Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 65

гр. Сливен, 12.03.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 17 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца в първоинстанционното производство П.Г., депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл.нормата на чл.32, т.1 ГПК и насочена срещу Решение № 871/08.11.2012г. по гр.д.№ 5768/2011г. по описа на СлРС.

С обжалвания съдебен акт съдът изнесъл на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, подробно описани в решението при определени квоти между съделителите.

Въззивницата счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като притежавала 8/12 ид.части от имотите, допуснати до делба, докато останалите съсобственици притежавали по 1/12 ид. част от тях.

В последното по делото заседание ищцата поискала наследствените имоти да й бъдат възложени в дял, а съдът постановил да бъдат изнесени на публична продан. Иска се отмяна на така постановеното съдебно решение, като се постанови ново решение, с което имотите да бъдат възложени в дял на въззивницата Г.. Претендират се разноски за тази съдебна инстанция.

С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна не е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

В съдебно заседание  въззивницата, редовно призована не се  явява, а се представлява от пълномощник, редовно упълномощен от първата съдебна инстанция, който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Въззиваем пор.№ 2, редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваеми пор.№№ 3, 4 и 5 , редовно уведомени от предходно открито съдебно заседание се явяват лично и молят да се уважи въззивната жалба.

 

 

Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивната жалба е неоснователна и съображенията за това са следните:

Предявеният иск е за делба на четири броя недвижими имоти, както следва:

- Дворно място – УПИ ІV-51, кв.10 по плана на с.Глуфишево, общ.Сливен с площ 790 кв.м. при граници: север- УПИ ІІІ-50, изток – улица, юг- УПИ V-51 и запад УПИ ХV-51;

- Дворно място УПИ V-51, кв.10 по плана на с.Глуфишево, общ.Сливен с площ 640 кв.м. при граници: север-УПИ ІV-50, изток и юг – улица, запад УПИ ХІV-51;

- Дворно място УПИ ХІV-51, кв.10 по плана на с.Глуфишево, общ.Сливен с площ 880 кв.м. при граници: север ХV-51, изток УПИ V-51, юг и запад- улица;

- дворно място УПИ ХV-51, кв.10 по плана на с.Глуфишево, общ.Сливен с площ 980 кв.м. при граници: север УПИ І-50, изток УПИ ІV-51, юг УПИ ХІV и запад- улица, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи със застроена площ 55 кв.м., паянтова лятна кухня със застроена площ 28 кв.м., паянтов гараж със застроена площ 22 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ 43 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 41 кв.м.

 

 

 

В исковата си молба ищцата посочила в случай на невъзможност имотите да бъдат реално поделени съобразно квотите на съделителите в  съсобствеността, имотите да бъдат изнесени на публична продан.

В производството е установено, че съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване и възмездна сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт  № 146, том ІІІ, рег.№ 4024, дело № 299/2010г., съгласно която един от наследниците, а именно Керанка Д. продала на сестра си, настоящата въззивница  П.Г. своята идеална част от наследствените недвижими имоти.

С влязло в сила  Решение № 312/ 23.05.2012г., районният съд допуснал до делба гореизброените недвижими имоти при квоти на съделителите както следва:

- за ищцата П.Г. 8/12 ид.част;

- за ответниците В.В. – 1/12 ид.част, И. Дедова – 1/12 ид.част, М.В. – 1/12 ид.част и В.Г. 1/12 ид.част.

След влизане на решението по допускане на делбата, съдът с Определение от 26.06.2012г., държано в закрито съдебно заседание  насрочил делото за разглеждането му в неговата втора фаза и назначил изготвянето на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да даде заключение, относно поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и оформянето на дялове на съделителите, съобразно квотите на всеки един от тях в съсобствеността.

Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК повелява, че ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари.

Това искане обаче е обвързано с преклузивен срок и  следва да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата.

Първото заседание, след като решението, с което е допусната делбата е влязло в сила било проведено на 09.10.2012г. В това съдебно заседание било изслушано вещото лице, изготвило заключението на назначената съдебно техническа експертиза, след което пълномощника на въззивницата  не е направил своевременно искане за възлагане, а посочил, че няма други доказателствени искания. Едва във фазата на устните състезания поискал от съда делбените имоти да бъдат „присъдени” на доверителката му.

Формулирано по този начин искането не може да се определи като такова за възлагане на делбен имот, а отправено в стадия на устните състезания такова искане е преклудирано, поради несвоевременното му отправяне.

Съдът, след като страните изразят становищата си за начина на извършване на делбата, следва с нарочно определение да приеме и постави за разглеждане предявените претенции за възлагане и то само по отношение на неподелям жилищен имот.

Следва да се отбележи, че направеното искане от страна на пълномощника на ищцата за „присъждане” на делбените имоти, касае всичките четири на брой допуснати до делба недвижими имоти, като само по отношение на един от тях има данни, че евентуално е жилищен имот. На първо място такова искане / за влъзлагане/  по отношение на нежилищни имоти е неоснователно, а на следващо място, поради несвоевременното му отправяне във фазата на устните състезания, съдът не би могъл да преценя и наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.2 ГПК. Съдът не би могъл да отмени определението, с което е дал ход по същество, тъй като в конкретния случай се касае за преклузивен срок, пропускането на който води до изгубване на самото субективно право- да се иска възлагане.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Изходът на процеса, обуславя отговорност на въззивницата за деловодни разноски, но въззиваемите не са направили искане за присъждане на такива и съдът в този смисъл не следва да държи изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно   Решение № 871 /08.11.2012г., постановено по гр.д. № 5768/2011г. по описа на СлРС.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.                                   

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.