.11.2012г. постановено по  гр.д. № 6658/2011г. на СлРС.

С атакувания съдебен акт съдът осъдил ответното търговско дружество да заплати на  ищеца В.Ж. ***  сума в размер на 1000 лв., представляваща дружествен дял на основание чл.125, ал.3 ТЗ и предявен като частичен иск от сумата в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба 03.11.2011г. до окончателното изплащане. С решението съдът уважил частично и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, предявен като частичен за сумата от 100,00 лв. от пълния размер 519,49 лв., като уважил претенцията в размер на 26,31 лв. за периода 02.08.2011г. до 02.11.2011г. и отхвърлил иска до предявения размер от 100,00 лв., като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени и разноски на страните, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Въззивникът намира атакуваното първоинстанционно решение в частите, в които са уважени исковите претенции  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, като съда цитирал неверни факти и обстоятелства, направил погрешни правни изводи, което вкупом довело до опорочаване на крайния съдебен акт. Съдът не се произнесъл по възраженията на ответника, както и липсвали правни изводи по основните въпроси, свързани с исковата претенция и доказателствената тежест на страните. Основният въпрос при постановяване на съдебното решение бил възприемането и кредитирането на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Въззивникът анализира подробно поставените задачи на вещото лице и неговите отговори в първата и съответно в допълнителната експертизи, като твърди, че вещото лице в своите отговори е излязло извън обхвата на поставените му задачи, както и, че в открито съдебно заседание са задавани въпроси към вещото лице, свързани с документи, които не са били обект на проверка. Твърди се, че съдът формирал своите правни изводи въз основа на мнение и недоказани твърдения, дадени от вещото лице извън поставените му задачи, които били в сферата на предположенията и не съответствали на събраните по делото доказателства. Така съдът приел, че няма извършено прихващане по договор от 06.05.2008г., като коментирал, че липсват уведомления по този договор. Въззивникът твърди, че тези документи не са били изисквани и проверявани от експерта и неговото мнение по тези въпроси било изложено за първи път в открито съдебно заседание. Твърди се още, че приетото оспорване на договора и анекса към него било свързано с оспорване на подписите на лицата, които са ги положили и задачите на експертизата не са били свързани с това оспорване. Така не ставало ясно как и защо съдът приемал, че мнението на вещото лице е доказателство за антидатиране на договора и анекса към него. В противоречие със събраните доказателства съдът направил извод, че оспорването било доказано. Към представения договор и анекс били представени още фактури, протоколи, покана, удостоверяващи извършвани дейности по този договор. От съпоставката на датите на тези документи ставало ясно предхождащото съставяне и подписване на договора. Неясно било твърдението на съда, че в договора липсвал запис, че плащането по договора  ще бъде с прихващане. В случая прихващането било извършено не защото това било предварително договорено, а защото в хода на търговските отношения на двете дружества възникнали взаимни задължения, отговарящи на изискванията на закона за счетоводството да бъдат прихванати по надлежния ред.

В заключение се счита, че неизяснената фактическа обстановка, немотивираните и недоказани отговори на вещото лице, извън обхвата на експертизата, липсата на специални знания на съда по тези въпроси са формирали у последния неправилни възприятия, което довело от своя страна до грешни правни изводи и неправилен съдебен акт. Въззивникът категорично оспорва извода, че договора от 06.05.2008г. е антидатиран и оспорването му е доказано.

По делото било установено, че счетоводния баланс към 31.05.2011г. не бил приет от Общото събрание на дружеството. Счита, че за да възникне правото на ищеца да получи своя дружествен дял е задължително да има решение на общото събрание относно неговия размер, срок и начин на изплащане, както и дали се налага да се вземат други решения, свързани с евентуални промени на капитала на дружеството. До настоящия момент нямало такова решение на общото събрание и поради това исковата претенция била неоснователна. Твърди се, че дружеството не било в забава, тъй като прекратяването на членството на ищеца не повличало автоматично забава на длъжника. За това било необходимо отправяне на покана от страна на ищеца до представляващия търговското дружество за изпълнение. Поканата, на която се позовавал ищеца от 12.07.2011г. била да му се представи счетоводен баланс, да се направи изявление за размера на дружествения му дял, както и да се определи срок на изплащането, но не и за изплащане на определена претенция в определен срок.

С оглед изложеното се иска от въззивната съдебна инстанция отмяна на постановеното от районен съд решение в обжалваната част, ведно със законните последици като делото бъде върнато за ново разглеждане или да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят исковете като недоказани по основание и размер. Отправено е искане съдът да се произнесе и  по откритото производство по оспорване. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  ответната по жалбата страна  е депозирала писмен отговор.

В него насрещната по жалбата страна твърди, че основните оплаквания на въззивника били в две насоки, а именно приемането като доказателство по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и оспорването на достоверната дата на договор от 06.05.2008г. Твърди се, че правилно съдът кредитирал заключението  на вещото лице. Констатирано било, че за последната година въззивното дружество завишило в пъти своите разходи, като основна причина за това бил сключения договор за търговска продажба от 06.05.2008г. Заключението на вещото лице не било оспорено от ответника в първоинстанционното производство и правилно било прието от съда. На следващо място правилно съдът приел за доказано оспорването на достоверна дата на представения по делото договор. Тежестта на доказване в случая закона възлагал на страната, която е представила документа, а ответното дружество не доказало наличие на нито една от изчерпателно изброените в закона обстоятелства за установяване на достоверна дата. В този смисъл  правилно било прието, че документа бил създаден с цел да се намали капитала, респ. полагащия се дял на ищеца.

От въззивния съд се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е подадена насрещна въззивна жалба

С въззивната жалба и с отговора, страните не са направили искане за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание  въззивното дружество се представлява от представител по пълномощие, съгл.чл.32, т1 ГПК, който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея.

Въззиваемият, редовно призован  се явява лично и с упълномощен от първата съдебна инстанция процесуален представител, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първостепенният съд правилно квалифицирал исковете, като ги е подвел под нормата на чл.125, ал.3, вр.чл.127 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, извършил е доклад, с който била надлежно разпределена доказателствената тежест между страните по спора,  събрал е и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, като извел правни изводи, с които настоящата съдебна инстанция напълно се солидализира.

Оплакванията, релевирани във въззивната жалба са неоснователни.

По делото категорично е установено, а и не се спори между страните, че членственото правоотношение на ищеца – въззиваем в настоящото производство В.Ж. е прекратено на 20.05.2011г. с изтичане на срока на подадено от него предизвестие – основание чл.125, ал.2 ТЗ, респ.  с взетото решение от общото събрание на съдружниците на ответното търговско дружество на 27.05.2011г. / арг. от писмено предизвестие – л.7 от делото, както и от протокол № 2/2011г. от проведеното общо събрание на съдружниците на „ГАМА МОТОРИ” ООД – л.11  от делото/.

Установено е още, че с нотариална покана въззиваемият Ж. поканил управителя на ответното дружество на 02.08.2011г. да  представи счетоводен баланс към 31.05.2011г., както и да посочи размер на полагащия му се дружествен дял, а също така да определи срок и начин на изплащане на този дял. Поканата била връчена лично на управителя  на „ГАМА МОТОРИ” ООД Н.Н., който на определения в нея ден и час връчил отговор на поканата. Последният съдържал уведомление за изготвен  счетоводен баланс на ответното дружество към 31.05.2011г., който щял да бъде на разположение заедно със счетоводния баланс за календарната 2011г. в предвидените от Закона за корпоративното подоходно облагане срокове и публикувани в търговския регистър в сроковете съгласно Закона за счетоводството. Посочено било още, че след решение на Общото събрание на дружеството, въззиваемия ще бъде поканен да се запознае със счетоводните баланси, след което ще бъдат определени срок и начин за изплащане на полагащия се дружествен дял.

При така установените факти, на първо място въззивния съд намира за неоснователни възраженията, изложени в жалбата, че за да възникне правото на ищеца да получи дружествен дял е задължително условие да има налично решение на общото събрание относно неговия размер, срок и начин на изплащане, както и други решения, свързани с евентуални промени на капитала на дружеството.

Напусналият съдружник не губи всички права по отношение на търговското дружество. Действително членствени права не може да има, но в негова полза се поражда право на обезпечение, което да съответства на дела му в имуществото на ООД / дружествен дял/, защото срещу направена от съдружника дялова вноска, той има право на част от имуществото, което му принадлежи при прекратяване на участието в дружеството. За целта ООД е длъжно да състави междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването и въз основа на този баланс се определя размера на полагащия се дружествен дял – чл.125, ал.3 ТЗ.

 Съгласно чл.127 ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размера на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Тази равностойност е облигационна последица от прекратяване на членственото правоотношение. Имуществено-правните последици от напускането не са обусловени от други предпоставки, както смята въззивника. Напускането на съдружника има за последица правото да получи паричната равностойност на дружествения дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Обстоятелството, че общото събрание на дружеството търговец не е взело решение относно размера на дружествения дял, срок и начин на изплащане е ирелевантно, доколкото закона с императивна правна норма - чл.125, ал.3 ТЗ е разписал начина на уреждане на имуществените последици от прекратяването на членството, а нормата на чл.23, ал.1, т.3 от Закон за счетоводството /ЗСч/ уточнява, че предприятията съставят междинен финансов отчет, част от който е и междинния счетоводен баланс / арг. от чл.26, ал.1 ЗСч/, когато се изисква от нормативен акт или по решение на органа на управление. В конкретната правна хипотеза съставянето на такъв междинен счетоводен баланс се изисква от нормативен акт, а именно ТЗ, предписано с нормата на чл.125, ал.3 и не се изисква кумулативното наличие и на решение на общото събрание на търговското дружество.  Нещо повече,  в решението на този орган, видно от т.5 на  протокол № 2/2011г. от проведеното общо събрание на съдружниците на „ГАМА МОТОРИ” ООД /л.11  от делото/, общото събрание е упълномощило управителя на дружеството да предприеме необходимите фактически и правни действия, не само за вписване на взетите решения в търговския регистър, но и на всички други необходими по закон действия. Необходимо по закон / ТЗ/ действие е и изготвянето на междинен счетоводен баланс към края на 31.05.2011г.  /месец през който е напуснал съдружника Ж./, който вярно и честно да представя имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал, съгл. чл.23, ал.2 ЗСч.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявената претенция е доказана по основание.

Останалите релевирани в жалбата възражения по съществото си касят размера на предявения иск, в частност приетото заключение на вещото лице, изготвило в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, както и допуснатото от съда оспорване на дата на частен документ. По тези наведени оплаквания, настоящия съдебен състав намира следното:

Допускането, респ.назначаването на горепосочената експертиза от съда било мотивирано от направеното с исковата молба такова доказателствено искане с цел определяне на размера на дружествения дял, тъй като към него момент ответното дружество не било представило междинен счетоводен баланс към 31.05.2011г. На вещото лице била поставена задача след запознаване със счетоводните документи, находящи се в дружеството ответник да определи размера на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник – ищец/ въззиваем. В заключението вещото лице определило за размер на дружествения дял сумата 6 333,33 лв., като подробно обяснило как се формира тази величина. Експертът посочил, че при изготвяне на заключението не му била представена справка за приходите и разходите по видове икономически дейности за периода 01.01.2011г. до 31.05.2011г.- обстоятелство, което експерта потвърдил и в проведеното открито съдебно заседание на 23.04.2012г. Тогава  вещото лице изразило съмнение за правилното водене на счетоводните записвания в представения от ответното дружество междинен счетоводен баланс, в посока увеличение на разходите за първите пет месеца на 2011г.. Това от своя страна обусловило  задължаване на ответника да представи всички  счетоводни документи, след запознаването с които вещото лице да даде заключение за действителния счетоводен баланс, респ. действителния размер на дружествения дял. В  депозираното допълнително заключение вещото лице потвърдило предходното си заключение, касателно размера на изчисления дружествен дял, като обяснило, че завишените разходи се дължат на изплащане на неустойка по договор за търговска продажба от 06.05.2008г. По - конкретни обяснения по този въпрос вещото лице дало при изслушване на допълнителното заключение в открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2012г., като обяснило че тези разходи били осчетоводени през 2011г., но не и през изминалите 2008г., 2009г. и 2010г. Заключението си вещото лице потвърдило на база съставения от дружеството ответник междинен баланс към 31.05.2011г., като посочило, че не приема показателите в него.

В отговор на това изслушване ищцовата страна поискала представяне на договора от 06.05.2008г. за търговска продажба, който при представянето му в съдебно заседание на 10.07.2012г. оспорила по отношение на датата на съставяне.

Това производство по оспорване обаче, настоящия съдебен състав намира за неправилно допуснато, тъй като по съществото си този документ представлява частен диспозитивен документ, материализиращ изявления нямащи свидетелстващо значение, т.е. такъв документ не обвързва съда с материална доказателствена сила. На оспорване по реда на чл.193 ГПК подлежат само документи,  ползващи се с материална доказателствена сила, а именно всички официални свидетелстващи документи и тези частни свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Действително в частта относно посочената дата – договорът е частен свидетелстващ документ / доколкото датата на издаване е факт, стоящ извън самото изявление, съставляващо правния акт/,  но документа не носи подписа на ищеца и в този смисъл не може да му бъде противопоставен, тъй като не се ползва с достоверна дата спрямо него, като „трето лице” по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК.  Така страните са се впуснали в оспорване на частен документ – неподписан от ищеца, за който чл.180 ГПК не намира приложение, т.е. закона не му придава никаква задължителна доказателствена сила. По отношение на такъв документ, предвид опасността същият да бъде антидатиран, законът е установил понятието „достоверна дата”, като това е не непременно датата на съставяне на документа, а тази, към която той вече със сигурност е съществувал и следователно е противопоставим на трети лица. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи също, че е недопустимо свидетели да установяват самата достоверна дата на частен документ, докато в производството по оспорване по реда на чл.193ГПК са допустими всички доказателства, вкл. и свидетелски показания. Тъй като такова оспорване в случая е погрешно допуснато, то настоящия състав не намира за необходимо да се произнася по него в мотивите на настоящото решение.

Договорът от 06.05.2008г. не се ползва с достоверна дата спрямо ищеца/ въззиваем и не може да му бъде противопоставен. Освен това задълженията поети с него сочат на съмнителна икономическа изгода за юридическото лице – търговец, доколкото вещото лице заключило, че разходите по този договор били осчетоводени само през 2011г., когато следвало да се изготви междинен баланс на дружеството за определяне размера на дружествения дял на въззиваемия, но не и в годините предхождащи 2011г.

Така всъщност по същество се касае до оспорване на редовното водене на счетоводните книги, при което ищцовата страна не е поискала допълнителна експертиза за установяване на действителния междинен счетоводен баланс, а оттам и на реалния размер на дружествения дял на напусналия съдружник. При тези данни на счетоводния баланс, изготвен от дружеството ответник / а не от вещото лице/, експертът е потвърдил заключенията си, които междувпрочем не са били оспорени от страните.

Неоснователно е възразяването, че вещото лице е излязло извън  рамките на поставените му въпроси, тъй като същото е имало за задача да се запознае със счетоводната документация, водена в ответното дружество, при което има задължение да посочи дали са правилно водени счетоводните записвания.

В крайна сметка размера на дружествения дял е останал в този си вид, изчислен въз основа на междинния счетоводен баланс, изготвен от самото дружество- търговец, доколкото страните не са оспорили заключението, а ищцовата страна не е поискала допълнителна счетоводна експертиза за изготвяне на баланс въз основа на реалните показатели, свалени от наличните счетоводни документи. Това обстоятелство поставя под съмнение и правния интерес от подадената въззивна жалба, но въззивния съд намира, че такъв има доколкото се атакува не само размера, но  и основанието на предявената претенция.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Изходът на процеса, обуславя отговорност на въззивното дружество за деловодни разноски, сторени от въззиваемия. Такива са претендирани с отговора на въззивната жалба, но не са представени доказателства за реалното им извършване, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно   Решение № 861 /02.11.2012г., постановено по гр.д. № 6658/2011г. по описа на СлРС.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.                                   

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.