Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 29

 

гр. Сливен, 31.01.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 791    по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 84/15.10.2012 г. по гр.д. № 131/2012 г. на Районен съд – Котел, с което е отменена като незаконна заповед А5-725/19.`12.2012 г. на кмета на Община Котел, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание на чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ и на основание на чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ тя е възстановена на длъжността „старши специалист селско стопанство” в структурата на общинската администрация на Община – Котел, която длъжност е заемала до момента на уволнението. Със същото решение  на основание на чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ Община - Котел е  осъдена да заплати на ищцата сумата от 3 797.70 лв., представляваща обезщетение  за времето през което тя е останала без работа поради незаконното уволнение.

 

Подадена е въззивна жалба от ответната община, в която се твърди, че решението е материално незаконосъобразно, поради което се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението е постановено при спазване на материално правните разпоредби на КТ и на база анализ на събраните по делото доказателства.  Поради това се иска да бъде потвърдено изцяло решението на районни съд.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивната община, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпило е писмено становище от пълномощника, с което се моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

      

        Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

       

        Жалбата е неоснователна. В нея не са наведени конкретни доводи, единствено се твърди, че решението е  материално незаконосъобразно. Тези твърдения обаче не намират опора в мотивите на първоинстанционния акт. Районният съд, на първо място, правилно е приел, че искът е предявен в двумесечния срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ, като е изложил подробни и убедителни съображения опиращи се на доказателствата по делото, поради което настоящият състав намира за излишно да ги преповтаря.

        На второ място съдът правилно е приел, че атакуваната заповед е немотивирана, което е достатъчно да се стигне до нейната отмяна, без тя да бъде разглеждана по същество. Липсата на мотиви не може да бъде преодоляна чрез последващото им въвеждане в хода на разглеждане на трудовия спор, тъй като, както правилно е посочил и съда, преценката за законосъобразност на уволнението следва да бъде преценена към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. След като заповедта не е мотивирана това е неин съществен порок, който води до нарушаване правата на уволнения служител. Верен е изводът на съда, че по този начин служителят изпада в невъзможност да се защити срещу неправомерното уволнение, тъй като е поставен в ситуация да не е наясно кои от конкретните качества не притежава и не е в състояние да докаже противното. В същото положение е поставен и съдът, тъй като не може да прецени законността на уволнението.

        Въпреки посоченото, районният съд е изложил съображения, свързани и с неправилността и незаконосъобразността на заповедта за уволнение разгледана и по същество.  Позовал се е на задължителната практика на ВКС и правилно е констатирал, че основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.  Това най-общо означава липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за това, а именно недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други.  Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който се справя той с възложената работа или пък да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни.  В хода на първоинстанционното производство безспорно е установено с разпита на допуснатите свидетели, че ищцата-въззиваема е притежавала необходимите качества за изпълнение на трудовите й задължения.  Това обстоятелство е отразено и в нейните атестационни  формуляри.С оглед на изложеното настоящият състав приема, че въззивната жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №  84/15.10.2012 г. по гр. д. № 131/2012 г. на Котелския районен съд.

         

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: