Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  02.07.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 3 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на К.С.Ч.,*** и С.С.Д., ЕГН ********** *** против решение № 767/17.10.2012г. по гр.д. № 815/2012г. по описа на РС Сливен, с което въззивниците Ч. и Д. са осъдени да предадат на въззиваемите Я.Я., Щ.Я. и В.Я. владението върху 14 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 67338.703.136, който владеят без правно основание. С обжалваното решение бил отхвърлен предявения от въззиваемите Я.Я., Щ.Я. и В.Я. против въззиваемата Р.П. иск с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен. Бил отхвърлен и предявения от Я.Я., Щ.Я. и В.Я. против К.Ч. и С.Д. иск за предаване на владението на 14 кв.м.. до 32 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 67338.703.136. С обжалваното решение въззивниците и въззиваемата Р.П. са били осъдени да преустановят всички действия, с които пречат на въззиваемите Я.Я., Щ.Я. и В.Я. да построят ограда и покрити паркоместа между имот № 67338.703.136 и 67338.703.137 по имотната граница. Въззивниците и въззиваемата Р.П. са били осъдени да заплатя деловодни разноски в размер на 884.00 лева.

По обжалваното решение е било постановено допълнително решение от 16.01.2013г., с което е била допусната и извършена поправка на ОФГ, като на стр.8 от решението в 4 диспозитив ред 2-ри отдолу нагоре заличава израза „покрити паркоместа”.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е обжалвано изцяло като неправилно, необосновано, недопустимо незаконосъобразно. Посочено е, че за уважаването на иска по чл.108 от ЗС съдът е основал заключението си на съдебно-техническата експертиза от заключението на която обаче било видно, че ответниците по иска, въззивници по настоящото производство, владеят една малка част от имота на ищците - 1 кв.м., а ищците владеели 14 кв.м. от техния имот и въпреки това ответниците били осъдени да предадат владението на 14 кв.м. От друга страна е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е посочил в решението, че не е обвързан със заключенията на РДНСК, тъй като същите касаели разрешение за строеж, строителни книжа, но не и правната допустимост на строеж. Тези изводи на съда се явявали незаконосъобразни и недопустими, тъй като именно РДНСК бил органът единствено оторизиран да определя що е незаконен строеж и респективно следва ли той да бъде премахнат. На следващо място е посочено, че неправилно въпреки, че е бил отхвърлен предявения срещу въззиваемата Руска П. иск по чл.108 ЗС, същата е била осъдена да преустанови всички действия, с които пречи на ищците да построят ограда и покрити паркоместа. Посочено е също, че в обжалваното решение съдът се бил произнесъл свръхпетитум, тъй като бил постановил ответниците да преустановят всички действия, които пречат за построяване на покрити паркоместа.

Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно, необосновано, недопустимо, незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на Я.Я., Щ.Я. и В.Я., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и недоказана. Посочено е, че правилно съдът е съобразил представените пред него доказателства и по-конкретно заключението на съдебно-техническата експертиза, от която било видно, че са налице отклонения от издаденото разрешение за строеж и че съществуващата сграда за стопанска дейност в имот № 67338.703.137 по Кадастралната карта на Сливен не съвпада с предвиденото допълващо застрояване по сега действащия застроителен план. Нещо повече по време на разрешеното строителство на тази сграда липсвал ПУП, в който да е било отредено допълващо застрояване именно на това място. Посочено е, че по отношение твърдението за наличие на свръхпетитум страната намирала, че се касае за очевидна фактическа грешка във връзка с което била депозирана молба за отстраняването й. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от адв. Х., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемите в съдебно заседание се представляват от адв. М., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски.

Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства – скица на поземлен имот с идентификатор 67338.703.136 с № 7471/04.10.2011г..

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е било поискано да се установи от съда, че ответниците по иска владеят без правно основание част от имота, собственост на ищците. При предявяването на иска по чл. 108 от ЗС, в тежест на ищците е да докажат, че притежават право на собственост, че ответниците владеят имота им / част от него и че го владеят без правно основание.

В настоящия случай, ищците са установили правото си на собственост като са представили договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85/1992г. за недвижим имот от 1056 кв.м., представляващ парцел ХVІІ-140 в кв. 31 по плана на кв. „Речица”. Видно от кадастралните скици към момента имотът се идентифицира с № 67338.703.136.

По отношение на въпроса дали част от имота, собственост на ищците се владее от ответниците по иска, въззивници в настоящото производство, най-съществено значение имат представения по делото Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор 67338.703.136 от 30.09.2009г., както и заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза. При анализа на тези доказателства се установява, че към момента, в който ищците са закупили имота си, за кв. „Речица” е съществувал кадастрално-регулационен план, одобрен със заповед № 700/22.12.1972г.  Подробен устройствен план / ПУП/ и Застроителен план /ЗП/ за кв. „Речица” са одобрени едва през 2000 г. Така, че към момента, когато на ответниците – въззивници в настоящото производство е било издадено разрешение за строеж от 1992г. и е била определена строителна линия и ниво през 1992г., същите са били издадени без да са съобразени с ПУП и ЗП. Заключението е категорично, че по Подробния устройствен план имота на ищците представлява УПИ ХVІІІ-816 в кв. 46, а имота на ответниците – УПИ ХVІІ-183 в кв.46 и че дворищно регулационната линия между тях покрива имотната граница между закупения от ищците имот № 816 и имота, собственост на ответниците – 183. Тъй като регулационната линия съвпада изцяло с имотната граница, то съдът следва да кредитира изцяло заключението на вещото лице по отношение на това, в каква част самата граница не е материализирана на място, съобразно регулационния план на кв.„Речица”. Вещото лице е категорично и по още един въпрос, а именно, че макар в предвижданията на Застроителния план за имота на ответниците да се предвижда допълващо застрояване, а именно стопанска сграда, съществуващата ( процесната сграда за стопанска дейност) сграда не съвпада с отреденото за строително петно по Застроителния план на кв. „Речица”. Като е съобразило представения по делото Протокол за трасиране 2009 г., вещото лице е посочило, че имотната граница (която съвпада с регулационната) не съвпада с материализираната на място граница между двата имота. Трасираната от геодезическата фирма имотна граница би следвало при т.9 /крайната източна гранична точка между двата имота / да е с 0,7 метра навътре към имот № 67338.703.137- собственост на ответниците, а при т.10 (крайната западна гранична точка между имотите) е следвало да бъде с 0,10 метра навътре към имота на ищците с № 67338.703.136 . По този начин ответниците владеели 14,00 кв.м. от имота на ищците без правно основание, а ищците са владели без основание 1 кв.м. от имота на ответниците. Заключението на вещото лице дава отговор на въпроса дали ответниците владеят без правно основание част от имота на ищците и този отговор е положителен. Ответниците владеят в повече 14 кв.м. за сметка на ищците.

По отношение възражението на въззивниците, че съдът не е коментирал констатациите на РДНСК, съдът намира, че същото е неоснователно. Действително, по делото е представено писмо от 26.10.2011г. на Началника на РДНСК – инж. Памуков във връзка с жалба на ищците Я. и В. Я. за незаконна постройка от съседите им. В това писмо началникът на РДНСК е посочил, че стопанската постройка, посочена в жалбата на ищците е разположена в източната част на поземлен имот 67338.703.133 и покрива калкана на постройка в поземлен имот с идентификатор 67338.703.146 като строителството е извършено въз основа на разрешение за строеж от 17.08.1992г. и на място не са установени отклонения от издадените строителни документи. Съдът следва да кредитира посочения по-горе документ като не е оспорен от страните, но следва да го съобрази с всички останали доказателства, които са по делото. Отговорът на Началника на РДНСК касае по-скоро наличие или липса на отклонения от издадени строителни документи, но в никакъв случай с това писмо не може да се установи право на собственост на един имот. Отговорът на това как се е материализирала имотната граница на практика между двата имота и съвпада ли тя с имотната граница по документи за собственост и с тази по кадастрална основа, може да бъде даден само от извършена съдебнотехническа експертиза, което е направено в случая. Единствено съдът е органа, който може да се произнесе при съществуване на спор между страните дали има нарушено право на собственост или не.

Тъй като изводите на настоящата инстанция по предявения иск по чл.108 от ЗС изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението в тази част следва да бъде потвърдено.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск и по чл.109 от ЗС за преустановяване на всички действия, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. В исковата молба е посочено, че ищците желаят съда да задължи ответниците да преустановят всички действия, с които им се пречи да построят ограда. В първоначалното решение в диспозитива, съдът осъдил ответниците да преустановят всички действия, с които пречат на ищците „да построят ограда и покрити паркоместа „ между двата имота. По отношение на израза „и покрити паркоместа” е било постановено Допълнително решение на 16.01.2013г. за поправка на ОФГ като израза „и покрити паркоместа” е бил заличен. Това допълнително решение на Сливенски районен съд не е обжалвано. В този смисъл, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба възражения за това, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по предявения иск по чл. 109 от ЗС.

Съдът не следва да уважи и направеното възражение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение по отношение осъждането на Р.П.Т. да преустанови всички действия, с които пречи на Я.А.Я., Щ.Я.Я. и В.К.Я. да построят ограда между имот 67338.703.136 и 67338.703.137 по имотната граница. Съдът е отхвърлил предявения против въззиваемата Р.Т. по чл. 108 от ЗС иск като е приел, че  тя не е собственик на поземления имот и на жилищната сграда, построена в нея. Съдът обаче е приел, че Р.Т. е съсобственица с останалите двама ответници по иска на стопанска сграда построена в източната част на поземления имот. Този извод на съда следва да бъде споделен, тъй като в представения по делото Договор за доброволна делба не е упоменато страните да са поделили правото на собственост на стопанската постройка, построена в източната част на имота. По този начин Р.Т. е съсобственик на тази постройка и с действията си може да пречи на ищците по иска да реализират правото си на построяване на ограда. Ето, защо в тази част решението също трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззиваемите. Пред въззивна инстанция те са доказали разноски в размер на 650.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като жалбата е депозирана единствено от К.Ч. и С.Д., те следва да са лицата, които ще понесат деловодните разноски, доказани от въззиваемите.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 767/17.10.2012 г. по гр.д. № 815/2012 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА К.С.Ч. *** и С.С.Д., ЕГН ********** ***, да заплатят на Я.А.Я., ЕГН **********, Щ.Я.Я., ЕГН ********** и В.К.Я., ЕГН **********, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 650.00 лв. /шестотин и петдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.