Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   46

 

                         гр.Сливен, 27.06.2013г.

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

          при участието на секретаря Р.Г.,

          като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 790 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

        

Предявена е искова молба от Р.Х.М. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, в качеството му на пострадал при ПТП, възникнало на 06.03.2010г. в гр. Сливен. В исковата молба се твърди, че на 06.03.2010г. Р.М. се е возил в л.а., марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № СН 31 87 КК, управляван от П.Ю.П., като Р.М. се е возил на задната седалка отляво зад водача. Лекият автомобил се движел в посока изток по ул. „Асеновска”, гр. Сливен. При това си движение автомобилът самостоятелно напуснал пътното платно вляво, удрарил се в крайпътно дърво, разположено в близост до дом № 16, намиращ се от северната страна на улицата. Вследствие на настъпилото ПТП са пострадали возещите се в лекия автомобил, включително и ищеца, който е получил травма и по спешност бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ - Сливен. При прегледа било установено, че ищецът е получил съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, таза и крайниците, натъртване и охлузване в областта на лицето, счупване на ІV-то и V-то ребро вляво и счупвания на лявото бедро. Ищецът е бил приет по спешност в отделението „Ортопедия и травматология” в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” - Сливен. Подложен бил на директна екстензия през грапавината на големия пищял на лявата подбедрица и след задоволително алииране, кракът му бил имобилизиран с гипсова имобилизация. След изписване, лечението продължило при домашни условия. По случая било образувано ДП № 329/2010г. по описа на РУ „Полиция” - Сливен, както и НОХД № 2043/2010г. по описа на РС - Сливен. В хода на наказателното дело на 01.04.2011г. било одобрено споразумение по силата на което водачът на лекия автомобил бил признат за виновен и му било наложено съответно наказание.

Твърди се още, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът имал валидна  гражданска отговорност с ответното дружество, обективирана в полица № 031093190926 със срок на действие от 01.09.2009г. до 31.08.2010г. Твърди се, че в резултат на виновното поведение на водача на МПС - П.П., е настъпило описаното ПТП, вследствие на което на ищеца са причинени значителни неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания. Тези неимуществени вреди били свързани с изживяния стрес от настъпилото ПТП, което е оставило трайно  отражение в съзнанието му. Проведеното лечение и извършените манипулации, претърпените операции били особено болезнени за ищеца. Ограниченията, на които е следвало да бъде подложен във връзка с провежданото лечение, са били особено мъчителни за ищеца и са създавали значителен дискомфорт. В резултат на това ищецът търпял болки и страдания за един продължителен период от време. Бил принуден да ограничи контактите си до такива с най-близките хора, впредвид провежданото лечение и предписания леглови режим. С дни бил прикован на легло вследствие проведените оперативни интервенции - почти три месеца. Всички тези интервенции били особено болезнени предвид това, че всички били свързани с човешкото тяло. Отделно от това, лечението  продължило и в домашни условия, където отново бил изолиран от външния свят. Впоследствие, една година по-късно, му е била извършена втора оперативна манипулация, като след всички извършени манипулации в момента левия му крак е по-къс с 6 /шест/ см.

Вследствие негативните преживявания, свързани с настъпилото ПТП  и последващото лечение, ищецът изпитвал основателен страх за физическото си здраве и живот. Дълго време се страхувал, че няма да може да се възстанови от получените травми и здравето му ще се влоши още повече. Ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК, като му е призната неработоспособност 81 %. В резултат на ПТП същият останал инвалид  за цял живот и принуден да живее с тези последици.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответникът да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. неимуществени вреди - психически и физически болки и страдания. Претендира се заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 06.03.2010г. до окончателното изплащане.

Исковата молба е връчена редовно на ответника ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД. В същата се заявява оспорване на иска по основание и размер. Посочено е изрично, че не се оспорва наличието на валидно  застрахователно отношение. Посочва се, че характерът и обема на предявените искове не кореспондира на вредите, за които е отговорен деликвента. Ответникът твърди, че в конкретния случай скъсяването на крака, за което претендира ищеца и което е довело до освидетелстване от ТЕЛК се дължи на собственото поведение на ищеца, тъй като не е проведено лечение по негово искане. Това обстоятелство е довело до увеличаване на размера на вредите. Позовават се на приложената медицинска документация и по-специално епикриза от МБАЛ „Х. Д.” с № 1887, в която е отразено, че ищецът не е лекуван в продължение на една година, което е довело до значителни усложнения на първоначално получената травматична увреда. Било записано изрично, че както  пациента, така и близките му отказват предложената медицинска интервенция. Това обстоятелство препятствало възможността за протичане на обичаен оздравителен процес и минимализирането на евентуални косвени последици, свързани с нелекуването на травмата. Всички последващи оперативни интервенции и усложнения били свързани с несвоевременно извършване на предписанато лечение. Оспорва се също така, че към настоящия момент ищецът е с занижена работоспособност в посочените проценти в представеното решение на ТЕЛК. Оспорва се иска по отношение на неговия размер като прекомерно завишен, както и във връзка с  наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП, водачът е бил без поставен обезопасителен колан в противоречие с разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Твърди се, че както пострадалият ищец, така и  водачът на автомобила, са били употребили значителни количества алкохол, което обстоятелство е допринесло за вредоносния резултат.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответникът не се представлява.

