Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  28.02.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 7 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. М., в качеството й на процесуален представител на ПГТО „Добри Желязков” гр. Сливен против решение № 888/06.11.2012 г. по гр.д. № 2707/2012 г. на СлРС, в частта с която е бил отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 415 ал.1, вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, вр; чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД от въззивника ПГТО „Добри Желязков” гр. Сливен за признаване за установено, че въззиваемиятДием” ООД дължи сумата от 4 677.74 лв., представляваща електроенергия за м. октомври и м. ноември 2009 г. и такса смет за м. Октомври и м. Ноември 2009 г. като неоснователен и недоказан. В тази част решението е обжалвано като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Страната сочи, че искът е с правно основание чл.422 ал. 1 от ГПК и е установителен по своя характер. Целта му е да се установи със сила на присъдено нещо, че съществува вземане за ползвана неплатена ел.енергия  от страна на дружеството-ответник. Тази разпоредба била специална норма, относима към заповедното производство и по този иск ищецът следвало само да установи съществуването на вземането си и не било необходимо да установява, че той самият е платил вземането, което претендира от ответника. В конкретния случай основание за исковата претенция е обстоятелството, че страните се намират в договорни отношения и ищецът е представил фактура за дължима ел.енергия за месеците октомври и  ноември  2009 г. и не е  било необходимо да представи доказателства за факта, че самият той е платил  на енерго-разпределителното дружество дължимата ел.енергия. От друга страна се сочи, че предвид самата дейност, която развива ищеца, а именно учебна, не е било възможно да не се плати електрическата енергия за този период, тъй като би се изключил тока и не биха могла  да се провеждат учебни занятия. Моли се в тази част решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявения от въззивника иск. Въззивникът претендира присъждане на деловодни разноски.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба. Страните не са искали събиране на допълнителни доказателства .

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Петров, който поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Претендира  присъждане на деловодни разноски .

Въззиваемата страна „Дием” ООД в съдебно заседание се представлява от адв. Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. В писмена защита излага становище, че макар искът по чл.422 от ГПК да е специфичен, доколкото той се предявява единствено във връзка с развило се заповедно производство, то за уважаването му е необходимо ищецът да докаже основателността на претенцията си. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.11.2012г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.11.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ал.1, чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232 ал.2, пр. 2 от ЗЗД. Искането към съда е било да се признае за установено, че ответникът по иска „Дием” ООД дължи на ищеца, въззивник в настоящото производство ПГТО „Добри Желязков” сумата от 5 783.25 лв., представляваща дължима сума за ползвана ел.-енергия, наем и такса смет, произтичащи от договорно правоотношение между страните и касаещо неплатени суми за периода м. октомври - ноември 2009 г. Искът е бил предявен по реда  на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът е бил подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и такава е била издадена на 02.05.2012 г. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът са били приложени и три броя фактури № 376/22.01.2010 г., 358/16.11.2009 г. и 370/15.12.2009 г. В тези фактури били посочени по пера различни дължими суми. Първоинстанционният съд указал изрично на ищеца, в съдебно заседание на 12.10.2012 г., че за да установи вземането си, следва да установи извършеното плащане от негова страна на сумите за ел-енергия и такса смет през периода, през който договорът за наем е съществувал.

Съдът намира, че е неоснователно твърдението на въззивника, посочено във въззивванта жалба, че при предявяване на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже единствено, че вземането което претендира съществува и че за разлика от чл. 124 ал.1 от ГПК не следва в този случай да доказва факта, че е заплатил самия той претендираната електроенергия.

Исковете по чл. 124 ал.1 и чл. 422 ал.1 от ГПК са установителни искове. И при двата ищецът следва да докаже съществуването на своето вземане. Съществуването на едно вземане се определя от наличието на основание за него и се конкретизира с определяне на неговия размер. Разликата е, че искът по чл. 422 ал.1 от ГП се предявява тогава, когато го е предхождало особено производство, а именно заповедно производство. А за предявяването на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК не е необходимо да е съществувало особено производство, което да предхожда предявяването на иска.

В настоящият случай правилно е било указано на ищеца, че в негова тежест е да докаже съществуването на вземането си, както по основание, така и по размер. Фактът, че по делото са представени фактури за неизплатена ел.енергия и такса смет, съставени от ищеца и задължаващи ответника, не означава, че посочените в тях суми са безспорни. За да установи вземането си ищецът е следвало да докаже, че действително от ответника, в качеството на наемател, е била ползвана електроенергия, която той - ищецът е заплатил на енергоразпределящото дружество и поради това има правен интерес и основание да търси дължимите суми. От това, че са съставени фактури за дължима електроенергия /от една страна от енергоснабдителното дружество със задължено лице ищеца, а от друга страна от ищеца със задължено лице ответника/, не означава автоматично, че тази електроенергия не е оспорена по своя размер и че тя е платена така, както е посочено в съставената фактура. Страната е следвало да защити по-активно своята искова претенция. Като не е доказал факта на заплащане на претендираната от ответника сума за ползвана електрическа енергия и за такса смет, ищецът не е доказал своята искова претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

         С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззиваемата страна „Дием” ООД. В настоящото производство са доказани разноски в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 888/06.11.2012 г.по гр.д.№ 2707/2012г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ПГТО „Добри Желязков” гр. С. ул. „С. В.” № * да заплати на „ДИЕМ” ООД , гр. С., ул. „М. Г.” № * деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.