Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 22

  

                                                гр.С., дата 31.01.2013 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 14 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционото производство против Решение № 1124 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3567 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С.. С Решението изцяло е уважена претенцията на ищеца И.П.П. за признаване на установено спрямо „ЕВН България Електроснабдяване” АД, че не дължи сумата от 444,85 лв., представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия, за периода от 22.03.2011 г. до 18.05.2011 г. за обект, находящ се в гр.С., кв. „Б.” № *-*. Със същото решение ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД е осъден да заплати на ищеца П. направените разноски в размер на 500 лв.

          Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционнота производство. В жалбата си до съда въззивникът обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят сочи, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречат на материалния закон. Възразява, че правомощие на енергийния доставчик е да въведе в своите ОУ механизъм за корекция на сметки за изминал период. В този смисъл въведения бил в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка. Начисляването на допълнително количество енергия не следвало да се приема като санкция от страна на дружеството за неправомерно поведение на потребителя. С оглед съблюдаване на принципа на добросъвестността, при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида, законодателят определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. Представеният констативен протокол за техническа проверка на електромерно стопанство № 2131 от 18.05.2011 г. бил съставен по надлежния ред и в съответствие с изискванията на Общите условия. Счита, че от събраните по делото доказателства и по – конкретно от приетата експертиза било видно, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана намеса, поради което се отчитало по – малко от реално потребената ел. енергия.

           Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени решението на районния съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции.   Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и иска същото да бъде намалено до минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.     

        В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат доводи за опровергаване на оплакванията изложени във въззивната жалба. Районният съд правилно установил, че извършената проверка била опорочена и незаконосъобразна, а предявеният иск основателен. Моли решението да бъде потвърдено. Не взема становище по искането за намаляване на адвокатския хонорар. Претендира разноски за въззивна инстанция.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище от неговия процесуалния представител, с което заявява, че не възразява срещу даване ход на делото и няма доказателствени искания. Поддържа оплакванията и исканията направени във въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от неговия процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа отговора на въззивната жалба  и изложените в него съображения защо намира решението за правилно и законосъобразно. Пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски и прилага адвокатско пълномощно за въззивна инстанция.

           Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу неизгоден за ответника първоинстанционен акт. Издаването на фактура за доставена електрическа енергия, вменяваща задължение на ищеца за заплащане на посочената в нея сума, обуславя и наличието на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за отричане на удостовереното с нея вземане на ответника и правото му на такова, поради което същият се явява допустим.

           С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от РС, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд за основателност на предявения иск.

          При отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия. Основанието, на което претендира въззивникът, че е възникнало и съществува правото му да коригира сметката на въззиваемата страна за потребена ел.енергия, е съставеният от служители на електроразпределителното дружество констативен протокол № 2131 от 18.05.2011 г. заедно със справката за начислена енергия – чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/. От друга страна обаче, за да бъдат тези документи годни основания за възникване на претендираното право, трябва да бъдат съставени по предвидения за това ред и форма – чл.63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/. Освен това е необходимо преизчисляването на количеството потребена енергия да е извършено по релевантната за конкретния казус методика в съответствие с нормата на чл.54, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

                   В настоящия случай не са налице изискванията, които ОУ на ДПЕЕ на ЕР поставя относно процедурата по съставянето на констативния протокол                  В случая, проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл.35, от лицата по ал.4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем от тези ОУ – чл.63, ал.1 и ал.2 – подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

          Качеството на лицата извършили проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ е в съответствие с разпоредбите на общите условия – чл.35, ал.4 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, видно от съставения от тях констативен протокол за техническа проверка на СТИ. Настоящият състав приема, че качеството на свидетелите подписали протокола не отговаря на изискуемото от горепосочените общи условия. Смисълът на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР е, когато клиента не присъства на проверката и/или е там, но откаже да подпише съставения протокол, той да бъде приподписан от поне две /с оглед употребеното на множествено число „свидетели”/ безпристрастни и незаинтересовани спрямо процедурата лица, а не само от самите проверяващи.

          Дори и да се приеме, че в деня на проверката е направено всичко необходимо, за да се потърси ищецът и да се запознае със съставения протокол, изискването за приподписването му от двама свидетели не е било спазено. Вписаните като свидетели в протокола лица не е ясно какво обстоятелство са удостоверили, че клиентът отсъства или че отказва да подпише. Смисълът на тази разпоредба е действието по съставяне на протокола да бъде препотвърдено от случайно намиращи се на адреса лица и това задължение се вменява на проверяващите служители от самите общи условия. От всички събрани по делото доказателства става ясно, че свидетелите приподписали протокола, обичайно придружават служителите при проверките и препотвърждават извършените действия в служебно качество, което не отговаря на смисъла на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР и поставя съмнение относно тяхната безпристрастност и коректност.

          След като при извършване на проверката са били констатирани обстоятелства, които налагат корекция в сметката за ел.енергия, е следвало съставеният протокол да бъде предявен на потребителя, а не корекцията да се извърши едностранно без изобщо лицето да е било уведомено за извършената проверка, констатираните обстоятелства и причините довели до корекцията. В този смисъл в ОУ на ДПЕЕ на ЕР са уредени правила във връзка с необходимостта протокола да бъде приподписан от други две лица, когато абоната отсъства или отказва да го подпише. За това и чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, изисква в горната хипотеза протокола да се изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, от чието получаване той се счита за редовно връчен. От данните по делото не може да се направи заключение, че е налице такова редовно връчване, т.к. по делото липсват доказателства за изпълнение от страна на въззивника на изискването на чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Следва да се отбележи, че всеки потребител дължи стойност само на реално консумирана енергия, изчислена със съответните технически средства, съобразно Директива 2006/32/ЕО, но не и заплащане на прогнозни суми, определени по процедура, за която потребителят дори не е адекватно уведомен.

           От гореизложеното става ясно, че констативният протокол като основание за корекция на сметката за електроенергия, не е бил съставен в съответствие с изискванията на ОУ на ДПЕЕ, дори напротив констатирани са редица нарушения в тази връзка. Той като частен свидетелстващ документ, не се ползва с противопоставима на въззиваемия материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за въззивника. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът  не е доказал наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия.

                   Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.

         По направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и искането същото да бъде намалено до минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за основателно. Настоящият състав намира, че при направено възражение за прекомерност, съобразно препращането на чл. 78, ал. 5 ГПК, уговореното адвокатско възнаграждение може да се намали до размера, посочен в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а именно до минимума на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е в правомощията на съда. Поради това, не следва да се прилага правилото на § 2 от ДР на Наредбата, ограничаващо намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а размерът може да се намали до регламентирания с наредбата минимум /Определение № 74/07.02.2011 г., ч. гр. д. 46/11 г., ВКС, IV г. о./. В настоящия  случай, намира приложение чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата, според който за защита по дела с интерес до 1000 лв. възнагражденията  за гражданско дело за една инстанция е 100 лв. Следователно решението на районния съд следва да бъде отменено в частта над сумата от 150 лв. /100 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса/ до присъдения размер от 500 лв. /450 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса/, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност. 

                    С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Въззиваемият претендира адвокатски хонорар в размер на 450 лв. за процесуалното представителство за въззивна инстанция. Предвид възражение на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и искането същото да бъде намалено до минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за основателно, поради което следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 100 лв. от общо претендираните 450 лв., по изложените по – горе съображения.

                    Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                                                        

                                                    

                                                              Р      Е     Ш     И  :  

 

                  

 

                  ОТМЕНЯ Решение № 1124 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3567 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С., В ЧАСТТА, с която „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Х.Г.Д.” № *,, ЕГН ********** е осъден да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес:****-*, разноски по делото за разликата над сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева / до присъдения размер от 500 лв. /петстотин лева/, като неправилно и незаконосъобразно.

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1124 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3567 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С., като правилно и законосъобразно в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Х.Г.Д.” № *, да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес:****-*, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/.

          Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                      

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                           

                                                                                                                    2.