След анализ на събраните по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното :

На 06.03.2010г. през нощта ищецът Р.М. се е возил в лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № СН 3187 КК управляван от П.Ю.П., на задната седалка отляво, зад водача. Лекият автомобил се е движил със скорост около 50 км/ч в посока от запад на изток по ул. „Асеновска”, гр. Сливен. При това си движения автомобила самостоятелно напуснал пътното платно в ляво, ударил се в крайпътното дърво, разположено в близост до дом № 16, намиращ се от северната страна на улицата.

Ищецът е бил без предпазен колан.

По случая било образувано досъдебно производство № 329/2010г. по описа на РУП Сливен при ОД на МВР Сливен. В хода на проведеното разследване се установило, че причината за настъпилото ПТП е техническа грешка при управлението от страна на водача П.П., който не е съобразил своите възможности с тези на автомобила, който управлява и със състоянието на пътното платно и се е отклонил самостоятелно в ляво спрямо посоката си на движение, блъскайки се в крайпътно дърво.

Разследването по образуваното досъдебно производство е приключило и делото е било внесено в съда с обвинителен акт против П.Ю.П. за извършено престъпление по чл. 343 ал.3 предл. 1 б.”а” предл. 2 вр. чл. 343 ал.1 б.”б” предл. 2, вр. чл. 342 ал.1 от НК, като по повод това е образувано НОХД № 2043/2010г. по описа на РС Сливен. В хода на делото на 01.04.2011г. е одобрено споразумение постигнато между защитника на подсъдимия Петков и представителя на РП Сливен, по силата на което подсъдимия е признат за виновен и му е наложено съответно наказание, като това споразумение има сила на присъда.

Към момента на настъпване на ПТП автомобилът имал валидна  гражданска отговорност с ответното дружество, обективирана в полица № 031093190926 със срок на действие от 01.09.2009г. до 31.08.2010г.

При настъпилото ПТП пострадали возещите се в лекия автомобил, като ищецът получил травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение. По спешност бил откаран до ЦСМП Сливен. При прегледа се установило, че е получил съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, таза и крайниците, натъртвания и охлузвания в областта на лицето, счупване на ІV и V ребра в ляво и счупване на лявото бедро. Счупването на бедрената кост е под тазобедрената става, на около 3-4 см, леко напречно. Бил е приет за лечение по спешност в отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” Сливен. При приемането в болницата ищецът бил уведомен, че най – адекватното лечение за получената травма в бедрото е извършването на метална остиосинтеза. Такава не е била извършена, тъй като пострадалия и близките категорично са отказали оперативна интервенция и не са заплатили остеосинтезния материал /отразено в ИЗ № 4403/НЗОК/. Подложен бил на директна екстензия през грапавината на големия пищял на лявата подберица и след задоволително алиниране кракът бил имобилизиран с гипсова имобилизация. Към този момент ищецът бил с прекъснати здравно осигурителни права. Назначеното вещо лице е отразило в представеното заключение, че неизвършването на хирургична интервенция безспорно води до скъсяване на крайника и ако е бил извършена такава непосредствено след травмата е щяло да има пълно оздравяване. На 09.03.2010г. ищецът е бил изписан, като му е поставена позиционна перка за 3 месеца.

На 11.03.2011г. по повод оформена псевдоартроза, ищецът е приет в МБАЛ „Х. Д.”***. На 14.03.2011г. е бил опериран, като е била поставена метална плака и 7 АО – винта.

Вещото лице на 26.04.2013г. е направило рентгенова графия, на която се установява пълно костно срастване на мястото на фрактурата, като има алиниране на костта. Установено било състояние след счупване на бедрената шийка консулидирано при сплескване на бедрената глава. Скъсяването на левия долен крайник е резултат на счупването на бедрената шийка. Вещото лице посочва, че от рентгеновите графии на МБАЛ „Хаджи Д.” при постъпване през м.03.2011г. е видно, че бедрената шийка е здрава. На представена рентгенова графия от 16.09.2011г. е видно счупване на бедрената шийка, тоест това счупване е настъпило в периода след дехоспитализацията и отстраняване на метала.

В решение на ТЕЛК № 3408/28.09.2011г. не е отразено счупване на бедрена шийка. Оцена на работоспособността - 81 %.

