Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  31.01.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 2 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Р. в качеството му на пълномощник на Община – Котел против решение № 88/22.10.2012 г. по гр.д. № 391/2011 г. по описа на Котелския районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивната страна, че въззиваемият К.В. е собственик на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот находящ се в с. Я., общ. К., ул. „И.” № * с идентификационен № 87031.501.909 по кадастралната карта на селото. С обжалваното решение са били присъдени деловодни разноски на въззиваемия в размер на 850 лв.  Решението е обжалвано изцяло.

Въззивната жалба е бланкетна. Сочи се, че  постановено решение на Районен съд – Котел, е неправилно и незаконосъобрано, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Моли се да бъде отменено решението на РС - Котел и да бъде отхвърлен предявеният от въззиваемия иск по чл.124 ГПК. Не е искано събиране на допълнителни доказателства.

В законния срок е депозиран писмен отговор от адв. М. в качеството му на пълномощник на въззиваемия В., с който същия оспорва въззивната жалба като неоснователна и е моли да бъде потвърдено решението на РС - Котел като правилно и законосъобразно. Посочил е, че началото на придобивната давност за  въззиваемия е започнало да тече от 1978 г. и до момента той е упражнявал владение върху недвижимия имот като върху свой. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Не е искано събирането на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Р., който заявява, че поддържа въззивната жалба и че РС- Котел не се е произнесъл по нито едно от направените пред него възражения относно предявения иск. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени разноски за всички инстанции.

В съдебно заседание въззимаемият К.В., редовно призован, се явява лично и с адв. М., който оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор по нея и моли да бъде потвърдено решението на РС – Котел, като бъдат присъдени и деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 29.10.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 13.11.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото е бил предявен установителен иск за признаване на установено по отношение на Община – Котел, че ищецът К.Д.В. е собственик  на поземлен имот с индентификационен № 87031.501.909 с площ от 1135 кв.м. по кадастралната карта на с.Ябланово, одобрена със Заповед РД -18-8/28.03.2007 г. на Агенция по кадастъра. Ищецът е основал своята претенция на придобивен способ – чрез давностно владение на недвижимия имот в продължение на повече от 25 години, упражнявано след закупуването на недвижимия имот от неговия баща Д. В. с писмен договор от 10.10.1978 г. от лицата Б.А.Б., А.А.Б. и Х.А.Б..

За да бъде уважен така предявеният иск е следвало да се установи, че спорният поземлен имот не представлява общински имот или част от общинския поземлен фонд и по отношение на него е можела да тече придобивна давност и ищците да са го придобили, чрез непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години. Съдът намира, че с оглед доказателствата по делото  /разписен лист и съдебно-техническа експертиза/ се е установило, че процесният  имот е бил включен в активите на АПК към момента на съставяне на разписния лист. Видно от заключението на вещото лице, процесният поземлен имот не е бил нанесен в кадастралния и регулационен план на с. Я. одобрен със заповед № 64/09.01.1964 г. и към този момент е попадал във фонда на земеделските земи.

Съгласно Закона за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/ през 1946 г. се образувал така нареченият Държавен поземлен фонд, в който са били включени всички частни земи отчуждени от закона /земите, които са били в повече от тези, които лицата са можели да обработват лично по закон/, държавните полски имоти намиращи се извън чертите на населените места, частите от общинските мери останали свободни след определяне размера и закръгляне на мерата, пустеещите земи, маломерните земи и т.н. На практика в държавния поземлен фонд са се включили всички земеделски и горски земи, които не са били предоставени за лично ползване на отделните стопани. Отново съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗТПС на ТКЗС са се отстъпили земите от Държавния поземлен фонд за вечно и безвъзмездно ползване. По-късно на основание редица нормативни актове на Министерския съвет, АПК, ТКЗС и други държавни предприятия са предоставили на физически лица имоти за „лично ползване”. От представения по делото разписен лист е видно, че процесният имот представлява именно такъв поземлен имот, част от поземлените имоти включени в АПК, които са били предоставени на физически лица за лично ползване. От изложеното до тук следва извода, че не е било необходимо имотът да е бил включен в активите на АПК или ТКЗС като внесен недвижим имот, за да е собственост на АПК. Освен внесените земи, АПК и ТКЗС са обработвали и  други земи, които са били държавни и са били част от така наречения Държавен поземлен фонд и са им били предоставени за вечно и безвъзмездно ползване.

В разпоредбата на § 4 и §4а от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ е посочено, че се прекратява правото на ползване върху земеделските земи предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет, на Министерския съвет и че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земите по § 4 могат да придобият право на собственост върху тези имоти при определени предпоставки /построена сграда върху имота и др./.

След приемане на Закона за общинската собственост – ДВ бр.44/1996г., имотите и вещите публична общинска собственост, както и земите от Общинския поземлен фонд и горските територии – общинска собственост не могат да се придобиват по давност.

В настоящия случай след като процесният имот не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както и по реда на разпоредбите на §4 и § 4а от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, същият е останал общинска собственост и съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОС, не е можел да бъде придобит по давност.

Следва да се отбележи, че поначало бащата на ищеца Джамал В. не е можел да придобие собствеността върху недвижимия имот и на основание, че не е била спазена необходимата форма за прехвърляне право на собственост  на недвижим имот, а именно представеният по делото писмен договор не е съставен в нотариална форма, което е изискване за действителност на договора. Съдът намира, че с оглед останалите данни по делото за това, че недвижимят имот е бил част от земеделският фонд на АПК, такъв договор не би и могъл да бъде съставен в нотариален акт, но това е въпрос, който не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло .

В депозираната въззивна жалба и в хода на съдебните прения, процесуалният представител на въззивника е претендирал присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода на делото такива следва да бъдат признати за двете инстанции, като първоинстанционното решение бъде отменено и в частта на присъдените на ищеца разноски. Въззиваемият - К.Д.В., следва да бъде осъден за заплати на въззивника - Община Котел, деловодни разноски за първа инстанция в размер на 600.00 лв. адвокатско възнаграждение и разноски за въззивна инстанция в размер на 445.00 лв. от които 25.00 лв. заплатена държавна такса и 420,00 лв. адвокатски хонорар.

         По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 88/22.10.2012 г.по гр.д.№ 391/2011 г. по описа на Котелския  районен съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.В. ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че е собственик на поземлен имот с идентификационен № 98031.501.909 с административен адрес ул. „И.” № * с площ от 1135 кв. м по кадастралната карта на с.Я., общ. К. одобрена със заповед РД-18-8/28.03.2007 г. на Агенция по кадастъра с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи и граници поземлен имот № 87031.501.633, поземлен имот № 87031.501.2000, поземлен имот № 87031.501.910, поземлен имот № 87031.501.630, поземлен имот № 87031.501.631, поземлен имот № 87031.501.2003, поземлен имот № 87031.501.632, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

         ОСЪЖДА К.Д.В. ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 600.00  /шестотин/ лв. адвокатско възнаграждение и разноски за въззивна инстанция в размер на 445.00 /четиристотин и четиредесет и пет/ лв. от които 25.00 /двадесет и пет/ лв. заплатена държавна такса и 420,00 /четиристотин и двадесет/ лв. адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.