Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 33

гр. Сливен, 07.02.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                           

при  секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова въззивно гр.д. N 795  по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

С Решение № 416/19.12.2012г. на ВКС РБ, постановено в производство по чл.290 ГПК е отменено въззивно решение № 213/18.11.2011г. по в.гр.д. № 313/2011г.на СлОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

С Решение №*1/14.04.2011г. състав на СлРС уважил предявените искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като признал уволнението на А.А. *** за незаконно и отменил заповед № 11/23.11.2010г. на Директора на „Държавно горско стопанство Твърдица” /ДГС/, с която на основание чл.360, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 23.11.2010г. С решението ищецът А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” при „Държавно горско стопанство Твърдица”-гр.Т. и частично е уважен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, като ответника -работодател е осъден да заплати сума в размер на 2198,73 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението в периода  от 23.11.2010г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба 11.01.2011г. до окончателното изплащане, а искът в останалата част до пълния предявен размер от 3000 лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са уважени и претенциите на ищеца А., като е осъден работодателя ДГС -Твърдица да му заплати сума в размер на 283,95 лв., представляваща стойност на униформено облекло, удържана при прекратяване на трудовото правоотношение, както и сума в размер на 468,70 лв., представляваща удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Разпределени са и разноски по делото, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, а ответника е осъден да заплати и държавна такса в размер на 287,95 лв. в полза на съдебната власт.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ДГС Твърдица, с която се атакува съдебния акт  в частите, с които се уважават исковите претенции.

Въззивникът намира атакуваното първоинстанционно решение неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че заповедта за уволнение не съдържала два от кумулативно предвидените в чл.195, ал.1 КТ реквизити, поради което е незаконосъобразна и я отменил без да разглежда спора по същество. Неправилно съдът приел, че в тази заповед не било посочено времето на извършване на нарушението от страна на ищеца, тъй като работодателят посочил, че за дата на извършване на нарушението приема  датата на откриването му, към която дата неизпълнението на задълженията е продължавало. Нарушението на трудовите функции се изразявало в бездействие на ищеца да констатира извършена незаконна сеч на дървесина, което е било налице през продължителен период от време от момента на извършване на незакконната сеч до момента, в който комисия констатирала нарушението с протокол, изготвен на 16.11.2010г. Този протокол е станал известен на работодателя ден по късно 17.11.2010г., когато е бил входиран при работодателя протокола на комисията, извършила проверката. Въззивникът счита, че няма значение факта, че ищеца бил в отпуск през периода август –септември, тъй като след това през месеците октомври, ноември е имал възможност да констатира извършената незаконна сеч. Служителят обаче не констатирал това или не е изпълнявал задълженията си до момента, в който нарушенията са били констатирани от нарочно назначена комисия. Съдът превратно тълкувал времето на извършване на нарушението, като приел за база периода, в който била извършена незаконната сеч, а не времето през което служителя бездействал и не констатирал тази сеч. Към 17.11.2010г. обаче това бездействие продължавало и тъй като работодателя  не е имал възможност да прецени началния момент на неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца е приел, че към датата на откриването на незаконната сеч неизпълнението на трудовите функции на ищеца е продължавало. Като втори порок на уволнителната заповед съда приел непосочването изрично на наказанието, което се налага като конкретен вид от изброените в чл.188 КТ. Въззивникът счита, че предвид прекратителното основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ, правото на защита на ищеца не е било накърнено, тъй като му е станало ясно кое от трите вида наказание му е наложено, предвид последиците от него – прекратяване на трудовото правоотношение, удържането на едно брутно трудово възнаграждение, вписването на дисциплинарното уволнение в трудовата книжка и др. Заповедта била подробно мотивирана относно тежестта на извършените нарушения. Фактическата обстановка съответствала на обстоятелствата, при които било извършено нарушението и за установяването на които работодателя събрал достатъчно доказателства в хода на дисциплинарното производство, а събраните по делото гласни и писмени доказателства потвърждавали по безспорен начин деянието, описано като нарушение в уволнителната заповед. От въззивния съд се иска отмяна на постановеното решение в уважителната исковете части и потвърждаването му в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ  до пълния предявен размер с всички произтичащи от това правни последици. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната на жалбата страна.

