Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 30

 

гр. Сливен, 31.01.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 792   по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение №  95/26.10.2012 г. по гр.д. № 167/2012 г. на Котелския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Община – Котел и по отношение на Общинска служба по Земеделие  - Котел, че Ж.Ц.К. ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот, описан в н.а. №92 , т. І , д. №154/1985 г. като празно дворно място състоящо се от 845 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 149, в кв. 12, по плана на с. Тича, при граници: път, наследници на С.К.И. и А.Х.Т. идентичен с ПИ № 120149 по картата на възстановената собственост за землището на с. Тича, община Котел и са присъдени разноските поделото.

Подадена е въззивна жалба от ответната община в първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поради това се иска отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на ново решение,  с което претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. 

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от процесуалния представител по пълномощие на ищцата.в който се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, необоснована и недоказана. В нея не са посочени конкретните пороци на решението, а на второ място самото решение е правилно и законосъобразно. От мотивите е видно, че съдът се е ръководил от събраните по делото доказателства, обсъдил ги е и е постановил законосъобразен акт. Поради това се иска да бъде потвърдено решението и да бъдат присъдени разноските пред тази инстанция.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника Община – Котел, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба, моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена претенцията.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не  се явява, не се явява и процесуалният й представител по пълномощие, който е депозирал молба с писмени бележки, като излага съображения за правилността на първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Жалбата е неоснователна. Верен е изводът на районния съд, че ищцата в първоинстанционното производство е успяла да докаже основателността на  претенцията си, че е собственик на процесния спорен имот, находящ се  в с. Тича. Многобройните писмени доказателства по категоричен начин установяват, че  ищцата е била собственик на този имот, който непрекъснато е владяла в продължение на повече от 25 г. и продължава необезпокоявано да го владее и до днес.  Към момента на приемане на ЗСПЗЗ този имот е бил в нейно владение и е бил нейна собственост. Поради това не е било необходимо след влизане в сила на този закон и в уредените от него срокове тя да заявява необходимостта да й бъде възстановена собствеността върху имота. На практика тя е имала съзнанието и е владяла този имот необезпокоявано, без никой да е изявявал претенции към него.  От своя страна Община – Котел никога не е владяла, стопанисвала или управлявала процесния имот и по отношение на този имот действително неправилно е била приложена процедурата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Като е достигнал до тези правни изводи съдът правилно е отнесъл фактите към същността на спора. Поради това въззивната жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва й се дължат в размер на  200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение№  95/26.10.2012 г. по гр.д. № 167/2012 г. на Котелския районен съд.

          ОСЪЖДА Община – Котел, БУЛСТАТ 000590540, представлявана от кмета Х.К. да заплати на Ж.Ц.К. ЕГН ********** *** сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

         Решението  не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: