Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 51

  

                                                    гр.С., дата 20.02.2013 г.

                                   

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                     

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 794 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство, против Решение № 1118 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3088 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С.. С атакуваното решение изцяло е уважена претенцията на ищцата В.П.М. за признаване на установено спрямо „ЕВН България Електроснабдяване” АД, че не дължи сумата от 341,68 лв., представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия, за периода от 19.01.2011 г. до 15.04.2011 г. за обект, находящ се в гр.С., кв. „Д.” № *-*-*. Със същото решение ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД е осъден да заплати на ищцата М. направените разноски в размер на 500 лв.

           Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционото производство. В жалбата си до съда въззивникът - обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят сочи, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречали на материалния закон. Доказателствата по делото били тълкувани превратно само в полза на ищцата, като се пренебрегвали важни обстоятелства. Възразява, че правомощие на енергийния доставчик е да въведе в своите ОУ механизъм за корекция на сметки за изминал период. В този смисъл въведения бил в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка. В тази връзка по реда на Общите условия бил съставен констативен протокол от експертизата на средството за измерване № АУ – 05 - 40 от 15.05.2012 г. Начисляването на допълнително количество енергия не следвало да се приема като санкция от страна на дружеството за неправомерно поведение на потребителя. С оглед съблюдаване на принципа на добросъвестността, при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида, законодателят определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. Счита, че от събраните по делото доказателства и по – конкретно от приетата експертиза било видно, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана намеса, поради което се отчитало по – малко от реално потребената ел. енергия.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Въззиваемият заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. В хода на производството било безспорно установено, че не са били спазени изискванията на ОУ на „ЕВН ЕР” АД. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноските за въззивна инстанция.          

         В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се представлява.

          В съдебно заседание, въззиваемата, редовно призована, не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който моли  въззивният съд с крайния си акт да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

           Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

           С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от РС, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който те не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на материалите по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд. При отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия.  Настоящият състав намира, че процесната сума от 341,68 лв. начислена на основание чл.54, ал.2, т.1 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България ЕР” АД, вр. чл.28  от Общите условия  на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН България ЕС” АД) не се дължи от ищцата М., доколкото липсва законово основание на доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките за доставена ел.енергия на потребителите  за изминал период, тъй като в Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.116, ал.7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Именно заради това и клаузата на чл.28 от Общите условия  на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН България ЕС” АД, позволяващ на „ЕВН Б-я ЕС” АД да коригира едностранно сметките за ел.енергия въз основа на издаден от електроразпределителното дружество констативен протокол, следва да се приеме, че е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, респективно нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като процесните Общи условия не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор, което е нужно с оглед принципа на равнопоставеност между страните по договора.

                  Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на това средство, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. А в случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата от Общите условия, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. От друга страна следва да се отбележи още, че и законодателят не е предвидил възможност, нито методика за едностранна корекция на сметките на потребител за ползвана електроенергия за минал период, въз основа на съставени по реда на чл. 80 от ЗЕ официални свидетелствуващи документи, какъвто е процесният констативен протокол, на който се позовава ответникът съгласно чл.28 от ОУ на „ЕВН Б-я ЕС” АД.

                  По своята същност разпоредбата на чл. 28 от Общите условия предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД.

                   Поради това, че клаузата на чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „ЕВН Б-я ЕС” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същата е нищожна на основание  чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Следователно и начислената сума в размер на 341,68 лв., представляваща корекция по сметка за начислена електрическа енергия, за периода от 19.01.2011 г. до 15.04.2011 г. за обект находящ се в гр.С., кв. „Д.” № *-*-*., е недължима поради начална липса на основание за начисляването й. В този смисъл е налице и практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и следователно задължителна за съдилищата на основание т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС (Решение № 165 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 103/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева).

                   По повод възражението на въззивника, че практиката на ВКС е формирана  преди влизане в сила на разпоредбите на чл.104а, ал.2,т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, съдът намира, че измененията и допълненията в ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./ не установяват основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия. Законът препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е предвидена в договора за покупко - продажба на ел.енергия. Основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, а в ОУ ЕВН ЕС – чл.28 и ОУ ЕВН ЕР – чл.54, а с Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010 г. ВКС РБ прие, че тези клаузи в общите условия на договорите на енергийните доставчици са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите на ел.енергия. Освен това горепосочената задължителна съдебна практика е постановена след приемането на  Правилата за измерване на количеството ел.енергия от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007 г.

                   Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан.

           По направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и искането същото да бъде намалено до минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за основателно. Настоящият състав намира, че при направено възражение за прекомерност, съобразно препращането на чл. 78, ал. 5 ГПК, уговореното адвокатско възнаграждение може да се намали до размера, посочен в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а именно до минимума на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е в правомощията на съда. Поради това, не следва да се прилага правилото на § 2 от ДР на Наредбата, ограничаващо намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а размерът може да се намали до регламентирания с наредбата минимум /Определение № 74/07.02.2011 г., ч. гр. д. 46/11 г., ВКС, IV г. о./. В настоящия  случай, намира приложение чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата, според който за защита по дела с интерес до 1000 лв. възнагражденията  за гражданско дело за една инстанция е 100 лв. Следователно решението на районния съд следва да бъде отменено в частта над сумата от 150 лв. /100 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса/ до присъдения размер от 500 лв. /450 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса/, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност. 

                    С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Въззиваемият претендира адвокатски хонорар в размер на 450 лв. за процесуалното представителство за въззивна инстанция. Предвид възражение на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и искането същото да бъде намалено до минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за основателно, поради което следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 100 лв. от общо претендираните 450 лв., по изложените по – горе съображения.

                   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                                                        

                                                    

                                                                Р      Е     Ш     И  :  

 

 

                  ОТМЕНЯ Решение № 1118 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3088 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С., В ЧАСТТА, с която „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г.Д.” № *, е осъден да заплати на В.П.М., ЕГН **********, с адрес:***, разноски по делото за разликата над сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева / до присъдения размер от 500 лв. /петстотин лева/, като неправилно и незаконосъобразно.

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1118 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3088 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С., като правилно и законосъобразно в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г.Д.” № *, да заплати на В.П.М., ЕГН **********, с адрес:***, направените разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/.

 

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                      

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                           

                                                                                                                    2.