С него въззиваемият А. намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Излага доводи насочени към опровергаване на релевираните в жалбата оплаквания и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В законовия срок е подадена и насрещна въззивна жалба.

Подаването й се мотивира от обстоятелството, че с въззивната жалба се атакува решението в частта, с която частично е уважен искът по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 2198,73 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 3 000 лв. Намира този иск за основателен и доказан в пълния му предявен размер, тъй като за частичното уважаване на иска  първоинстанционния съд се е ръководил от момента на  постановяване на съдебното си решение. Счита, че и след този период се установява, че иска е основателен за пълния размер, тъй като до разглеждането на делото във въззивната съдебна инстанция са настъпили факти и обстоятелства от значение за спорното право – изтичането на шестмесечен период от време, през който ищеца е останал без работа поради уволнението. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ  част и постановяване на ново, с което този иск бъде изцяло уважен в пълния му предявен размер от 3 000 лв. и потвърждаване на решението в останалите му обжалвани части. Претендират се разноски в пълен размер в производството пред първата съдебна инстанция. Като приложение към насрещната въззивна жалба е представен заверен за вярност препис от регистрационна карта на А.А., при бюро по труда гр.Нова Загора, филиал Твърдица.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК отговор по насрещната въззивна жалба не е постъпил.

В с.з. въззивното дружество – работодател, редовно призовано,  се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.3 ГПК, който поддържа въззивната жалба на основанията в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззиваемият по въззивната жалба и въззивник по насрещната въззивна жалба се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.2 ГПК, който поддържа насрещната въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена, а решението в обжалваните с първата въззивна жалба части потвърдено, като правилно. Претендира разноски.

  Въззивният съд с определение държано в закрито заседание на 09.01.2013г. приел за разглеждане въззивната жалба и насрещната въззивна жалба като редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, притежаващи правен интерес от обжалване чрез постановилия акта съд.

В хода на производството пред въззивната съдебна инстанция като писмено доказателство, установяващо твърдяно от страната новонастъпило обстоятелство е прието заверено за вярност копие от регистрационна карта на въззиваемия А., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда”-гр.Нова Загора, филиал гр.Т..

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед обхвата на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Трудовото правоотношение между страните в настоящия спор се установява въз основа на трудов договор № 60/18.03.2004г., с който въззиваемия А.Х.А. бил назначен в ответното дружество Държавно горско стопанство /ДГС/ гр.Т.  / тогава Държавно лесничейство – гр.Т./ на длъжност „технически ръководител на обект”  за определено време – до 31.04.2004г. / л.74 от приложеното трудово досие/. С допълнително споразумение  от 01.09.2005г. въззиваемия заел длъжността „горски стражар” за неопределено време/л.66/.

От 01.07.2008г. с допълнително споразувмение към трудов договор № 12а/01.07.2008г. длъжността му била променена от „горски стражар” на  „горски надзирател”. На същата дата на А. била връчена длъжностна характеристика за новата заемана длъжност,  която съдържа описание на длъжността, подчиненост, връзки и взаимодействия при изпълнението на трудовите функции, изисквания за заемането на длъжността „горски надзирател”, условия на труд и отговорност. По-късно на 01.03.2010г. била връчена нова длъжностна характеристика за заемната от въззиваемия длъжност „горски надзирател” при ДГС Твърдица - гр.Т. /41 от трудовото досие/.

От заповед № 38/01.03.2010г. на Директора на ДГС Твърдица / л.39 от тр.досие/, както и от т.1 на длъжностната характеристика, връчена на 01.03.2010г. се установява, че въззиваемия А. е назначен като отговорник на охранителен участък № ХІІІ с обща площ 2607,4 ha, отдели от 276 до 315 при ГСУ с.Бяла паланка.

Със Заповед № 186/15.11.2010г. Директора на ДГС Твърдица назначил комисия за извършване на измерване на отсечени немаркирани дървета при прокарването на извозни пътища и извършване на сеч в отделите, охранявани от А., а именно- 303 “н”, 303 “к”, 303 “а”, 303 “м”, 303 “е”, 303 “ж”, а в отдел 303 “м” да се провери дали е водена сеч, като в протокола от проверката се опише кога като месец е водена сечта /по пънове, листа и др. белези/.

С протокол от 16.11.2010г. назначената комисия констатирала наличие на извършена незаконна сеч в отдели 303 „н”, 303”з”,303”ж”, 303”б”, 303”к”, 303”а”, 303”г” и 301”а”, а като период на сечта комисията посочила месеците юли-август, отчтайки изсъхването на пъновете предвид високите температури и клоните с покафенели листа, останали след сечта. В протокола в  табличен вид са представени отсечените немаркирани дървета по отдели, като общата кубатура възлиза на 450 куб.м. стояща маса. Консатирано е още, че в отдели 303”е” и 303”м” не била извеждана сеч.

Протоколът на комисията от извършената проверка бил входиран в деловодството на ДГС Твръдица  на 17.11.2010г. по вх.№ 2032 от същата дата.

На следващия ден с писмо с изх.№ 852/18.11.2010г. на основание чл.193, ал.1 КТ и във връзка с констатацията на горепосочената комисия директора на ДГС – Твърдица  поискал от служителя А.Х.А. писмени обяснения за констатираната  незаконна сеч в поверените му отдели 303 “н”, 303 “з”, 303 “ж”, 303 “к”, 303 “а”, 303 “г”, 301 “а” - по 6 поставени въпроса. Писмото било връчено на А. на 19.11.2010г, като последния дал писмени обяснения, постъпили в деловодството на работодателя и заведени под вх.№ 2041/19.11.2010г.

Със Заповед № 11/23.11.2010г. на Директора на “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т. било прекратено трудовото правоотношение с А.Х.А., на длъжност горски надзирател, считано от 23.11.2010г. на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ. В заповедта като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на трудови задължения относно основните функции на горски надзирател. Описани са следните нарушения: Служителят не е констатирал извършена сеч на немаркирани дървета в поверения му съгласно трудов договор охранителен участък: в отдели 303 “н” – 110 куб.м. стояща маса, 303 “з” – 60 куб.м. стояща маса, 303 “ж” – 10 куб.м. стояща маса, 303 “к” – 30 куб.м. стояща маса, 303 “а” – 40 куб.м. стояща маса, 303 “г” – 70 куб.м. стояща маса, 301 “а” – 40 куб.м. стояща маса. Общото сортиментирано количество незаконно отсечена дървесина е 360 куб.м. стояща маса, представляващо разликата между измереното сортиментирано количество – общо 450 куб.м. стояща маса и незаконно отсеченото количество в отдел 303 “б” – 90 куб.м. стояща маса, за който отдел има предишно наложено дисциплинарно наказание.

Служителят не е констатирал и не е докладвал за извършената сеч на немаркирани дървета в поверения му охранителен участък, в който попадат посочените отдели. В заповедта Директора на ДГС – Твърдица е посочил, че нарушението е открито с протокол вх.№ 2032/17.11.2010г. от комисия, назначена със Заповед № 186/15.11.2010г., като за дата на извършване на нарушението е приета датата на откриването му, към която дата неизпълнението на задълженията е продължавало – 17.11.2010г. За място на извършване на нарушението е прието мястото, където е извършена незаконната сеч – отдели 303 “н”, 303 “з”, 303 “ж”, 303 “к”, 303 “а”, 303 “г”, 301 “а”, където служителят е следвало да изпълнява задълженията си по охрана и контрол.

Заповедта е връчена на ищеца на 23.11.2010г. – в хипотезата на отказ за получаване, удостоверен с подписите  на двама свидетели.

Със заповедта за уволнение било разпоредено удържане в полза на ДГС Твърдица обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 468,70лв. и  удържане стойността на униформено облекло за срока на доизносване – 283,95лв.

Между страните не се спори и първоинстанционния съд на основание чл.146, ал.1 от ГПК с протоколно определение от 31.03.2011г. приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че тези две суми са удържани реално на ищеца в полза на работодателя при извършеното плащане на дължимите му суми при прекратяване на трудовото правоотношение.

От удостоверение изх.№ РС – 27-266/30.03.2011г., издадено от ДГС Твърдица и прието като писмено доказателство по делото се установява, че размера на брутното трудово възнаграждение на въззивника А.Х.А. за м.октомври 2010г. възлиза на сумата от 507,40лв.

На 06.01.2011г. А.Х.А. бил регистриран като безработен в Дирекция “Бюро по труда” – Сливен / арг. от служебна бележка изх.№ 122/25.02.2011г., издадена от Агенция по заетостта, БТ-Нова Загора, филиал – 01/.

Във въззивната фаза на производството е събрано като писмено доказателство по делото регистрационна карта на А.А., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда”- гр.Нова Загора, филиал Твърдица, от който документ се установява, че след уволнението въззиваемия е останал без работа за целия исков шестмесечен период - /23.11.2010г. – 23.05.2011г./.

В хода на производството пред първата съдебна инстанция са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетеля  Х., който тогава работил като началник участък - с.Бяла паланка се установява, че той в това си качество не  уведомил зам.директора на ДГС за изготвяне на необходимата за сечта документация и не е виждал такава реално да е била издадена. Фирмата ползвател започнала сечта през месец май-юни 2010г., преди да бъдат издадени  позволителните за тази дейност документи.

От показанията на св.Г., собственик на фирмата – ползвател, извършила сеч в охраняваните от въззиваемия отдели се установява, че зам.директора на ДГС лично бил уведомен устно / от него самия / за започване на сечта, който дал устно разрешение за започване на сеч. Това  уведомяване, както и извършването на сечта на просеката станало през месеците май-юни 2010г. Просеката била маркирана лично от въззивника и свидетеля  със спрей, след като последния  уведомил устно зам.директора на ДГС. Едновременно с извършването на просветлението били изсечени и немаркирани дървета – цит.” Аз казах на моите работници да извършат сеч на немаркирани дървета.

Сечта била извършена без позволително за сеч на допълнителни количества дървесина – за просеката – цит.” По принцип за да започнем да сечем просека, трябва да ми бъде представен документ. Той пак е позволително за сеч на допълнителни количества дървета. В конкретния случай обаче такъв документ не ми беше представен нито преди, нито по време на просеката”.

От показанията на свидетелите  Петров и Иванов се установява, че при извършване от тях на нарочната проверка през м.ноември 2010г., констатирали незаконна сеч на немаркирани дървета не само по направените просеки, но и извън тях, т.е. сечта била неравномерна. Комисията установила приблизително периода на извършената сеч, в който незаконната сеч била извършена и го посочили в протокола.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Съдът не кредитира показанията на св.Х. в частта, в която същия заявява, че въззиваемия А. и фирмата –ползвател се договорили устно със зам.директора да започне сечта на просеката, тъй като тези обстоятелства свидетелят не е възприел лично, като факт от обективната действителност, а отразява чуто, разказано му  от самия въззивник и собственик на фирмата – ползвател обстоятелство – цит.”знам, че А. е говорил със зам.директора и той му заявил, че е говорил с директора и ще оправи документите, а те да започват да сечат. Това нещо ми го каза А.…. Фирмата ползвател също ми заяви, че са говорили със зам.директора и той е разрешил да сечат дърветата, за да не се губи време”. В останалата част показанията на свидетеля Х., както и показанията на останалите разпитани по делото свидетели съдът кредитира, тъй като са логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото.

Приетото от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно  съединение искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 КТ – за признаване уволнението на ищеца/ въззиваем в настоящото производство и въззивник по насрещната въззивна жалба/ за незаконно, за възстановавяне на предишната заемана от него длъжност „горски надзирател” в ДГС-Твърдица, ХІІІ ОУ, за присъждане на обезщетение в размер на 3000,00 лв. за времето на оставане без работа поради уволнение за шестмесечен период, считано от датата на уволнението – 23.11.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и искове с правна квалификация чл.59 ЗЗД, вр.221, ал.2 КТ за заплащане на сума в размер на 468,70лв., представляваща едно брутно трудово възнаграждение, незаконно удържана, следствие незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до изплащането й и иск по чл.59 ЗЗД – за заплащане на удържана сума в размер на 283,95 лв., представляваща стойността на работно облекло за срока на доизносване, удържана при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предявените искове са в отношение на главен – искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорни  /обусловени/ останалите предявени искове.

Доказателствената тежест по иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ е на работодателя – ответник/ въззивник в настоящото производство. Носителят на правото да прекрати трудовото правоотношение- работодателят, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право с всички допустими от ГПК доказателства.

Съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от работодателя основание за уволнение.

В конкретния случай трудовото правоотношение  било прекратено на основание дисциплинарно уволнение на служителя А., като в заповедта изрично е изписано основанието, а именно чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190, ал.1, т.7 КТ.

Уволнението е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение. Преди да издаде заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, респ. е прекратено трудовото правоотношение с А., работодателят надлежно е изискал писмени обяснения от него и въз основа на тях, както и на останалите събрани  доказателства, а именно протокола на назначената комисия, извършила проверка в охранявания от работника участък и констатирала допуснатите нарушения на трудовите задължения е пристъпил към наказване на служителя. Издадената от него заповед № 11/23.11.2010г. е подробно мотивирана, със също така подробно описание на  фактическата обстановка, при която е извършено трудовото нарушение, така както работодателя е възприел и оценил нарушението на служителя с неговите обективни и субективни признаци, посочен е нарушителя и наказанието с посочване на цифровото изражение  на нормата от КТ, въз основа на което се налага.

Заповедта е мотивирана с констатираното при извършена на 16.11.2010г. проверка от нарочна комисия, назначена от работодателя –  наличие на извършена незаконна сеч в охраняваните от А. обекти, обусловило и наличие на  допуснато от него неизпълнение на основни функции и задължения – да спазва дисциплината на ползване на горите, да охранява повереният му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните си задължения, произтичащи от нормативни документи / ЗГ, ППЗГ, КТ, длъжностната характеристика/. Посочено е, че нарушението на служителя се изразявало във  виновно бездействие, доколкото не констатирал извършена сеч на немаркирани дървета в поверения му охранителен участък, при подробно изброяване  на отделите в този участък – задължение, което имал по трудов договор, съгласно длъжностната му характеристика / за пазене на поверените му охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди/. Освен това работодателят посочил, че служителя не изпълнил задълженията си по служба, съгласно чл.45, т.3 от Инструкция № 17/10.08.1999г. за контролната служба в горите и горската стража, а именно да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия си ръководител.

За момент на извършване на нарушението е приета датата на откриването му с протокола на проверяващата комисия, който протокол бил входиран при работодателя, съответно доведен до знанието му на 17.11.2010г. Нарушението в конкретната правна хипотеза е продължавано във времето и осъществявано и към датата на откриването му, поради което настоящия състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че не е конкретизирано и установено по време нарушението /в този см. Р № 416/19.12.2012г. , ІІІ г.о ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане, както и Решение № 516/28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г., ГК, ІІІ г.о. ВКС – и двете постановени по реда на чл.290 ГПК и задължителни в мотивните си части за долустоящите на ВКС съдилища, бидейки актове на казуално тълкуване/.

Следователно заповедта, с която на служителя А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и едновременно с това е прекратено трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, разполагащ с работодателска власт при спазване на процедурата по налагане на наказанието, визирана в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ .

Посочената в заповедта на работодателя норма чл.190, ал.1, т.7 КТ, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение  е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 КТ за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Критериите са тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено и поведение на служителя. Тази преценка е задължителна за наказващия орган и извършването й е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. 

В заповедта на работодателя е прието, че бездействието на служителя, респ.неизпълнението на вменените му трудови задължения представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, относно охраната на горите, контрола и реда на ползването в кръга на преките му служебни задължения, тъй като е довело настъпването на значителни и немаловажни щети, като са отчетени дадените от служителя обяснения и протокол вх.№ 2032/17.11.2010г. 

При това положение, тъй като настоящия спор касае незаконността на извършеното уволнение, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното от служителя/работника нарушение и наложеното от работодателя наказание.

Неизпълнението на трудовите задължения на А. са свързани с неконстатирана от негова страна, в качеството му на „горски надзирател”  незаконна сеч в поверените му охранителни отдели, подробно описани в заповедта за уволнение.

Незаконната сеч на дървесни видове от горския фонд, като дейност е криминализирана  от законодателя в нормите на чл.235 и чл.236 НК. В определени случаи тази дейност е   вид административно нарушение по ЗГ, установяването на което влиза в правомощията и задълженията на горския надзирател. Чрез този вид посегателства се нанасят значителни вреди на горското стопанство като отрасъл на националната икономика, както и на екологичната среда за съществуването на човека, растителните и животински видове. За преодоляване на тези негативни последици от противоправното отношение към горите са необходими активните усилия на всички държавни и обществени органи и организации. Затова основателни са очакванията, че най-съществена в това отношение може да бъде ролята на служителите по горите. Високи са критериите и при подбор при назначаване на тези служители, тъй като съгласно длъжностната характеристика за заемане на длъжност „горски надзирател” е необходимо личността  да притежава качества като, високо чувство за отговорност, умение за поемане на лична отговорност, емоционална устойчивост, съобразителност, лоялност, оперативност, неподкупност, честност и др. Големи са и очакванията от тези служители при изпълнение на служебните им задължения, с оглед опазване на горите от престъпни посегателства.

Установи се, че А. е бездействал по служба, доколкото същия не констатирал извършена незаконна сеч в охранявани от него отдели. Въпреки, че по делото има данни служителя да е бил в полагаем отпуск през месец август 2010г., за който месец приблизително комисията констатирала да е извършена незаконната сеч / арг. от разрешение за ползване на годишен отпуск за периода 09.08.2010г.-03.09.2010г. – л.35 от трудовото досие/ , следва да бъде отбелязано, че служителят именно през този период, в който е следвало да бъде в отпуск е изпълнявал служебните си функции, а именно изготвил е писмени рапорти до директора на ДГС Твърдица на 09.08.2010г., входиран в ДГС под № 1372/09.08.2010г.; на 23.08.2010г., входиран под № 1463 или 1403 / не се чете/ и на 30.08.2010г., входиран под № 1512.

В конкретния случай не е от значение кога точно е била извършена тази незаконна сеч, дали през месеците май-юни, както посочват свидетелите Х. и Г. или август – както приблизително е установила проверяващата комисия, а е от значение единствено обстоятелството, че към момента на откриване на нарушението от работодателя на 17.11.2010г. – бездействието на служителя е продължавало. Обясненията на А., че неконстатирането от негова страна на незаконна сеч, респ. недокладването на прекия началник се дължи на прекалена ангажираност  с експедиции в различни отдели не е извинително по отношение неизпълнението на трудовите му функции. Макар в заповедта за уволнение да не е посочена точно стойността на  отсечената  без позволително и изнесена дървесина, представляваща и нанесената щета на работодателя, то голямото количество, а именно 450 куб. метра дървесина само по себе си говори, че не се касае за маловажен случай, а за настъпили значителни неблагоприятни последици, следствие неизпълнението на служебните задължения. Освен това от приложеното по делото лично трудово досие на служителя се установява, че само месец преди уволнението му е наложено дисциплинарно наказание  „предупреждение за уволнение”, за допуснати от него трудови нарушения през различни периоди на 2010г., а именно месеците март, април, май, юни и юли в други охранявани от него отдели, различни от посочените в заповедта за уволнение и касаещи отново  допусната незаконна сеч на немаркирани дървета / арг. от Заповед № 03/25.10.2010г. на директора на ДГС-Твърдица, л.13 от трудовото досие/, с оглед на което поведението на служителя се определя като особено укоримо.

Така се налага извода, че нарушенията на трудовата дисциплина от А. са тежки по критерия на чл.189, ал.1, вр.чл.190, ал.2 КТ и наложеното най-тежко наказание – дисциплинарно уволнение им е съответно.

Дисциплинарното уволнение е извършено законно и искът за отмяната му по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен. Поради това неоснователни са и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, също   и този по чл.59 ЗЗД, вр.чл.221, ал.2 КТ  за връщане на удържаната от работодателя сума в размер на 468,70 лв., както и искът по чл.59 ЗЗД за заплащане на удържана сума в размер на 283,95 лв., представляваща стойността на работно облекло за срока на доизносване.

Тъй като правтие изводи на двете инстанции не съвпадат като краен резултат, решението на районния съд в обжалваните му с въззивната жалба части ще бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което исковете ще бъдат отхвърлени. Решението на районния съд – обжалвано с насрещната въззивна жалба в отхвърлителната иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ част до пълния му предявен размер е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, ищецът А. – въззиваем в настоящото производство и въззивник по насрещната въззивна жалба, следва да бъде натоварен с разноските на ответното дружество- работодател – въззивник в настоящото производство. Претендирано е единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство, размерът на което съгл.чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 310,00 лв., съгласно размера на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2013г. Последното е съобразено с процесуалното действие – представителство на работодателя в настоящото производство извършено на 30.01.2013г., въпреки, че въззивната жалба е била подадена на 28.04.2011г., когато размера на МРЗ е бил 240,00 лв.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Решение №*1/14.04.2011г, постановено по гр.д. № 101/2011г. на СлРС, В ЧАСТИТЕ, с които:

 

-              е признато уволнението на А.Х.А., ЕГН: ********** за незаконно и е отменена Заповед № 11/23.11.2010г. на Директора на “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на А.Х.А. с ЕГН **********, считано от 23.11.2010г.

-              е възстановен А.Х.А. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност “Горски надзирател” при “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т..

-              е осъдено “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., ул.”Б.” №*, представлявано от директора Б.Ц. да заплати на А.Х.А. с ЕГН ********** *** сумата от 2198,73лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и три ст./, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в периода от 23.11.2010г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 11.01.2011г. до окончателното й изплащане.

-     е осъдено “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., ул.”Б.” №*, представлявано от директора Б.Ц. да заплати на А.Х.А. с ЕГН ********** *** сумата от 283,95лв. /двеста осемдесет и три лева и деветдесет и пет ст./, представляваща стойност на униформено облекло, удържана при прекратяване на трудовото правоотношение и сумата от 468,70лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет ст./, представляваща удържано обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано от подаване на исковата молба – 11.01.2011г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 189,32лв. /сто осемдесет и девет лева и тридесет и две ст./, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

-      е осъдено “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., ул.”Б.” №*, представлявано от директора Б.Ц. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 287,95лв. /двеста осемдесет и седем лева и деветдесет и пет ст./,

като вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни  предявените от А.Х.А. с ЕГН ********** *** срещу Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., ул.”Б.” №*,ЕИК 2016176540084- ТП на „Югоизточно държавно предприятие”ДП-гр.Сливен представлявано от директора Б.Ц., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 КТ – за признаване уволнението на ищеца/ въззиваем в настоящото производство и въззивник по насрещната въззивна жалба/ за незаконно, за възстановавяне на предишната заемана от него длъжност „горски надзирател” в ДГС-Твърдица, ХІІІ ОУ, за присъждане на обезщетение  в размер на 2198,73 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лв. и 0,73 ст./ за времето на оставане без работа поради уволнение, считано от датата на уволнението – 23.11.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и искове с правна квалификация чл.59 ЗЗД, вр.221, ал.2 КТ за заплащане на сума в размер на 468,70лв., представляваща едно брутно трудово възнаграждение, незаконно удържана, следствие уволнениеjf, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до изплащането й и иск по чл.59 ЗЗД – за заплащане на удържана сума в размер на 283,95 лв., представляваща стойността на работно облекло за срока на доизносване, удържана при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение №*1/14.04.2011г, постановено по гр.д. № 101/2011г. на СлРС, В ЧАСТИТЕ, с които:

-              искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен над сумата от 2198,73 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лв. и 0,73 ст./ до пълния предявен размер от 3 000 лв. / три хиляди лева/.

-              е осъден А.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплати на “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., ул.”Б.” №*, представлявано от директора Б.Ц. сумата от 12,82лв. /дванадесет лева и осемдесет и две ст./, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА,  на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Х.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Държавно горско стопанство Твърдица”, гр.Т., ул.”Б.” №*, ЕИК 2016176540084- ТП на „Югоизточно държавно предприятие”ДП-гр.Сливен представлявано от директора Б.Ц., сумата от 310,00 лв. / триста и десет лева/, деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                             

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                    2.