В решение на ТЕЛК № 3177/28.08.2012г. също не е отразено счупване на бедрена шийка. Оцена на работоспособността - 54 %.

В назначената и изслушана съдебно – медицинска експертиза вещото лице посочва, че счупванията на ребрата се проявяват с болеви синдром, затруднено дишане и отзвучават за срок от 25-30 дни.

Счупването на бедрената кост се характеризира с болеви синдром, невъзможност за движение, кръвонасядане, оток в областта на бедрото. При нормално протичане, тоест оперативна интервенция с последваща метална остеосинтеза, зараства за срок между 3 – 6 месеца, като движението се извършва с помощта на помощни средства.

Към момента на прегледа скъсяването на левия долен крайник, според вещото лице, се дължи на смачкана бедрена глава. Фрактурата на бедрената кост, получена при процесното ПТП, е консулидирана и напълно възстановена.

При разпита на св. Хр. М. и св. М. Маркова се установява, че по време на възстановителния период ищецът е бил на легло, не е могъл да се обслужва сам, слагани са му памперси. Общото му състояние е било тежко, със силни болки, които са довели до отчаяние и нежелание за живот. Към момента ищецът е с понижено самочувствие, поради лекото накуцване по повод скъсяването на крайника с 6 см.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели и изслушаните по делото експертни заключения.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявеният иск е  с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД с  цена на главния иск 50 000 лв. - представляващи обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за мораторна лихва, считано от датата на увреждането.

Същият е допустим, но разгледан по същество се явява частично основателен.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 226, ал.1 от КЗ са следните : настъпването на деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.

В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват  от събраните по делото доказателства: Споразумение от 01.04.2011г. по НОХД № 2043/2010г. по описа на РС Сливен по силата на което подсъдимия е признат за виновен и му е наложено съответно наказание, като това споразумение има сила на присъда. На осн. чл. 300 от ГПК се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установен е механизма на възникване на ПТП, причинната връзка между деянието и отчасти вредоносния резултат, както и вината на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № СН 3187 КК.

Не се оспорва и валидността на застрахователната полица, респ. валидното застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение.

Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Настоящия съдебен състав намира за справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 29 000 лева. При определяне на справедливия размер на обезщетение съдът отчита само преките вреди настъпили при процесното ПТП, а именно болки и страдания вследствие получената съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, таза и крайниците, натъртвания и охлузвания в областта на лицето, счупване на ІV и V ребра в ляво и счупване на лявото бедро. Отчетена е и продължителността на възстановителния период и състоянието към момента. Съдът обаче, не приема настъпилото скъсяване на ляв долен крайник с 6 см. като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Безспорно се установи, че след ПТП –то  при хоспитализирането на ищеца му е предложено адекватно лечение, което обаче ищецът е отказал, тъй като не е могъл да заплати. Прекъснатите осигурителни права и незаплащането на металната пластина .в НЗОК, са довели до провеждане на лечение, което не е било достатъчно за да настъпи пълно възстановяване. Непровеждането на адекватно лечение от своя страна е довело до необходимостта от втора операция /година по – късно/, а междувременно и до усложнения – смачкване на  пълна деформация на тазобедрената ябълка.

В случая обаче е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същия се е качил в автомобил управляван от лице в пияно състояние и не е използвал задължителния обезопасителен колан. Поради това определеният размер на обезщетение следва да бъде намален на сумата от 21 000 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 50 000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Определените размери на коментираните обезщетения съответстват както  на законовия критерий „по справедливост”, така и на трайно установеното съдебна практика в аналогични случаи. Същите не биха могли реално да обезщетят преживяната болка и страданието, което остава за цял живот.

В деня на увреждането 06.03.2010г. възникват по силата на закона /договора/ основанията за ангажиране отговорността на Застрахователя и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихви за забава.

Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени деловодни разноски в размер от 1596 лева – адвокатско възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част на иска, на ответника се дължат разноски в размер от 870.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК върху уважените исковете ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса от 4% по сметка на СлОС в размер на 840 лева.

Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД със седалище и адрес на управление област С., община Столична, гр. С., район „Т.”, пл. „П.” № * с ЕИК 000694286 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.М. *** сумата в размер на 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания вследствие получени травми при настъпилото ПТП на 06.03.2010г. в гр. Сливен, ул.”Асеновска”, ведно със законната лихва считано от 06.03.2010г. до окончателното изплащане, както сумата в размер на 1596 лева представляваща деловодни разноски.

 

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 50 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Р.Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД със седалище и адрес на управление област С., община Столична, гр. С., район „Т.”, пл. „П.” № * с ЕИК 000694286 сумата в размер на 870.00 лева, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” с адрес гр. С., пл. „П.” № * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд сумата в размер на 840.00 лева – държавна такса.

 

 

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :