Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 31

 

гр. Сливен, 31.01.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 18   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 1050/15.11.2012г. по гр.д. № 3823/2012г. на СлРС, с което е признато уволнението на Р.И.А. ЕГН ********** ***, настъпило с изтичане на трийсетдневния срок, определен с предизвестие № 1 от 20.07.2012г. с правно основание чл.326 от КТ вр. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, издадено от И.А.П., в качеството й на директор на ДПП „Сините камъни” – Сливен, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”А.С.” № * сграда „П.” ет.* за незаконно и е отменено. Със същото решение ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт туризъм и рекреация” в ДПП „Сините камъни” – Сливен и е осъдено ДПП „Сините камъни” – Сливен да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и държавна такса и служебно направените разноски по сметка на СлРС.

Подадена е въззивна жалба от ответника в която се твърди, че решението е неправилно и по двата предявени от ищцата иска. На първо място се твърди, че решението на РС по главния иск е необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Навеждат се доводи относно необосноваността на извода на съда, че ищцата отговаря на всички изисквания, посочени от работодателя в новата длъжностна характеристика.  Развиват се подробни съображения в тази насока. Извежда се извода, че въз основа на необоснованите си фактически констатации съдът е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че не е установено категорично, че ищцата не отговаря на променените изисквания, за изпълнението й на длъжността „Старши специалист ИПЦ, образователни програми и туризъм”, поради което уволнението й е незаконосъобразно. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло първоинстанционното и вместо него да бъде постановено такова, с което да се отхвърли претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на работодателя, че той я носи относно законосъобразното извършване на уволнението и следва да докаже фактите относно посоченото основание за прекратяването на трудовото правоотношение. Безспорно е установено, че ищцата отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността, което не е било опровергано. Освен това не е вярно твърдението, че съдът е подложил на съдебен контрол преценката по целесъобразност на установяването на нови изисквания за заемане на длъжността. В случая е следвало да се вземе предвид и наведеното от ищцата твърдение, че работодателят е упражнил правомощието си да определи нови изисквания при наличието на злоупотреба с права в разрез с правилото на чл.8 ал.1 от КТ, като целта е била единствено прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Безспорно е установено, че между нея и представителят на работодателят са налице обтегнати лични отношения. Съдът не е осъществил съдебен контрол върху работодателската преценка по целесъобразност за изменение изискванията за заемане длъжността. В отговора се сочи също, че съдът е пропуснал да обсъди един от доводите за незаконност на извършеното уволнение, който се основава на съображението, че в случая е налице съкращаване на щата, което е различно основание за прекратяване на трудовия договор. Като цяло обаче съдът е извел правилни и обосновани изводи по спора и поради това решението му е правилно, като краен резултат. Извършеното уволнение е незаконно и като такова правилно е отменено. Поради това се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивната дирекция се явява процесуален представител по пълномощие, който заявява, че поддържа подадената жалба на основанията посочени в нея и моли да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли искането на ищцата като неоснователно.

В с.з.  въззиваемата , редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие, както и представител по чл. 32 т. 2 от ГПК, които изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Жалбата е неоснователна. Районният съд подробно е анализирал доказателствата по делото и е достигнал до извода, че уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. В конкретния случай работодателят е уволнил служителя на основание на чл. 328 ал. 1 т.11 от КТ, т.е. промяна на изискванията за изпълнение на длъжността като е приел, че служителят не отговаря на тези изисквания. Да е извършена промяна в изискванията за изпълнение на  длъжността означава да са променени всички други изисквания за заемането й освен промяната в изискванията за образование или за професионална квалификация, за която се отнася т. 6. Съотношението между тези две основания, а именно тези по т. 6 и т. 11 може да се определи, като съотношение между общо основание - това по т. 11 и негов частен случай – това по т. 6. Изискванията по т. 11 могат да бъдат изисквания за определен трудов стаж за свидетелство за правоуправление на МПС и други.По принцип тези изисквания се включват след възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната характеристика, която утвърждава и може да променя работодателят в зависимост от изискванията за работа. Идеята на закона обаче е , че работодателят трябва да има възможност да извършва не произволни  промени, а такива промени в длъжностната характеристика,  които са свързани с осъществяваната от служителя дейност, с променящите се условия на работа, за посрещането и изпълнението на нововъзникнали задачи, пазарните условия и т.н.  Използването на извършени промени на длъжностната характеристика, които целят единствено работодателят да се освободи от даден служител, биха могли да се окажат злоупотреба с правото му да прави промени в длъжностната характеристика. Последователна е практиката на ВКС в тези свои разбирания. Трайната практика сочи, че промяната в изискванията по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 11 от КТ са свързани с личните и професионални качества – знания и умения, професионална квалификация, трудов стаж, професионален опит и други. Когато новите изисквания са свързани с въвеждането на нов вид или степен на образование, то тогава основанието за уволнение е чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ. ВКС приема, че когато новите познания и умения не са част от изпълняваната трудова функция, а я съпътстват, например изискване за знание на английски език, тогава основанието за уволнение би следвало да бъде това по чл. 328 ал. 1 т. 11 от КТ.

        По принцип съдът не може да навлиза в обсъждане на необходимостта от въведените нови изисквания от работодателя за заемане на длъжността при уволнението по чл. 328 ал. 1 т.11 от КТ. Това са въпроси на работодателска целесъобразност и те не са от компетентността на съда, който проверява законността, а не целесъобразността на работодателските актове. И все пак нееднократно ВКС е посочил, че идеята на т. 11 е работодателят да не извършва  какви да е произволни уволнения, а промени съобразени с променящите се условия в производството, посрещане на нови задачи и други.  Произволните промени извършени от работодателя обикновено са продиктувани от желанието да се освободи от нежелан служител.  Противодействието срещу такива промени намира своята обосновка в чл. 57 ал. 2 от Конституцията, чл. 8 ал. 2 от ЗЗД и чл. 8 ал. 1 от КТ, т.е. злоупотребата с право. Конкретния случай може да бъде отнесен  към тези разсъждения. Касае се за две промени в длъжностната характеристика, направени от работодателя, а именно такива отнасящи се до нови изисквания за заемане на длъжността - образование и владеене, писмено и говоримо, на чужд западен език. Отделен е въпросът, че на служителя не е била представена новата длъжностна характеристика, а от приложеното трудово досие е видно, че тя притежава по-висока степен на образование от това, което се изисква, а освен това притежава и  сертификати за завършени курсове по езиково обучение. Тези обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в случая уволнението на служителя на тези основания е не само незаконно разгледано по същество, но и че случаят може да бъде подведен под хипотезата на изложеното по-горе.  Несъмнено е, че районният съд е достигнал до  същите изводи и настоящият състав ги намира за правилни и обосновани, поради което жалбата се явява неоснователна.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива й се дължат в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050/15.11.2012г. по гр.д. № 3823/2012г. на Сливенски районен съд.

          ОСЪЖДА ДПП „Сините камъни” – Сливен със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „А. С.” № *, сграда „П.”, ет. *, да заплати на  Р.И.А. ЕГН ********** *** сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: